Публикуваме интервю на Емил Янев, споделено в , с председателя

Публикуваме изявление на Емил Янев, споделено в, с ръководителя на парламентарната Комисия по превоз и известия Борислав Гуцанов:

Г-н Гуцанов, ще приказваме за вложения, само че преди да влезем в тематиката, да създадем една параленост. Като някогашна жертва на жесток полицейски арест, по какъв начин определяте задържането на господин Борисов, показано в огромни национални медии като принуждение, безчинство и принуда?

- По тематиката направих изказване и в Народното събрание, тъй като със мнението си, че задържането на Борисов било невъобразим произвол, сътрудниците от ГЕРБ минаха някои граници. А ето и съпоставката. Акцията против мен и моето семейство се случи на 31 март 2010 година и беше извършена точно от администрацията на ГЕРБ и Борисов.

Започна се в 5 ч. сутринта и влязоха не служители на реда, както в дома на Борисов, а тежко въоръжени чиновници с маски и оръжия с лазерни мерници, ориентирани против брачната половинка и децата ми, тогава на 5 и 7 годишна възраст. Поръчаха на жена ми да завие децата стремително, с цел да не гледат алените точки на лазерните мерници, които множеството хора са виждали единствено по филмите. По-късно осъдих страната и в Страсбург, и в България, само че парите за компенсацията идват от данъкоплатците.

А отговорност за акцията по този начин и не пое никой. По-важното – смениха ръководството на Варна, откакто не можаха да го създадат на избори. Ако приказваме за политически арест, точно това беше политически арест. И не ме пуснаха след 24 ч., а след 2 месеца, когато към този момент беше заменено ръководството на Варна. За по несъмнено и още 2 месеца домакински арест.

И в този момент към стопанската система. В апогея на рецесии и войни, вие пуснахте любопитна информация за евентуална милиардна инвестиция. Какво съставлява планът за интермодален терминал във Варна?

- Ще направя паралел с първия ви въпрос. През 2006 година, като ръководител на общинския съвет във Варна проведох пътешестване, в това число и с публицисти, до Барселона и Генуа, с цел да илюстрирам концепцията за развиването на Варна. Още тогава се роди концепцията за интермодален терминал. И в случай че не беше полицейската акция против мен, може би този план в този момент щеше да работи. А концепцията е основно значима освен за Варна, а и за страната. Конкурентното пристанище на Варна е Констанца. Преди 17-18 година бяхме на едно и също равнище. Сега пристанище Констанца е с 12-13 пъти по-голям товарооборот от пристанище Варна. С построяването на пристанищните си мощности те откриха директно и индиректно 175 000 работни места.

В плана ни за интермодален терминал става въпрос за 5 корабни места на 650 дка. Така страната ще може да притегли товарооборот от Далечния Изток – основно значим за нас. Знае се каква голяма комерсиална роля играе Китай в нашия район. Те взеха пристанищата в Пирея и Солун и в този момент желаят да влагат в още едно пристанище в Черно море. Шансът е неповторим. Вече сме създали среща с огромна държавна компания в Китай.

Контактите не престават. Имахме среща и със сериозна нидерландска компания, която също има интерес към тази инвестиция. Идеята е българската страна да не дава средства, а планът да бъде сбъднат на дълготрайна концесия, която те ще изградят от нулата. Инвеститорите ще дават отговор и за товарите. Градът става друг, в страната влизат големи средства.

Интермодален терминал би трябвало да се направи и в Русе. ЖП линията Варна – Русе не е направена инцидентно още по време на Османската империя. Тези два интермодални терминала са от извънредно значение за страната ни. Старото пристанище Варна-Изток би трябвало да остане като атракционна зона, с цел да не пречи на града и градът да не пречи на него. По този метод ще бъдат развити и морската, и туристическата промишленост. Важното в този момент е бързо да стигнем до цялостно окомплектоване на документите и разрешенията за строителство. Иначе огромните търговски трафици отново ще ни подминат.

Следващият план би трябвало да бъде автомагистрала „ Черно море “. Но освен като туристическа връзка сред Варна и Бургас, а като част от връзката на мегаполиса Истанбул с Европа, през Бургас, Варна и Констанца. Коридор Север-ЮГ за артикули, пасажери и туристи. Само допреди няколко години не подозирахме какъв брой значими ще са румънските туристи за нашата стопанска система. Турският екскурзиант може да се окаже също толкоз значим.

Тази инвестиция от 1,5 милиарда може да се окаже една от най-мащабните в българската стопанска система. Очаквате ли тя да отвори подобен с този в Констанца брой работни места?

- Може би не толкоз доста, само че, както споделих, работните места ще бъдат и директни, и косвени. Давам образец с корабостроенето. Когато във Варненска корабостроителница работеха 5000 индивида, тилът на корабостроенето беше 12 000 души. В случая с терминала съотношението ще е същото – 1:2,5. Тук не мога да не припомня и бруталното нарушаване с удълбочаването на Варненския канал, за което бяха отделени 435 млн. лева

Дали то не беше направено, с цел да бъде миропомазан съответен план и съответен човек?

- Това дори не го разясня. Но едни пари бяха дадени с явно друга цел. Без търг, без конкурс. Варна-Запад е основан като пермпеуум мобиле за събиране на средства.

Според обществени мнения, Топлоелектрическа централа “Варна “ е платен от Ахмед Доган точно с тази цел – да трансформира пристанището му в огромен и печеливш търговски терминал. Влиза ли вашата концепция в спор с желанията на почетния ръководител на Движение за права и свободи?

- Има сходна версия за желанията на притежателя на ТЕЦ-а. Но нашият план е доста по-мащабен. На Топлоелектрическа централа “Варна “ има три корабни места, като единствено едно е дълбоководно. Но там също биха могли да се правят пристанищни действия.

Има ли място и за двата плана?

- Пристанището на ТЕЦ-а постоянно ще бъде конкуренция на останалите пристанища. Но в случай че ние не изградим в този момент тази икономическа зона, тресавището под кв. „ Максуда “ ще си стои още 100 години. Китай прави своята тактика за десетилетия напред. Не можем ли да се поучим?

Точно в този смисъл, една концесия с китайска държавна компания на варненското пристанище няма ли да обслужи дълготрайно плануваната комерсиална агресия на Китай в този район на света? Така беше тълкувано и придобиването на пристанищата в Пирея и Солун.

- Безспорно Китай прави агресия. Но най-големите стопански системи позволиха на Китай да прави тази агресия, когато изнесоха високите си технологии и множеството си производства. И несъмнено, че Китай ще се възползва от това. Ако на виждаме, че центърът на стопанската система и финансите е в Азия, значи не виждаме какво се случва в света.

Как би погледнал Европейски Съюз на този план?

- В момента би трябвало да погледнем какъв е националният ни интерес. Направили сме срещи с мощна нидерландска компания, която взе участие в удълбочаване на разширението на Суецкия канал и в мега планове в Дубай. Нека и те да дойдат. Важно е кой ще предложи най-хубавите условия. И да не оставим работната заплата у нас на 320 евро.

Като ръководител на транспортната комисия в Народно събрание ли вършиме контактите с кандидат-инвеститорите?

- Да!

Консултирате ли плана с изпълнителната власт – без присъединяване най-малко на Министерството на превоза и Министерство на регионалното развитие той няма по какъв начин да се реализира?

- Разбира се. Без това координиране той няма по какъв начин да се случи.

Каква степен на възможност има планът да се случи? И в какви периоди може да започва?

- Ако всички министерства си подадат ръка, с дейното присъединяване на Комисията по превоз и известия в Народно събрание, до края на годината може да имаме всички нужни документи за пускане на процедура по желание на вложител.

Има ли „ подводен камък “ пред този план?

- Ако всички си свършат работата, не.