Историята на маратонеца, изгубил се в Сахара
Пясъчният маратон в Сахара се счита за един от най-трудните в света. В този шестдневен преход с дължина 250 км вземат участие единствено най-опитните и издръжливите.
Полицаят и петобоец от Сицилия Мауро Проспери също решил да изпита себе си. Първите четири дни всичко било наред и тогава почнала пясъчна стихия.
По разпоредбите, в такива случаи участниците трябвало да спрат и да изчакат помощ, само че италианецът решил, че някаква стихия не може да го уплаши – като че ли не е виждал пясък! Мауро увил главата си с шал и траял по своя път.
След шест часа вятърът утихнал и Проспери схванал, че се е озовал не там където би трябвало. Той се оказал толкоз надалеч от останалите, че даже сигналните ракети били безполезни – никой не ги видял. Напълно самичък, измежду най-обширната и негостоприемна пустиня на Земята.
На Проспери не му оставало нищо друго, с изключение на да продължи напред. За да икономиса течности, му с еналожило да уринира в буркана за вода. В последна сметка той се натъкнал на изоставена джамия, където изгладнелият маратонец можел да оцелее, ловейки прилепи, откъсвайки главите на бедните животинки и пиейки кръвта им.
в отчаянието си Проспери опитал да постави завършек на живота си, като си прерязал вените, само че от обезводняването кръвта била толкоз засъхнала, че отказала да се излее, тъй че нищо не станало – единствено няколко драскотини и главоболие. И тогава маратонецът се заклел, че ще се бори до края за живота си.
В идващите пет дни Проспери траял похода си из Сахара, утолявайки глада си с гущери и скорпиони, а жаждата – с роса. След девет дни митарстване ориста най-сетне съжалила измъчения италианец -той срещнал група номади, които му обяснили, че се намира в Алжир, повече от 200 км от мястото, където трябвало да бъде.
И какво мислите? Изминали две години и Проспери се записал за присъединяване в новия маратон, от който се върнал цялостен, незасегнат и в период.
