Проф. Искра Баева: Все повече на преден план излиза държавният национализъм
Путин е една от най-ярките фигури на тази наклонност, паралелно с Ердоган, Си Дзинпин и Орбан
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго ръководство, би трябвало да има някаква комплектност. Може да се оцени едвам откакто той престане да ръководи Русия. Това сподели историкът проф. Искра Баева пред.
" Това, което несъмнено направи Путин, е да централизира страната и да предотврати тези процеси, които бяха почнали при Елцин - обособяване на части. Сега със здрав пестник е централизирана тази държава и повече от руснаците се усещат част от огромна страна, страна, която се е върнала на интернационалната сцена ", разяснява историкът.
По думите ѝ, тази нова роля на Русия дава на руснаците самочувствие, че могат и без останалия свят.
" Все повече на напред във времето излиза държавният интерес. Това е шовинизъм, само че не е етнически, а държавен ", посочи тя и уточни, че Путин е една от най-ярките фигури на тази наклонност, паралелно с Ердоган, Си Дзинпин, Орбан.
Като направи паралел с връщането на Тръмп в Белия дом и аргументите той да завоюва още веднъж, проф. Баева насочи взор и към Европа:
" В европейските страни от една страна виждаме демократични страни, които се тресат от проблеми, а от друга - страни, където локалният водач е хванал крепко властта и ръководи дълго с властнически трендове. Като че ли по-голямо неодобрение показват хората в демократичните страни, в които има неустойчивост. "
Сега демокрации, които не могат да действат по този начин, че жителите им да се усещат задоволени, са застрашени, регистрира историкът.
Полша беше тръгнала мощно по пътя на авторитаризма, само че съумя да обърне. Обръщането обаче не наподобява трайно. За да могат да се оправят с " Право и правдивост ", се наложи да обединят всички, означи тя.
В началото на ръководството си, през първото десетилетие, Путин беше прозападен - до 2007 година Това, което стана, е резултат на взаимно отчаяние - и от едната, и от другата страна, разяснява проф. Искра Баева в предаването " Събота 150 ".
Слабостта на Русия докара до желанието - малко по-грубо, по-драстично, от страна на Запада - така наречен близката чужбина да се причисли към западните структури. Желанието на тези региони да потърсят независим път на развиване се оформи като опасност за Путин. 2007 година той очерта периметъра на Русия, разясни тя.
Това, което украинските управляващи не направиха, е да трансфорат Украйна в единна страна. Там това разделяне сред Изтока и Запада освен не престана, а се задълбочи, счита историкът.
" Не е 2022 година Пътят е дълъг. Минските съглашения се оказа, че са били краткотрайно помирение, тъй като никой не е имал желание да ги извършва. "
Дали договарянията за Украйна това ще се трансфорат в действителна дипломация - през 21 век се връща ситуацията, в което е значим държавният интерес, а не дипломацията на полезностите, сподели още проф. Баева, като напомни, че договореностите сред по-големите неведнъж стават за сметка на по-малките.
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго ръководство, би трябвало да има някаква комплектност. Може да се оцени едвам откакто той престане да ръководи Русия. Това сподели историкът проф. Искра Баева пред.
" Това, което несъмнено направи Путин, е да централизира страната и да предотврати тези процеси, които бяха почнали при Елцин - обособяване на части. Сега със здрав пестник е централизирана тази държава и повече от руснаците се усещат част от огромна страна, страна, която се е върнала на интернационалната сцена ", разяснява историкът.
По думите ѝ, тази нова роля на Русия дава на руснаците самочувствие, че могат и без останалия свят.
" Все повече на напред във времето излиза държавният интерес. Това е шовинизъм, само че не е етнически, а държавен ", посочи тя и уточни, че Путин е една от най-ярките фигури на тази наклонност, паралелно с Ердоган, Си Дзинпин, Орбан.
Като направи паралел с връщането на Тръмп в Белия дом и аргументите той да завоюва още веднъж, проф. Баева насочи взор и към Европа:
" В европейските страни от една страна виждаме демократични страни, които се тресат от проблеми, а от друга - страни, където локалният водач е хванал крепко властта и ръководи дълго с властнически трендове. Като че ли по-голямо неодобрение показват хората в демократичните страни, в които има неустойчивост. "
Сега демокрации, които не могат да действат по този начин, че жителите им да се усещат задоволени, са застрашени, регистрира историкът.
Полша беше тръгнала мощно по пътя на авторитаризма, само че съумя да обърне. Обръщането обаче не наподобява трайно. За да могат да се оправят с " Право и правдивост ", се наложи да обединят всички, означи тя.
В началото на ръководството си, през първото десетилетие, Путин беше прозападен - до 2007 година Това, което стана, е резултат на взаимно отчаяние - и от едната, и от другата страна, разяснява проф. Искра Баева в предаването " Събота 150 ".
Слабостта на Русия докара до желанието - малко по-грубо, по-драстично, от страна на Запада - така наречен близката чужбина да се причисли към западните структури. Желанието на тези региони да потърсят независим път на развиване се оформи като опасност за Путин. 2007 година той очерта периметъра на Русия, разясни тя.
Това, което украинските управляващи не направиха, е да трансфорат Украйна в единна страна. Там това разделяне сред Изтока и Запада освен не престана, а се задълбочи, счита историкът.
" Не е 2022 година Пътят е дълъг. Минските съглашения се оказа, че са били краткотрайно помирение, тъй като никой не е имал желание да ги извършва. "
Дали договарянията за Украйна това ще се трансфорат в действителна дипломация - през 21 век се връща ситуацията, в което е значим държавният интерес, а не дипломацията на полезностите, сподели още проф. Баева, като напомни, че договореностите сред по-големите неведнъж стават за сметка на по-малките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ