Изучаването на религия: какви са практиките в страните от Европейския съюз
*Публикацията е препечатана от.
Само няколко седмици откакто стана министър на образованието и науката, Красимир Вълчев разгласи промяна в просветителната сфера. Част от нея включва образованието да има по-голяма роля във възпитанието на младите, като за тази цел той предложи да се вкара. Първоначалната информация и неразбираемата идея за наличието на предмета провокираха сериозен публичен отзив, в това число и митинги. Противниците на концепцията за наложително проучване на вяра в учебните заведения считат, че по този начин се нарушава правилото за светско обучение в България. Защитниците ѝ имат вяра, че по този метод децата ще се научат на добродетели.
В дебата по тематиката двете страни нееднократно си послужиха с образци от други страни в Европа. По този мотив Factcheck.bg събра обстоятелствата за проучването на вяра в страните от Европейския съюз. На при изтъкване на избрана страна излиза информация какви са вариантите за проучване на вяра в нея.
Модели за преподаване на религия
Преподаването на вяра в страните от Европейски Съюз варира по отношение на историческия и културния подтекст. В проучване, оповестено от Отворено общество с създатели Боян Захариев и Илко Йорданов, се преглежда преподаването на вяра в обособени страни от Европейския съюз и Балканите. Изследването извeжда три съществени модела:
Конфесионалният модел – в образователната стратегия господства проучването на една религиозна традиция. Характерен е за Гърция; Плуралистичният модел – по-балансиран метод към религиозното разнообразие, който включва както религиозни, по този начин и нерелигиозни вероятности. Прилага се в Австрия, Англия и скандинавските страни; Секуларният модел – религията не се преподава като независим предмет, а като " набожен факт ", интегриран в други образователни предмети. Този модел е мощно застъпен във Франция.
В проучването са прегледани образци за проучването на предмет " вяра " от Гърция, Румъния, Турция, Унгария, Австрия, Италия, Испания, Франция, Англия, Дания, Норвегия и Съединени американски щати. То демонстрира, че във всички посочени страни мястото на религията в образованието е тематика, която провокира публичен спор. Авторите изясняват, че липсват доказателства по-високото равнище на набожност или по-силното наличие на религията в учебното обучение да водят до по-голяма " нравственост " в границите на обособени страни. Общата наклонност, изведена от проучването, е за усилване на светското обучение.
Как се преподава вяра в страните от Европейския съюз
Анализът на Factcheck.bg откри, че не съществува общоевропейска процедура в преподаването на вяра в учебните заведения в Европейски Съюз. Проверката открои четири съществени модела, по които религията е въведена в образователните стратегии:
Светски модел – религиозното обучение в учебните заведения е неразрешено. Религията е интегрирана в другите образователни предмети като история или литература, без да се преподава категорично несъмнено изповедание. При този всемирски или секуларен модел знанието по вяра се преподава като " набожен факт ". Прилага се в две страни от Европейски Съюз – Франция и Люксембург. Свободно избираем предмет – проучването на вяра се предлага единствено в случай че има задоволително искащи възпитаници и в случай че учебното заведение предлага такова образование. Среща се в девет страни – България, Италия, Словения, Латвия, Чехия, Естония, Португалия, Нидерландия, Хърватия. Избор сред вяра и нравственос – учениците би трябвало да избират сред това да учат вяра или нравственос. Прилага се в осем страни – Испания, Унгария, Белгия, Словакия, Литва, Финландия, Полша, Германия. Задължителен по дифолт, само че с право на отвод – проучването на вяра е наложително, само че ученикът може да бъде отписан от него, в случай че родителите упорстват за това. Този модел се ползва в Гърция, Кипър, Австрия, Дания, Ирландия и Румъния.
Светско религиознание като част от наложителното образование – Швеция не спада към нито един от изброените модели, защото там проучването на вяра е наложително, само че се преподава по всемирски метод.
Factcheck.bg прегледа в детайли обособените модели и тяхното приложение в другите страни от Европейския съюз.
Без вяра в училищата
Във Франция битката против превъзходството на католическата черква и последвалото приемане на закони за делене на църквата от страната оформят национална еднаквост, в която религията значително отсъства. Религиозното обучение в държавните учебни заведения е на процедура неразрешено. Вместо обособен предмет, обстоятелства за религията участват в образователните материали по други предмети.
През 2016 година Люксембург вкарва същия модел. Религиозното образование е неразрешено в държавните учебни заведения, а предметите " религиозно и нравствено образование " и " нравствено и обществено образование " са сменени от " Живот и общество ".
Свободно избираем предмет
В момента проучването на вяра в България е свободно избираемо. Учениците от 1-ви до 12-и клас могат да избират сред три образователни стратегии, одобрени със заповед на Красимир Вълчев по време на първия му мандат като образован министър през 2018 година Това са вяра (православно християнство), вяра (ислям), вяра (неконфесионално образование, което не застъпва настрана вероизповедание). От обява на " Дневник ", в която са представени данни от МОН, се схваща, че ползата към избираемия предмет е невисок. Проверката демонстрира, че през актуалната образователна 2024/2025 година учебните заведения, в които се учи " вяра " ” са 147. Избрали са го 12 187 възпитаници от 1-ви до 12-и клас, което е под 2% от всички 720 хиляди възпитаници, записани през актуалната образователна година.
В Чехия учебното заведение би трябвало да предложи час по " вяра " за децата от 1-ви до 9-ти клас, в случай че при започване на образователната година има седем или повече искащи да учат предмета. Различните религиозни групи оферират кои да са бъдещите учители по вяра, а учебното заведение обезпечава заплащането им. В случай, че държавното учебно заведение не разполага с задоволително средства, религиозните групи обезпечават финансирането за заплатите на преподавателите по предмета. Правителството не контролира образованието по вяра в частните учебни заведения. Oбразованието в Чехия има всемирски темперамент – религията се учи най-вече от историческа или културна позиция. Целта на предмета е да запознае учениците както с научните, по този начин и с християнските религиозни възгледи за света, като ги предизвиква да образуват лично мнение и ценностна система. Конфесионално образование по вяра се организира само в църковните учебни заведения.
В Италия дисциплината, която включва проучването на вяра, се назовава " Преподаване на католическата вяра ". Това е избираем предмет, който показва религиозната действителност от католическа позиция. Църквата е тази, която утвърждава наличието на учебниците и учителите, които се образоват в папски университети. В някои от учебниците участва съпоставяне с другите религии, само че и те се преглеждат от католическа позиция.
Естония не предлага редовно вероучение или негови други възможности в своите държавни учебни заведения. Само религиозните частни учебни заведения могат да преподават конфесионално (от позиция на несъмнено вероизповедание). Тези учебни заведения съставляват по-малко от 2% от всички общообразователни учебни заведения в страната. В общинските и държавните учебни заведения предметът би трябвало да бъде неконфесионален (с акцент върху разбирането на религиозното разнообразие културната просветеност, без да предизвиква принадлежност към съответна религия). Законите разрешават на учебните заведения да вземат решение дали да дават обособен предмет по вяра, тъй като тематиките, свързани с религията, са застъпени в други образователни предмети. В образователните стратегии по история се дава къс взор върху централните текстове на юдаизма, християнството и исляма.
Конституцията на Словения планува разделяне сред страната и църквата. В главните учебни заведения преподаването на вяра и осъществяването на религиозни церемонии не е разрешено. В словенските учебни заведения се преподават два предмета: " Религия и нравственос " и " Гражданско патриотично образование и нравственос ". Първият е избираем и неконфесионален. Ученикът може да го посещава през последните три години на главното учебно заведение. Вторият е наложителен и се предлага в 7-ми или 8-ми клас. Религиозните обстоятелства са част от образователните стратегии по история, философия, литература, изкуства и езици, само че те не включват проучването на главните международни религии и религиозни култури
В Португалия религиозното обучение не е наложително, само че не е неразрешено. Учениците под 16-годишна възраст, които желаят да посещават часове по вяра, би трябвало да го заявят. Програмите по вяра, образованието на учителите и материалите за часовете се обезпечават от религиозните общности. За провеждането такива часове обаче е нужен най-малък брой искащи измежду учениците. Освен Католическата черква, единствено още три религиозни общности могат да преподават вяра в държавните учебни заведения: евангелистката, бахайската и будистката. Въпреки това в португалските държавни учебни заведения доминира католическото религиозно обучение и липсва предмет, който да преглежда религията по плуралистичен метод.
В Латвия държавното управление финансира часовете по вяра и нравственос в държавните учебни заведения от първи до трети клас. Такива часове се организират единствено при изискване, че учебното заведение получи единодушието на родителите на най-малко 10 възпитаници. Ако ученикът избира да не се записва в часовете по вяра, той посещава курсове по обща нравственос. От четвърти клас религиозните тематики се включват в избираемите часове по нравственос и публични науки. Ако има искащи да продължат да учат вяра и в горните класове, на учебните заведения се позволява да преподават история на религията. Курсовете по вяра в държавните учебни заведения са разнородни – в начален стадий доминира конфесионално образование (от позиция на несъмнено вероизповедание), до момента в който в по-горните класове се подчертава върху неконфесионално преподаване (с акцент върху разбирането на религиозното разнообразие културната просветеност, без да се предизвиква принадлежност към съответна религия) на християнски тематики или общ обзор на главните международни религии. Часовете се водят от удостоверени преподаватели, препоръчани от религиозни общности и утвърдени от Министерството на образованието.
В Нидерландия законът разрешава, само че не задължава включването на религиозно обучение в държавните учебни заведения. Ако родителите изискат такова образование и има задоволително искащи възпитаници, учебните заведения са длъжни да го обезпечат. Преподаването постоянно се прави от външни учители, нормално финансирани от религиозни организации, а не от самото учебно заведение. Най-често изучаваните религии са християнство, юдаизъм, ислям, индуизъм и будизъм, като хуманизмът също участва в програмата. Наред с държавните съществуват и така наречен профилирани учебни заведения, в които образованието се организира през призмата на дадена вяра или просветителна философия. Сред тях има протестантски, католически, мюсюлмански, еврейски, индуистки и други.
В началните учебни заведения в Хърватия религиозното обучение е избираем предмет. Той може да се преподава единствено от религиозни общности, които имат съглашение с държавното управление. Родителите подават документално заявление до шефа на учебното заведение, с цел да изберат съответен набожен предмет. Часовете по религиозно обучение се организират по образователен проект и стратегия, създадени от съответната религиозна общественост и утвърдени от министъра на образованието. Близо 90% от учениците в началното и междинното обучение получават конфесионално религиозно обучение – католическо, православно, протестантско или мюсюлманско. От 2023 година пробно е въведен различен предмет в началното учебно заведение, наименуван " Светът и аз ", а в междинното учебно заведение – " Етика ".
Задължителен, само че с опция " Етика "
В Испания религията се предлага като наложителен избираем предмет в държавните учебни заведения. Той включва католическата теория, моралните полезности и древен учения на католицизма. Преподавателите се избират и утвърждават от църквата, само че тяхното заплащане се поема от страната. За учениците, които не желаят да посещават часовете по вяра, се предлага различен предмет – " Образование по полезности ", ориентиран към нравственос, права на индивида и съществени демократични правила. Законът изисква най-малко 10 искащи, с цел да се учи вяра, друга от католицизма.
В Унгария образованието по " Вяра и нравственос " или " Обща нравственос " е наложително за учениците от първи до осми клас в държавните учебни заведения и се организира един път в седмицата. Родителите и учениците могат да избират сред часовете по " Вяра и нравственос ", предлагани от черква по техен избор, или всемирски курс по " Етика ", воден от учители в учебното заведение. Религиозно обучение могат да дават единствено държавно одобрените църкви – Римокатолическата черква, няколко протестантски деноминации, православни християнски групи и еврейски общности. Други религиозни групи нямат право да преподават вяра в държавните учебни заведения. Частните учебни заведения не са задължени да оферират такива часове, а религиозните учебни заведения организират лично образование без намесата на страната.
В Белгия началните учебни заведения се разделят на " публични " и " свободни ". Официалните учебни заведения са държавни, до момента в който множеството свободни учебни заведения са католически, само че също получават държавно финансиране. Католическите учебни заведения следват християнската просветителна традиция, а формалните се концентрират върху полезности като народна власт, неприкритост и конституционния принцип за индиферентност. Затова в формалните учебни заведения учениците могат да избират сред уроци по католическа, православна, протестантска, англиканска, еврейска или ислямска вяра или " морал " (етика). Родителите имат право да изискат освобождение на детето си от тези часове. В католическите учебни заведения религията е наложителна, с образователна стратегия, избрана от църковните управляващи, и освобождение не се позволява.
В Словакия родителите на по-малките деца в началните учебни заведения или на учениците в междинните учебни заведения имат правото да изберат дали децата им да получат обучение по вяра или по нравственос. Религиозното обучение e конфесионално и може да се преподава от всички регистрирани църкви, които са подготвили и получили акредитация за своя просветителна стратегия. В момента шест християнски деноминации в Словакия имат такава акредитация: Римокатолическата черква, Гръко-католическата черква, Евангелската черква на Аугсбургското вероизповедание, Реформираната християнска черква, Православната черква и Църквата на братята в Словакия. Частните и религиозните учебни заведения сами дефинират наличието на курсовете по вяра, само че са задължени да оферират различни курсове по нравственос.
В Литва религията е включена като избираем предмет в държавните учебни заведения в границите на часовете по нравствено образование, част от началния, главния и междинния курс на обучение. Родителите на деца под 14 години избират дали те да учат " Религия " или " Етика ", а по-големите възпитаници вземат това решение сами. Обучението по вяра в държавните учебни заведения е конфесионално, т.е. ориентирано основно към вярата на обичайни или публично приети религиозни общности, само че в същото време не би трябвало да се намесва в светския темперамент на страната.
Във Финландия религиозното обучение е наложително от 7-годишна възраст до 9-ти клас в общообразователните учебни заведения. Учениците учат предмет по религията, която изповядват, стига тя да е публично приета от страната и да има най-малко трима искащи да я учат. Всички възпитаници са задължени да посещават занятия по вяра или нравственос, като сами избират сред двата предмета. Обучението по вяра във Финландия е неконфесионално – основава се на съответна вяра, само че включва и познания за и други вероизповедания и светогледи. Съществуват и малцина частни религиозни учебни заведения, в които се предлага конфесионално образование.
Съгласно полското законодателство всички държавни и частни учебни заведения са длъжни да оферират по желание часове по вяра. Училището е задължено да обезпечи образование по всяко публично записано изповедание, в случай че най-малко седем възпитаници изразят предпочитание. Като опция, учениците могат да изберат часове по нравственос или да се откажат и от двата предмета. В началото на 2025г. полското държавно управление одобри разпоредба, съгласно която от 1 септември броят на финансираните от страната часове по вяра в държавните учебни заведения се понижава на половина – до един час седмично. Наред с това се планува и смяна в графика на тези часове, които включват католически катехизис (сбор от главните понятия и фундаментални въпроси на вярата – бел. ред.).
В множеството немски федерални провинции религиозното обучение е наложителен образователен предмет в държавните учебни заведения и се преподава от религиозните общности. Изключение вършат Берлин, Бранденбург и Бремен, където религията е свободно избираем предмет. Държавата обезпечава формалната и финансовата рамка, само че наличието на образованието и утвърждението на преподавателите са в компетенциите на съответната религиозна общественост.
Учениците имат опция да се откажат от конфесионалните часове по вяра, като вместо тях изберат нравственос. В множеството провинции това решение може да бъде взето независимо от възпитаници, навършили 14 години.
В Берлин, Бранденбург и Бремен религиозното обучение има по-светски темперамент. В Бранденбург да вземем за пример се преподава предметът " Планове за живот – Етика – Религиозни познания ", а в Бремен – курс, наименуван просто " Религия ". В Берлин етиката е наложителна за всички възпитаници.
В останалите 13 провинции религията е наложителна, само че моделите варират. В Саксония-Анхалт учениците избират сред вяра и нравственос, до момента в който в Северен Рейн-Вестфалия – сред вяра и философия. В някои провинции като Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг се ползва междуденоминационен модел, при който възпитаници от разнообразни християнски обичаи – нормално протестантска и католическа – се образоват дружно, без това да заличава техните характерни религиозни идентичности.
Задължителен, само че с право на отказ
В Гърция съществува мощна връзка сред църквата и страната – в Конституцията източното православие е оповестено за преобладаваща вяра. Религиозното образование е наложителен предмет в гръцките учебни заведения, който се преподава неконфесионално шест образователни години. Акцентът е подложен върху християнството, а наличието, отдадено на други религии, е към 10%. Гръцката просветителна система въпреки всичко разрешава освобождение от часовете по вяра, макар че съществуват избрани административни бариери, които изискват старания от страна на родителите.
Кипър е световна страна, учредена на двуобщностна конструкция – гръцка и турска кипърска общественост – и няма публична държавна вяра. Гръцката общественост населява южната част на острова, а турската – северната, приетата единствено от Турция така наречен Севернокипърска турска република. В двете елементи религиозното обучение е проведено конфесионално: в южната – като православно християнство, а в северната – като сунитско ислямско. В гръцките учебни заведения религиозното обучение е наложителен предмет в предучилищната, началната и междинната степен и се организира два часа седмично. Родителите от други вероизповедания имат право да изискат освобождение на децата си от наложителното православно религиозно обучение. В турските учебни заведения религията също е наложителен предмет с опция за отвод, само че се преподава един път седмично.
Австрия има конфесионален модел на проучване на вяра. Часовете по вяра са наложителни за всички възпитаници от първи до финален клас, в случай че не подадат заявление за отвод при започване на образователната година. За учениците под 14-годишна възраст е належащо родителско единодушие, с цел да бъдат освободени от предмета. От есента на 2021 година всички възпитаници от 9-ти клас са задължени да избират сред часовете по вяра и нововъведения предмет нравственос, който преглежда метафизичен, културни и религиозни аспекти на живота и предизвиква саморефлексията и сериозното мислене.
В Дания предметът " Християнски проучвания " е част от наложителната образователна стратегия в началното и главното обучение. Той не е ориентиран към религиозно образование, а има културно-образователна цел. Основният акцент е върху културното и историческото проучване на християнството, както и на други религии и етични учения. Учениците могат да бъдат освободени от проучването на предмета със заявление от техните родители.
Обучението е концентрирано върху поощряване на критическото мислене и разговора, а не на религиозно образование в стеснен смисъл. За онагледяване на религиозни и философски хрумвания се употребяват творби на литературата и изкуството, обсъждани в техния исторически подтекст. Учениците вземат участие в диспути и проучват действителни проблеми, посредством които се срещат с морални алтернативи и развиват умения за етично размишление.
Християнството е преобладаващата вяра в Ирландия, като най-голямата деноминация е католическата черква, следвана от англиканската и други протестантски общности. Учебната стратегия по вяра се разграничава според от деноминацията. Въпреки че религиозното образование е включено в образователната стратегия, родителите имат право да освободят децата си от тези занятия. Многоконфесионалните учебни заведения набират все по-голяма известност, защото слагат акцент върху равнопоставеността и уважението към религии. В тях формалните 30-минутни часове по вяра не са наложителни и нормално се организират след привършване на главните образователни занятия.
В Румъния при започване на всяка образователна година родителите или учениците би трябвало да декларират предпочитание за присъединяване в часовете по вяра. Въпреки че учениците имат право да се откажат от тези занятия, в страната не съществува национално открита стратегия за различни предмети с нерелигиозно наличие. Това затруднява въвеждането на такива курсове, частично поради мощното въздействие на Румънската православна черква. Когато възпитаник не посещава занятия по вяра, той нормално получава свободен час или се включва в други действия, като морално образование, гражданско обучение или философия. В гимназиалния стадий някои учебни заведения оферират опция за избор на различни предмети като логичност, критическо мислене или нравственос, само че съществуването на тези курсове зависи от съответното учебно заведение.
В Малта конституцията показва, че Католическата черква има " задължението и правото да учи кои правила са верни и кои са неправилни ". Религиозното обучение се преподава като научен предмет в държавните, църковните и самостоятелните учебни заведения от 1. до 11. клас, като страната обезпечава преподаватели. Според информация на Службата за религиозно обучение, задачата на образованието не е възприемането на избрана религия, а запознаване с религиозните полезности. Учениците под 16 години могат да бъдат освободени от часовете по вяра със единодушието на родителите си и да посещават образование по нравственос, в случай че учебното заведение предлага такава опция.
Задължителен, само че светски
Религиозното обучение в Швеция е наложително в държавните и частните учебни заведения. Учителите употребяват образователна стратегия, създадена от Националната организация за обучение, която включва уроци по главните международни религии, без да се избират съответни религиозни групи. Родителите могат да изпращат децата си в самостоятелни религиозни учебни заведения, които държавното управление поддържа посредством система от ваучери и които би трябвало да се придържат към държавните насоки за главните университетски образователни стратегии, в това число религиозното обучение.
Само няколко седмици откакто стана министър на образованието и науката, Красимир Вълчев разгласи промяна в просветителната сфера. Част от нея включва образованието да има по-голяма роля във възпитанието на младите, като за тази цел той предложи да се вкара. Първоначалната информация и неразбираемата идея за наличието на предмета провокираха сериозен публичен отзив, в това число и митинги. Противниците на концепцията за наложително проучване на вяра в учебните заведения считат, че по този начин се нарушава правилото за светско обучение в България. Защитниците ѝ имат вяра, че по този метод децата ще се научат на добродетели.
В дебата по тематиката двете страни нееднократно си послужиха с образци от други страни в Европа. По този мотив Factcheck.bg събра обстоятелствата за проучването на вяра в страните от Европейския съюз. На при изтъкване на избрана страна излиза информация какви са вариантите за проучване на вяра в нея.
Преподаването на вяра в страните от Европейски Съюз варира по отношение на историческия и културния подтекст. В проучване, оповестено от Отворено общество с създатели Боян Захариев и Илко Йорданов, се преглежда преподаването на вяра в обособени страни от Европейския съюз и Балканите. Изследването извeжда три съществени модела:
Конфесионалният модел – в образователната стратегия господства проучването на една религиозна традиция. Характерен е за Гърция; Плуралистичният модел – по-балансиран метод към религиозното разнообразие, който включва както религиозни, по този начин и нерелигиозни вероятности. Прилага се в Австрия, Англия и скандинавските страни; Секуларният модел – религията не се преподава като независим предмет, а като " набожен факт ", интегриран в други образователни предмети. Този модел е мощно застъпен във Франция.
В проучването са прегледани образци за проучването на предмет " вяра " от Гърция, Румъния, Турция, Унгария, Австрия, Италия, Испания, Франция, Англия, Дания, Норвегия и Съединени американски щати. То демонстрира, че във всички посочени страни мястото на религията в образованието е тематика, която провокира публичен спор. Авторите изясняват, че липсват доказателства по-високото равнище на набожност или по-силното наличие на религията в учебното обучение да водят до по-голяма " нравственост " в границите на обособени страни. Общата наклонност, изведена от проучването, е за усилване на светското обучение.
Как се преподава вяра в страните от Европейския съюз
Анализът на Factcheck.bg откри, че не съществува общоевропейска процедура в преподаването на вяра в учебните заведения в Европейски Съюз. Проверката открои четири съществени модела, по които религията е въведена в образователните стратегии:
Светски модел – религиозното обучение в учебните заведения е неразрешено. Религията е интегрирана в другите образователни предмети като история или литература, без да се преподава категорично несъмнено изповедание. При този всемирски или секуларен модел знанието по вяра се преподава като " набожен факт ". Прилага се в две страни от Европейски Съюз – Франция и Люксембург. Свободно избираем предмет – проучването на вяра се предлага единствено в случай че има задоволително искащи възпитаници и в случай че учебното заведение предлага такова образование. Среща се в девет страни – България, Италия, Словения, Латвия, Чехия, Естония, Португалия, Нидерландия, Хърватия. Избор сред вяра и нравственос – учениците би трябвало да избират сред това да учат вяра или нравственос. Прилага се в осем страни – Испания, Унгария, Белгия, Словакия, Литва, Финландия, Полша, Германия. Задължителен по дифолт, само че с право на отвод – проучването на вяра е наложително, само че ученикът може да бъде отписан от него, в случай че родителите упорстват за това. Този модел се ползва в Гърция, Кипър, Австрия, Дания, Ирландия и Румъния.
Светско религиознание като част от наложителното образование – Швеция не спада към нито един от изброените модели, защото там проучването на вяра е наложително, само че се преподава по всемирски метод.
Factcheck.bg прегледа в детайли обособените модели и тяхното приложение в другите страни от Европейския съюз.
Без вяра в училищата
Във Франция битката против превъзходството на католическата черква и последвалото приемане на закони за делене на църквата от страната оформят национална еднаквост, в която религията значително отсъства. Религиозното обучение в държавните учебни заведения е на процедура неразрешено. Вместо обособен предмет, обстоятелства за религията участват в образователните материали по други предмети.
През 2016 година Люксембург вкарва същия модел. Религиозното образование е неразрешено в държавните учебни заведения, а предметите " религиозно и нравствено образование " и " нравствено и обществено образование " са сменени от " Живот и общество ".
Свободно избираем предмет
В момента проучването на вяра в България е свободно избираемо. Учениците от 1-ви до 12-и клас могат да избират сред три образователни стратегии, одобрени със заповед на Красимир Вълчев по време на първия му мандат като образован министър през 2018 година Това са вяра (православно християнство), вяра (ислям), вяра (неконфесионално образование, което не застъпва настрана вероизповедание). От обява на " Дневник ", в която са представени данни от МОН, се схваща, че ползата към избираемия предмет е невисок. Проверката демонстрира, че през актуалната образователна 2024/2025 година учебните заведения, в които се учи " вяра " ” са 147. Избрали са го 12 187 възпитаници от 1-ви до 12-и клас, което е под 2% от всички 720 хиляди възпитаници, записани през актуалната образователна година.
В Чехия учебното заведение би трябвало да предложи час по " вяра " за децата от 1-ви до 9-ти клас, в случай че при започване на образователната година има седем или повече искащи да учат предмета. Различните религиозни групи оферират кои да са бъдещите учители по вяра, а учебното заведение обезпечава заплащането им. В случай, че държавното учебно заведение не разполага с задоволително средства, религиозните групи обезпечават финансирането за заплатите на преподавателите по предмета. Правителството не контролира образованието по вяра в частните учебни заведения. Oбразованието в Чехия има всемирски темперамент – религията се учи най-вече от историческа или културна позиция. Целта на предмета е да запознае учениците както с научните, по този начин и с християнските религиозни възгледи за света, като ги предизвиква да образуват лично мнение и ценностна система. Конфесионално образование по вяра се организира само в църковните учебни заведения.
В Италия дисциплината, която включва проучването на вяра, се назовава " Преподаване на католическата вяра ". Това е избираем предмет, който показва религиозната действителност от католическа позиция. Църквата е тази, която утвърждава наличието на учебниците и учителите, които се образоват в папски университети. В някои от учебниците участва съпоставяне с другите религии, само че и те се преглеждат от католическа позиция.
Естония не предлага редовно вероучение или негови други възможности в своите държавни учебни заведения. Само религиозните частни учебни заведения могат да преподават конфесионално (от позиция на несъмнено вероизповедание). Тези учебни заведения съставляват по-малко от 2% от всички общообразователни учебни заведения в страната. В общинските и държавните учебни заведения предметът би трябвало да бъде неконфесионален (с акцент върху разбирането на религиозното разнообразие културната просветеност, без да предизвиква принадлежност към съответна религия). Законите разрешават на учебните заведения да вземат решение дали да дават обособен предмет по вяра, тъй като тематиките, свързани с религията, са застъпени в други образователни предмети. В образователните стратегии по история се дава къс взор върху централните текстове на юдаизма, християнството и исляма.
Конституцията на Словения планува разделяне сред страната и църквата. В главните учебни заведения преподаването на вяра и осъществяването на религиозни церемонии не е разрешено. В словенските учебни заведения се преподават два предмета: " Религия и нравственос " и " Гражданско патриотично образование и нравственос ". Първият е избираем и неконфесионален. Ученикът може да го посещава през последните три години на главното учебно заведение. Вторият е наложителен и се предлага в 7-ми или 8-ми клас. Религиозните обстоятелства са част от образователните стратегии по история, философия, литература, изкуства и езици, само че те не включват проучването на главните международни религии и религиозни култури
В Португалия религиозното обучение не е наложително, само че не е неразрешено. Учениците под 16-годишна възраст, които желаят да посещават часове по вяра, би трябвало да го заявят. Програмите по вяра, образованието на учителите и материалите за часовете се обезпечават от религиозните общности. За провеждането такива часове обаче е нужен най-малък брой искащи измежду учениците. Освен Католическата черква, единствено още три религиозни общности могат да преподават вяра в държавните учебни заведения: евангелистката, бахайската и будистката. Въпреки това в португалските държавни учебни заведения доминира католическото религиозно обучение и липсва предмет, който да преглежда религията по плуралистичен метод.
В Латвия държавното управление финансира часовете по вяра и нравственос в държавните учебни заведения от първи до трети клас. Такива часове се организират единствено при изискване, че учебното заведение получи единодушието на родителите на най-малко 10 възпитаници. Ако ученикът избира да не се записва в часовете по вяра, той посещава курсове по обща нравственос. От четвърти клас религиозните тематики се включват в избираемите часове по нравственос и публични науки. Ако има искащи да продължат да учат вяра и в горните класове, на учебните заведения се позволява да преподават история на религията. Курсовете по вяра в държавните учебни заведения са разнородни – в начален стадий доминира конфесионално образование (от позиция на несъмнено вероизповедание), до момента в който в по-горните класове се подчертава върху неконфесионално преподаване (с акцент върху разбирането на религиозното разнообразие културната просветеност, без да се предизвиква принадлежност към съответна религия) на християнски тематики или общ обзор на главните международни религии. Часовете се водят от удостоверени преподаватели, препоръчани от религиозни общности и утвърдени от Министерството на образованието.
В Нидерландия законът разрешава, само че не задължава включването на религиозно обучение в държавните учебни заведения. Ако родителите изискат такова образование и има задоволително искащи възпитаници, учебните заведения са длъжни да го обезпечат. Преподаването постоянно се прави от външни учители, нормално финансирани от религиозни организации, а не от самото учебно заведение. Най-често изучаваните религии са християнство, юдаизъм, ислям, индуизъм и будизъм, като хуманизмът също участва в програмата. Наред с държавните съществуват и така наречен профилирани учебни заведения, в които образованието се организира през призмата на дадена вяра или просветителна философия. Сред тях има протестантски, католически, мюсюлмански, еврейски, индуистки и други.
В началните учебни заведения в Хърватия религиозното обучение е избираем предмет. Той може да се преподава единствено от религиозни общности, които имат съглашение с държавното управление. Родителите подават документално заявление до шефа на учебното заведение, с цел да изберат съответен набожен предмет. Часовете по религиозно обучение се организират по образователен проект и стратегия, създадени от съответната религиозна общественост и утвърдени от министъра на образованието. Близо 90% от учениците в началното и междинното обучение получават конфесионално религиозно обучение – католическо, православно, протестантско или мюсюлманско. От 2023 година пробно е въведен различен предмет в началното учебно заведение, наименуван " Светът и аз ", а в междинното учебно заведение – " Етика ".
Задължителен, само че с опция " Етика "
В Испания религията се предлага като наложителен избираем предмет в държавните учебни заведения. Той включва католическата теория, моралните полезности и древен учения на католицизма. Преподавателите се избират и утвърждават от църквата, само че тяхното заплащане се поема от страната. За учениците, които не желаят да посещават часовете по вяра, се предлага различен предмет – " Образование по полезности ", ориентиран към нравственос, права на индивида и съществени демократични правила. Законът изисква най-малко 10 искащи, с цел да се учи вяра, друга от католицизма.
В Унгария образованието по " Вяра и нравственос " или " Обща нравственос " е наложително за учениците от първи до осми клас в държавните учебни заведения и се организира един път в седмицата. Родителите и учениците могат да избират сред часовете по " Вяра и нравственос ", предлагани от черква по техен избор, или всемирски курс по " Етика ", воден от учители в учебното заведение. Религиозно обучение могат да дават единствено държавно одобрените църкви – Римокатолическата черква, няколко протестантски деноминации, православни християнски групи и еврейски общности. Други религиозни групи нямат право да преподават вяра в държавните учебни заведения. Частните учебни заведения не са задължени да оферират такива часове, а религиозните учебни заведения организират лично образование без намесата на страната.
В Белгия началните учебни заведения се разделят на " публични " и " свободни ". Официалните учебни заведения са държавни, до момента в който множеството свободни учебни заведения са католически, само че също получават държавно финансиране. Католическите учебни заведения следват християнската просветителна традиция, а формалните се концентрират върху полезности като народна власт, неприкритост и конституционния принцип за индиферентност. Затова в формалните учебни заведения учениците могат да избират сред уроци по католическа, православна, протестантска, англиканска, еврейска или ислямска вяра или " морал " (етика). Родителите имат право да изискат освобождение на детето си от тези часове. В католическите учебни заведения религията е наложителна, с образователна стратегия, избрана от църковните управляващи, и освобождение не се позволява.
В Словакия родителите на по-малките деца в началните учебни заведения или на учениците в междинните учебни заведения имат правото да изберат дали децата им да получат обучение по вяра или по нравственос. Религиозното обучение e конфесионално и може да се преподава от всички регистрирани църкви, които са подготвили и получили акредитация за своя просветителна стратегия. В момента шест християнски деноминации в Словакия имат такава акредитация: Римокатолическата черква, Гръко-католическата черква, Евангелската черква на Аугсбургското вероизповедание, Реформираната християнска черква, Православната черква и Църквата на братята в Словакия. Частните и религиозните учебни заведения сами дефинират наличието на курсовете по вяра, само че са задължени да оферират различни курсове по нравственос.
В Литва религията е включена като избираем предмет в държавните учебни заведения в границите на часовете по нравствено образование, част от началния, главния и междинния курс на обучение. Родителите на деца под 14 години избират дали те да учат " Религия " или " Етика ", а по-големите възпитаници вземат това решение сами. Обучението по вяра в държавните учебни заведения е конфесионално, т.е. ориентирано основно към вярата на обичайни или публично приети религиозни общности, само че в същото време не би трябвало да се намесва в светския темперамент на страната.
Във Финландия религиозното обучение е наложително от 7-годишна възраст до 9-ти клас в общообразователните учебни заведения. Учениците учат предмет по религията, която изповядват, стига тя да е публично приета от страната и да има най-малко трима искащи да я учат. Всички възпитаници са задължени да посещават занятия по вяра или нравственос, като сами избират сред двата предмета. Обучението по вяра във Финландия е неконфесионално – основава се на съответна вяра, само че включва и познания за и други вероизповедания и светогледи. Съществуват и малцина частни религиозни учебни заведения, в които се предлага конфесионално образование.
Съгласно полското законодателство всички държавни и частни учебни заведения са длъжни да оферират по желание часове по вяра. Училището е задължено да обезпечи образование по всяко публично записано изповедание, в случай че най-малко седем възпитаници изразят предпочитание. Като опция, учениците могат да изберат часове по нравственос или да се откажат и от двата предмета. В началото на 2025г. полското държавно управление одобри разпоредба, съгласно която от 1 септември броят на финансираните от страната часове по вяра в държавните учебни заведения се понижава на половина – до един час седмично. Наред с това се планува и смяна в графика на тези часове, които включват католически катехизис (сбор от главните понятия и фундаментални въпроси на вярата – бел. ред.).
В множеството немски федерални провинции религиозното обучение е наложителен образователен предмет в държавните учебни заведения и се преподава от религиозните общности. Изключение вършат Берлин, Бранденбург и Бремен, където религията е свободно избираем предмет. Държавата обезпечава формалната и финансовата рамка, само че наличието на образованието и утвърждението на преподавателите са в компетенциите на съответната религиозна общественост.
Учениците имат опция да се откажат от конфесионалните часове по вяра, като вместо тях изберат нравственос. В множеството провинции това решение може да бъде взето независимо от възпитаници, навършили 14 години.
В Берлин, Бранденбург и Бремен религиозното обучение има по-светски темперамент. В Бранденбург да вземем за пример се преподава предметът " Планове за живот – Етика – Религиозни познания ", а в Бремен – курс, наименуван просто " Религия ". В Берлин етиката е наложителна за всички възпитаници.
В останалите 13 провинции религията е наложителна, само че моделите варират. В Саксония-Анхалт учениците избират сред вяра и нравственос, до момента в който в Северен Рейн-Вестфалия – сред вяра и философия. В някои провинции като Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг се ползва междуденоминационен модел, при който възпитаници от разнообразни християнски обичаи – нормално протестантска и католическа – се образоват дружно, без това да заличава техните характерни религиозни идентичности.
Задължителен, само че с право на отказ
В Гърция съществува мощна връзка сред църквата и страната – в Конституцията източното православие е оповестено за преобладаваща вяра. Религиозното образование е наложителен предмет в гръцките учебни заведения, който се преподава неконфесионално шест образователни години. Акцентът е подложен върху християнството, а наличието, отдадено на други религии, е към 10%. Гръцката просветителна система въпреки всичко разрешава освобождение от часовете по вяра, макар че съществуват избрани административни бариери, които изискват старания от страна на родителите.
Кипър е световна страна, учредена на двуобщностна конструкция – гръцка и турска кипърска общественост – и няма публична държавна вяра. Гръцката общественост населява южната част на острова, а турската – северната, приетата единствено от Турция така наречен Севернокипърска турска република. В двете елементи религиозното обучение е проведено конфесионално: в южната – като православно християнство, а в северната – като сунитско ислямско. В гръцките учебни заведения религиозното обучение е наложителен предмет в предучилищната, началната и междинната степен и се организира два часа седмично. Родителите от други вероизповедания имат право да изискат освобождение на децата си от наложителното православно религиозно обучение. В турските учебни заведения религията също е наложителен предмет с опция за отвод, само че се преподава един път седмично.
Австрия има конфесионален модел на проучване на вяра. Часовете по вяра са наложителни за всички възпитаници от първи до финален клас, в случай че не подадат заявление за отвод при започване на образователната година. За учениците под 14-годишна възраст е належащо родителско единодушие, с цел да бъдат освободени от предмета. От есента на 2021 година всички възпитаници от 9-ти клас са задължени да избират сред часовете по вяра и нововъведения предмет нравственос, който преглежда метафизичен, културни и религиозни аспекти на живота и предизвиква саморефлексията и сериозното мислене.
В Дания предметът " Християнски проучвания " е част от наложителната образователна стратегия в началното и главното обучение. Той не е ориентиран към религиозно образование, а има културно-образователна цел. Основният акцент е върху културното и историческото проучване на християнството, както и на други религии и етични учения. Учениците могат да бъдат освободени от проучването на предмета със заявление от техните родители.
Обучението е концентрирано върху поощряване на критическото мислене и разговора, а не на религиозно образование в стеснен смисъл. За онагледяване на религиозни и философски хрумвания се употребяват творби на литературата и изкуството, обсъждани в техния исторически подтекст. Учениците вземат участие в диспути и проучват действителни проблеми, посредством които се срещат с морални алтернативи и развиват умения за етично размишление.
Християнството е преобладаващата вяра в Ирландия, като най-голямата деноминация е католическата черква, следвана от англиканската и други протестантски общности. Учебната стратегия по вяра се разграничава според от деноминацията. Въпреки че религиозното образование е включено в образователната стратегия, родителите имат право да освободят децата си от тези занятия. Многоконфесионалните учебни заведения набират все по-голяма известност, защото слагат акцент върху равнопоставеността и уважението към религии. В тях формалните 30-минутни часове по вяра не са наложителни и нормално се организират след привършване на главните образователни занятия.
В Румъния при започване на всяка образователна година родителите или учениците би трябвало да декларират предпочитание за присъединяване в часовете по вяра. Въпреки че учениците имат право да се откажат от тези занятия, в страната не съществува национално открита стратегия за различни предмети с нерелигиозно наличие. Това затруднява въвеждането на такива курсове, частично поради мощното въздействие на Румънската православна черква. Когато възпитаник не посещава занятия по вяра, той нормално получава свободен час или се включва в други действия, като морално образование, гражданско обучение или философия. В гимназиалния стадий някои учебни заведения оферират опция за избор на различни предмети като логичност, критическо мислене или нравственос, само че съществуването на тези курсове зависи от съответното учебно заведение.
В Малта конституцията показва, че Католическата черква има " задължението и правото да учи кои правила са верни и кои са неправилни ". Религиозното обучение се преподава като научен предмет в държавните, църковните и самостоятелните учебни заведения от 1. до 11. клас, като страната обезпечава преподаватели. Според информация на Службата за религиозно обучение, задачата на образованието не е възприемането на избрана религия, а запознаване с религиозните полезности. Учениците под 16 години могат да бъдат освободени от часовете по вяра със единодушието на родителите си и да посещават образование по нравственос, в случай че учебното заведение предлага такава опция.
Задължителен, само че светски
Религиозното обучение в Швеция е наложително в държавните и частните учебни заведения. Учителите употребяват образователна стратегия, създадена от Националната организация за обучение, която включва уроци по главните международни религии, без да се избират съответни религиозни групи. Родителите могат да изпращат децата си в самостоятелни религиозни учебни заведения, които държавното управление поддържа посредством система от ваучери и които би трябвало да се придържат към държавните насоки за главните университетски образователни стратегии, в това число религиозното обучение.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ