Лулата на мира. За индианците тютюнът бил свещен
Пушенето на лула с тютюн било за индианците магичен обред. Европейската просвета знаела малко за първичния религиозно-мистичен смисъл на това деяние.
Но в родината на този бит, в Америка, ритуалното пушене било много публикувано. Индианците „ Огньове “ започвали всяко пушене на тютюн с молитва: „ Велики Дух, ела попуши с мен като приятел! “ Сиуксите, пушейки лула, първо е предложили на Слънцето. Вождът на „ надчезите “, срещайки зората с ритуално пушене, пускал пушек първо на изток, а по-късно и в трите други направления.
За индианците тютюнът е свещена трева, а „ лулата на мира “ е подарък от Великия Дух. Затова пушенето е жертва, угодна за боговете, а благоговейното издишване на тютюнев пушек прилича молитва. „ Лулата на мира “ символизира освен примирието сред враждуващи племена (както е признато да се смята), само че и определяне на естетика сред боговете и хората.
… благоговейното издишване
В живота на всеки индианец церемонията Свещената Лула постоянно е огромно събитие. Особено за индианците Дакота. Дакота без лула е половин индианец и половин мъж. За тях лулата била повече от просто средство за пушене на тютюн.
Тя била неразлъчен сателит в живота и те можели да изгубят всичко, единствено не и лулата. И това не било инцидентно, тъй като лулата им била завещана от бащите на бащите на самия Велик Дух.
Какво пушели индианците в „ лулата на мира “?
В своите религиозни ритуали индианските племена употребявали освен тютюн, само че и редица халюциногенни растения, в това число и разнообразни типове кучешко грозде.
За равнинните индианци, както и за всички останали коренни нации на Северна Америка, извънредно значимо значение имало разкриването на личността на равнище подсъзнание – прояснение. Наркотичните растения били ценени, с цел да оказват помощ да се доближи това положение, когато се откривало свръхестественото.
Макар да пушели тютюн, не всички племена се занимавали с неговото развъждане. Например племената „ Кри “ и „ Команчи “ го търгували с другите, тъй като считали тютюна за свещено растение, което не трябва да се реже. Те считали, че тези, които го режат, провокират гнева на духовете, само че към този момент срязаният тютюн може и би трябвало да се пуши.
Тютюнът на войната и лулата на мира
Тютюнът се счита за растение „ мъжките духове “, настойник на войната и лова. Когато канадските хурони се отправяли на война или лов, те оставяли тютюн в пукнатините на свещената канара и се обръщали към своите бранители с думите: „ О, дух, живеещ тук, вземи този тютюн, който ти даваме! Помогни ни! Освободи ни от всички беди! Помогни ни да се върнем здрави и невредими! “
Могъщите племена на ирокезите горяли тютн, с цел да омилостивят бога на войната. Ацтеките принасяли в жертва тютюн на своя боен настойник Гуицилопочли, а също го употребявали като средство за мас за търкане, помагащ да се поддържа връзка и с останалите богове.
Тютюневият сок (заедно с другите съставки) бил нужен, с цел да се провокира гняв и войнско безумство.
В свещено тяло заветен пушек
Индианските шамани станали първите, които употребявали тютюна за лекуване на доста недъзи: болните били слагани на високо ложе и поставяли пред тях съдове с тленен тютюн. Тютюневите листа се полагали на рани, с цел да може духовете да „ изпият “ заболяването.
Тютюнът не служел единствено за пушене, само че от него се правели отвари и смазки. Индианците употребявали тютюна като лекарство против доста заболявания, за отбрана от зли духове и за другарство с положителни духове, както и като магично средство за лов и в качеството на мощ, помагаща да се победят враговете в борба. Тютюнът имал основна роля в ритуали и церемонии.
