Северно сияние за НАТО
Путин е на път да реализира тъкмо противоположното на това, което желае - разширение и усилване на НАТО За Финландия и Швеция въпросът за влизането в Алианса от ден на ден наподобява не като дали, а по кое време Последствията от това ще бъдат значими както за НАТО и неговите бъдещи нови членки, по този начин и за Русия.
През декември 2021 година, когато 100-хилядна съветска войска в най-висока степен на бойна подготвеност към този момент беше струпана на украинската граница, Кремъл насочи лист с осем претенции към Запада. Едно от тях беше прекъсване на разширението на НАТО.
Пет месеца и една инвазия по-късно, експанзията на съветския президент Владимир Путин е на път да реализира тъкмо противоположното на това, което той желае. Нападението против Украйна тласка Финландия и Швеция да се откажат от дългогодишния си неутралитет и е доста евентуално още до края на този месец да аплайват за участие в НАТО. Като въпросът към този момент не е дали, а единствено по кое време. И както отбелязва политологът Иван Кръстев в подкаста " Шоуто на Езра Клайн ", " на Путин надали му харесва по какъв начин промени Европа ".
Реклама На скандинавския фронт нещо ново
Заедно с Австрия, Кипър, Ирландия и Малта, Финландия и Швеция са единствените страни от Европейски Съюз, които не членуват в Северноатлантическия алианс. Но откакто години наред отбранителният съюз се разширяваше на изток, в този момент посоката наподобява е на север.
Седмици преди нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари финландският министър председател Сана Марин твърдеше, че е " извънредно необикновено " страната й да се причисли към НАТО по време на нейния мандат. В началото на април Марин изясни на сънародниците си, че " Русия не е съседът, който си мислихме, че е ", въпросът за участието към този момент се разисква в Народното събрание и още " тази пролет " ще има решение. Очакванията са, че страната ще подаде кандидатурата си през май, с цел да бъде утвърдена на идната Среща на върха на НАТО в края на юни. В прилежаща Швеция нещата се движат по-бавно, макар че преди съветската инвазия поддръжката за влизане в НАТО беше по-висока, в сравнение с във Финландия. Сега тя се изстреля нагоре и в двете страни, само че във Финландия скокът е по-голям.
" Това идва от другия исторически опит. Швеция има шанс да не е преживявала война от 1814 година насам. Политиката за безучастие във военни съюзи датира от 200 години и е одобрявана като част от шведската национална еднаквост, " изяснява пред " Капитал " Гунила Херлоф, старши откривател от Шведския институт по интернационалните връзки.
Докато Финландия има много по-бурно минало и неутралитетът е въпрос на прагматичност, не на идеология. След две пагубни войни със Съюз на съветските социалистически републики (след първата през 1939-1940 година Финландия губи 11% от територията си), страната съумява да резервира своята самостоятелност и народна власт по време на Студената война. Цената за това е боен неутралитет, само че и руски напън върху вътрешната политика, като този модел на дребна страна в особена взаимозависимост от своя огромен въоръжен комшия бива наименуван " финландизация ". И в действителност още преди Путин да нахлуе в Украйна имаше цинични причини, че тя би могла да се избави от експанзия, в случай че одобри да бъде " финландизирана ".
Реклама
Географията също играе роля за разликата в настройките в двете скандинавски страни. " Споделянето на дълга 1 300 км. граница с Русия евентуално е помогнало за осъзнаването във Финландия, че нещата може бързо да вземат неприятен поврат и евентуално е умно да се употребяват опциите тогава, когато се появят, " споделя Гунила Херлоф. Докато за Швеция, която няма обща граница с Русия, в исторически проект Финландия служи като буферна зона и даже има мрачна смешка, че от епохи шведите водят своите войни до последния останал финландец.
За Хелзинки смисълът от неутралитета явно се изчерпа на 24 февруари. " Сега всички маски паднаха. Вижда се само студеното лице на войната, " съобщи финландският президент Саули Нийнистьо в деня на съветското навлизане в Украйна. В анкета на националния ежедневник Ilta-Sanomat предишния месец на въпрос коя е най-голямата опасност за страната 74% показват Русия (с 15% повече спрямо предходната година). По отношение на участието в НАТО скокът е още по-драстичен. През 2019 година малко над половината финландци са срещу. Четири дни след нашествието в Украйна за първи път социологическите изследвания демонстрират болшинство в поддръжка на влизането в Алианса. Според последните сондажи " за " са към този момент 68%, като съгласно наблюдаващи този % може да стигне до 80%, в случай че министър председателят Сана Марин и известният президент Нийнистьо обществено поддържат участието в НАТО.
За момента двамата резервират безмълвие, с цел да разрешат на политическия развой да тече. След като на 14 април бе оповестен държавен отчет, който разказа по какъв начин променената обстановка със сигурността в Европа и съветските дейности засягат Финландия, в този момент текат разисквания в Народното събрание и след тях ще има нов държавен отчет, евентуално още в средата на май, който се чака да предложи влизане в НАТО. Финалната дума ще има Народното събрание, като съгласно изданието Helsingin Sanomat от 200 депутати сега 96 са " за " и едвам 14 са " срещу ".
За Финландия, която не е известна с трагични промени, сходно развиване е стремително. " Скоростта на вземането на решение е обвързвана най-много с безпощадната съветска експанзия против Украйна - публичното мнение за влизането в НАТО се прекатурна за ден и поддръжката продължава да пораства. НАТО се счита за най-хубавия метод за усилване на сигурността на Финландия и участието е също по този начин метод да се покаже, че съветските дейности имат огромни и дълготрайни последици, " изяснява пред " Капитал " Хана Оянен, теоретичен шеф в Университета в Тампере.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Свят 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Свят Реклама " Да " и то незабавно
За бързането има и друга причина - щом подаде молба за участие, Финландия ще бъде изключително уязвима. От една страна, ще бъде обект на съветския яд (заплахите от Кремъл са за " съществени военни и политически последици " поради желанието за присъединение към Алианса), а от друга - още няма да бъде покрита от член 5 на НАТО за взаимна отбрана. Няколко скорошни хакерски атаки и навлизания на съветски самолети във финландското въздушно пространство демонстрират, че заканите от Москва евентуално няма да останат единствено на думи. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг към този момент съобщи, че приемането на Финландия и Швеция ще бъде направено по " релативно бърз метод " и че се обмислят междинни гаранции за сигурност, които да покрият " сивата зона " сред кандидатстването и приемането на пълноправно участие.
В прилежаща Швеция процесът се движи по-бавно и се форсира едвам в последните седмици, когато стана ясно, че Финландия счита да се причисли към НАТО без значение какво прави Швеция и по този начин ще лиши Стокхолм от единствената смислена опция - защитителен съюз с Хелзинки. Разликата е, че до момента в който във Финландия се търси консенсус сред партии, в Швеция дебатът е единствено в границите на ръководещата Социалдемократическа партия, която обичайно поддържа шведския неутралитет и по идеологически аргументи е срещу влизане в НАТО. Останалите обединения в Народното събрание са " за " и на процедура има леко про-НАТО болшинство, само че е немислимо сходна стъпка да се случи без единодушието на социалдемократите, които са спечелили на всички избори в страната от над век насам.
Но и в Швеция импуслът се ускорява. Социологическите изследвания демонстрират, че откакто през април за първи път поддръжката измежду шведите за влизане в НАТО надвиши 50%, тя пораства и съгласно последните анкети 58% са " за " и едвам 21% са " срещу ". В края на април таблоидът Aftonbladet - главното издание на социалдемократите - също смени курса и се разгласи за влизане в НАТО, въпреки и " леко насилствено ". " Не виждам по какъв начин Швеция и Финландия ще бъдат способни да подсигуряват сигурността си отвън НАТО, откакто през 2022 година Русия е подготвена да стартира изцяло непредизвикана пълномащабна война против прилежаща страна, " написа в коментар основният редактор на Aftonbladet Андерс Линдберг.
Управляващите социалдемократи започнаха вътрешни разаговори по тематиката и се чака да излязят с решение до края на май, като министър председателят Магдалена Андершон не крие, че се надява партията да поддържа участието в Алианса. " Решението на Швеция е обвързвано с това на Финландия. Изглежда доста евентуално двете страни да подадат дружно молби за влизане. Решенията ще бъдат взети сред 12 и 14 май и по-късно документите за кандидатстване ще бъдат завършени, " предвижда Гунила Херлоф.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
През декември 2021 година, когато 100-хилядна съветска войска в най-висока степен на бойна подготвеност към този момент беше струпана на украинската граница, Кремъл насочи лист с осем претенции към Запада. Едно от тях беше прекъсване на разширението на НАТО.
Пет месеца и една инвазия по-късно, експанзията на съветския президент Владимир Путин е на път да реализира тъкмо противоположното на това, което той желае. Нападението против Украйна тласка Финландия и Швеция да се откажат от дългогодишния си неутралитет и е доста евентуално още до края на този месец да аплайват за участие в НАТО. Като въпросът към този момент не е дали, а единствено по кое време. И както отбелязва политологът Иван Кръстев в подкаста " Шоуто на Езра Клайн ", " на Путин надали му харесва по какъв начин промени Европа ".
Реклама На скандинавския фронт нещо ново
Заедно с Австрия, Кипър, Ирландия и Малта, Финландия и Швеция са единствените страни от Европейски Съюз, които не членуват в Северноатлантическия алианс. Но откакто години наред отбранителният съюз се разширяваше на изток, в този момент посоката наподобява е на север.
Седмици преди нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари финландският министър председател Сана Марин твърдеше, че е " извънредно необикновено " страната й да се причисли към НАТО по време на нейния мандат. В началото на април Марин изясни на сънародниците си, че " Русия не е съседът, който си мислихме, че е ", въпросът за участието към този момент се разисква в Народното събрание и още " тази пролет " ще има решение. Очакванията са, че страната ще подаде кандидатурата си през май, с цел да бъде утвърдена на идната Среща на върха на НАТО в края на юни. В прилежаща Швеция нещата се движат по-бавно, макар че преди съветската инвазия поддръжката за влизане в НАТО беше по-висока, в сравнение с във Финландия. Сега тя се изстреля нагоре и в двете страни, само че във Финландия скокът е по-голям.
" Това идва от другия исторически опит. Швеция има шанс да не е преживявала война от 1814 година насам. Политиката за безучастие във военни съюзи датира от 200 години и е одобрявана като част от шведската национална еднаквост, " изяснява пред " Капитал " Гунила Херлоф, старши откривател от Шведския институт по интернационалните връзки.
Докато Финландия има много по-бурно минало и неутралитетът е въпрос на прагматичност, не на идеология. След две пагубни войни със Съюз на съветските социалистически републики (след първата през 1939-1940 година Финландия губи 11% от територията си), страната съумява да резервира своята самостоятелност и народна власт по време на Студената война. Цената за това е боен неутралитет, само че и руски напън върху вътрешната политика, като този модел на дребна страна в особена взаимозависимост от своя огромен въоръжен комшия бива наименуван " финландизация ". И в действителност още преди Путин да нахлуе в Украйна имаше цинични причини, че тя би могла да се избави от експанзия, в случай че одобри да бъде " финландизирана ".
Реклама
Географията също играе роля за разликата в настройките в двете скандинавски страни. " Споделянето на дълга 1 300 км. граница с Русия евентуално е помогнало за осъзнаването във Финландия, че нещата може бързо да вземат неприятен поврат и евентуално е умно да се употребяват опциите тогава, когато се появят, " споделя Гунила Херлоф. Докато за Швеция, която няма обща граница с Русия, в исторически проект Финландия служи като буферна зона и даже има мрачна смешка, че от епохи шведите водят своите войни до последния останал финландец.
За Хелзинки смисълът от неутралитета явно се изчерпа на 24 февруари. " Сега всички маски паднаха. Вижда се само студеното лице на войната, " съобщи финландският президент Саули Нийнистьо в деня на съветското навлизане в Украйна. В анкета на националния ежедневник Ilta-Sanomat предишния месец на въпрос коя е най-голямата опасност за страната 74% показват Русия (с 15% повече спрямо предходната година). По отношение на участието в НАТО скокът е още по-драстичен. През 2019 година малко над половината финландци са срещу. Четири дни след нашествието в Украйна за първи път социологическите изследвания демонстрират болшинство в поддръжка на влизането в Алианса. Според последните сондажи " за " са към този момент 68%, като съгласно наблюдаващи този % може да стигне до 80%, в случай че министър председателят Сана Марин и известният президент Нийнистьо обществено поддържат участието в НАТО.
За момента двамата резервират безмълвие, с цел да разрешат на политическия развой да тече. След като на 14 април бе оповестен държавен отчет, който разказа по какъв начин променената обстановка със сигурността в Европа и съветските дейности засягат Финландия, в този момент текат разисквания в Народното събрание и след тях ще има нов държавен отчет, евентуално още в средата на май, който се чака да предложи влизане в НАТО. Финалната дума ще има Народното събрание, като съгласно изданието Helsingin Sanomat от 200 депутати сега 96 са " за " и едвам 14 са " срещу ".
За Финландия, която не е известна с трагични промени, сходно развиване е стремително. " Скоростта на вземането на решение е обвързвана най-много с безпощадната съветска експанзия против Украйна - публичното мнение за влизането в НАТО се прекатурна за ден и поддръжката продължава да пораства. НАТО се счита за най-хубавия метод за усилване на сигурността на Финландия и участието е също по този начин метод да се покаже, че съветските дейности имат огромни и дълготрайни последици, " изяснява пред " Капитал " Хана Оянен, теоретичен шеф в Университета в Тампере.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Свят 1 Енергетика 2 Енергетика 3 Свят Реклама " Да " и то незабавно
За бързането има и друга причина - щом подаде молба за участие, Финландия ще бъде изключително уязвима. От една страна, ще бъде обект на съветския яд (заплахите от Кремъл са за " съществени военни и политически последици " поради желанието за присъединение към Алианса), а от друга - още няма да бъде покрита от член 5 на НАТО за взаимна отбрана. Няколко скорошни хакерски атаки и навлизания на съветски самолети във финландското въздушно пространство демонстрират, че заканите от Москва евентуално няма да останат единствено на думи. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг към този момент съобщи, че приемането на Финландия и Швеция ще бъде направено по " релативно бърз метод " и че се обмислят междинни гаранции за сигурност, които да покрият " сивата зона " сред кандидатстването и приемането на пълноправно участие.
В прилежаща Швеция процесът се движи по-бавно и се форсира едвам в последните седмици, когато стана ясно, че Финландия счита да се причисли към НАТО без значение какво прави Швеция и по този начин ще лиши Стокхолм от единствената смислена опция - защитителен съюз с Хелзинки. Разликата е, че до момента в който във Финландия се търси консенсус сред партии, в Швеция дебатът е единствено в границите на ръководещата Социалдемократическа партия, която обичайно поддържа шведския неутралитет и по идеологически аргументи е срещу влизане в НАТО. Останалите обединения в Народното събрание са " за " и на процедура има леко про-НАТО болшинство, само че е немислимо сходна стъпка да се случи без единодушието на социалдемократите, които са спечелили на всички избори в страната от над век насам.
Но и в Швеция импуслът се ускорява. Социологическите изследвания демонстрират, че откакто през април за първи път поддръжката измежду шведите за влизане в НАТО надвиши 50%, тя пораства и съгласно последните анкети 58% са " за " и едвам 21% са " срещу ". В края на април таблоидът Aftonbladet - главното издание на социалдемократите - също смени курса и се разгласи за влизане в НАТО, въпреки и " леко насилствено ". " Не виждам по какъв начин Швеция и Финландия ще бъдат способни да подсигуряват сигурността си отвън НАТО, откакто през 2022 година Русия е подготвена да стартира изцяло непредизвикана пълномащабна война против прилежаща страна, " написа в коментар основният редактор на Aftonbladet Андерс Линдберг.
Управляващите социалдемократи започнаха вътрешни разаговори по тематиката и се чака да излязят с решение до края на май, като министър председателят Магдалена Андершон не крие, че се надява партията да поддържа участието в Алианса. " Решението на Швеция е обвързвано с това на Финландия. Изглежда доста евентуално двете страни да подадат дружно молби за влизане. Решенията ще бъдат взети сред 12 и 14 май и по-късно документите за кандидатстване ще бъдат завършени, " предвижда Гунила Херлоф.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ