Филип дьо Вилие: Путин беше ясен. Мирът ще се случи без нас, европейците, а ние ще го платим
- Путин изпраща обръщение към своя народ - посланието на патриотизма. Ние захвърлихме посланието на патриотизма към нашия народ. Изпращаме обръщение на национализъм към украинците. Какво общо имаме ние с Украйна?! Тя не е в Европа.
- Френските политици би трябвало да бъдат рационални, да станат и да кажат “Искаме мир! Не желаеме война, стига толкоз! ”. Ще ми кажете, че това ще бъде една разпокъсана Украйна, само че те си го търсеха! Кой стартира след Минските съглашения? Добре знаем, че беше и от двете страни, познаваме историята. Знам наизуст историята, по тази причина споделям на нашите политици “вие сте напът, както през 1914 година, както през 1940 година с ген. Гамелен, да ни вкарате във войната ”. Защото аз познавам руснаците - не трябва да ги дразниш доста измежду зимата. Тази история може да приключи зле. А що се отнася до Тръмп, би трябвало да работим с него, да се опитаме да забележим по какъв начин да реализираме съглашение, това елементарно може да се направи: Украйна няма да влезе в НАТО - това е даденост; също така би трябвало да остави завоюваните територии, в това число Крим, който е съветски от доста дълго време, и е нужна гаранция за сигурност - това е комплицирано, само че е задоволително да има благосклонност. А прехвърлянето на виновността върху съседа, както прави Макрон, е безименно двуличие. Макрон е уличник, Макрон е дете. Еклисиастът споделяше “Горко ти, земьо, по кое време царят ти е дете ”!
- Всичко, което през днешния ден виждаме в Сирия, краят на християните в Ориента, ни припомня за думите на един патриарх, който един път ни сподели: “Гледайте деликатно какво се случва с нас, това ще ви се случи след нас ”.
- Помислете за урока на Жана д`Арк, който е следният: в никакъв случай не спирайте до правилото на елементарната политика, когато би трябвало да объркате сметките на елементарната политика. Това казва френският политик Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто държавно управление на Жак Ширак, някогашен народен представител и евродепутат. Той е създател и президент на “Движение за Франция ” и е участвал в президентските избори през 1995 и 2007 година Създател е на увеселителния парк “Пюи дю Фу ”, във Вандея, Западна Франция.
10 май 2025 година
- Филип дьо Вилие, през предходната седмица Еманюел Макрон произнесе пред франкмасоните във Великата ложа на Франция тирада за секуларизма, надалеч, доста надалеч от речта в катедралата “Нотр дам дьо Пари ”. Паметта ни не е къса, Филип дьо Вилие, залепихме двете изказвания. Има период единствено от няколко месеца и няколко километра сред тях.
Еманюел Макрон: Нашата катедрала ни припомня, че сме наследници на минало, по-голямо от нас, което всеки ден може да изчезне, и основните настоящи лица на ера, която би трябвало да предадем. Нашата катедрала ни споделя какъв брой доста ни оказват помощ смисълът, трансцендентността да живеем в този свят.
Еманюел Макрон: Нека се пазим и от тези, които имат намерение да трансфорат светския темперамент в инструмент за смирение против републиката, който е ориентиран към ексцесиите от 1793 година, с цел да нападна наследството от 1789 година, основа на нашата републиканска история. Законът за разделянето ни пази от всички тези, които желаят да впишат в конституцията разпореждания с идентичностна задача в името на еднопосочен прочит на предишното. Светска Франция е естествената щерка на републиката.
- Това е бисер. Както постоянно се споделя, архивите са жестоки. Как си обяснявате, Филип, този двоен дискурс?
Филип дьо Вилие: - “Франция е естествената щерка на републиката ” - значи републиката е направила сурогатно майчинство и това е родило Франция. Ето краят на църквата в който се трансформира. Веднъж, когато бях дребен, моята кръстница ми заради невероятна движимост - натисках една ръкохватка и се получаваше калейдоскопски пумпал, в който облиците се променяха от самото начало. Това е в действителност Макрон. Спомням си първия път, когато го видях в Ротондата, той ми сподели “Знаете ли, идвам от Жана д’Арк, идвам от 8 май, ненавиждам ги, тъй като аз съм опълчване, Жана д’Арк, изцяло! ”. А Брижит: “Успокой се, успокой се! ”. Всъщност мисля, че той не го прави преднамерено. Всичко зависи от момента, от мига, има феномен на функционално раздвояване. Не знам, психиатрите би трябвало да познават това. Може би те имат пояснение, аз нямам.
Значи имаме “Нотр Дам дьо Пари ” - това е Троицата, а по-късно Ложата на Франция - триъгълникът. Преминаваме от Троицата към триъгълника, или от Христовата туника към престилката. Всъщност той изрази своята обвързаност, изтъквам, своето “съгласие ”, с френското франкмасонство. Той изясни, че на първо място не би трябвало да се вписват християнските корени в конституцията - тук той говореше за естествената щерка от сурогатно майчинство на републиката, а по-късно говореше за мракобесието. Аз съм уталожен човек, който към този момент не се опасява от нищо, и би трябвало да кажа нещо за франкмасонството, което никой не е казвал. Това е фраза от св. Матей. Той приказва за мракобесието във връзка на християнството. Но има и друго мракобесие, това е мракът. Защо се крие той? Защо е този усет към тайната, усет към окултизма, усет към конспирационизма, усет към комплотизма? Защо се крият, с цел да кроят това, което ще създадат? Например, в този миг в ложите се радват. Всички престилки са се събрали, с цел да кажат, че законът за евтаназията е извънреден. Те съумяха да накарат едно държавно управление, формирано от десни хора, да гласоподава закон, който ще мине и който е най-лошият закон, който светът е виждал. Това значи, че самоубийството ще бъде законно във Франция. Това е краят на десетте божи заповеди. Ще ви споделя фразата на св. Матей. Той споделя, че когато възпламенят величие, не го поставят под крина, а на светилник, с цел да свети на всички у дома (Матей 5: 15). И аз ги запитвам: за какво се криете? Какво имате за криене? Какви са тайните проекти, които криете от нас? Елате на обществено място, говорете с нас!
Забелязах, че Макрон говореше за закона от 1905 година Това е закон за премахване на християнството и ще ви го потвърдя. Това не е закон за индиферентност, напълно не. Днес направиха закон за индиферентност, тъй като това явно смущава секуларистите - наблягам секуларистите. Мимоходом ще кажа, че светският темперамент е откритие на Христос - “кесаревото кесарю, а Божието Богу ” (Лука 20: 25), тъй че въобще не ме тормози да приказвам за светския темперамент. Светското се разграничава от духовното. Те не се разделят, тъй като се излъчват взаимно, другояче не би било допустимо общество. И в действителност имаше хора, които говореха за това, което се случи. Жан Жорес, един от огромните архитекти на разделянето на църквата и страната, сподели следното: “Ние прекъснахме остарялата ария, която приспиваше човешката бедност, и човешката бедност се разсъни с крясъци ”. Старата ария е пеещият християнски свят, а виковете - това е социализмът. Виждаме до каква степен стигнахме през днешния ден - до Меланшон.
Пол Бер, един огромен секуларист, споделяше - християнството е филоксерата на мозъците. Това е по времето, когато е имало филоксера по лозята. Това е общително. А Вивиани го сподели още по-хубаво - Вивиани е вдъхновителят на закона. Чуйте добре какво споделя той: “Посветихме се на дело на безбожие, изтръгнахме вярата от човешката съвест. Когато един злощастник подвиваше колене, изтощен от тежестта на деня, ние му казахме, че зад облаците има единствено химери. Всички дружно, скъпи приятели, изгасихме в небето звездите, които повече няма да бъдат запалени. Това е нашето революционно, нашето прелестно дело! ”. Всички духовни ордени бяха прогонени и от този миг Църквата в действителност напусна града, тя се подслони в сакристията. И стигам до следното умозаключение: в действителност има два вероятни секуларизма - секуларизмът на празнотата, секуларизмът на “табула раза ”, който изкоренява предишното, изкоренява цивилизацията, личността, характерността на един народ, наследството. Но в последна сметка какво се случва? Краят на безспорното е противопоставен на жаждата за безспорното. Секуларистите основават вакуум, а ислямистите го запълват.
Но има втори секуларизъм, който назовавам обичащ секуларизъм. Обичащият секуларизъм е различаването на светското и духовното, само че помирен с концепцията, че би трябвало да се запази живата памет за хилядолетното струпване. И тук ще ви кажа нещо, което си мислех, до момента в който вървях в Париж. Казах си: какво е в действителност френският народ? В реалност френският народ е политически народ като никой различен. Защо? Защото това е народът, който свързва в едно хармонично цяло auctoritas и potestas, и остава една дребна струйка свещено - сакралността на въплъщението, и това е Франция. На последващо място френският народ е метаполитически народ. Какво е метаполитически народ? Това е народ, който схваща, че една нация не съществува, в случай че няма очертания и разказвачи. И двете. Франция е книжовен акт, това не е инцидентно, затова романс. И трето и най-много, френският народ е философски народ, т.е. принадлежи към това, което назоваха “континент на питащия живот ”, Франция пита, Франция се обръща към трансцендентността - видяхме го с откриването на “Нотр дам ”. По какво се вижда дали един народ е философски или не е? Вижда се по следата, която оставя в това, което е нарисувал и оставил след себе си. Впрочем историците постоянно споделят “целият Рим се съдържа във Форума ”. Казват също, че Гърция се съдържа в Партенона. Ако е правилно, че историята на един народ напълно се съдържа в едно настрана създание, тогава катедралата е Франция. Защо? Защото това е извърнат транспортен съд на един кръстен народ, който дава крила на камъка.
- Друга настояща тематика, Филип дьо Вилие, краткотрайният сирийски президент, някогашен джихадистки лидер, беше признат в Елисейския замък на първата си аудиенция на Запад. Ръкостискането, което ще забележим дружно, в почетния двор на Елисейския замък, някои нарекоха “ръкостискане на срама ”. Предлагам ви да чуем президента Аш Шараа, преди именуван Ал Джаулани, когато беше пълководец на джихадистка формация.
Ахмед аш Шараа: - Изразяваме нашата взаимност с всички жертви на тероризма. Сирия беше най-голямата жертва на тероризма. Ние бяхме бомбардирани с химически оръжия, с барели с химически оръжия. Ние нямаме нищо общо с терористичните и незаконни актове, които се случиха в Сирия и в чужбина.
- Филип, би трябвало ли да посрещаме Аш Шараа, който преди познавахме под името Ал Джаулани, в Париж?
Филип дьо Вилие: - Можехме да помислим за фамилиите от “Батаклан ”, за Самюел Пати, Доминик Бернар, за всички жертви. И в случай че помислим за фамилиите от “Батаклан ”, си спомняме за поздравленията, изпратени до терористите от “Батаклан ” от този господин, от този терорист. Бивш член на “Ал Кайда ”, на “Ислямска страна ”, това е терорист. Така че това е позор, позор, тъй като в действителност обещанието не беше изпълнено, както нормално. На 8 декември 2024 година той сподели “всички сирийци са братя, етническите и религиозни малцинства ще бъдат предпазени ”. Но те не бяха. Имаше кланета на хиляди алауити, друзи и християни. Обещанието не беше изпълнено от властта, формирана от хора от “Ислямска страна ”, “Ал Кайда ” и така нататък Този пълководец мина от джелабата към кубинско облекло, а в този момент е с вратовръзка - има синя вратовръзка като мен и брада, по-голяма от вашата. Това е знак. Всъщност за него споделят “това е сдържан ислямист ”. Въпросът, който задавам, е: каква е разликата сред сдържан ислямист и сдържан човекоядец, или пък пираня вегетарианец? Това е съществено. От самото начало Франция разгъва аления килим. Спомнете си Макрон, който сподели на 8 декември “държавата на варварството падна ”, а по-късно неговият външен министър отиде там. И прочее външната министърка на Германия искаше да стисне ръката на терориста, а той отхвърли.
Всъщност това е доста огромна дипломатическа неточност от страна на Франция. Защо? Дайте си сметка, че приказваме за друзите, приказваме за кюрдите, приказваме за алауитите. Макрон не произнесе думата “християнин ”. Знаете ли, че при започване на ХIХ век имаше 2 млн. християни в Сирия, а през днешния ден има 20 хиляди. Там изборът е куфарът или ковчегът и това е краят на една двухилядолетна просвета. Християнството стартира в Дамаск с пътя към Дамаск на св. Павел. То стартира в Антиохия - в Антиохия е роден християнският свят. Там Свети Луи IХ е дал своето заричане през 1248 година: “Ще ви пазя със същата специфична отбрана, както всички французи ”. Именно там от 632 година християните стават зимми, само че те не престават да живеят и да оцеляват, бидейки наличието на християнския свят в Ориента. Всъщност всичко, което през днешния ден виждаме в Сирия, краят на християните в Ориента, ни припомня за думите на един патриарх, който един път ни сподели: “Гледайте деликатно какво се случва с нас, това ще ви се случи след нас ”.
- Сменяме тематиката, Филип, френският президент Еманюел Макрон и полският министър председател Доналд Туск подписаха предишния петък в Нанси, в Източна Франция, контракт, засилващ апропо съдействието в защитата сред двете страни против Русия, считана за все по-заплашителна след тригодишната война в Украйна. Предлагам ви да чуете Еманюел Макрон по време на тази конференция, на която той се връща към военния церемониал от 9 май в Москва, където имаше над двадесет задгранични държавни глави, измежду които и Си Цзинпин, китайският държавен глава. Нека чуем дружно Еманюел Макрон.
Еманюел Макрон: - Относно парада на 9 ноември в Москва, той споделя няколко доста елементарни неща. Първо, президентът Путин е на страната на войната, не на страната на мира. Всекидневната действителност ни припомня за войнствените думи, които той повтори. Онези, които са повярвали, че той има желание за мир, това си е за тяхна сметка. Относно думите на президента Путин и сравнението сред обстановката, която претърпяваме, и нацизма, това е превръщане на полезностите, само че той не е единственият и към този момент е свикнал към това. Всъщност това е по едно и също време исторически ревизионизъм и дълбока неточност. Нацизмът е тоталитаризъм, който имаше своите особености. Путинизмът е империализъм.
- Същевременно полският министър председател Доналд Туск сподели, че през днешния ден е позор да бъдеш в Москва. Какви мислите за тези изказвания, Филип?
- Това е подбудител, той желае война, те желаят война - европейците желаят война. Знаете ли за какво желаят война? Защото това е единственият метод да създадат федерална Европа. Това е последното средство да създадат федерална Европа. Жан Моне обясняваше “можем да създадем Европа единствено посредством рецесия ”. Тоест те имат подръка рецесия и желаят да я продължат. Но в действителност мирът ще се случи без нас и ние сме тези, които ще го платят. Това е полуда. Какво се случи през днешния ден в Москва? Както беше казано във вашето предаване преди нас, има тройно обръщение на Путин, което е доста ясно, и хората, които ни слушат и ни гледат, би трябвало да помислят, тъй като пропагандата тук е страшна. Той изпраща обръщение към своя народ - посланието на патриотизма. Ние захвърлихме посланието на патриотизма към нашия народ. Изпращаме обръщение на национализъм към украинците. Какво общо имаме ние с Украйна?! Тя не е в Европа. На второ място, той изпраща обръщение към Европа, обръщение за изолацията. Тоест обръщение за национализъм към своя народ, обръщение към европейците за изолацията. Помните ли,че Брюно льо Мер споделяше “Те са изолирани ”, Макрон сподели десетки пъти “те са изолирани, Русия е изолирана ”, а там, на парада, бяха две трети от света. И трето, той изпрати обръщение за новата ос в света и, това е най-важното, за новия капан на Тукидид, т.е. светът се провежда без нас.
Американците ще се отдръпват умерено, само че ние продължаваме да желаеме да водиме война, като подстрекатели си играем с ракетите, скоро ще си играем с нуклеарното оръжие. И ще употребявам едно обръщение на папата - мирът да е с вас, сключете мир. Френските политици би трябвало да бъдат рационални, да станат и да кажат “Искаме мир! Не желаеме война, стига толкоз! ”. Ще ми кажете, че това ще бъде една разпокъсана Украйна, само че те си го търсеха! Кой стартира след Минските съглашения? Добре знаем, че беше и от двете страни, познаваме историята. Знам наизуст историята, по тази причина споделям на нашите политици “вие сте напът, както през 1914 година, както през 1940 година с ген. Гамелен, да ни вкарате във войната ”. Защото аз познавам руснаците - не трябва да ги дразниш доста измежду зимата. Тази история може да приключи зле. А що се отнася до Тръмп, би трябвало да работим с него, да се опитаме да забележим по какъв начин да реализираме съглашение, това елементарно може да се направи: Украйна няма да влезе в НАТО - това е даденост; също така би трябвало да остави завоюваните територии, в това число Крим, който е съветски от доста дълго време, и е нужна гаранция за сигурност - това е комплицирано, само че е задоволително да има благосклонност. А прехвърлянето на виновността върху съседа, както прави Макрон, е безименно двуличие. Макрон е уличник, Макрон е дете. Еклисиастът споделяше “Горко ти, земьо, по кое време царят ти е дете ”!
- Нужно ли е да ме гледате, когато казвате “горко ти ”?
- Не, само че се въодушевих, до момента в който ви гледах, от разликата във възрастта ни (смях).
- Филип дьо Вилие, на 8 май Франция означи освобождението на Орлеан от Жана д’Арк. Вие, като човек, който върна пръстена на Жана от Англия, можете ли да ни разкажате историята на този необикновен военоначалник?
- Обръщам се към всички французи, които ни гледат, и изключително към младите. Ще им опиша за Жана д’Арк, слушайте деликатно. Това е прегледът на войските, прегледът на капитаните. Всички са там - Дьо Ксентрей, Дюноа, Жил дьо Ре, Ла Ир. Жана минава пред тях, събира ги и се обръща към тях с корав глас: “Чуйте ме, господа капитани, на следващия ден на разсъмване ще тръгнем от Блоа, с цел да освободим Орлеан. Моля ви да изпратите вкъщи и да изгоните от вашите редици всички кибритлии с уста, воняща на хули. Ще създадем войска, а не пасмина ”. Тя развива знамето си и целува пръстена си, мислейки си, че ще е нужно знамение. Положението е отчайващо. Знаете ли по какъв начин се назовава кралят на Франция? “Малкият крал на Бурж ”. Това е всичко, което е останало - дребният крал на Бурж. И за какво това е всичко, което е останало? Защото Франция е под британска окупация. Защото онази, която злобно назовават “коронованата свиня ”, френската кралица Изабела Баварска, е подписала този контракт, който е нещо като Маастрихския контракт по това време - 1420 година, който дава Франция на Англия. Орлеан е последното барикада на река Лоара. Или ще премине от едната страна, или ще премине от другата. И с цел да премине на страната на Франция, би трябвало да се вдигне обсадата и затова един след различен да бъдат завладяни редутите и крепостите. Атаката стартира с непредвиден триумф. На 6 май е завладяна крепостта Огюстен, на 7 май - крепостта Турел. И там Жана, която желае да даде образец, сграбчва една стълба, което е безусловно неразумно, скача в рова, подпира стълбата на високата ограда на редута и се изкачва нагоре. Уви, когато е на последната пръчка, получава светкавична стрела в гърба, която пронизва рамото ѝ. Тя се обръща, сама изтръгва стрелата, кръвта се стича, блика. Долу в рова тя чува Ла Ир, който ѝ споделя: “Жана, това, което тече, не е кръв, а популярност ”. А славата ще дойде след няколко мига с успеха, с триумфа, с повдигането на обсадата, с освобождението.
Там популацията се струпва към този военоначалник, с нейните доспехи, небрежно ѝ създават и подаряват на 9 май зелена шапка и тога от фина брюкселска дантела, обшита с коприва. Когато тя облича това алегорично облекло, я назовават “хералдическия ангел на кралството ”. Но тя има единствено една мисъл и тя не е нито за популярност, нито за аплодисменти. Тя желае да завърши задачата си. Това значи да заведе дофина, “благородният дофин ”, както споделя тя, в Реймс. Но принцовете отхвърлят и се пробват да я вразумят: “Жана, чуйте ни. Когато погледнем географията на Франция, е ясно, че би трябвало първо да бъде освободена Нормандия. Впрочем пътят до Руан е доста по-малко рисков, в сравнение с пътят до Реймс. Трябва първо да изтласкаме англичаните отвън Франция и тогава всички дружно ще отведем дофина в Реймс ”. С други думи, първо избавление, а по-късно миропозване. И тогава Жана се изправя и със своята невероятна самонадеяност и заложба им споделя: “Вярвам тъкмо в противоположната мъдрост, господа капитани, първо миропомазване, по-късно избавление. Приканвам ви да помислите, церемонията по коронясването ще сътвори мощно усещане във всички мозъци в кралството. И след миропомазването благородният дофин ще може да прогони враговете доста по-лесно. Господа капитани, настоявам, че дофинът Шарл дьо Валоа ще получи повече сили от една капка миро̀, в сравнение с от 10 хиляди копия ”. След дълъг миг на безмълвие съветът свежда глава, кралят гледа втренчено военоначалника - Жана. За първи път той ѝ се възхищава, утвърждава я. Тя го усеща, знае го, отгатва го. Той подвига съвещанието и на разсъмване на другия ден кортежът, шествието потегля за Реймс.
Помислете за урока на Жана, който е следният: в никакъв случай не спирайте до правилото на елементарната политика, когато би трябвало да объркате сметките на елементарната политика.
- Първо миропомазване, по-късно избавление. Много благодаря, Филип дьо Вилие!
Със съкращения
Превод от френски:
- Френските политици би трябвало да бъдат рационални, да станат и да кажат “Искаме мир! Не желаеме война, стига толкоз! ”. Ще ми кажете, че това ще бъде една разпокъсана Украйна, само че те си го търсеха! Кой стартира след Минските съглашения? Добре знаем, че беше и от двете страни, познаваме историята. Знам наизуст историята, по тази причина споделям на нашите политици “вие сте напът, както през 1914 година, както през 1940 година с ген. Гамелен, да ни вкарате във войната ”. Защото аз познавам руснаците - не трябва да ги дразниш доста измежду зимата. Тази история може да приключи зле. А що се отнася до Тръмп, би трябвало да работим с него, да се опитаме да забележим по какъв начин да реализираме съглашение, това елементарно може да се направи: Украйна няма да влезе в НАТО - това е даденост; също така би трябвало да остави завоюваните територии, в това число Крим, който е съветски от доста дълго време, и е нужна гаранция за сигурност - това е комплицирано, само че е задоволително да има благосклонност. А прехвърлянето на виновността върху съседа, както прави Макрон, е безименно двуличие. Макрон е уличник, Макрон е дете. Еклисиастът споделяше “Горко ти, земьо, по кое време царят ти е дете ”!
- Всичко, което през днешния ден виждаме в Сирия, краят на християните в Ориента, ни припомня за думите на един патриарх, който един път ни сподели: “Гледайте деликатно какво се случва с нас, това ще ви се случи след нас ”.
- Помислете за урока на Жана д`Арк, който е следният: в никакъв случай не спирайте до правилото на елементарната политика, когато би трябвало да объркате сметките на елементарната политика. Това казва френският политик Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто държавно управление на Жак Ширак, някогашен народен представител и евродепутат. Той е създател и президент на “Движение за Франция ” и е участвал в президентските избори през 1995 и 2007 година Създател е на увеселителния парк “Пюи дю Фу ”, във Вандея, Западна Франция.
10 май 2025 година
- Филип дьо Вилие, през предходната седмица Еманюел Макрон произнесе пред франкмасоните във Великата ложа на Франция тирада за секуларизма, надалеч, доста надалеч от речта в катедралата “Нотр дам дьо Пари ”. Паметта ни не е къса, Филип дьо Вилие, залепихме двете изказвания. Има период единствено от няколко месеца и няколко километра сред тях.
Еманюел Макрон: Нашата катедрала ни припомня, че сме наследници на минало, по-голямо от нас, което всеки ден може да изчезне, и основните настоящи лица на ера, която би трябвало да предадем. Нашата катедрала ни споделя какъв брой доста ни оказват помощ смисълът, трансцендентността да живеем в този свят.
Еманюел Макрон: Нека се пазим и от тези, които имат намерение да трансфорат светския темперамент в инструмент за смирение против републиката, който е ориентиран към ексцесиите от 1793 година, с цел да нападна наследството от 1789 година, основа на нашата републиканска история. Законът за разделянето ни пази от всички тези, които желаят да впишат в конституцията разпореждания с идентичностна задача в името на еднопосочен прочит на предишното. Светска Франция е естествената щерка на републиката.
- Това е бисер. Както постоянно се споделя, архивите са жестоки. Как си обяснявате, Филип, този двоен дискурс?
Филип дьо Вилие: - “Франция е естествената щерка на републиката ” - значи републиката е направила сурогатно майчинство и това е родило Франция. Ето краят на църквата в който се трансформира. Веднъж, когато бях дребен, моята кръстница ми заради невероятна движимост - натисках една ръкохватка и се получаваше калейдоскопски пумпал, в който облиците се променяха от самото начало. Това е в действителност Макрон. Спомням си първия път, когато го видях в Ротондата, той ми сподели “Знаете ли, идвам от Жана д’Арк, идвам от 8 май, ненавиждам ги, тъй като аз съм опълчване, Жана д’Арк, изцяло! ”. А Брижит: “Успокой се, успокой се! ”. Всъщност мисля, че той не го прави преднамерено. Всичко зависи от момента, от мига, има феномен на функционално раздвояване. Не знам, психиатрите би трябвало да познават това. Може би те имат пояснение, аз нямам.
Значи имаме “Нотр Дам дьо Пари ” - това е Троицата, а по-късно Ложата на Франция - триъгълникът. Преминаваме от Троицата към триъгълника, или от Христовата туника към престилката. Всъщност той изрази своята обвързаност, изтъквам, своето “съгласие ”, с френското франкмасонство. Той изясни, че на първо място не би трябвало да се вписват християнските корени в конституцията - тук той говореше за естествената щерка от сурогатно майчинство на републиката, а по-късно говореше за мракобесието. Аз съм уталожен човек, който към този момент не се опасява от нищо, и би трябвало да кажа нещо за франкмасонството, което никой не е казвал. Това е фраза от св. Матей. Той приказва за мракобесието във връзка на християнството. Но има и друго мракобесие, това е мракът. Защо се крие той? Защо е този усет към тайната, усет към окултизма, усет към конспирационизма, усет към комплотизма? Защо се крият, с цел да кроят това, което ще създадат? Например, в този миг в ложите се радват. Всички престилки са се събрали, с цел да кажат, че законът за евтаназията е извънреден. Те съумяха да накарат едно държавно управление, формирано от десни хора, да гласоподава закон, който ще мине и който е най-лошият закон, който светът е виждал. Това значи, че самоубийството ще бъде законно във Франция. Това е краят на десетте божи заповеди. Ще ви споделя фразата на св. Матей. Той споделя, че когато възпламенят величие, не го поставят под крина, а на светилник, с цел да свети на всички у дома (Матей 5: 15). И аз ги запитвам: за какво се криете? Какво имате за криене? Какви са тайните проекти, които криете от нас? Елате на обществено място, говорете с нас!
Забелязах, че Макрон говореше за закона от 1905 година Това е закон за премахване на християнството и ще ви го потвърдя. Това не е закон за индиферентност, напълно не. Днес направиха закон за индиферентност, тъй като това явно смущава секуларистите - наблягам секуларистите. Мимоходом ще кажа, че светският темперамент е откритие на Христос - “кесаревото кесарю, а Божието Богу ” (Лука 20: 25), тъй че въобще не ме тормози да приказвам за светския темперамент. Светското се разграничава от духовното. Те не се разделят, тъй като се излъчват взаимно, другояче не би било допустимо общество. И в действителност имаше хора, които говореха за това, което се случи. Жан Жорес, един от огромните архитекти на разделянето на църквата и страната, сподели следното: “Ние прекъснахме остарялата ария, която приспиваше човешката бедност, и човешката бедност се разсъни с крясъци ”. Старата ария е пеещият християнски свят, а виковете - това е социализмът. Виждаме до каква степен стигнахме през днешния ден - до Меланшон.
Пол Бер, един огромен секуларист, споделяше - християнството е филоксерата на мозъците. Това е по времето, когато е имало филоксера по лозята. Това е общително. А Вивиани го сподели още по-хубаво - Вивиани е вдъхновителят на закона. Чуйте добре какво споделя той: “Посветихме се на дело на безбожие, изтръгнахме вярата от човешката съвест. Когато един злощастник подвиваше колене, изтощен от тежестта на деня, ние му казахме, че зад облаците има единствено химери. Всички дружно, скъпи приятели, изгасихме в небето звездите, които повече няма да бъдат запалени. Това е нашето революционно, нашето прелестно дело! ”. Всички духовни ордени бяха прогонени и от този миг Църквата в действителност напусна града, тя се подслони в сакристията. И стигам до следното умозаключение: в действителност има два вероятни секуларизма - секуларизмът на празнотата, секуларизмът на “табула раза ”, който изкоренява предишното, изкоренява цивилизацията, личността, характерността на един народ, наследството. Но в последна сметка какво се случва? Краят на безспорното е противопоставен на жаждата за безспорното. Секуларистите основават вакуум, а ислямистите го запълват.
Но има втори секуларизъм, който назовавам обичащ секуларизъм. Обичащият секуларизъм е различаването на светското и духовното, само че помирен с концепцията, че би трябвало да се запази живата памет за хилядолетното струпване. И тук ще ви кажа нещо, което си мислех, до момента в който вървях в Париж. Казах си: какво е в действителност френският народ? В реалност френският народ е политически народ като никой различен. Защо? Защото това е народът, който свързва в едно хармонично цяло auctoritas и potestas, и остава една дребна струйка свещено - сакралността на въплъщението, и това е Франция. На последващо място френският народ е метаполитически народ. Какво е метаполитически народ? Това е народ, който схваща, че една нация не съществува, в случай че няма очертания и разказвачи. И двете. Франция е книжовен акт, това не е инцидентно, затова романс. И трето и най-много, френският народ е философски народ, т.е. принадлежи към това, което назоваха “континент на питащия живот ”, Франция пита, Франция се обръща към трансцендентността - видяхме го с откриването на “Нотр дам ”. По какво се вижда дали един народ е философски или не е? Вижда се по следата, която оставя в това, което е нарисувал и оставил след себе си. Впрочем историците постоянно споделят “целият Рим се съдържа във Форума ”. Казват също, че Гърция се съдържа в Партенона. Ако е правилно, че историята на един народ напълно се съдържа в едно настрана създание, тогава катедралата е Франция. Защо? Защото това е извърнат транспортен съд на един кръстен народ, който дава крила на камъка.
- Друга настояща тематика, Филип дьо Вилие, краткотрайният сирийски президент, някогашен джихадистки лидер, беше признат в Елисейския замък на първата си аудиенция на Запад. Ръкостискането, което ще забележим дружно, в почетния двор на Елисейския замък, някои нарекоха “ръкостискане на срама ”. Предлагам ви да чуем президента Аш Шараа, преди именуван Ал Джаулани, когато беше пълководец на джихадистка формация.
Ахмед аш Шараа: - Изразяваме нашата взаимност с всички жертви на тероризма. Сирия беше най-голямата жертва на тероризма. Ние бяхме бомбардирани с химически оръжия, с барели с химически оръжия. Ние нямаме нищо общо с терористичните и незаконни актове, които се случиха в Сирия и в чужбина.
- Филип, би трябвало ли да посрещаме Аш Шараа, който преди познавахме под името Ал Джаулани, в Париж?
Филип дьо Вилие: - Можехме да помислим за фамилиите от “Батаклан ”, за Самюел Пати, Доминик Бернар, за всички жертви. И в случай че помислим за фамилиите от “Батаклан ”, си спомняме за поздравленията, изпратени до терористите от “Батаклан ” от този господин, от този терорист. Бивш член на “Ал Кайда ”, на “Ислямска страна ”, това е терорист. Така че това е позор, позор, тъй като в действителност обещанието не беше изпълнено, както нормално. На 8 декември 2024 година той сподели “всички сирийци са братя, етническите и религиозни малцинства ще бъдат предпазени ”. Но те не бяха. Имаше кланета на хиляди алауити, друзи и християни. Обещанието не беше изпълнено от властта, формирана от хора от “Ислямска страна ”, “Ал Кайда ” и така нататък Този пълководец мина от джелабата към кубинско облекло, а в този момент е с вратовръзка - има синя вратовръзка като мен и брада, по-голяма от вашата. Това е знак. Всъщност за него споделят “това е сдържан ислямист ”. Въпросът, който задавам, е: каква е разликата сред сдържан ислямист и сдържан човекоядец, или пък пираня вегетарианец? Това е съществено. От самото начало Франция разгъва аления килим. Спомнете си Макрон, който сподели на 8 декември “държавата на варварството падна ”, а по-късно неговият външен министър отиде там. И прочее външната министърка на Германия искаше да стисне ръката на терориста, а той отхвърли.
Всъщност това е доста огромна дипломатическа неточност от страна на Франция. Защо? Дайте си сметка, че приказваме за друзите, приказваме за кюрдите, приказваме за алауитите. Макрон не произнесе думата “християнин ”. Знаете ли, че при започване на ХIХ век имаше 2 млн. християни в Сирия, а през днешния ден има 20 хиляди. Там изборът е куфарът или ковчегът и това е краят на една двухилядолетна просвета. Християнството стартира в Дамаск с пътя към Дамаск на св. Павел. То стартира в Антиохия - в Антиохия е роден християнският свят. Там Свети Луи IХ е дал своето заричане през 1248 година: “Ще ви пазя със същата специфична отбрана, както всички французи ”. Именно там от 632 година християните стават зимми, само че те не престават да живеят и да оцеляват, бидейки наличието на християнския свят в Ориента. Всъщност всичко, което през днешния ден виждаме в Сирия, краят на християните в Ориента, ни припомня за думите на един патриарх, който един път ни сподели: “Гледайте деликатно какво се случва с нас, това ще ви се случи след нас ”.
- Сменяме тематиката, Филип, френският президент Еманюел Макрон и полският министър председател Доналд Туск подписаха предишния петък в Нанси, в Източна Франция, контракт, засилващ апропо съдействието в защитата сред двете страни против Русия, считана за все по-заплашителна след тригодишната война в Украйна. Предлагам ви да чуете Еманюел Макрон по време на тази конференция, на която той се връща към военния церемониал от 9 май в Москва, където имаше над двадесет задгранични държавни глави, измежду които и Си Цзинпин, китайският държавен глава. Нека чуем дружно Еманюел Макрон.
Еманюел Макрон: - Относно парада на 9 ноември в Москва, той споделя няколко доста елементарни неща. Първо, президентът Путин е на страната на войната, не на страната на мира. Всекидневната действителност ни припомня за войнствените думи, които той повтори. Онези, които са повярвали, че той има желание за мир, това си е за тяхна сметка. Относно думите на президента Путин и сравнението сред обстановката, която претърпяваме, и нацизма, това е превръщане на полезностите, само че той не е единственият и към този момент е свикнал към това. Всъщност това е по едно и също време исторически ревизионизъм и дълбока неточност. Нацизмът е тоталитаризъм, който имаше своите особености. Путинизмът е империализъм.
- Същевременно полският министър председател Доналд Туск сподели, че през днешния ден е позор да бъдеш в Москва. Какви мислите за тези изказвания, Филип?
- Това е подбудител, той желае война, те желаят война - европейците желаят война. Знаете ли за какво желаят война? Защото това е единственият метод да създадат федерална Европа. Това е последното средство да създадат федерална Европа. Жан Моне обясняваше “можем да създадем Европа единствено посредством рецесия ”. Тоест те имат подръка рецесия и желаят да я продължат. Но в действителност мирът ще се случи без нас и ние сме тези, които ще го платят. Това е полуда. Какво се случи през днешния ден в Москва? Както беше казано във вашето предаване преди нас, има тройно обръщение на Путин, което е доста ясно, и хората, които ни слушат и ни гледат, би трябвало да помислят, тъй като пропагандата тук е страшна. Той изпраща обръщение към своя народ - посланието на патриотизма. Ние захвърлихме посланието на патриотизма към нашия народ. Изпращаме обръщение на национализъм към украинците. Какво общо имаме ние с Украйна?! Тя не е в Европа. На второ място, той изпраща обръщение към Европа, обръщение за изолацията. Тоест обръщение за национализъм към своя народ, обръщение към европейците за изолацията. Помните ли,че Брюно льо Мер споделяше “Те са изолирани ”, Макрон сподели десетки пъти “те са изолирани, Русия е изолирана ”, а там, на парада, бяха две трети от света. И трето, той изпрати обръщение за новата ос в света и, това е най-важното, за новия капан на Тукидид, т.е. светът се провежда без нас.
Американците ще се отдръпват умерено, само че ние продължаваме да желаеме да водиме война, като подстрекатели си играем с ракетите, скоро ще си играем с нуклеарното оръжие. И ще употребявам едно обръщение на папата - мирът да е с вас, сключете мир. Френските политици би трябвало да бъдат рационални, да станат и да кажат “Искаме мир! Не желаеме война, стига толкоз! ”. Ще ми кажете, че това ще бъде една разпокъсана Украйна, само че те си го търсеха! Кой стартира след Минските съглашения? Добре знаем, че беше и от двете страни, познаваме историята. Знам наизуст историята, по тази причина споделям на нашите политици “вие сте напът, както през 1914 година, както през 1940 година с ген. Гамелен, да ни вкарате във войната ”. Защото аз познавам руснаците - не трябва да ги дразниш доста измежду зимата. Тази история може да приключи зле. А що се отнася до Тръмп, би трябвало да работим с него, да се опитаме да забележим по какъв начин да реализираме съглашение, това елементарно може да се направи: Украйна няма да влезе в НАТО - това е даденост; също така би трябвало да остави завоюваните територии, в това число Крим, който е съветски от доста дълго време, и е нужна гаранция за сигурност - това е комплицирано, само че е задоволително да има благосклонност. А прехвърлянето на виновността върху съседа, както прави Макрон, е безименно двуличие. Макрон е уличник, Макрон е дете. Еклисиастът споделяше “Горко ти, земьо, по кое време царят ти е дете ”!
- Нужно ли е да ме гледате, когато казвате “горко ти ”?
- Не, само че се въодушевих, до момента в който ви гледах, от разликата във възрастта ни (смях).
- Филип дьо Вилие, на 8 май Франция означи освобождението на Орлеан от Жана д’Арк. Вие, като човек, който върна пръстена на Жана от Англия, можете ли да ни разкажате историята на този необикновен военоначалник?
- Обръщам се към всички французи, които ни гледат, и изключително към младите. Ще им опиша за Жана д’Арк, слушайте деликатно. Това е прегледът на войските, прегледът на капитаните. Всички са там - Дьо Ксентрей, Дюноа, Жил дьо Ре, Ла Ир. Жана минава пред тях, събира ги и се обръща към тях с корав глас: “Чуйте ме, господа капитани, на следващия ден на разсъмване ще тръгнем от Блоа, с цел да освободим Орлеан. Моля ви да изпратите вкъщи и да изгоните от вашите редици всички кибритлии с уста, воняща на хули. Ще създадем войска, а не пасмина ”. Тя развива знамето си и целува пръстена си, мислейки си, че ще е нужно знамение. Положението е отчайващо. Знаете ли по какъв начин се назовава кралят на Франция? “Малкият крал на Бурж ”. Това е всичко, което е останало - дребният крал на Бурж. И за какво това е всичко, което е останало? Защото Франция е под британска окупация. Защото онази, която злобно назовават “коронованата свиня ”, френската кралица Изабела Баварска, е подписала този контракт, който е нещо като Маастрихския контракт по това време - 1420 година, който дава Франция на Англия. Орлеан е последното барикада на река Лоара. Или ще премине от едната страна, или ще премине от другата. И с цел да премине на страната на Франция, би трябвало да се вдигне обсадата и затова един след различен да бъдат завладяни редутите и крепостите. Атаката стартира с непредвиден триумф. На 6 май е завладяна крепостта Огюстен, на 7 май - крепостта Турел. И там Жана, която желае да даде образец, сграбчва една стълба, което е безусловно неразумно, скача в рова, подпира стълбата на високата ограда на редута и се изкачва нагоре. Уви, когато е на последната пръчка, получава светкавична стрела в гърба, която пронизва рамото ѝ. Тя се обръща, сама изтръгва стрелата, кръвта се стича, блика. Долу в рова тя чува Ла Ир, който ѝ споделя: “Жана, това, което тече, не е кръв, а популярност ”. А славата ще дойде след няколко мига с успеха, с триумфа, с повдигането на обсадата, с освобождението.
Там популацията се струпва към този военоначалник, с нейните доспехи, небрежно ѝ създават и подаряват на 9 май зелена шапка и тога от фина брюкселска дантела, обшита с коприва. Когато тя облича това алегорично облекло, я назовават “хералдическия ангел на кралството ”. Но тя има единствено една мисъл и тя не е нито за популярност, нито за аплодисменти. Тя желае да завърши задачата си. Това значи да заведе дофина, “благородният дофин ”, както споделя тя, в Реймс. Но принцовете отхвърлят и се пробват да я вразумят: “Жана, чуйте ни. Когато погледнем географията на Франция, е ясно, че би трябвало първо да бъде освободена Нормандия. Впрочем пътят до Руан е доста по-малко рисков, в сравнение с пътят до Реймс. Трябва първо да изтласкаме англичаните отвън Франция и тогава всички дружно ще отведем дофина в Реймс ”. С други думи, първо избавление, а по-късно миропозване. И тогава Жана се изправя и със своята невероятна самонадеяност и заложба им споделя: “Вярвам тъкмо в противоположната мъдрост, господа капитани, първо миропомазване, по-късно избавление. Приканвам ви да помислите, церемонията по коронясването ще сътвори мощно усещане във всички мозъци в кралството. И след миропомазването благородният дофин ще може да прогони враговете доста по-лесно. Господа капитани, настоявам, че дофинът Шарл дьо Валоа ще получи повече сили от една капка миро̀, в сравнение с от 10 хиляди копия ”. След дълъг миг на безмълвие съветът свежда глава, кралят гледа втренчено военоначалника - Жана. За първи път той ѝ се възхищава, утвърждава я. Тя го усеща, знае го, отгатва го. Той подвига съвещанието и на разсъмване на другия ден кортежът, шествието потегля за Реймс.
Помислете за урока на Жана, който е следният: в никакъв случай не спирайте до правилото на елементарната политика, когато би трябвало да объркате сметките на елементарната политика.
- Първо миропомазване, по-късно избавление. Много благодаря, Филип дьо Вилие!
Със съкращения
Превод от френски:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ