Путин загуби идеологическата война още с първия изстрел в Украйна
Публикуваме коментар на Ирини Закидис за войната в Украйна, споделен в:
Путин загуби тази война още с първия изстрел. Не приказвам за действителната война, а за идеологическата. Оттук нататък, той ще остане в историята като водачът, запалил война в Европа осемдесет години след Втората международна война.
Едва преди две седмици, Путин беше индивидът, нанесъл грамаден удар на джихадизма и унищожил съвсем до основи Ислямска страна и ал Кайда на територията на Сирия.
Това беше имиджът му измежду множеството самостоятелни интернационалните анализатори, както и една част от хората на Запад (предимно измежду дясно-консервативните пластове на обществото), които започнаха да се съмняват в усърдно построения от демократичната агитация облик за ширпотреба на Путин.
Въпросът „ Как по този начин Ислямска страна порасна четири пъти, до момента в който Обама воюваше с нея години наред, а Путин ликвидира голяма част от бойците на терористичната формация в Сирия единствено за няколко месеца?” беше задаван неведнъж, а по-четящите отхвърляха с възмущение налагания от мейнстрийма облик на комиксов изверг, бомбардиращ сирийски лечебни заведения и деца за лично наслаждение.
По-четящите знаеха също по този начин, че рекордната известност на Путин в Русия се дължи на обстоятелството, че той измъкна Русия от блатото на „ лихие 90тые”. Елцинова Русия беше цялостен кенеф, в който престъпност и проституция на всички равнища вървяха ръка за ръка. Ужасът на елементарния руснак от загатна за 90те години и благодарността му към Путин за спасението бяха толкоз огромни, че той се трансформира в закрепостен цар-батюшка, в внезапен контрастност с всевъзможни демократични правила.
Путин се радваше на значително благосклонности и измежду западни политици, и измежду елементарни хора. До 22 февруари 2022, когато удари Украйна. С това си деяние, той обезсмисли всичките си старания да бъде част от цивилизована Европа. Каквито и учредения да има за отбрана сигурността на Русия, той ги реализира на голяма цена, която ще заплати неговият народ. Мисля, че освен мейнстриймът ще бъде безмилостен към него и към цяла Русия - възмущението на хората и на Изток и на Запад е голямо.
И казвайки това, ще направя едно съществено конкретизиране. Виждам, че върху заслуженото отвращение от дейностите на Путин, избуяха голям брой откровени неистини и операции на истината. Ще разясня в резюме най-популярните:
1. "Обвиненията в "нацизъм " и "фашизъм " са въведени от съветската агитация. Такова нещо в Украйна няма. "
Нищо сходно. Множество разбори на съществени западни медии от години сигнализират за надигащия се нацизъм в групировки като батальоните Азов, да вземем за пример. Прилагам разбор от август 2014 на Foreign Policy (дори Иво Инджев не би споделил, че това е проруска медия), озаглавен „ Preparing for War With Ukraine’s Fascist Defenders of Freedom”, който твърди, че групировките изповядват интензивно фашистка и нацистка идеология;
През септември 2014 английският The Times излиза със заглавие „ Neo Nazis give Kiev a last line of defence in the east”, Telegraph рапортува за “Neo-Nazis fighting pro-Russian seperatists”, а USA Today разказва групировката като “A volunteer brigade with self-proclaimed Nazis fighting alongside government troops against Russian-backed separatists.” А още веднъж през септември 2014 в Германия гръмва скандал, когато немската медия ZDF демонстрира свастики на каските и униформите на украински бойци.
А какво да кажем за потресващата публикация на Atlantic Council от 2018, стъпваща върху отчета на Amnesty International, където виждаме следното изречение: „ Украйна потъва в безпорядък от неконтролирано принуждение, провокирано от радикални групи и тяхната цялостна безотговорност. На процедура никой в страната не може да се усеща в сигурност при тези условия”. И не, не приказваме за 2014, а за 2018!
Какво да кажем за писмото, оповестено в Human Rights Watch през 2018, в което се изброяват офанзивите против цивилни единствено за началото на годината, измежду които принуждение над млада майка с деца на улицата?
Тоест, щом английските и американските медии и международните организации сигнализират за „ безпорядък от неконтролирано принуждение, провокирано от радикални групи и тяхната цялостна безнаказаност” и нео-нацисти в средите на украинските бойци, по какъв начин тъкмо това е „ съветска пропаганда”?
2. „ 2 май 2014 е злополучна преживелица, при която проруски деятели съзнателно провокират неведнъж по-големи групи от проукраински футболни почитатели, вследствие на което някой хвърля молотов и възпламенява постройката, където изгарят живи 42 от проруските активисти”
Някой? Някой?! Аз предлагам да кажем, че проруските деятели са се самозапалили. Също по този начин предлагам да кажем, че голата от кръста надолу и изнасилена мъртва жена, се е изнасилила сама. Също по този начин предлагам да кажем, че обесената с кабел бременна жена, го е направила сама. Какво като даже BBC приказва за "Pictures clearly showed pro-Ukrainians throwing Molotov cocktails towards the floor. "
3. Ироничното "В Донбас има монумент на убитите от нацистите деца – има да, в България има монументи на руски бойци „ починали “ за „ освобождението “ ни от фашизма, а единствените жертви са вследствие препиване със алкохол.
Знаем, че паметниците са значим детайл в пропагандата на Москва. " - е освен цинично и жалко. Нечовешко е. Всеки отчет на интернационалните организации, наблюдаващи протичащото се в Донбас, приказват за стотици убити деца.
Да, знам прелестно, че обстоятелствата имат значение единствено за шепа хора в един свят, където най-убедителен е най-гласовитият, най-истеричният. Хората не обичат комплицирани, многопластови проблеми. Хората желаят да мислят в черно-бели парадигми, а всякаква информация отвън черно-белия разказ ги затруднява и напряга. Хората не желаят да знаят, че съгласно Amnesty International "Украйна потъва в безпорядък от неконтролирано принуждение, провокирано от радикални групи и тяхната цялостна безотговорност. На процедура никой в страната не може да се усеща в сигурност при тези условия”, че тези радикални групи са изгорили живи 42 души и са умъртвили няколкостотин деца. Това не се вписва в тяхната черно-бяла картинка. Съжалявам, че напъвам тези хора, само че истината и обективността са фундаментални за мен.
От два дни в главата ми се върти един спомен от преди 7-8 години, когато рождените ми дни бяха като рок концерт – събираха се голямо количество хора. Та на един мой рожден ден един другар поговорил малко с моята кума, а след това ме пита „ Каква е тая рускиня?” – „ Не е рускиня, украинка е” – споделям аз – „ Същата измет” – нехайно се ухилва той. Та този мой другар към този момент шумно страда за украинците.
И правейки тези разяснения, се връщам на първичната си теза – нападайки Украйна, Путин загуби идеологическата война вечно. Русия към този момент не част от цивилизована Европа.
Путин загуби тази война още с първия изстрел. Не приказвам за действителната война, а за идеологическата. Оттук нататък, той ще остане в историята като водачът, запалил война в Европа осемдесет години след Втората международна война.
Едва преди две седмици, Путин беше индивидът, нанесъл грамаден удар на джихадизма и унищожил съвсем до основи Ислямска страна и ал Кайда на територията на Сирия.
Това беше имиджът му измежду множеството самостоятелни интернационалните анализатори, както и една част от хората на Запад (предимно измежду дясно-консервативните пластове на обществото), които започнаха да се съмняват в усърдно построения от демократичната агитация облик за ширпотреба на Путин.
Въпросът „ Как по този начин Ислямска страна порасна четири пъти, до момента в който Обама воюваше с нея години наред, а Путин ликвидира голяма част от бойците на терористичната формация в Сирия единствено за няколко месеца?” беше задаван неведнъж, а по-четящите отхвърляха с възмущение налагания от мейнстрийма облик на комиксов изверг, бомбардиращ сирийски лечебни заведения и деца за лично наслаждение.
По-четящите знаеха също по този начин, че рекордната известност на Путин в Русия се дължи на обстоятелството, че той измъкна Русия от блатото на „ лихие 90тые”. Елцинова Русия беше цялостен кенеф, в който престъпност и проституция на всички равнища вървяха ръка за ръка. Ужасът на елементарния руснак от загатна за 90те години и благодарността му към Путин за спасението бяха толкоз огромни, че той се трансформира в закрепостен цар-батюшка, в внезапен контрастност с всевъзможни демократични правила.
Путин се радваше на значително благосклонности и измежду западни политици, и измежду елементарни хора. До 22 февруари 2022, когато удари Украйна. С това си деяние, той обезсмисли всичките си старания да бъде част от цивилизована Европа. Каквито и учредения да има за отбрана сигурността на Русия, той ги реализира на голяма цена, която ще заплати неговият народ. Мисля, че освен мейнстриймът ще бъде безмилостен към него и към цяла Русия - възмущението на хората и на Изток и на Запад е голямо.
И казвайки това, ще направя едно съществено конкретизиране. Виждам, че върху заслуженото отвращение от дейностите на Путин, избуяха голям брой откровени неистини и операции на истината. Ще разясня в резюме най-популярните:
1. "Обвиненията в "нацизъм " и "фашизъм " са въведени от съветската агитация. Такова нещо в Украйна няма. "
Нищо сходно. Множество разбори на съществени западни медии от години сигнализират за надигащия се нацизъм в групировки като батальоните Азов, да вземем за пример. Прилагам разбор от август 2014 на Foreign Policy (дори Иво Инджев не би споделил, че това е проруска медия), озаглавен „ Preparing for War With Ukraine’s Fascist Defenders of Freedom”, който твърди, че групировките изповядват интензивно фашистка и нацистка идеология;
През септември 2014 английският The Times излиза със заглавие „ Neo Nazis give Kiev a last line of defence in the east”, Telegraph рапортува за “Neo-Nazis fighting pro-Russian seperatists”, а USA Today разказва групировката като “A volunteer brigade with self-proclaimed Nazis fighting alongside government troops against Russian-backed separatists.” А още веднъж през септември 2014 в Германия гръмва скандал, когато немската медия ZDF демонстрира свастики на каските и униформите на украински бойци.
А какво да кажем за потресващата публикация на Atlantic Council от 2018, стъпваща върху отчета на Amnesty International, където виждаме следното изречение: „ Украйна потъва в безпорядък от неконтролирано принуждение, провокирано от радикални групи и тяхната цялостна безотговорност. На процедура никой в страната не може да се усеща в сигурност при тези условия”. И не, не приказваме за 2014, а за 2018!
Какво да кажем за писмото, оповестено в Human Rights Watch през 2018, в което се изброяват офанзивите против цивилни единствено за началото на годината, измежду които принуждение над млада майка с деца на улицата?
Тоест, щом английските и американските медии и международните организации сигнализират за „ безпорядък от неконтролирано принуждение, провокирано от радикални групи и тяхната цялостна безнаказаност” и нео-нацисти в средите на украинските бойци, по какъв начин тъкмо това е „ съветска пропаганда”?
2. „ 2 май 2014 е злополучна преживелица, при която проруски деятели съзнателно провокират неведнъж по-големи групи от проукраински футболни почитатели, вследствие на което някой хвърля молотов и възпламенява постройката, където изгарят живи 42 от проруските активисти”
Някой? Някой?! Аз предлагам да кажем, че проруските деятели са се самозапалили. Също по този начин предлагам да кажем, че голата от кръста надолу и изнасилена мъртва жена, се е изнасилила сама. Също по този начин предлагам да кажем, че обесената с кабел бременна жена, го е направила сама. Какво като даже BBC приказва за "Pictures clearly showed pro-Ukrainians throwing Molotov cocktails towards the floor. "
3. Ироничното "В Донбас има монумент на убитите от нацистите деца – има да, в България има монументи на руски бойци „ починали “ за „ освобождението “ ни от фашизма, а единствените жертви са вследствие препиване със алкохол.
Знаем, че паметниците са значим детайл в пропагандата на Москва. " - е освен цинично и жалко. Нечовешко е. Всеки отчет на интернационалните организации, наблюдаващи протичащото се в Донбас, приказват за стотици убити деца.
Да, знам прелестно, че обстоятелствата имат значение единствено за шепа хора в един свят, където най-убедителен е най-гласовитият, най-истеричният. Хората не обичат комплицирани, многопластови проблеми. Хората желаят да мислят в черно-бели парадигми, а всякаква информация отвън черно-белия разказ ги затруднява и напряга. Хората не желаят да знаят, че съгласно Amnesty International "Украйна потъва в безпорядък от неконтролирано принуждение, провокирано от радикални групи и тяхната цялостна безотговорност. На процедура никой в страната не може да се усеща в сигурност при тези условия”, че тези радикални групи са изгорили живи 42 души и са умъртвили няколкостотин деца. Това не се вписва в тяхната черно-бяла картинка. Съжалявам, че напъвам тези хора, само че истината и обективността са фундаментални за мен.
От два дни в главата ми се върти един спомен от преди 7-8 години, когато рождените ми дни бяха като рок концерт – събираха се голямо количество хора. Та на един мой рожден ден един другар поговорил малко с моята кума, а след това ме пита „ Каква е тая рускиня?” – „ Не е рускиня, украинка е” – споделям аз – „ Същата измет” – нехайно се ухилва той. Та този мой другар към този момент шумно страда за украинците.
И правейки тези разяснения, се връщам на първичната си теза – нападайки Украйна, Путин загуби идеологическата война вечно. Русия към този момент не част от цивилизована Европа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ