Публикуваме интервю на световноизвестния анализатор Иван Кръстев за . В

...
Публикуваме интервю на световноизвестния анализатор Иван Кръстев за . В
Коментари Харесай

Иван Кръстев: Следващите 6 до 9 месеца ще бъдат най-тежките в историята на ЕС - DW

Публикуваме изявление на световноизвестния анализатор Иван Кръстев за. В него той приказва за настроенията в България и за съветския роман, " че Съединени американски щати са провокирали тази война ".

Г-н Кръстев, по кое време съгласно Вас ще свърши войната?

През последните десетилетия войните не свършват, просто военните дейности замръзват. Това е най-вероятното развиване и на тази война. Да, допустимо е някакво помирение, само че мир, кротичък контракт в кратковременен проект ми наподобява нереалистичен. Още повече, че - както четем и чуваме - Русия готви, което де факто значи анексиране на тези територии. В този смисъл: няма кой да преговоря с който и да било за каквото и да било.

Руската агитация твърди, че Русия от дълго време е победила Украйна, а в този момент води война против НАТО - с украинско пушечно месо. Как да го тълкуваме?

По време на война всеки твърди, че побеждава, само че истината е, че Русия стартира сегашната война в действителност по план като " специфична интервенция ", с концепцията, че в границите на няколко седмици прозападна Украйна към този момент няма да съществува. Тоест, Русия е изгубила това, поради което стартира войната. Настояването, че от самото начало води война против Запада, би трябвало да реши два казуса. Първо - да изясни за какво Русия въпреки всичко е в Украйна и убива хора, с които руснаците до неотдавна са живели дружно. И второ - да изясни за какво не съумява да реализира военния превес, който всички чакаха. Тоест, единственото опрощение за какво не са взели Киев и Одеса е, че водят война против Запада.

Това пояснение е за вътрешната аудитория.

Да, за вътрешната. По принцип Русия главно се управлява от желанието да покаже, че Западът е против нея, че тя самата е жертва. Превръщането на агресора в жертва е основен миг за цялата пропагандна акция. Затова самата концепция, че украинците пазят себе си, че украинците вършат нещо сами, въобще не се вписва в визията на путиновата агитация, съгласно която няма Украйна, а украинците са руснаци. И когато тук зададеш въпроса за какво тогава едни руснаци водят война против други руснаци, отговорът е, че Западът ги е излъгал.

И още едно пропагандно факсимиле: Соловьов, един от основните съветски пропагандисти, неотдавна пред група деца формулира философията на Москва почти по този начин: Ние може да не сме най-богатите, може да нямаме най-хубавите коли и най-дългата дълготрайност на живота, само че ние сме на страната на Доброто. Това ли е в главите на руснаците?

Този вид мисионерско говорене за Русия като " определен народ ", който непрестанно избавя света, не е нещо ново. Новото е, че този вид мисионерство съгласно мен към този момент не отеква вътре в границите на съветския спор. В Русия се е трансформирало нещо доста значимо: появило се е едно потребителско общество, което е готово елементарно да толерира обстоятелството, че съветската войска прави военни интервенции на разнообразни места в тогавашното руско пространство. Но тази концепция за саможертвата, концепцията, че ние сме подготвени да се лишим от всичко, с цел да можем да осъществим задачата - мисля, че тя не е известна измежду огромна част от популацията. Тъкмо заради това съветското държавно управление прави всичко допустимо хората в огромните градове просто да не виждат войната - до степен, че в градове като Москва или Петербург съвсем на никое място няма да видите нищо, обвързвано с фамозното Z.

Като казвате " потребителско общество ": значи ли това, че глобите работят и това общество го усеща?

В дълготраен проект несъмнено по някакъв метод работят. Но всекидневието на междинния руснак не е изключително променено. Променен е обаче животът на част от съветския стопански хайлайф. Те към този момент доста по-трудно пътуват в чужбина, а когато пътуват - изменен е методът, по който се гледа на тях. Масовият консуматор, за който стана дума, не е изключително обиден, тъй като единствено 10 милиона руснаци пътуват в чужбина. Тъкмо тези хора са привикнали да имат избрани неща и те не могат да схванат за какво се случва всичко, което се случва. Защото тази война в действителност беше по-голяма изненада за руснаците, в сравнение с за хората отвън Русия.

Когато приказваме за губещи, дано да приказваме и за печелещите. В проруските среди е публикувано изказванието, че от тази война печелят само Съединени американски щати. Вярно ли е това?

Каквото и да се случи в света, съгласно съветската агитация то първо е провокирано от Съединени американски щати - и след това печелят отново Съединени американски щати. Разбира се, икономическият резултат от войната е доста по-слаб в Съединени американски щати, в сравнение с в Европа. На второ място: този спор сподели на Европа нейната тотална взаимозависимост от Съединени американски щати. В подобен смисъл: в случай че някой е дал значителен принос за това Съединени американски щати да станат по-важни за Европа, това е точно президентът Владимир Путин, почнал тази война. С изказванието, че Съединени американски щати печелят от войната, съветската агитация се пробва да накара европейците да се извърнат против Щатите. Москва повтаря: Вижте вашите цени на петрола; вижте какъв брой доста вие страдате от това, което се случва, до момента в който американците въобще не са толкоз стопански наранени, те продават своя полутечен газ… Тази агитация може би работи в избрани среди, само че доста мъчно ще убеди примерно балтийците и поляците и други съседи на Русия.

Но американците продават освен втечнения си газ - те продават и оръжие.

Да, те продават оръжия, само че особено в тази ситуация с Украйна по-скоро ги дават, в сравнение с ги продават. Разбира се, американските оръжия са там и Съединени американски щати в действителност са основен фактор в този спор - това е реалност. Но дано не забравяме, че главният съветски роман потегля не просто от изказванието, че Америка печели от тази война: съгласно главния съветски роман Америка е провокирала тази война. Този роман е прекомерно неоснователен, тъй като - както наблюдавахме при започване на войната - Съединени американски щати направиха всичко допустимо, с цел да избегнат тази война. Просто тъй като те стратегически бяха съсредоточени единствено върху Китай. Това не беше война, от която Съединени американски щати имаха интерес.

В Съединени американски щати към този момент гледат към идващите президентски избори. Как войната ще се отрази върху тях?

Америка е прекомерно разграничена по прекомерно доста въпроси и Украйна никога не е в центъра на вътрешнополитическия спор. Сега огромният въпрос е какви резултати ще дадат ноемврийските избори за Конгрес и за Сенат и по какъв начин те ще се отразят върху президентските избори. Преди към месец и половина-два изглеждаше съвсем неизбежно демократите да изгубят и Конгреса, и Сената. Това щеше доста да укрепи позицията и желанието на Тръмп да се кандидатира - както и възможностите му за триумф. Без да се подхващат някакви основни промени в политиката на Съединени американски щати към Украйна, след две години Тръмп може би ще назовава сегашната война " войната на Байдън ". Ако обаче през ноември демократите съумеят да задържат Сената, републиканците ще се изправят пред въпроса какъв брой им оказва помощ и какъв брой им пречи Тръмп. При сегашната инфлация се очакваше, че демократите ще изгубят тежко тези избори. Обикновено две години след изборите партията, която държи президентството, постоянно губи. Ако демократите удържат своята позиция, главният въпрос, който републиканците ще се опитат да решат, е точно дали Тръмп да бъде техният претендент. Впрочем, демократите мощно се надяват на това, защото за тях Тръмп е претендентът, който най-лесно може да бъде надвит.

Между Русия и Съединени американски щати сега е надвиснала даже сянката на атомна война. Има ли съгласно Вас заплаха от нуклеарен спор?

Опасност постоянно има, само че съгласно мен тя не е прекомерно сериозна сега. Ако сега Русия и Съединени американски щати съумяват да управляват нещо, това несъмнено е ескалацията в посока на нуклеарен спор. Но огромният риск е различен: заплахата от произшествия в огромните АЕЦ в Украйна. Войната се води прекомерно покрай тях, а една човешка неточност може да докара до трагични последствия. Иначе нуклеарен конфликт ми наподобява малко евентуален. Единствено при голям украински триумф, при опит на Киев да си върне Крим - съгласно мен единствено при такива условия Русия би била подготвена да употребява нуклеарно оръжие.

А дали Русия би била подготвена да разшири експанзията отвън Украйна, да вземем за пример към Молдова, в случай че не и към балтийските страни?

Много зависи по какъв начин ще се развива спорът, защото военният спор постоянно си има своя логичност. На този стадий Русия очевидно по всякакъв начин се пробва да избегне спомагателна готовност, тъй като не желае деца от градската междинна класа да се окажат на фронтовата линия. Така че, Молдова по-скоро да, само че балтийските републики не. Те са членки на НАТО, това е различен вид война. Не че тя не е допустима, само че съгласно мен на този стадий съветското управление не възнамерява подобен ход.

Балтийците, пък и поляците, дълго време безплодно предупреждаваха Европейски Съюз за нападателните проекти на Путин. Сега войната е реалност. До какво води тя в развиването на Европейски Съюз? Консолидация? Накъде? Или раздробяване?

В началния си стадий войната по-скоро докара до консолидация. Нагласите на европейските държавни управления, а и на обществата като цяло доведоха до невиждани наказания. Подкрепата за Украйна е доста мощна. С течение на времето обаче се ускориха напреженията сред другите елементи на Европейски Съюз, а и вътре в обособените страни. Поне съгласно моето чувство идващите 6-9 месеца вероятно ще бъдат най-тежките в историята на Европейски Съюз. Нека не забравяме, че настоящето заплащане на икономическата цена на войната в Украйна идва след серия от други рецесии, през които Европейски Съюз мина в последните десетилетия. Тази война наподобява малко като някакъв дълъг Ковид: рецесиите в Европа непрестанно се завръщат. Завръща се бежанската рецесия: бежанците от Украйна са два пъти повече от тези от войната в Сирия. Връща се финансовата неустойчивост. Завръща се и заплахата, която пораждат тези огромни, тези в действителност големи финансови инжекции, целящи да предотвратят обедняване и да компенсират растежа на цените в енергетиката.

Между другото, всеки месец Европа и Япония заплащат 100 милиарда $ повече за сила спрямо преди една година. Това извънредно високо финансово натоварване основава съществени проблеми. Има общества, които са извънредно изтощени от протичащото се. Струва ми се, че ще забележим доста повече от митингите, които в този момент следим в Прага или в Германия. Има групи хора, консолидирани през другите рецесии. Има хора, които са изгубили доверието си в европейската система поради световната финансова рецесия. След това се появи едно доста мощно антимиграционно ядро, след това пристигна мощната антиваксинна опозиция - всички тези в последна сметка политически придвижвания сега се консолидират на основа " антиистаблишмънт " и слагат разнообразни претенции. Това ще сътвори огромни напрежения вътре в европейските страни. Но съществува и един още по-сериозен проблем, който ми се вижда доста значим: връзките на всички тези страни с Германия. Защото има една основна разлика спрямо предходните рецесии: в тях Германия не просто играеше основната позитивна роля, тогава Германия беше и страната, която гарантираше стабилността на Европейски Съюз. В момента обаче Германия е една от страните, които най-вече са наранени от икономическите последици от рецесията. А също така моралната ѝ легитимност вътре в Европейски Съюз е мощно проблематизирана от страните в Централна Европа, особено балтийските страни и Полша, само че и Чехия. Това променено отношение към Германия, само че и към Франция, също ще се отрази негативно върху опциите за справяне с този извънредно тежък интервал.

Споменатата от Вас Централна Европа, изключително балтийците и поляците, от дълго време предупреждаваха за заплахата, която идва от Путин - и упорстваха да няма заигравания с него. В същото време България е страната в Европейски Съюз, чиито жители показват релативно най-висока поддръжка за Путин и войната. На какво се дължи това? И по какъв начин ще се отрази върху идните предварителни парламентарни избори?

Традиционно в България постоянно е имало по-силни проруски настроения. Моето чувство е, че в България има не толкоз мощни проруски, колкото мощни антизападни настроения. Доста хора в България виждат в Русия някаква опция на това, което не харесват в западния свят. Показателно е, че доста от тези хора нито са ходили в Русия, нито пък имат предпочитание да отидат там. По време на Студената война Западът беше такава измислена опция за мнозина, които нямаха никакъв опит с този Запад.

В момента за част от хората в България Русия и особено Путин се трансформират в такава опция. Тези хора ненавиждат не просто Запада, те ненавиждат най-вече западните елити - такива, каквито ги виждат вътре в България. Как това ще се отрази на изборите? По някакъв метод тематиката за Русия е мощно размита. От едната страна са " Възраждане " и Българска социалистическа партия, от другата - Демократична България и доста по-слабо Политическа партия, само че другояче всички политически партии се пробват да се нагласят към тази особена българска действителност. И по тази причина не мисля, че тези избори ще бъдат извоювани или изгубени на тематика Русия и войната на Русия в Украйна.

А по какъв начин войната трансформира геополитическите салда в света? Ще стане ли Китай в действителност първа мощ през 2049 година, каквито са проектите на Си Дзинпин?

Китай несъмнено е голяма икономическа мощ. Той направи и големи вложения във военната си промишленост. Но казусът на всички велики сили, и на Съединени американски щати, и на Европейски Съюз, е, че слабостта е вътре в тях самите. Не става дума толкоз за връзките им с другите велики сили, въпросът е доколко те ще съумеят да овладеят трагични вътрешни процеси. За Китай един от тези процеси несъмнено е демографският проблем. Втори е изчерпването на досегашния стопански модел на развиване. До огромна степен този експортен модел, на който Китай разчиташе, към този момент го няма. От другата страна са Съединени американски щати, които са мощно поляризирани и разграничени като общество, даже в някакъв смисъл в положение на скрита революция.

Така че като гледаме света в този момент, би трябвало да се сетим за френския политолог Пиер Аснер, който през 70-те години на предишния век вкара термина " конкурентен крах " (competitve decadence). Тоест, главният въпрос е не кой ще се оправи по-добре, а кой ще удържи. Ключово значим е точно отговорът на този въпрос: Коя система ще се окаже по-устойчива? Най-интересният образец и за силата, и за слабостта на Китай е това, което се случи по време на пандемията. Тогава Китай от една страна сподели изумителната си дарба да активизира популацията в продължение на голям интервал от време и да постанова избрани политики. В същото време сподели некадърност да смени тези политики, когато това се наложи.

Преди тази война доста се говореше за напрежението сред Запада и ислямските страни, имаше терористични набези. Сега всичко това като че ли остана на назад във времето. Можем ли да чакаме някакво доближаване, превъзмогване на тези несъгласия, ново съдействие, рационализация на мюсюлманските страни?

Първо би трябвало да призная, че познанията ми във връзка с ислямския свят са доста лимитирани. Но в отговор на въпроса Ви ще споделя какво мисля за главната смяна в интернационалната политика. Много постоянно в последно време се приказва, че се връща Студената война, че става дума за конфликт сред демокрацията и авторитаризма по света, само че истината е много по-сложна. Мнозинството от страните, които президентът Байдън предложения на срещата на високо ниво на демокрациите, не глобяват Русия. От друга страна имаме властнически режими като този във Виетнам, един от основните американски съдружници във връзка с изолирането на Китай в Азия. В този смисъл противостоенето демокрация-авторитаризъм има своето значение, само че то не предопределя автоматизирано къде ще се окаже една страна при подобен тип световни противодействия.

В същото време следим и една друга, доста значима наклонност: приоризирането на политиката на еднаквост, вътре в границите на интернационалната политика. Всяка страна желае другите да се отнасят към нея по този начин, както тя вижда себе си. Затова следим странни неща. В момента, в който тече война и всички считат, че, примерно, военният и стратегически интерес на Полша допуска оптимално съдействие с другите страни и особено с Германия, внезапно полското държавно управление слага искане към Германия за репарации поради Втората международна война. Турция пък внезапно взема решение, че желае да я назовават по различен начин… Тази политика на идентичността в действителност е политика на " паметта ", в която историята е такава, каквато си я измислят политическите водачи на тези страни. Най-класическият образец е есето на Путин за Украйна. И тази измислена история се оказва по-важна за това по какъв начин действа интернационалната политика от характера на режима или от класическата, реалистична теория за това, че страните имат непрекъснати ползи и просто ги следват.

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР