За кого е рискова рязката промяна в температурите
Р язката смяна в температурите е рисков фактор за хората с неврологични или психологични болести. Това мнение показаха пред Българска телеграфна агенция доцент Десислава Богданова, шеф на Клиниката по невродегенеративни и периферно нервни болести към столичната болница "Свети Наум " и проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.
При огромна част от пациентите с неврологични болести положението им се утежнява
заради неспособност за адаптиране, сподели доцент Богданова. В поредицата от горещи дни даже здравите хора стават по-агресивни, по-нетърпеливи и по-нетолерантни, уточни проф. Миланова. По думите ѝ, в мощни горещини те не би трябвало да имат огромни упования и да си слагат нереалистични цели. Пациентите с психологични болести също реагират остро при внезапните смени на времето и на високите температури, като някои стават нападателни, други мързеливи, изясни проф. Миланова.
При множеството хора, страдащи от неврологични болести ,
високите температури и внезапните промени на времето, се отразяват зле, споделят експертите. Състоянието им се утежнява, тъй като организмът няма опция да се приспособява. В частност някои болести сякаш са по-склонни да се повлияват. Влошаване на признаците се следи при болните от множествена склероза - автоимунно възпалително заболяване, засягащо най-вече младежи. Тези пациенти би трябвало да заобикалят най-горещото време, в това число и къпане с гореща вода. Болестта визира цялата нервна система и е допустимо болният да получи разнообразни сетивни изтръпвания, мускулна уязвимост в крайниците, замаяност, понижение на зрението, нарушавания в походката или в координацията на придвижванията. Типичните признаци на болестта могат да се влошат при повишение на външната температура. Това се отнася и за останалите неврологични болести, изясняват лекарите.
Миастения гравис е друго заболяване, което е обвързвано с патологична мускулна уморяемост .
От него също са наранени най-вече младежи. Миастения гравис също е автоимунно заболяване и може да се утежни от горещините, стигайки до рецесия, при която болният да получи мускулна уязвимост в разнообразни мускули, в това число дихателни.
Мигрената не се квалифицира тъкмо като заболяване ,
тъй като хората, страдащи от нея са здрави. Пристъп на мигрена може да се предизвика от редица фактори, като топлината е един от тях. През лятото хората може да имат по-чести пристъпи, които се предизвикат от дълготрайно излагане на високи температури и нараснала мокрота. Главоболието ще се ускори и ще се появява по-често.
Пристъпите на епилепсия също могат да се предизвикат от топлината ,
като при някои хора епилептичен припадък може да бъде предизвикан даже от парещ душ. Пациентите одобряват лекарства за да не получават или да се понижи броят на пристъпите, само че горещото време може да отслаби действието на медикаментите и да предизвика пристъпи, които другояче - в студено време, пациентът не получава или те са малцина. Болните от епилепсия също би трябвало да заобикалят да излизат в горещите дни или часове.
При страдащите от мозъчно-съдова болест горещината води до
разширение на кръвоносните съдове и понижаване на артериалното налягане. Повишената мокрота се отразява на сърдечната активност, а когато тя се наруши, първият орган, който страда, е мозъкът. Тези пациенти доста се изпотяват и стигат до дехидратация и дружно с потта губят течности и микроелементи. От това мозъчно-съдовата им болест може да се утежни. В краен случай може да получат и инсулт, споделят експертите.
Пациентите, наранени от болест на Паркинсон и деменции
одобряват доста лекарства и когато болните се изложат на топлота или не одобряват задоволително течности и се изпотяват прекомерно доста, се стига до утежняване на положението им и до появяването на странични резултати от медикаментите. Дори единствено поради дехидратацията болните могат да получат халюцинации, да се объркат или да се задълбочат нарушаванията на паметта, в случай че имат деменция. При дехидратация на заболели хора се обострят признаците на главното заболяване. С приема на медикаменти се повлиява и по някакъв метод функционалността на мозъка и рискът от халюцинации е доста по-голям. Халюцинации вследствие на дехидратация може да се получат и при възрастни хора, които нямат съответно заболяване. При дехидратацията понижава оросяването на мозъка и човек е доста по-склонен към халюцинации, комплицираност, замаяност.
При последователно и трайно стопляне на времето и медикаментозно овладяно
положение пациентите отново са по-рискови от останалите хора и би трябвало да се внимава. Не е належащо да се усилва приемът на медикаменти за главното им заболяване поради повишението на температурите. Болните би трябвало да се пазят, да одобряват задоволително течности, само че не прекалено, защото неограниченото пиянство на течности не се предлага за хората със сърдечна непълнота.
Топлинен удар, който може да получи всеки човек, изложен на прекомерно
високи температури, протича значително с неврологична симптоматика - главоболие, гадене, комплицираност, даже и нарушаване на съзнанието и кома. Топлинният удар е най-драстичният образец за това по какъв начин горещината може да повреди нервната система. Човек, получил пристъп от топлота, би трябвало да се реалокира на сянка, на по-хладно място, да се ревизира дишането и съзнанието му, да му се даде вода, да се извика здравна помощ, в случай че се постанова, поучават лекарите.
Рязката смяна на температурите изисква акомодация ,
както във всяка рискова обстановка, сподели проф. Вихра Миланова. В поредност от горещи дни здравите хора стават по-агресивни, по-нетърпеливи и по-нетолерантни. В мощни горещини те не би трябвало да имат огромни упования и да си слагат нереалистични цели, тъй като няма по какъв начин да съумеят да свършат всичко. Между часовете труд са нужни паузи, както в средиземноморските страни. Препоръчва се в дните с над 30-градусови температури натоварването да се понижи, а дилемите да се редуцират.
Пациентите с психологични болести също реагират остро при внезапните промени на времето
и на високите температури, като някои стават нападателни, други мързеливи. Дали ще са нападателни, или отпаднали зависи от предходната им история. Има рисков миг - внезапната промяна на времето, която може да докара до обостряне на съществуващо психологично заболяване. Светлината от слънцето и по-дългите дни през лятото се отразяват добре и на хората с психологични болести, защото светлината работи стимулиращо. Високите температури обаче не оказват удобно влияние. В горещите дни не би трябвало да се слагат огромни цели, защото в случай че не бъдат реализирани, равнището на тревога у човек нараства, изясняват експертите. В нашите географски ширини - с преходните сезони - пролет и есен, се обострят тревожните и депресивните положения. Постоянно топлото време, типично за лятото, само че без рискови температури, не е рисково за пациентите, само че към този момент нямаме ясно разграничени сезони.
Има наклонност за повишаване на броя на хората с тревога и на търсещите психиатрична помощ .
Наблюдава се увеличено търсене на помощ от хора, които се опасяват от самото заболяване COVID-19, от хора, които са преболедували инфекцията и имат пост-ковид недоволства и от такива, които поначало са тревожни и на фона на COVID-19 тревогата им се ускорява. Ясно е, че коронавирусната зараза има въздействие върху централната нервна система, като последствията са най-често депресии, тревога и бодърствуване. Тези положения могат да се овладеят с търпеливо изчакване или с помощ от експерт - психична или медикаментозна. Тежкото бодърствуване е доста изтощително и е по-добре да се потърси помощ в сравнение с човек да чака да му мине.
Пандемията от ковид оказа доста отрицателно въздействие върху децата ,
следи се увеличено търсене на помощ и за тях поради изолацията, която им беше наложена. Заради пандемията се следи освен увеличена тревога, само че набъбна и злоупотребата с алкохол измежду възрастните, споделят лекарите.
При огромна част от пациентите с неврологични болести положението им се утежнява
заради неспособност за адаптиране, сподели доцент Богданова. В поредицата от горещи дни даже здравите хора стават по-агресивни, по-нетърпеливи и по-нетолерантни, уточни проф. Миланова. По думите ѝ, в мощни горещини те не би трябвало да имат огромни упования и да си слагат нереалистични цели. Пациентите с психологични болести също реагират остро при внезапните смени на времето и на високите температури, като някои стават нападателни, други мързеливи, изясни проф. Миланова.
При множеството хора, страдащи от неврологични болести ,
високите температури и внезапните промени на времето, се отразяват зле, споделят експертите. Състоянието им се утежнява, тъй като организмът няма опция да се приспособява. В частност някои болести сякаш са по-склонни да се повлияват. Влошаване на признаците се следи при болните от множествена склероза - автоимунно възпалително заболяване, засягащо най-вече младежи. Тези пациенти би трябвало да заобикалят най-горещото време, в това число и къпане с гореща вода. Болестта визира цялата нервна система и е допустимо болният да получи разнообразни сетивни изтръпвания, мускулна уязвимост в крайниците, замаяност, понижение на зрението, нарушавания в походката или в координацията на придвижванията. Типичните признаци на болестта могат да се влошат при повишение на външната температура. Това се отнася и за останалите неврологични болести, изясняват лекарите.
Миастения гравис е друго заболяване, което е обвързвано с патологична мускулна уморяемост .
От него също са наранени най-вече младежи. Миастения гравис също е автоимунно заболяване и може да се утежни от горещините, стигайки до рецесия, при която болният да получи мускулна уязвимост в разнообразни мускули, в това число дихателни.
Мигрената не се квалифицира тъкмо като заболяване ,
тъй като хората, страдащи от нея са здрави. Пристъп на мигрена може да се предизвика от редица фактори, като топлината е един от тях. През лятото хората може да имат по-чести пристъпи, които се предизвикат от дълготрайно излагане на високи температури и нараснала мокрота. Главоболието ще се ускори и ще се появява по-често.
Пристъпите на епилепсия също могат да се предизвикат от топлината ,
като при някои хора епилептичен припадък може да бъде предизвикан даже от парещ душ. Пациентите одобряват лекарства за да не получават или да се понижи броят на пристъпите, само че горещото време може да отслаби действието на медикаментите и да предизвика пристъпи, които другояче - в студено време, пациентът не получава или те са малцина. Болните от епилепсия също би трябвало да заобикалят да излизат в горещите дни или часове.
При страдащите от мозъчно-съдова болест горещината води до
разширение на кръвоносните съдове и понижаване на артериалното налягане. Повишената мокрота се отразява на сърдечната активност, а когато тя се наруши, първият орган, който страда, е мозъкът. Тези пациенти доста се изпотяват и стигат до дехидратация и дружно с потта губят течности и микроелементи. От това мозъчно-съдовата им болест може да се утежни. В краен случай може да получат и инсулт, споделят експертите.
Пациентите, наранени от болест на Паркинсон и деменции
одобряват доста лекарства и когато болните се изложат на топлота или не одобряват задоволително течности и се изпотяват прекомерно доста, се стига до утежняване на положението им и до появяването на странични резултати от медикаментите. Дори единствено поради дехидратацията болните могат да получат халюцинации, да се объркат или да се задълбочат нарушаванията на паметта, в случай че имат деменция. При дехидратация на заболели хора се обострят признаците на главното заболяване. С приема на медикаменти се повлиява и по някакъв метод функционалността на мозъка и рискът от халюцинации е доста по-голям. Халюцинации вследствие на дехидратация може да се получат и при възрастни хора, които нямат съответно заболяване. При дехидратацията понижава оросяването на мозъка и човек е доста по-склонен към халюцинации, комплицираност, замаяност.
При последователно и трайно стопляне на времето и медикаментозно овладяно
положение пациентите отново са по-рискови от останалите хора и би трябвало да се внимава. Не е належащо да се усилва приемът на медикаменти за главното им заболяване поради повишението на температурите. Болните би трябвало да се пазят, да одобряват задоволително течности, само че не прекалено, защото неограниченото пиянство на течности не се предлага за хората със сърдечна непълнота.
Топлинен удар, който може да получи всеки човек, изложен на прекомерно
високи температури, протича значително с неврологична симптоматика - главоболие, гадене, комплицираност, даже и нарушаване на съзнанието и кома. Топлинният удар е най-драстичният образец за това по какъв начин горещината може да повреди нервната система. Човек, получил пристъп от топлота, би трябвало да се реалокира на сянка, на по-хладно място, да се ревизира дишането и съзнанието му, да му се даде вода, да се извика здравна помощ, в случай че се постанова, поучават лекарите.
Рязката смяна на температурите изисква акомодация ,
както във всяка рискова обстановка, сподели проф. Вихра Миланова. В поредност от горещи дни здравите хора стават по-агресивни, по-нетърпеливи и по-нетолерантни. В мощни горещини те не би трябвало да имат огромни упования и да си слагат нереалистични цели, тъй като няма по какъв начин да съумеят да свършат всичко. Между часовете труд са нужни паузи, както в средиземноморските страни. Препоръчва се в дните с над 30-градусови температури натоварването да се понижи, а дилемите да се редуцират.
Пациентите с психологични болести също реагират остро при внезапните промени на времето
и на високите температури, като някои стават нападателни, други мързеливи. Дали ще са нападателни, или отпаднали зависи от предходната им история. Има рисков миг - внезапната промяна на времето, която може да докара до обостряне на съществуващо психологично заболяване. Светлината от слънцето и по-дългите дни през лятото се отразяват добре и на хората с психологични болести, защото светлината работи стимулиращо. Високите температури обаче не оказват удобно влияние. В горещите дни не би трябвало да се слагат огромни цели, защото в случай че не бъдат реализирани, равнището на тревога у човек нараства, изясняват експертите. В нашите географски ширини - с преходните сезони - пролет и есен, се обострят тревожните и депресивните положения. Постоянно топлото време, типично за лятото, само че без рискови температури, не е рисково за пациентите, само че към този момент нямаме ясно разграничени сезони.
Има наклонност за повишаване на броя на хората с тревога и на търсещите психиатрична помощ .
Наблюдава се увеличено търсене на помощ от хора, които се опасяват от самото заболяване COVID-19, от хора, които са преболедували инфекцията и имат пост-ковид недоволства и от такива, които поначало са тревожни и на фона на COVID-19 тревогата им се ускорява. Ясно е, че коронавирусната зараза има въздействие върху централната нервна система, като последствията са най-често депресии, тревога и бодърствуване. Тези положения могат да се овладеят с търпеливо изчакване или с помощ от експерт - психична или медикаментозна. Тежкото бодърствуване е доста изтощително и е по-добре да се потърси помощ в сравнение с човек да чака да му мине.
Пандемията от ковид оказа доста отрицателно въздействие върху децата ,
следи се увеличено търсене на помощ и за тях поради изолацията, която им беше наложена. Заради пандемията се следи освен увеличена тревога, само че набъбна и злоупотребата с алкохол измежду възрастните, споделят лекарите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ