Турция е като природно явление, но проблемът е в България
Публикуваме коментара на преподавателя по национална и интернационална сигурност проф. Николай Слатински от профила му във фейсбук без редакторска интервенция. Заглавието е на редакцията.
Такаааа...
1992-1994 година: аз съм ръководител на парламентарната комисия по национална сигурност. И тъй като се срещам с представители на Турция, от нашето Външно министерство ми дадоха две странички ситно изписан текст - едната съдържаше всички наши претенции към Турция, другата - всички претенции на Турция към нас.
2002-2006 година: аз съм секретар на президента по националната сигурност. И тъй като се срещам с представители на Турция, от нашето Външно министерство ми дадоха две странички ситно изписан текст - едната съдържаше всички наши претенции към Турция, другата - всички претенции на Турция към нас.
И знаете ли кое е любопитното? Ами на практика страничката с нашите претенции към Турция си бе все същата. А страничката с настояванията на Турция към нас бе безусловно друга.
Ние 25 и повече години си повтаряме едно и също като прилежни чавдарчета, които труда обичат и на помощ първи се притичат, а Турция е постигнала безусловно всичко и в този момент желае към този момент, както споделят в Перник, и майка си, и татко си.
Това е Турция. Тя е като естествено събитие, съвсем обективно, отвън нас. Ние не можем да се сърдим на естественото събитие (перничани знаят, че и да се сърдят на земетресението, това няма да им помогне особено). Природните феномени би трябвало да се предвиждат и в случай че може - плануват. Да се прави и невъзможното да се минимизират вредите от тях.
Премиерът доста обича да се разполага удобно в средата на интернационалните връзки. Но с цел да станат младежите магистри по интернационалните връзки и да имат знанията, че да са положителни експерти в интернационалните връзки, те би трябвало да прочетат стотина книги приблизително по 300 страници. На премиера ни му липсват тези 100 х 300 = 30 000 страници в интернационалните връзки. А насреща Турция има дипломатическа школа, която е високо образована, чела и надчела, мислила и премислила. С Турция в интернационалните връзки смешка не трябва!
Тя е нещо като птичия грип. Той се пробва да болести редица страни, само че някъде имат здрава имунна система и той не съумява, а някъде имунната система е разрушена и той преуспява.
Проблемът не е в Турция, казусът е в България. Тя е страна със мощно отслабена (така приказваме ние в Перник) имунна система. Имунната система на страната са специфичните служби, дипломацията, полицейските служби и стратегическите центрове за разбор и прогнози.
Алтернативата каква е? Премиерът се разполага удобно в интернационалните връзки, държи си приветливо, импровизира и гледа на нещата с взор на изобретател. Така един сътрудник навлиза в науката Геополитика и всичко му е ново, всичко му е забавно и със свещената откровеност на начинаещия той счита, че всичко е просто и ясно, че той го знае и стартира да спори с такива като мен. А аз, тъй като съчувствува на откровените персони, се тормозя да му кажа какъв брой в действителност малко знае.
И се случва, каквото се случва. Ние с благодушие и възприятие за правене на огромна политика подадохме, както споделят в Перник, мил пръст на Ердоган. А той желае да ни отхапе ръката.
Сега викаме олеле!
Ами олеле, я!
Защото един от законите на националната сигурност е, че в интернационалната сигурност куцото пиле не го пази нито Господ, нито Аллах... /news.bg
Такаааа...
1992-1994 година: аз съм ръководител на парламентарната комисия по национална сигурност. И тъй като се срещам с представители на Турция, от нашето Външно министерство ми дадоха две странички ситно изписан текст - едната съдържаше всички наши претенции към Турция, другата - всички претенции на Турция към нас.
2002-2006 година: аз съм секретар на президента по националната сигурност. И тъй като се срещам с представители на Турция, от нашето Външно министерство ми дадоха две странички ситно изписан текст - едната съдържаше всички наши претенции към Турция, другата - всички претенции на Турция към нас.
И знаете ли кое е любопитното? Ами на практика страничката с нашите претенции към Турция си бе все същата. А страничката с настояванията на Турция към нас бе безусловно друга.
Ние 25 и повече години си повтаряме едно и също като прилежни чавдарчета, които труда обичат и на помощ първи се притичат, а Турция е постигнала безусловно всичко и в този момент желае към този момент, както споделят в Перник, и майка си, и татко си.
Това е Турция. Тя е като естествено събитие, съвсем обективно, отвън нас. Ние не можем да се сърдим на естественото събитие (перничани знаят, че и да се сърдят на земетресението, това няма да им помогне особено). Природните феномени би трябвало да се предвиждат и в случай че може - плануват. Да се прави и невъзможното да се минимизират вредите от тях.
Премиерът доста обича да се разполага удобно в средата на интернационалните връзки. Но с цел да станат младежите магистри по интернационалните връзки и да имат знанията, че да са положителни експерти в интернационалните връзки, те би трябвало да прочетат стотина книги приблизително по 300 страници. На премиера ни му липсват тези 100 х 300 = 30 000 страници в интернационалните връзки. А насреща Турция има дипломатическа школа, която е високо образована, чела и надчела, мислила и премислила. С Турция в интернационалните връзки смешка не трябва!
Тя е нещо като птичия грип. Той се пробва да болести редица страни, само че някъде имат здрава имунна система и той не съумява, а някъде имунната система е разрушена и той преуспява.
Проблемът не е в Турция, казусът е в България. Тя е страна със мощно отслабена (така приказваме ние в Перник) имунна система. Имунната система на страната са специфичните служби, дипломацията, полицейските служби и стратегическите центрове за разбор и прогнози.
Алтернативата каква е? Премиерът се разполага удобно в интернационалните връзки, държи си приветливо, импровизира и гледа на нещата с взор на изобретател. Така един сътрудник навлиза в науката Геополитика и всичко му е ново, всичко му е забавно и със свещената откровеност на начинаещия той счита, че всичко е просто и ясно, че той го знае и стартира да спори с такива като мен. А аз, тъй като съчувствува на откровените персони, се тормозя да му кажа какъв брой в действителност малко знае.
И се случва, каквото се случва. Ние с благодушие и възприятие за правене на огромна политика подадохме, както споделят в Перник, мил пръст на Ердоган. А той желае да ни отхапе ръката.
Сега викаме олеле!
Ами олеле, я!
Защото един от законите на националната сигурност е, че в интернационалната сигурност куцото пиле не го пази нито Господ, нито Аллах... /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ