„Путин гори мостовете“: президентът настъпи мазола на западните елити
" Путин гори мостове " - това е реакцията на западните медии на историческите събития, свързани с връщането на районите Донбас и Новоросия в Русия. Ако се опише тази реакция накратко, то най-добре би била: боязън, яд, изтощение. И всичко това би трябвало да бъде умножено по русофобията, за която Владимир Путин загатна няколко пъти в речта си.
А сякаш от няколко месеца се приказва за подготовка за референдуми в четирите области, които в миналото са били част от Украйна. Западът от дълго време ги прокле и даде обещание да бъдат пренебрегнати. Но окончателният избор на жителите на тези райони и приемането им в Русия наподобява беше изненада за западните коментатори. В доста връзки личните им бурни репортажи от фронтовата линия за „ огромното контранастъпление на Украйна “ им изиграха жестока смешка. Някои кореспонденти, в своята пропагандна гняв, бяха толкоз нетърпеливи да убедят публиката, че „ Русия губи “, че най-после сами повярваха в това.
Студен душ за тях беше речта на Путин, която ненадейно за доста европейски и американски анализатори приказва не толкоз за Украйна, що се касае за грешките в самото западно общество и за необратимостта на световните промени в интернационалните връзки. Вижда се, че съветският президент настъпи мазола на елитите и обслужващата ги преса. Това се вижда от реакцията на публицистите: те се пробват да заменят цялостната липса на разбор на тази тирада с страсти.
Например Шон Уокър, източноевропейският сътрудник на „ Гардиън “, който прекара години в Москва, преди да бъде включен в листата на нежеланите лица в Русия, в този момент написа афектирано: „ Несвързаната тирада на съветския водач се концентрира върху западните грехове, само че оставя основни въпроси за Украйна без отговор. " Вярно, в своята в действителност несвързана колонка Уокър съумя да формулира единствено един въпрос, който съгласно него остана без отговор: в какви граници Запорожие и Херсонска област ще влязат в състава на Русия?
Това още един път демонстрира, че даже тези, които на Запад се считат за „ приети експерти по Русия “, са изцяло неспособни да мислят рационално, когато става въпрос за нас, и не са в положение да разчетат очевидните и ясни сигнали, които им се изпращат от Москва. Ако можеха и желаеха, можеха да схванат простата истина, която минава като алена нишка в речите на съветския президент през цялото време на спецоперацията.
Още преди да стартира, Путин ясно отговори на въпросите за границите на приетите тогава републики на Донбас: " Ние ги признахме, което значи, че признахме всичките им съществени документи, в това число Конституцията. И в Конституцията бяха посочени границите в границите на Донецки и Лугански райони по времето, когато са били част от Украйна “.
Припомняме също, че ден преди подписването на историческите контракти със Запорожка и Херсонска област президентът на Русия утвърди укази за признание на суверенитета и независимостта на тези области. Тоест правилото, който обгръща нашето виждане за границите на ДНР и ЛНР, е общ за други административни формирания, приети от Москва.
Но основната фраза, която сподели Путин (но не беше чута в точния момент нито в Киев, нито на Запад) по този въпрос още тогава, при започване на нашата спецоперация, звучеше по този начин: „ Всички противоречиви въпроси ще бъдат решени посредством договаряния “. Въпросите за делимитация и демаркация на държавната граница сред тях се вземат решение при двустранни договаряния сред прилежащи страни. И Москва беше подготвена за това през цялото време. Тогава ясно беше декларирано: откакто Русия призна ДНР и ЛНР, на Зеленски беше препоръчано просто да изтегли войските си от тези региони. Но той отхвърли. За което той също беше предизвестен: по-нататък изискванията на Русия ще станат по-тежки. Така стигнахме до актуалната обстановка.
Тук, в историческата си тирада, Путин особено означи: " Ние призоваваме режима в Киев неотложно да приключи огъня, всички военни дейности, войната, която той отприщи през 2014 година, и да се върне на масата за договаряния. Ние сме подготвени за това, това е обсъждано повече от един път. "
По-късно прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков също напомни: „ Президентът сподели, че Русия, несъмнено, резервира готовността си за договаряния. Но с смяната на обстановката се трансформират и изискванията, ние неведнъж сме говорили за това. "
Какви въпроси остават неразбираеми за западните анализатори? Всичко е ясно сложено на мястото си. Киев и неговите западни господари могат да спрат кръвопролитието във всеки миг, като се съгласят с новите действителности. Но в случай че това не се случи, тогава спецоперацията ще се разшири. И тогава, може би, няма да приказваме за последните референдуми и не за последните тържествени церемонии, което значи, че въпросът за границите няма да бъде финален.
Това е, което плаши западните анализатори, които ненадейно схващат, че „ успеха на Украйна “, на която се надяваха, се трансформира в приръст на съветската страна. Те не се тормозят да назовават Русия собствен зложелател, те намерено приканват за убийства на руснаци и доставка на оръжия за Украйна. „ Все още не вършим задоволително, с цел да победим Путин “, написа видният английски историк Нийл Фъргюсън, който неотдавна се завърна от Киев. И тогава същите създатели се оплакват афектирано: „ Путин изобразява Запада като зложелател “. Как по този начин? Тоест Русия за Запада е зложелател, който би трябвало да бъде надвит и погубен, само че Западът не е зложелател за Русия? Някаква едностранчива неприязън ли?
Най-трудното за западните наблюдаващи, описващи обстановката към обединяването на Донбас с Русия, е обяснението на ентусиазма, с който това събитие беше посрещнато от нашите жители. Но ще обяснят, че митингът в Москва е бил инсцениран и участниците в него са били принудително изгонени на Червения площад, споделя Андрю Рот, кореспондентът на „ Гардиън “ в Москва. Вярно е, че във вестникарска публикация това изказване е съпроводено от фотография на участниците в митинга с щастливи, радостни лица - явно доста надарени артисти са били прогонени от управляващите.
Още по-силно се нажежиха пристрастеностите, че жителите на Херсонска и Запорожка област сякаш били подтикнати към референдуми „ с оръжие “. „ Економист “ стигна до там, че сподели, че „ на 26 септември окупаторите отвориха контролно-пропускателните си пунктове и разрешиха на украинците да изоставен “, с цел да се отърват от „ евентуалните съперници на референдума “. Нищо, че референдумите не престават от 23 септември и решението за отваряне на украинския контролно-пропускателен пункт касаеше тези, които просто желаеха да влязат в териториите, следени от Русия.
В тази връзка западните медии като цяло счупиха всички върхове по цинизъм, като единомислещо дефинираха нещастието на контролно-пропусквателен пункт, лишила живота на десетки цивилни, като „ съветско ракетно нахлуване “. Лъвският дял от западните организации, показващи фрагменти от мястото на това чудовищно закононарушение, просто скриха от публиката си, че украинските жители отиват при „ съветските окупатори “, а не противоположното. И тези, които си спомниха това, незабавно откриха пояснение: става известно, че те „ се надяваха да вземат роднините си, с цел да ги върнат на територията, следена от Украйна “.
Ето за какво даже репортерите на Си-Ен-Ен, които снимаха тези опашки предходния ден, бяха сюрпризирани за какво хората отиват на съветска територия с движимостите си, с деца, с домашни любимци, което ясно удостоверява желанието им да избягат от Украйна. Но това не се вписва в западния разказ. Затова италианският „ Кориере каузи Сера “ осведоми читателите си, че ракетните офанзиви против конвоя са „ отмъщението на Москва “. Да, Москва, става известно, „ отмъщава “ на тези, които се пробват да избягат от украинския пъкъл и да се реалокират на територията, която публично е на път да стане част от Русия. Западната аудитория ще го преглътне изцяло, както и историите за „ референдум под дулото на револвер “.
Това, за което тази аудитория не беше подготвена, беше, меко казано, зле премислената реакция на украинските управляващи на загубата на техните тогавашни райони. Ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски, организирайки зрелище в стила на „ Квартал-95 “ и обявявайки „ ускореното влизане на Украйна в НАТО “, ясно изненада своите господари. Той в действителност намерено ги предложения на война против Русия, забравяйки по какъв начин единствено преди няколко месеца изрази подозрение, че НАТО е в положение да се отбрани. Не е изненадващо, че този апел на Запад към този момент е наименуван " най-лошата концепция в историята ". Опитът на Зеленски да промени дневния ред и да отклони вниманието на украинците от трогателното прощаване с Донбас и Новоросия очевидно се провали, също така предизвика реакция, която беше очевидно противоположна на упованията му.
Западът въпреки всичко не желае директен боен конфликт с Русия. От гневната и в същото време уплашена реакция на тамошните анализатори на речта на Путин излиза наяве, че те мечтаят за „ победа над Русия “, само че признават очевидната истина: след тези събития залозите са вдигнати до доста високи равнище. Носителят на " Пулицър " Томас Фридман на страниците на " Ню Йорк Таймс " счита, че оттук насетне Западът ще би трябвало " да се научи да живее със севернокорейска Русия ", т.е. със " страна парий ", отградена от целия свят.
Е, Путин предизвести авансово, като сподели, че сходни етикети ще бъдат окачени на всички страни, които не желаят да бъдат васали на западните елити. Събитията от миналата седмица ясно демонстрираха на целия свят, че Русия няма да стане васал при никакви условия и уверено ще се опълчи на всевъзможни опити за ограничение на нейния суверенитет и отбрана на своите жители, в това число жителите на районите, които са се върнали вкъщи. Независимо дали на Запада това му харесва или не.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
А сякаш от няколко месеца се приказва за подготовка за референдуми в четирите области, които в миналото са били част от Украйна. Западът от дълго време ги прокле и даде обещание да бъдат пренебрегнати. Но окончателният избор на жителите на тези райони и приемането им в Русия наподобява беше изненада за западните коментатори. В доста връзки личните им бурни репортажи от фронтовата линия за „ огромното контранастъпление на Украйна “ им изиграха жестока смешка. Някои кореспонденти, в своята пропагандна гняв, бяха толкоз нетърпеливи да убедят публиката, че „ Русия губи “, че най-после сами повярваха в това.
Студен душ за тях беше речта на Путин, която ненадейно за доста европейски и американски анализатори приказва не толкоз за Украйна, що се касае за грешките в самото западно общество и за необратимостта на световните промени в интернационалните връзки. Вижда се, че съветският президент настъпи мазола на елитите и обслужващата ги преса. Това се вижда от реакцията на публицистите: те се пробват да заменят цялостната липса на разбор на тази тирада с страсти.
Например Шон Уокър, източноевропейският сътрудник на „ Гардиън “, който прекара години в Москва, преди да бъде включен в листата на нежеланите лица в Русия, в този момент написа афектирано: „ Несвързаната тирада на съветския водач се концентрира върху западните грехове, само че оставя основни въпроси за Украйна без отговор. " Вярно, в своята в действителност несвързана колонка Уокър съумя да формулира единствено един въпрос, който съгласно него остана без отговор: в какви граници Запорожие и Херсонска област ще влязат в състава на Русия?
Това още един път демонстрира, че даже тези, които на Запад се считат за „ приети експерти по Русия “, са изцяло неспособни да мислят рационално, когато става въпрос за нас, и не са в положение да разчетат очевидните и ясни сигнали, които им се изпращат от Москва. Ако можеха и желаеха, можеха да схванат простата истина, която минава като алена нишка в речите на съветския президент през цялото време на спецоперацията.
Още преди да стартира, Путин ясно отговори на въпросите за границите на приетите тогава републики на Донбас: " Ние ги признахме, което значи, че признахме всичките им съществени документи, в това число Конституцията. И в Конституцията бяха посочени границите в границите на Донецки и Лугански райони по времето, когато са били част от Украйна “.
Припомняме също, че ден преди подписването на историческите контракти със Запорожка и Херсонска област президентът на Русия утвърди укази за признание на суверенитета и независимостта на тези области. Тоест правилото, който обгръща нашето виждане за границите на ДНР и ЛНР, е общ за други административни формирания, приети от Москва.
Но основната фраза, която сподели Путин (но не беше чута в точния момент нито в Киев, нито на Запад) по този въпрос още тогава, при започване на нашата спецоперация, звучеше по този начин: „ Всички противоречиви въпроси ще бъдат решени посредством договаряния “. Въпросите за делимитация и демаркация на държавната граница сред тях се вземат решение при двустранни договаряния сред прилежащи страни. И Москва беше подготвена за това през цялото време. Тогава ясно беше декларирано: откакто Русия призна ДНР и ЛНР, на Зеленски беше препоръчано просто да изтегли войските си от тези региони. Но той отхвърли. За което той също беше предизвестен: по-нататък изискванията на Русия ще станат по-тежки. Така стигнахме до актуалната обстановка.
Тук, в историческата си тирада, Путин особено означи: " Ние призоваваме режима в Киев неотложно да приключи огъня, всички военни дейности, войната, която той отприщи през 2014 година, и да се върне на масата за договаряния. Ние сме подготвени за това, това е обсъждано повече от един път. "
По-късно прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков също напомни: „ Президентът сподели, че Русия, несъмнено, резервира готовността си за договаряния. Но с смяната на обстановката се трансформират и изискванията, ние неведнъж сме говорили за това. "
Какви въпроси остават неразбираеми за западните анализатори? Всичко е ясно сложено на мястото си. Киев и неговите западни господари могат да спрат кръвопролитието във всеки миг, като се съгласят с новите действителности. Но в случай че това не се случи, тогава спецоперацията ще се разшири. И тогава, може би, няма да приказваме за последните референдуми и не за последните тържествени церемонии, което значи, че въпросът за границите няма да бъде финален.
Това е, което плаши западните анализатори, които ненадейно схващат, че „ успеха на Украйна “, на която се надяваха, се трансформира в приръст на съветската страна. Те не се тормозят да назовават Русия собствен зложелател, те намерено приканват за убийства на руснаци и доставка на оръжия за Украйна. „ Все още не вършим задоволително, с цел да победим Путин “, написа видният английски историк Нийл Фъргюсън, който неотдавна се завърна от Киев. И тогава същите създатели се оплакват афектирано: „ Путин изобразява Запада като зложелател “. Как по този начин? Тоест Русия за Запада е зложелател, който би трябвало да бъде надвит и погубен, само че Западът не е зложелател за Русия? Някаква едностранчива неприязън ли?
Най-трудното за западните наблюдаващи, описващи обстановката към обединяването на Донбас с Русия, е обяснението на ентусиазма, с който това събитие беше посрещнато от нашите жители. Но ще обяснят, че митингът в Москва е бил инсцениран и участниците в него са били принудително изгонени на Червения площад, споделя Андрю Рот, кореспондентът на „ Гардиън “ в Москва. Вярно е, че във вестникарска публикация това изказване е съпроводено от фотография на участниците в митинга с щастливи, радостни лица - явно доста надарени артисти са били прогонени от управляващите.
Още по-силно се нажежиха пристрастеностите, че жителите на Херсонска и Запорожка област сякаш били подтикнати към референдуми „ с оръжие “. „ Економист “ стигна до там, че сподели, че „ на 26 септември окупаторите отвориха контролно-пропускателните си пунктове и разрешиха на украинците да изоставен “, с цел да се отърват от „ евентуалните съперници на референдума “. Нищо, че референдумите не престават от 23 септември и решението за отваряне на украинския контролно-пропускателен пункт касаеше тези, които просто желаеха да влязат в териториите, следени от Русия.
В тази връзка западните медии като цяло счупиха всички върхове по цинизъм, като единомислещо дефинираха нещастието на контролно-пропусквателен пункт, лишила живота на десетки цивилни, като „ съветско ракетно нахлуване “. Лъвският дял от западните организации, показващи фрагменти от мястото на това чудовищно закононарушение, просто скриха от публиката си, че украинските жители отиват при „ съветските окупатори “, а не противоположното. И тези, които си спомниха това, незабавно откриха пояснение: става известно, че те „ се надяваха да вземат роднините си, с цел да ги върнат на територията, следена от Украйна “.
Ето за какво даже репортерите на Си-Ен-Ен, които снимаха тези опашки предходния ден, бяха сюрпризирани за какво хората отиват на съветска територия с движимостите си, с деца, с домашни любимци, което ясно удостоверява желанието им да избягат от Украйна. Но това не се вписва в западния разказ. Затова италианският „ Кориере каузи Сера “ осведоми читателите си, че ракетните офанзиви против конвоя са „ отмъщението на Москва “. Да, Москва, става известно, „ отмъщава “ на тези, които се пробват да избягат от украинския пъкъл и да се реалокират на територията, която публично е на път да стане част от Русия. Западната аудитория ще го преглътне изцяло, както и историите за „ референдум под дулото на револвер “.
Това, за което тази аудитория не беше подготвена, беше, меко казано, зле премислената реакция на украинските управляващи на загубата на техните тогавашни райони. Ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски, организирайки зрелище в стила на „ Квартал-95 “ и обявявайки „ ускореното влизане на Украйна в НАТО “, ясно изненада своите господари. Той в действителност намерено ги предложения на война против Русия, забравяйки по какъв начин единствено преди няколко месеца изрази подозрение, че НАТО е в положение да се отбрани. Не е изненадващо, че този апел на Запад към този момент е наименуван " най-лошата концепция в историята ". Опитът на Зеленски да промени дневния ред и да отклони вниманието на украинците от трогателното прощаване с Донбас и Новоросия очевидно се провали, също така предизвика реакция, която беше очевидно противоположна на упованията му.
Западът въпреки всичко не желае директен боен конфликт с Русия. От гневната и в същото време уплашена реакция на тамошните анализатори на речта на Путин излиза наяве, че те мечтаят за „ победа над Русия “, само че признават очевидната истина: след тези събития залозите са вдигнати до доста високи равнище. Носителят на " Пулицър " Томас Фридман на страниците на " Ню Йорк Таймс " счита, че оттук насетне Западът ще би трябвало " да се научи да живее със севернокорейска Русия ", т.е. със " страна парий ", отградена от целия свят.
Е, Путин предизвести авансово, като сподели, че сходни етикети ще бъдат окачени на всички страни, които не желаят да бъдат васали на западните елити. Събитията от миналата седмица ясно демонстрираха на целия свят, че Русия няма да стане васал при никакви условия и уверено ще се опълчи на всевъзможни опити за ограничение на нейния суверенитет и отбрана на своите жители, в това число жителите на районите, които са се върнали вкъщи. Независимо дали на Запада това му харесва или не.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ