Публикуваме втората част на интервюто на Гари Каспаров пред украинския

Публикуваме втората част на изявлението на Гари Каспаров пред украинския уебсайт Realist, в което международният първенец по шахмат, публичен деятел и изтъкнат опозиционер изяснява за какво Путин няма да прави отстъпки в Донбас и по какъв начин рецесията на водачите докара до избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.

– Да продължим с тематиката за севернокорейската рецесия, чиято заостреност не понижа от последния ни диалог през 2015 година Как, съгласно вас, като цяло се промени ситуацията на силите в света? Какво по начало се случи в тези две години?

– Всъщност, коства ми се, че наклонността се обърна към усъвършенстване. Дългогодишната работа на Путин по подкопаването на западната народна власт най-сетне даде своите резултати. Днес разбирането за това, че путинска Русия ще бъде непрекъснат източник на проблеми, към този момент с съображение пусна корени в съзнанието на западния политически хайлайф, преди всичко на американския. Ние разбираме доста от следствието на Мюлер (специалният прокурор, водещ самостоятелното следствие на връзките сред хората на Тръмп и Путин. – бел. ред.). На собствен ред хората на Тръмп ровят към Хилари Клинтън, което за следващ път демонстрира, доколко целият американски хайлайф, в една или друга форма, се е намирал в настоятелен контакти с Путин и неговата агентура. От осъзнаването на този факт до приемането на съответни ограничения, абсолютно, ще мине някакво време, само че векторът на придвижване към този момент е обрисуван. За себе си Западът реши, че НАТО-вският периметър би трябвало да бъде предпазен и фактът, че в Прибалтика се появиха мобилни контингенти на НАТО, преди всичко американски, е удостоверение за това. Така че моментът, в който Путин можеше да разчита на това, че Западните страни ще се поддадат на неговия геополиточески шантаж и ще създадат стратегически отстъпки, към този момент отмина. И въпреки всичко, за основаването на неразрешими проблеми за путинския режим, на Запад към момента не доближава политическа воля. Но по този начин, както Путин в действителност направи от външната политика основният детайл от вътрешноруската агитация, на него непрекъснато му трябват победи. Ако няма от кое място да се вземат действителни победи, то най-малко виртуални победи. Затова той непрекъснато ще нагнетява обстановката, и аз не се колебая, че това ще провокира усилваща се ответна реакция на Запад.



– А по какъв начин оценявате връзките сред Тръмп и Путин?

– Мисля, че следствието на Мюлер ще опише по-добре какви връзки има сред предизбораната акция на Тръмп и путиновата агентура. Но напълно явно е, че съветската кибервойна е изиграла сериозна, в случай че не и решаваща, роля за избирането на Тръмп. И тук въпросът не е в това какъв размер реклама е закупена във Фейсбук или Twitter. Въпросът е до каква степен грамотно е употребявано въздействието на отрицателната реклама в другите американски щати. Кампанията на Тръмп в кооперация с съветската пропагандна машина доста ясно дефинира мъчителните точки на картата. Отчитайки обстоятелството, че в Съединени американски щати изборите не са всеобщи и спечелилият се дефинира от сбора на гласовете в Избирателната гилдия, получени като резултат от успехите в обособените щати, целеустремено бяха атакувани тези основни обществени групи, които донесоха успеха на Тръмп. Но точно избирането му  и въобще цялата история, обвързвана с това, накараха американския естаблишмент, преди всичко неговата демократична част, да огледа по различен метод на Путин. Така че в случай че преди този момент Путин беше надалеч, занимаваше с нещо в Сирия, в Източна Европа, в Украйна, то в този момент, това стана въпрос на националната сигурност на Съединени американски щати. И това, че новият пакет наказания, атакуващи жизненоважни ползи на путинската клептокрация, получи съвсем единомислещо поддръжка в Конгреса на Съединени американски щати, демонстрира новия консенсус, който в този момент се появява в Америка. Надеждите на Путин, че Тръмп ще може някак си да промени тази отрицателна наклонност, стремглаво понижават, доколкото за първи път в спомените ми американският президент, който постоянно може еднолично да взема решение външнополитическите въпроси, беше законодателно стеснен за приемане на крайни решения във връзка с Русия.

– А до каква степен въобще американската народна власт се оправя с президенти като Доналд Тръмп?

– Струва ми се, че през днешния ден ние виждаме какъв брой проницателни са били бащите-основатели, основали тази система на въздържане и уравновесяване в края на XVIII век. Даже избирането на подобен президент въпреки всичко не води до неразрешима политическа рецесия. Освен това, в случай че Тръмп продължи да се държи по този начин, както го прави до момента, системата ще откри метод, да се върне в уравновесено положение.

– По какъв метод? С импийчмънт?

– Има разнообразни способи. Импийчмънтът е доста дълга процедура и за това, съгласно мен, е малко евентуална. Особено до момента в който републиканците управляват и двете камари на Конгреса. Но има, да вземем за пример, 25-ата корекция на Конституцията, която приказва за допустима промяна на президента при положение на неспособност за осъществяване на функционалностите си. Много зависи от общия политически тренд. Ако на междинните избори следващата година в Камарата на представителите и Сената републиканците изгубят тежко, то, съгласно мен, самата партия ще вземе нужните решения. Вече стана задоволително ясно, че Тръмп не подхожда на длъжността, която заема.



– А в каква игра, в този случай, играе Доналд Тръмп?

– За него успеха в изборите беше огромна изненада. Разбирате ли, човек живеещ в Twitter, не може да играе съществено. Той разчита на инстинкта си, реагира ня някакви неща, които му се костват значими в този момент, в съответния миг. Разбираемо е, че за Съединени американски щати, водачът на свободния свят, от дълго време настъпи време да излезе със стратегическа идея за нов взор към света и съответен отговор на тези закани, които се усилват. За страдание, осем години при Обама бяха бездарно изгубени. Просто Обама говореше доста красиво, само че действително нищо не свърши. И тази политика на тоталното безучастие докара до основаването на световен вакуум и появяването в този вакуум на най-деструктивни сили. И колкото и тъжно да звучи, само че решението на тези проблеми се намира точно в ръцете на администрацията на Тръмп, която никога не е готова за това.

– Получава се по този начин, че дружно с геополитическата рецесия, светът се сблъсква още и с рецесия на политическите водачи?

– Кризата на политическите водачи в свободния свят е резултат от общото въодушевление в обществото. Тези водачи са определени. Когато обществото не желае спорове, когато обществото просто желае комфорт, то постоянно всичко това приключва с голяма рецесия. Обществото постоянно би трябвало да си слага съответни цели. Всъщност страната е длъжна да се движи напред, изключително такава като Америка. Опитът да се замрази във времето и пространството, по предписание приключва зле. Ето, да вземем за пример, след Първата международна война, Америка взема решение да се самоотстрани от международната политика, отхвърля да влезе в Обществото на народите, като цяло, се занимава със себе си. И това не приключва с нищо положително.



- Да се върнем към тематиката Русия. Как ви се коства, какви ползи има Путин през днешния ден във връзка с Украйна, Донбас?

– Той не може да отстъпи, тъй като диктаторите не отстъпват, по тази причина е безсмислено дори да се разисква – подготвен ли е Путин на отстъпки. Отговорът е: не. Той не може да върви към отстъпки. Затова бъдещето ожесточаване е доста евентуално – украинската тематика постоянно ще участва. Това е неразривна връзка в съветското имперско схващане. И това схващане изисква непрекъснато презареждане под формата на спор с Украйна, тъй като една самостоятелна Украйна, европейска, демократична – това е дефинитивна присъда за от дълго време остарелия орденски империализъм.

– И разновидности за връщането на Донбас, Крим също не се плануват?

– Не. Докато властта е у Путин, да се приказва за това е безсмислено. Може да се приказва единствено за това по кое време и под каква форма ще премине по-нататъшното ожесточаване на спора. При Путин не може да има никакви положителни промени.

– А за какво въпросът за Крим толкоз мощно раздели съветската съпротива?

- Навални може би счита, че това е значимо за изборите. Собчак, въобще нищо не счита, тъй като тя единствено озвучава ролята си в кремълския сюжет. Не желая да приказвам за другите, само че това за следващ път е цената на същото имперско схващане, което слага нереалната историческа правдивост над законите и подписаните контракти. За мен въпросът за Крим не съществува, тъй като има закони и контракти, които би трябвало да се съблюдават и аз съм сигурен, че бъдещето на Русия не може да бъде имперско. Но доста хора не престават да живеят в тази заблуда. И изобщо, щом стартират диалози за историческата правдивост – очаквайте мръсни трикове. Всеки може да изложи своите причини, по тази причина в сериозните диалози би трябвало да се опираме единствено на тези документи, които са били подписани от законните представители на страните и на основата на които се образува интернационалното право. Всеки опит да се премине от ясно обрисуваната територия на интернационалното право на нестабилната почва на историческата правдивост всекидневно се явява опрощение за някакви противозаконни дейности.

– Вие казахте, че бъдещето на Русия не може да бъде обвързвано с имперството, а с какво тогава би трябвало да бъде обвързвано то?

– Русия дори през днешния ден има задоволително европейски капацитет. И единственият прийом за опазване на тази съветска държавност – това е интеграцията в Европа, в Евро-атлантическата общественост, тъй като главните закани идват, разумно, от изток и юг. И в случай че Русия изпусне тази опция, бъдещето на моята страна ще бъде доста тъмно.



– А какво значи опасност от изток и юг?

– Ако половината ви страна граничи с Китай, в който единствено към границата живеят най-малко 250 млн. души, какво е бъдещето на тези територии, богати на потребни изкопаеми, които липсват в Китай? Ако имате една страна, в която са налични демографски и материални запаси, само че няма естествени запаси и друга, отвъд границата, в която всичко е наопаки, то ние разбираме какво ще се случи. За мен алтернативата на Далечния Изток в обозрима историческа вероятност е явна: или пълзащо усвояване от Китай, или консолидиране в едно евроцентрично икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. От юг идва растящата опасност от ислямския радикализъм, умножена по посочените демографски проблеми и опитът на Русия непременно да резервира този имперски съставен елемент може да докара до трагични резултати.

– Говорейки за европейския капацитет на Русия, не ви ли се коства, че в този момент Европа също се сблъсква с някакви рецесии, преди всичко, прословутите европейски полезности? Те се крепят единствено на референдуми.

– Референдумите във Англия и Шотландия демонстрираха, по какъв начин би трябвало да се вземат решение такива проблеми. Това, което се случи в Каталуния, за Европа може да има доста съществени последици, тъй като за първи път базовата концепция за обединена Европа, а точно разрешението на всеки спор посредством договаряния без потребление на мощ, беше нарушена. Испанското държавно управление се държеше извънредно безразсъдно, а европейските водачи плахо си замълчаха, когато беше явно, че каталунското държавно управление имаше не по-малко права от шотландското да организира референдума. При това, всички социологически допитвания в никакъв случай не са давали повече от 40% поддръжка за цялостната самостоятелност. А в този момент обстановката може да стане радикално друга.

Когато процесите останат отвън силовите рамки, постоянно има опция за ход обратно, намиране на някакво компромисно решение. Каталунскиата рецесия е доста съществено тестване за Европа, тъй като сподели, че европейската администрация е подготвена, в името на запазването на териториалното единение на страните от Европейския съюз, да допусне потреблението на силови средства.

Навремето в Югославия такива дейности доведоха до кървава развръзка. Европа се отхвърля от това, което се явява основен фактор за нейното обединяване. А точно – от готовността постоянно да се търси компромисно решение. Ако мадридското държавно управление се държеше като лондонското и бе разрешило провеждането на референдума, всички данни посочваха, че резултатът му щеше да е към 36-37%. Трябваше да се даде опция и отсега нататък да работят дружно, да се дават някакви данъчни преференции, малко да се увеличи статута на автономията.

Мадридското държавно управление разполагаше с огромен набор от средства за разрешаването на тази рецесия без потреблението на твърда мощ.

– Как ви се коства, каква роля играе през днешния ден войната на Русия в Украйна за международната политика?

- Естествено, когато всяко събитие се проточи, към него стартират да се отнасят като към нещо всекидневно. Между другото и Путин разчита на това. Изглежда, че доста зависи от обстановката в Украйна, тъй като основният мотив на путинското лоби на Запад е неналичието на подготвеност в украинските управляващи за осъществяване на огромни промени. Има високо равнище на съмнение в качествата на украинския хайлайф за осъществяване на нужните промени в страната. Но все пак никой не не помни, че страната се намира в положение на необявена война с доста по-силен комшия. Това не може да се не помни, тъй като към този момент е общоевропейска история. Очевидно е, че ще се намерят политици в Европа, които ще упорстват за така наречен компромис с Путин. Но моментът, в който Путин можеше да се надява, че анексията на Крим ще бъде приета в подмяна на някакви негови отстъпки, към този момент окончателно отмина. Анексията на Крим в никакъв случай няма да бъде приета. Също по този начин е явно, че се провалиха опитите на Путин да изхвърли раковия израстък Лугандония в украинското политическо пространство. Да, този спор няма да бъде решен на следващия ден, само че е явно, че Путин не реализира задачите си и по тази причина ще се насочи към Северна Корея, към други места на картата, където може да се основават нови горещи точки.

- А кои може да са идващите горещи точки?

- Такова идно деяние като анексията на Беларус е малко евентуално, тъй като политическата облага не е явна, а ще би трябвало да се изхранва още една страна. Всякакви враждебни дейности срещу прибалтийските страни са невъзможни, само че подривната хибридна активност ще продължи.

Докато във връзка с Европа Путин има вяра, че е доста по-ефективно да се работи посредством своите лобисти, сътрудници, посредством тези, които споделят неговите възгледи или просто се зареждат материално от него. Той задоволително обективно схваща действителното положение на силите в съветската войска, и поради това надали ще предприеме огромна военна случка. И в Украйна той ще се стреми да употребява преди всичко подривни средства, което е доста по-близо до неговия чекистки нрав.



- На финала на нашия диалог ми се желае да ви попитам за заканите към свободния свят освен от страна на Путин, само че и на изкуствения разсъдък. Как мислите, има ли в това опасност за човечеството? Стивън Хокинг, да вземем за пример, счита, че в това има опасност…

– При цялото ми почитание към него, той не е експерт по изкуствения разсъдък. Всъщност този проблем е обвързван с това, че хората през днешния ден изпитват несъизмерим боязън пред вероятните промени в бъдещето и по тази причина елементарно се поддават на предсказанията за това, че един ден можем да бъдем унищожени от изкуствения разсъдък. Разбира се, не на последно място роля за това изиграха такива холивудски мостри като Терминатор и Матрицата. Днес всички диалози за изкуствения разсъдък вървят на прочувствено равнище, от време на време минават в набожен възторг. Малцинството вижда в изкуствения разсъдък път към спасението, а болшинството с смут си показва по какъв начин новите технологии отварят портите на пъкъла. Всъщност това не е по този начин. Всичките ми лекции се основават на опита тази полемика да се води в обикновено прагматично русло.

Във всички столетия машините са изобретявани, с цел да освобождават креативната сила на хората. Разликата е в това, че през днешния ден машините стартират да заемат работни места от „ белите якички ”, т.е. заплашават благополучието на хора с академично обучение, политическо въздействие и сметки в Twitter. Но това не е нещо напълно ново, просто преди се е случило в областта на машиностроенето и е било одобрявано за даденост. Всъщност е неизбежно да се промени връзката сред човек-компютър, освен това би трябвало да се разбере по какъв начин те биха могли сполучливо да се допълват. Но ролята на индивида в обозримата историческа вероятност кардинално няма да се промени. В далечното бъдеще ще се вземат решение доста проблеми, такива като, да допуснем, преселение на Марс. Днес би трябвало да приказваме за проблеми, които действително ни вълнуват, като, да вземем за пример, това, че новите технологии, изобретени в свободния свят, се употребяват за подриване на демокрацията.

А представете си, какво ще стане, в случай че технологиите на изкуствения разсъдък попаднат в ръцете на същия Путин. Ето това е проблем.



– Пред какви провокации в този случай е изправен актуалният свят?

- Основният проблем през днешния ден се състои в това, че светът се сблъсква със обстановка, в която осведомителният продан прави индивида извънредно уязвим. До огромна степен това се случва и поради това, че ние сами и с готовност предоставяме информация за себе си. Въобще забавно е: хората се оплакват за това, че тяхната персонална информация е налична, освен това те се абонират в интернет защо ли не. Това е улица с в двете посоки придвижване. Информацията за самостоятелните консуматори неизбежно някъде се натрупва, тъй като всички ние желаем да получим полза от своето присъствеие в международната информационна система или посредством разширение на кръга за другарство в обществените мрежи, или посредством приемане на опция за по-ефективно пазаруване на артикули.

При това не трябва да се не помни, че събирането на информация в Америка или Канада доста по-малко заплашва сигурността на жителите, в сравнение с това става в Русия или Турция. Затова през днешния ден задачата на свободния свят се заключава в това, да принуди мегакорпорациите да подсигуряват оптималната отбрана на информацията и доста строго да преследва тези, които разрешават тази информация да се употребява в полза на трети лица.

– Имате ли желание да се върнете в огромния шахмат?

– През лятото в Сейнт Луис не мога да не поддържа уредниците, които вършат толкоз доста за развиването на шахмата. Това присъединяване може да се дефинира като рискова шахматна почивка. Днес животът ми е доста претрупан – непрекъснати лекциии, застъпващи се участия. Географията на изявите ми за предишния месец – Сан Франциско, Финикс, Цюрих, Хелзинки, Сингапур, Лисабон, Лондон, още веднъж Цюрих, Париж. Постоянно съм в развой на придвижване, а също така има и книги, не трябва да забравяме и за политическата ми активност. Изобщо можете да не се съмнявате, че имам с какво да се занимавам.

Фото: wikimedia.org, flickr.com, kremlin.ru, unsplash.com