Астрономи откриха най-младия пулсар в Млечния път
Пулсарите се раждат при експлоадирането на свръхнова. Това са извънредно плътни неутронни звезди, които се въртят към оста си изключително бързо и излъчват снопове частици (досущ като морските фарове). Над 2000 пулсара са открити, откогато Джослин Бел Бърнел вижда първия през 60-те години на предишния век. Днес пък учените разпознаха Kes 75 - най-младия измежду тях.
Той е на към 19 500 години и се намира на 19 000 светлинни години. С други думи – ние към момента следим първите няколко века от съществуването на този галактически обект. С помощта на данните, събрани от обсерваторията “Чандра “ на NASA през последните две десетилетия, учените съумяват да схванат по какъв начин този пулсар се трансформира и даже по какъв начин се е формирал.
Пулсарът излъчва голям брой частици (и материя, и антиматерия). Те се движат съвсем със скоростта на светлината и образуват пулсарни ветрове, които пък от своя страна основават характерен район към пулсара. Това е така наречен мъгливост от пулсарен вятър - магнетизиран мехур от високоенергийни частици.
Скоростта, с която мъглявината от пулсарен вятър се уголемява, разрешава на учените да схванат от какъв брой време действително съществува. С помощта на данните на „ Чандра “ от 2000, 2006, 2009 и 2016 година те доближават до заключението, че мъглявината се разширавя с към 1 млн. метра в секунда.
Тази висока скорост евентуално се дължи на ниската компактност на средата към пулсара. Възможно е да се уголемява в мехур от радиоактивен никел, създаден от свръхновата. Когато никелът се разлага в желязо, той способства за светлинните излъчвания на системата. По-тежките детайли от периодическата таблица се образуват в свръхновата и това проучване разрешава на учените да схванат повече детайлности за процесите на сформирането им.
През последните две десетилетия яркостта на мъглявината от пулсарен вятър е намаляла с към 10 %. Промените са съсредоточени най-много в северния район. Скоростта, с която настъпват, както и странната форма на галактическия обекти, не могат да бъдат приведени към нито един от съществуващите сега астрономически модели. Съответно учените означават, че ще им бъде належащо още време, с цел да схванат какво тъкмо се случва в Kes 75.
Изследването е оповестено в Astrophysical Journal.
