Путин за глобалните предизвикателства: Новият световен ред не може да

Путин за световните провокации: Новият международен ред не може да бъде спрян. Международните връзки са навлезли в интервал на дълбоки промени, а светът образува нов ред, който отразява многообразието на планетата – и този развой е необратим, съобщи съветският президент Владимир Путин на форума „ Връзката на времената и цивилизациите е в основата на мира и развиването “, оповестяват съветски медии.

Събитието бе отдадено на 300-годишнината от рождението на великия туркменски стихотворец и мъдрец Магтумгули Фраги.

Путин акцентира, че полезностите, които Фраги пази – правдивост, тъждество, естетика, приемливост и съгласие – са настоящи и през днешния ден, изключително в подтекста на сегашните световни провокации.

Путин за световните провокации: Новият международен ред не може да бъде спрян.

Според него, тези полезности са изключително значими във време, когато светът се сблъсква с невиждани закани, подбудени от междуетнически и междурелигиозни спорове.

Той означи, че в този момент в света се образуват нови мощни центрове на икономическо, финансово и политическо въздействие, изключително в Изтока и Юга. Тези нови сили се стремят да запазят своя суверенитет и културна еднаквост, като следват пътища за развиване, съобразени с техните обичаи и национални ползи.

Владимир Владимирович Путин (на съветски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е съветски общественик и политически деятел. Настоящ президент на Руската федерация, ръководител на Държавния съвет на Руската федерация и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 година Преди това е президент от 7 май 2000 година до 7 май 2008 година, а през 1999 – 2000 година и 2008 – 2012 година е министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999).

Действащ държавен консултант на Руската федерация, I клас (1997). Доктор по стопански науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините рашизъм и путинизъм.

Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 година работи в следствения отдел на Дирекцията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики за Ленинград и Ленинградска област.

От 1985 до 1990 година служи в резидентурата на руското външно разузнаване в Германска демократична република.

След завръщането си в Ленинград работи като асистент на ректора на Ленинградския държавен университет, а по-късно като консултант на Анатолий Собчак, ръководител на Ленинградския градски съвет.

След като подава оставка от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 20 август 1991 година, той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След провалянето на Собчак на губернаторските избори през 1996 година, той се реалокира в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. С

лед къс мандат отпред на Федералната работа за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 година оглавява Руското държавно управление.

Той става първият човек в страната на 31 декември 1999 година, когато след оставката на съветския президент Борис Елцин е назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността. За първи път е определен за президент на Русия на 26 март 2000 година, а по-късно е преизбиран през 2004 година През 2008 година е заменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 година президентският мандат в страната е продължен от 4 на 6 години.

През 2012 година още веднъж печели президентските избори. През 2018 година е избран отново за четвърти мандат.

След приемането на измененията в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 година

През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничителен продължителността и броя на мандатите на президента и неговите пълномощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския парламентарен съд.

Началото на неговото ръководство през 1999 година е белязано от така наречен Втора чеченска война, против самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия, която заглъхва през 2009 година През 2008 година в Грузия е извършен референдум за участие на кавказката република в НАТО.

В резултат избухва къса Руско-грузинска война. След нея Русия признава сепаратистките Абхазия и Южна Осетия за самостоятелни страни.

В началото на 2014 година, след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна интервенция Крим и стартира да подклажда сепаратистки настроения в Донбас. Този акт не е приет от по-голямата част от интернационалната общественост и довежда до налагането на наказания против Русия от Запада.

В резултат Украйна трайно се ориентира към участие в НАТО, само че през февруари 2022 година Путин подписва декрет за признание на сепаратистките Донецка и Луганска национални републики за самостоятелни страни.

След това Русия атакува Украйна, като Путин декларира в послание, че украинският народ и страна нямат право да съществуват в този си тип. Нахлуването е наказано от Общото заседание на Организация на обединените нации. Нападението над Украйна води до невиждани стопански наказания и политическа изолираност на Русия

Източник: ТАСС /Превод: SafeNews