,fit(1920:897)&format=webp)
От пера до кашмир: AI стартъп търси решение за проблемите на текстилната индустрия
Пуловерите, направени от кашмир, са на всички места напоследък и постоянно могат да бъдат открити на изненадващо ниски цени. Привлекателността на тези облекла е явна: в случай че сте носили кашмир, знаете какъв брой мек, лек и топъл е той – влакната са впечатляващи и мъчно можеш да се откажеш от тях. За страдание обаче зад „ преференциалните “ цени на тези произведения нормално се крие измама.
Кашмирът идва от финия подкосъм на стеснен брой породи кози. Обикновено една коза се стриже два пъти годишно и дава едвам сред 4 и 6 унции (113–170 грама) кашмир годишно. Това е извънредно малко количество за пазар с непрекъснато възходящо търсене.
„ Производителите на първични материали в действителност са под голям напън “, споделя Сим Гулати, съосновател и основен изпълнителен шеф на стартъпа Everbloom, пред TechCrunch.
„ Това, което виждаме през днешния ден – изключително с появяването на кашмирени пуловери за 50 $ – е, че козите се стрижат доста по-често. Качеството на влакното пада и това води до неустойчиви практики в отглеждането на животни. “
Вместо да се пробват да трансформират тези практики или да убеждават потребителите да купуват единствено първокачествен кашмир, Гулати и екипът му в Everbloom избират друг метод.
Стартъпът, който е привлякъл над 8 млн. $ финансиране от вложители като Hoxton Ventures и SOSV, си слага за цел да сътвори рециклиран материал, съвсем неразграничим от действителния кашмир.
За задачата Everbloom създава материалознателен AI модел, наименуван Braid.AI. Той разрешава фина конфигурация на разнообразни параметри, с цел да се основават нишки с разнообразни характерности. Кашмирът е една от задачите, само че не и единствената – моделът е ориентиран и към други необятно употребявани материали в текстилната промишленост.
В основата си процесът, който Everbloom употребява, е еднакъв, без значение от крайния артикул.
Компанията събира боклуци от разнообразни стадии на веригата за доставки на нишки – от ферми и заводи за кашмир и вълна до снабдители на пухени завивки. В бъдеще възнамерява да включи и други източници на боклук, като пера от птицевъдството. Общото сред всички тези материали е, че са построени от кератин – основния протеин, върху който стъпва технологията на Everbloom.
След това отпадъчният материал се нарязва, смесва се със лични съединения и се пресова през машина за пластмасова екструзия – развой, при който материалът се оформя посредством пробутване през матрица. Получените гранули се подават към предачни машини, които нормално се употребяват за произвеждане на полиестерни нишки. „ Това съоръжение се употребява за към 80% от текстилния пазар “, изяснява Гулати. „ Трябва да бъдем пряк сурогат. “
Всички нужни химични реакции за превръщането на отпадъка в ново влакно се случват точно в тези две машини. Чрез настройките за изкуствен интелект Everbloom може да основава нишки, които имитират всичко – от полиестер до кашмир, като трансформира формулата и метода, по който машините я обработват.
Компанията твърди, че всички нишки, които създава, ще бъдат биоразградими – в това число и заместителят на полиестера. „ Всички съставни елементи, които използваме, са биоразградими “, споделя Гулати, като добавя, че сега продуктите минават през ускорени проби, с цел да се потвърди това. А защото суровината идва от боклуци, екологичният отпечатък е доста по-нисък.
Освен това материалът би трябвало да бъде по-евтин. „ Искаме да е стопански по-изгоден за марките и потребителите “, споделя Гулати. „ Не имам вяра в така наречен „ резистентен премиум “ – концепцията, че екологичните артикули би трябвало да костват повече. “ Според него, с цел да бъде един материал сполучлив – както във веригата за доставки, по този начин и за крайния клиент – той би трябвало да носи по едно и също време продуктова стойност и икономическа изгода за всички по веригата. „ Именно към това се стремим “, заключва той.
Кашмирът идва от финия подкосъм на стеснен брой породи кози. Обикновено една коза се стриже два пъти годишно и дава едвам сред 4 и 6 унции (113–170 грама) кашмир годишно. Това е извънредно малко количество за пазар с непрекъснато възходящо търсене.
„ Производителите на първични материали в действителност са под голям напън “, споделя Сим Гулати, съосновател и основен изпълнителен шеф на стартъпа Everbloom, пред TechCrunch.
„ Това, което виждаме през днешния ден – изключително с появяването на кашмирени пуловери за 50 $ – е, че козите се стрижат доста по-често. Качеството на влакното пада и това води до неустойчиви практики в отглеждането на животни. “
Вместо да се пробват да трансформират тези практики или да убеждават потребителите да купуват единствено първокачествен кашмир, Гулати и екипът му в Everbloom избират друг метод.
Стартъпът, който е привлякъл над 8 млн. $ финансиране от вложители като Hoxton Ventures и SOSV, си слага за цел да сътвори рециклиран материал, съвсем неразграничим от действителния кашмир.
За задачата Everbloom създава материалознателен AI модел, наименуван Braid.AI. Той разрешава фина конфигурация на разнообразни параметри, с цел да се основават нишки с разнообразни характерности. Кашмирът е една от задачите, само че не и единствената – моделът е ориентиран и към други необятно употребявани материали в текстилната промишленост.
В основата си процесът, който Everbloom употребява, е еднакъв, без значение от крайния артикул.
Компанията събира боклуци от разнообразни стадии на веригата за доставки на нишки – от ферми и заводи за кашмир и вълна до снабдители на пухени завивки. В бъдеще възнамерява да включи и други източници на боклук, като пера от птицевъдството. Общото сред всички тези материали е, че са построени от кератин – основния протеин, върху който стъпва технологията на Everbloom.
След това отпадъчният материал се нарязва, смесва се със лични съединения и се пресова през машина за пластмасова екструзия – развой, при който материалът се оформя посредством пробутване през матрица. Получените гранули се подават към предачни машини, които нормално се употребяват за произвеждане на полиестерни нишки. „ Това съоръжение се употребява за към 80% от текстилния пазар “, изяснява Гулати. „ Трябва да бъдем пряк сурогат. “
Всички нужни химични реакции за превръщането на отпадъка в ново влакно се случват точно в тези две машини. Чрез настройките за изкуствен интелект Everbloom може да основава нишки, които имитират всичко – от полиестер до кашмир, като трансформира формулата и метода, по който машините я обработват.
Компанията твърди, че всички нишки, които създава, ще бъдат биоразградими – в това число и заместителят на полиестера. „ Всички съставни елементи, които използваме, са биоразградими “, споделя Гулати, като добавя, че сега продуктите минават през ускорени проби, с цел да се потвърди това. А защото суровината идва от боклуци, екологичният отпечатък е доста по-нисък.
Освен това материалът би трябвало да бъде по-евтин. „ Искаме да е стопански по-изгоден за марките и потребителите “, споделя Гулати. „ Не имам вяра в така наречен „ резистентен премиум “ – концепцията, че екологичните артикули би трябвало да костват повече. “ Според него, с цел да бъде един материал сполучлив – както във веригата за доставки, по този начин и за крайния клиент – той би трябвало да носи по едно и също време продуктова стойност и икономическа изгода за всички по веригата. „ Именно към това се стремим “, заключва той.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ