Публикуваме части от мемоарите на Стефан Стайков - беглец от

Публикуваме елементи от записките на Стефан Стайков - дезертьор от българския социализъм, редактор в радио " Свободна Европа " до 90-та година, деен участник в интервала на прехода. Книгата му " Истината и единствено истината! "  предстои да излезе.

СЕДМА ГЛАВА
На лов за къщи и истини

След малко блуждаене се настанихме в Boca Inn на North Federal Highway – непретенциозно мотелче с плувен басейн, на няколко минути от Атлантическия океан.

Разузнах региона и открих скромно ресторантче в Deerfield Beach – нищо изключително на тип, само че с извънредно вкусни бургери, фамозни на десетки благи в близост. През идващите двайсет и пет години постоянно прескачах до такава степен, единствено с цел да си взема от тях.

Силвия и аз в никакъв случай не сме били от хората, които се пържат с часове на плажа. Тя избра да остане край басейна, до момента в който аз потеглих по организациите за недвижими парцели – в следващото си, съгласно нея, безнадеждно търсене на „ къща на всички места по света “.

Влязох в първата попаднала ми организация. В офиса имаше няколко мъже и дами, които ме огледаха деликатно – с професионалния интерес на хора, за които всеки клиент е евентуална комисионна. Избрах си една едра, руса американка. Казваше се Жанет.

Оказа се омъжена за перуанец и – което още повече ме изненада – приключила германистика в Мюнхен. Явно шансът беше решил да не ме изпуска.

Съпругът ѝ Хуан твърдеше, че перуанската кухня е измежду най-хубавите в света. „ Да, бе, имам вяра ти “, си споделих. По-добра от българската? Абсурд. Помислих си, че индивидът просто се пробва да впечатли един „ див балканец “.

Признавам си – по природа съм недоверчив, мнителен и подозрителен. Като всеки българин, който се опасява от две неща: да не настине и да не се мине. Аз обаче се придържам към правилото на Роналд Рейгън: „ Trust, but verify “. Е, и на Ленин: „ Доверяй, само че проверяй “*.

Проверих.

Още при започване на XX век Жорж Огюст Ескофие – „ императорът на висшата кухня “ – дефинира перуанската като една от най-хубавите в света наред с френската и китайската. През последните десетилетия ползата към нея в Европа набъбна лавинообразно. Само през 2013 година над милион туристи са посетили Перу точно поради гастрономията.

Тази дребна преживелица охлади ненапълно недоверието ми към чужденците. За сметка на това съмнението ми към българските „ престижи “ набъбна.

От 1994 година насам проследявам деликатно всичко, обвързвано с перуанската кухня. През последните години ресторантът Maido в Лима постоянно е избиран измежду най-хубавите в света. А Kjolle и Mayta са надлежно на 9-то и 39-то място измежду 50-те най положителни заведения за хранене на планетата за 2025 година

Понякога една къща те намира посредством заможен сътрудник. Понякога – посредством кухня. Но моят Кон не препуска единствено към парцели и адреси – той търси хоризонти.

В търсенето на нови хоризонти първо трябваше да извърша едно остаряло заричане. Бях дал дума на Силвия, че няма да прекарва зимите в мюнхенския мраз, а някъде на топло.

За мен дадената дума не е заричане, а закон. Хвърлен камък. За множеството политици у нас е тъкмо противоположното – дума дупка не прави. Затова твръдо съм решил най-сетне да извърша обещанието, което си дадох преди доста години - да трансформира България. Тази есен! Ще имаме златна есен – с огромно З! Може и да се пояснява и като ЗАТВОР за всички корумпирани тук, които никак на са доста малко...

А аз си извършвам обещанията, както ще стане ясно по-нататък.

В петък, благодарение на Жанет, започнахме обиколка из Бока Ратон. Разгледахме 10 къщи. Нито една не ме впечатли. Едни надхвърляха бюджета ми тогава, други не ми бяха по усета. А усетът ми, в случай че помните, е елементарен: диря най-хубавото, което мога да си разреша.

Оставаше ми още един ден. В неделя летяхме назад за Мюнхен и не желаех още веднъж да се прибера с празни ръце.

В събота сутринта Жанет ме заведе в Wimbledon Villas в Boca Raton. Кокетен затворен комплекс. Тихо, подредено, зелено. Вила на брега на езерото.

Влязох вътре и я разгледах доста „ условно “, както споделя Ели, щерка ми, вместо „ главно “. Помня когато опита първата чорба, която направих. „ Извинявай, Мефи (тя по този начин ми споделя, кратко от Мефистофел, не знам за какво...), но супата е много солна “. Как солна, вярно е да се каже солена. Така ли, отвърна малко афектирано щерка ми, аз махам „ без “ от „ безсолна “, и става солна. Има логичност, нали...

...Гледах къщата с очите на човек, който знае какво търси. Понякога не ти трябват часове, с цел да схванеш, че си го намерил. Изпитах същото възприятие, когато за първи път видях Силвия в Радио „ Свободна Европа “ и дълго разговаряхме. И в двата случая един интуиция ми сподели: „ Вземи ме колкото се може по-бързо! “

Попитах Жанет за цената и за продавача.

- 250 хиляди $, сподели тя. - Собственикът е различен доктор от Бостън. Купил я преди две години, новопостроена. Бил е тук единствено два пъти по три месеца. Като нова е. Продава я, тъй като му станала дребна. Дъщерята родила, синът се задомил...

Беше краят на март, а къщата се продаваше от януари. В Южна Флорида сезонът завършва в края на април. Това ми стигаше да дам оферта:

- 175 хиляди $, споделих. - И нито цент повече. Без контраоферти.

Жанет пребледня.

- Стефан, това е несериозно. Той ще се изсмее и незабавно ще откаже. Нека помислим за по-разумна оферта.

- Остави мисленето на конете, отвърнах аз. - Те имат по-големи глави. Ти си брокер, а не кон. Посредник, а не мъдрец. Предай офертата.

Обиди се. Но я съобщи.

Казах ѝ, че вечерта със Силвия ще вечеряме на открито и да остави записка с отговора на вратата на стаята ни в мотела. Бяхме още в хартиения век. Нямаше мобилни телефони, нямаше известия. Само лист хартия, натикан под вратата – и орис, написана с химикал.

Отпразнувахме заминаването си назад за Мюнхен и прелестно прекараните две седмици във Флорида в Luigi di Roma Italian Ristorante в Deerfield Beach, близо до мотела ни. Не помня какво вечеряхме, само че сигурно е било почтено за случая. Помня обаче виното – калифорнийско Jordan, непознато за мен тогава. Струваше към 25 $. Днес мъчно ще го намериш под 70. Други времена бяха. По-спокойни. И, коства ми се, по-вкусни.

Говорихме не толкоз за сватбата на щерка ни, що се касае за къщата в Бока. Силвия даже не я беше виждала. Но имаше доверие на усета ми – въпреки всичко от милиарди дами по света аз бях избрал точно нея. А тя – мен.

Показах ѝ фотосите, описах вилата по този начин, както единствено аз умея, и тя се влюби в нея.

- Но несъмнено ще остане мираж... - сподели с лека въздишка Силвия. - Предложил си със 75 хиляди по-малко, в сравнение с желае притежателя.

- Искаш да кажеш някогашният притежател - отвърнах решително. - Той няма необикновен избор. Ако откаже, ще чака още най-малко седем месеца.

Безценната ми брачна половинка ме погледна деликатно.

- Издържаш доста на пиянство. И освен... Но това вино май ти пристигна допълнително.

- Не, Зайче – рекох ѝ. — Аз съм психолог по обучение и по природа. Чуй ме!

Учудена и смаяна, Силвия бе принудена да се съгласи с моите причини: сезонът във Флорида завършва след по-малко от месец. Населението понижава с съвсем една трета. „ Снежните птици “** отлитат на север и нови купувачи ще има чак в края на есента. Собственикът-евреин, различен доктор от Бостън, очевидно не е от най бедните. Иска да зарадва младата родилка и снаха си, и не на последно място да покаже на жена си, че обича нея, а не любовницата си, намигнах за повече престиж с лявото си око като Астрид.

Накрая си наплюх палеца на дясната ръка, и тържествено предложих на Силвия: в случай че искаш да сключим американски бас, въпреки всичко сме в Америка.

Жена ми изрично отхвърли. Настоя да се приберем в мотела, на идващия ден ни чакаше 10-часов полет до Мюнхен.

Платихме сметката и се прибрахме. На вратата беше залепена записка на немски: „ Спечели. Продавачът одобри. Утре сутринта пристигам да уредим някои формалности и да подпишете контракта. Досегашният притежател към този момент подписа и ми го прати по факса. Жанет “.

Силвия въздъхна, целуна ме и прошепна:

- Психологът ми той…

Беше дълга и бурна нощ.

Сутринта Жанет дойде рано с контракта.

- Колко ще бъде предплатеното заплащане? И ми дайте малко капаро. Сто $ стигат.

Сто $! Още вардя копието на петте банкноти по двадесет $, което направих. Господинът с дебелото Д доста може да научи от мен, откакто един ден го пратя(т) в пандиза при строгия, само че обективен бай Ставри...

- Шейсет хиляди в задатък - споделих. - Останалото ще финансираме с заем.

Цялата сума трябваше да бъде преведена до 15 юни 1994.

Супер, едвам не възкликнах на глас аз! Точно тогава започваше Мондиал ’94 в Съединени американски щати! Щях да изгледам няколко футболни мача онлайн!

Взехме заем без проблеми. На 12 юни 1994 кацнахме в Маями с 60 хиляди $ в брой и се отправихме към Бока Ратон.

Чудесата за нас започнаха два дни преди първия съдийски сигнал. Къщата беше купена. Конят - оседлан. Лятото на 1994-та бурно препусна с вяра, по-голяма от футболен стадион.

Българският тим по футбол бе част от нея. Представи се превъзходно. Но остави спорни усеща в мен...

 

*Доверявай се, само че проверявай – англ., съветски. Роналд Рейгън употребява постоянно тази сентенция в подтекста на нуклеарното разоръжаване със Съветския съюз, б.р.

**„ Снежни птици “ (на англ. Snowbirds) - хора (обикновено пенсионери от по-студени страни като Канада или северните щати на Съединени американски щати), които през зимата се реалокират в по-топли региони, б.р.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.