Линията на бедност остава без промяна, бедните намаляват
Публикуваните през тази седмица данни на Национален статистически институт за общественото включване и изискванията на живот (EU-SILC) през 2018 година удостоверяват някои от дълго време открити зависимости, само че сервират и някои изненади.
През 2018 година линията на беднотия остава непроменена по отношение на 2017 година, което е изненадващо, на фона на продължаващото нарастване на приходите. Предвид растежа на заплатите през 2017 година, която е референтна за приходите, упованията бяха ориентирани към по-нататъшно повишаване на линията на беднотия. В същото време относителният дял на бедното население спада от 23,4% на 22%, което е най-ниското равнище от 2015 година насам. Лек спад означават и другите два знака за доходното неравноправие, следени от Национален статистически институт - съотношението сред приходите на най-богатите и най-бедните 20% от популацията, както и коефициентът на Джини.
С други думи, въпреки измененията в благосъстоянието на семействата през референтната за приходите 2017 година да не са оказали въздействие върху медианния приход (и надлежно линията на беднотия, която е равна на 60% от неговия размер), неравенствата в стопанската система леко са се свили.
Най-голямо усъвършенстване в данните се вижда в комбинирания знак - относителният дял на лицата, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване. През 2018 година те понижават с 450 хиляди души и към този момент са 2,3 млн. (32,8% от населението). Този знак включва лицата от всички семейства, при които се е материализирал един от трите водещи риска - беднотия, материални ограничения и невисок интензитет на икономическата интензивност. Подобрението в данните през последните години е най-значително точно при материалните ограничения. През 2018 година, в частност, живеещите в материални ограничения понижават от 30% на 21% - рекордно ниска стойност за страната ни, която се дължи както на общото усъвършенстване в благосъстоянието на семействата, по този начин и на измененията при събирането на данните.
Рискът от беднотия понижава при всички от обичайно по-силно застрашените видове семейства, в това число и в най-застрашената група - семействата с двама възрастни и три или повече подвластни деца (спад от 65% на 51%). Подобрение се следи още при едночленните семейства (включително възрастните, при които спадът е от 55% на 49%) и семействата състоящи се от един родител със подвластни деца (спад от 36% на 30%).
Разбивката по етнически симптом демонстрира, че българите остават минимум застрашени от беднотия (15,6% през 2018 г.), само че най-голямо усъвършенстване през 2018 година е съсредоточено при турците (спад от 37,7% на 31,6%) и ромите (спад от 77,2% на 68,3%). Тези данни, наред със спада на относителния дял на популацията, живеещо в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, подсказват че експанзията на трудовия пазар най-вероятно е обхванала и част от етническите малцинства.
Индиректна поддръжка за това съмнение може да търсим както в упоменатия към този момент спад на риска от беднотия при многодетните фамилии, по този начин и от данните на Национален статистически институт от Наблюдението на работната мощ. През 2018 година броят на заетите с начално и по-ниско обучение се е нараснал с 10 хиляди души (ръст от 22%), което с огромна доза на възможност включва най-вече членове на етническите малцинства.
За удостоверение на тези процеси ще би трябвало да изчакаме приемането на достъп до анонимизираните данни от последното проучване EU-SILC, само че догатките изложени тук могат да обяснят и настойчиво високия дял на работещите небогати (10%).
Тъй като бедността не е персонална характерност, а характерност на семейството, заетостта на един или повече от неговите членове не допуска автоматизирано придобиване на " не-беден " статут, в случай че лицето не живее единствено. Голяма част от днешните работещи небогати най-вероятно напълно до неотдавна са били безработни и още по-бедни, заради което фиксацията в този знак е сбъркана на не едно равнище.
Равносметката за 2018 година е смесена. При един съвършен вид намаляването на относителния дял на бедните би било придружено с увеличение на медианния приход и надлежно на линията на беднотия. Подобна композиция обаче може да се окаже невъзможна за стопанската система ни, най-малко в случай че приказваме за устойчива наклонност, защото нов растеж на медианния приход през 2019 година вследствие на възходящи трудови приходи неизбежно ще " бутне " част от пенсионерите под линията на бедността. Демографските действителности в страната значат, че растежът на приходите от пенсии мъчно може да следва този на трудовите приходи, заради което възможен нов растеж на относителния дял на бедните през 2019 година не би трябвало да ни изненадва. /money.bg
През 2018 година линията на беднотия остава непроменена по отношение на 2017 година, което е изненадващо, на фона на продължаващото нарастване на приходите. Предвид растежа на заплатите през 2017 година, която е референтна за приходите, упованията бяха ориентирани към по-нататъшно повишаване на линията на беднотия. В същото време относителният дял на бедното население спада от 23,4% на 22%, което е най-ниското равнище от 2015 година насам. Лек спад означават и другите два знака за доходното неравноправие, следени от Национален статистически институт - съотношението сред приходите на най-богатите и най-бедните 20% от популацията, както и коефициентът на Джини.
С други думи, въпреки измененията в благосъстоянието на семействата през референтната за приходите 2017 година да не са оказали въздействие върху медианния приход (и надлежно линията на беднотия, която е равна на 60% от неговия размер), неравенствата в стопанската система леко са се свили.
Най-голямо усъвършенстване в данните се вижда в комбинирания знак - относителният дял на лицата, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване. През 2018 година те понижават с 450 хиляди души и към този момент са 2,3 млн. (32,8% от населението). Този знак включва лицата от всички семейства, при които се е материализирал един от трите водещи риска - беднотия, материални ограничения и невисок интензитет на икономическата интензивност. Подобрението в данните през последните години е най-значително точно при материалните ограничения. През 2018 година, в частност, живеещите в материални ограничения понижават от 30% на 21% - рекордно ниска стойност за страната ни, която се дължи както на общото усъвършенстване в благосъстоянието на семействата, по този начин и на измененията при събирането на данните.
Рискът от беднотия понижава при всички от обичайно по-силно застрашените видове семейства, в това число и в най-застрашената група - семействата с двама възрастни и три или повече подвластни деца (спад от 65% на 51%). Подобрение се следи още при едночленните семейства (включително възрастните, при които спадът е от 55% на 49%) и семействата състоящи се от един родител със подвластни деца (спад от 36% на 30%).
Разбивката по етнически симптом демонстрира, че българите остават минимум застрашени от беднотия (15,6% през 2018 г.), само че най-голямо усъвършенстване през 2018 година е съсредоточено при турците (спад от 37,7% на 31,6%) и ромите (спад от 77,2% на 68,3%). Тези данни, наред със спада на относителния дял на популацията, живеещо в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, подсказват че експанзията на трудовия пазар най-вероятно е обхванала и част от етническите малцинства.
Индиректна поддръжка за това съмнение може да търсим както в упоменатия към този момент спад на риска от беднотия при многодетните фамилии, по този начин и от данните на Национален статистически институт от Наблюдението на работната мощ. През 2018 година броят на заетите с начално и по-ниско обучение се е нараснал с 10 хиляди души (ръст от 22%), което с огромна доза на възможност включва най-вече членове на етническите малцинства.
За удостоверение на тези процеси ще би трябвало да изчакаме приемането на достъп до анонимизираните данни от последното проучване EU-SILC, само че догатките изложени тук могат да обяснят и настойчиво високия дял на работещите небогати (10%).
Тъй като бедността не е персонална характерност, а характерност на семейството, заетостта на един или повече от неговите членове не допуска автоматизирано придобиване на " не-беден " статут, в случай че лицето не живее единствено. Голяма част от днешните работещи небогати най-вероятно напълно до неотдавна са били безработни и още по-бедни, заради което фиксацията в този знак е сбъркана на не едно равнище.
Равносметката за 2018 година е смесена. При един съвършен вид намаляването на относителния дял на бедните би било придружено с увеличение на медианния приход и надлежно на линията на беднотия. Подобна композиция обаче може да се окаже невъзможна за стопанската система ни, най-малко в случай че приказваме за устойчива наклонност, защото нов растеж на медианния приход през 2019 година вследствие на възходящи трудови приходи неизбежно ще " бутне " част от пенсионерите под линията на бедността. Демографските действителности в страната значат, че растежът на приходите от пенсии мъчно може да следва този на трудовите приходи, заради което възможен нов растеж на относителния дял на бедните през 2019 година не би трябвало да ни изненадва. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ