Публиката не трябва да бъде смятана за „ръководител“ на сценичните

Публиката не би трябвало да бъде считана за „ началник “ на театралните изкуства у нас

„ Творческият безпорядък и административната стриктност намират някакъв баланс у мен “, признава в изявление за "Монитор " надареният артист Севар Иванов, който от година и половина е и заместник-директор на Драматичен спектакъл "Никола Вапцаров " - Благоевград.

- Севар, Благоевградският спектакъл, от който ти си част, ще гостува идната седмица в столицата с 2 постановки. Какво би споделил персонално от свое име на зритeля, с цел да го убедиш да пристигна и да ви гледа?

- Много се веселя, че имаме опцията да пътуваме и да осигуряваме на публиката достъп до качествено художествено наличие. Това е изключително значимо в този момент, с цел да запазим обществените си умения макар обществената отдалеченост, макар разделянето, което се постанова за да защищити нашето здраве.

Хубаво е, че въпреки всичко има неща, които да ни събират, да ни карат да мислим дружно, да мислим градивно, да мислим креативен – и една от тези благоприятни условия е театърът. На 25 януари спектакълът ни „ Тартюф “ ще направи своята премиера в София.

Според мен няма по-подходяща столична сцена от Сатиричния спектакъл за тази комедия, на която ние предлагаме напълно нов прочит. А другото зрелище е „ Портретът на Дориан Грей “, в чийто актьорски състав съм и аз: това беше първата ми среща с Благоевградския спектакъл. То ще се изиграе на 29 януари в спектакъл „ Азарян “ в НДК.

- Трудно ли се уреди това турне?

- В момента обстановката е толкоз динамична, че до момента в който едно зрелище не се случи, постоянно съществува риск нещо да се промени – толкоз внезапно се трансформират всички условия, при които работим и при които живеем, че ще мога да кажа надлежно на 25 и 29 януари в 21 ч. вечерта дали турнето се е случило елементарно, дали се е случило успешно…

- Освен артист си и зам.-директор на Драматичен спектакъл „ Никола Вапцаров “. Сигурно си най-младият сценичен началник у нас…

- Мисля, че няма публична статистика за възрастта на всички театрални ръководители, само че защото се познаваме между тях, знам, че до неотдавна бях най-младият зам.-директор на държавен културен институт в региона на театралните изкуства. А от няколко месеца тази самобитна купа и отговорност носи зам.-директорът на театъра в Търговище – режисьорът Денислав Янев, на който поисквам на добър час.

Директорът на нашия спектакъл Маргарита Мачева пък е най-младият сценичен шеф в страната, предходната година тя беше включена в класацията на „ Форбс “ – България, за най-влиятелните персони под 30 години в направление „ Култура “. Не знам до каква степен това има значение, само че си мисля, че проявената храброст в по-ранна възраст да поемеш виновната задача на управителната служба дава нови вероятности, тъй като като по-млади преглеждаме нещата по по-различен метод: стремим се да вкарваме нововъведения, които на нас преди този момент като актьори, а и като аудитория, са ни липсвали да виждаме в театъра.

- Бюрокрацията не е ли противопоказна за волната душа на актьора? Защо напредващ и надарен млад артист като теб е решил да се нагърби и с администрирането на спектакъл?

- Защото обичам. Защото хаосът и цялата тази независимост, които имах по-рано като артист в Младежкия театър…много лимитират. Лесно е да се загубиш, когато сякаш имаш всички благоприятни условия, а в действителност не разполагаш с нищо, което да си хванал устойчиво в ръцете си. Административната работа доста ми харесва още отпреди: учил съм 5 години финанси и банково дело, а счетоводството ми беше обичаният предмет. Обичам всичко да е подредено, всичко да си е на вярното място и да бъде употребявано в вярното време.

Творческият безпорядък и административната стриктност намират някакъв вътрешен баланс в мен. Аз не преставам да се изявявам като артист освен в „ Портретът на Дориан Грей “ и в „ Апарт “: предходната година имах министър председатели на два нови спектакъла – „ Федра “ с режисьор Бойка Велкова и „ Шахнаме: Сказание за Зал “ с режисьор Елена Панайотова, тъй че съумявам да ги комбинирам.

А това ми дава сила да съвместявам и още други неща отвън професионалната си работа в театралните среди – докторант съм в УНСС, компетентност „ Организация и ръководство отвън сферата на материалното произвеждане “ към катедра „ Медии и публични връзки “, тъй че се пробвам да продължа развиването си и в академичната сфера. Смятам, че човек, до момента в който има опция, би трябвало да продължава да се учи.

- Значи артистът и админът не си пречат и са в спокойно взаимно общуване. А оказват помощ ли си в нещо?

- Ето кое е забавното във връзката сред админа и артиста Севар Иванов: като зам.-директор наличието ми в театъра по време на всички подготовки и спектакли ми дава опция да черпя от всички режисьори, които идват тук, от всички артисти, които са тук. Така че съумявам да следя и да си „ извършвам кражба “ актьорски средства и режисьорски похвати от всеки един театър, без даже да вземам участие в него.

Никога едното не ме е възпирало да върша другото. Не съм бил на този съдбоносен кръстопът да би трябвало да взема едно решение, което да последвам и поради което да се откажа от всички други благоприятни условия. Пред мен не е стоял подобен избор, уповавам се и в никакъв случай да не бъда в такава обстановка, тъй като не знам кой път бих хванал…

- Готвиш ли се да започнеш и да режисираш, както направиха доста твои сътрудници артисти?

- На този стадий не съм подхванал нищо, с цел да се занимавам с постановка, само че не мога да обещая, че това няма да се случи отсега нататък. Твърдо имам вяра обаче, че без значение от дадености, заложба, гений и т. н., всеки би трябвало да има нужното обучение, да е минал през всички регламентирани стадии, с цел да се каже, че професионално се занимава с нещо.

Така че, в случай че реша да се занимавам с постановка в бъдеще, сигурно това няма да бъде просто „ тука имам един спектакъл на разположение, дай да слага едно зрелище, да забележим по какъв начин ще стане “ – не, първо ще си мина по реда, както би следвало да бъде – с кандидатстване в образователно заведение, с придобиване на просветителна квалификационна степен и чак тогава, когато някой експерт си постави подписа, че аз съм режисьор, да слагам. Това важи и в случай че реша да се захвана с каквато и да било друга активност във или отвън театъра.

- Защо избра за себе си тъкмо Благоевградския спектакъл – имаш ли някаква „ персонална легенда” с този град, специфичен сантимент към този край?

- Чисто като географски район доста го обичам, прекарвал съм цели лета с другари в региона на Гоце Делчев, самият южен край и топлите, приветливи хора в него ми харесват. Винаги съм срещал приятна сила и страст там и съм се чувствал като част от тях, от колектив, от общество.

Отделно първият ми допир с Благоевградския спектакъл беше със спектакъла „ Портретът на Дориан Грей “, откакто прекосих сполучливо кастинга и бях определен за ролята. За първи път ми се наложи да изляза дотам от зоната си на комфорт, че да напусна, въпреки и за няколко месеца, София – града, в който съм роден, израснал и учил, където са фамилията ми и всички другари. Не знаех по какъв начин иска ми се отрази, само че видях, че не е толкоз ужасно.

Питали са ме за какво съм се преместил от по-голям в по-малък град: с цел да не си изгубвам толкоз времето в целия звук и суетност, да не си пропилявам силата в „ нервата “ на по-големия град. В София значително си губех времето и силата повече поради всичко това, което ме заобикаля, в сравнение с поради самата работа.

Впоследствие избрах колектива тук и поради стимулираните хора, които желаят тяхното „ работно място “ да заеме почтена позиция на националната театрална карта, желаят да вършат стойностни представления, които да бъдат гледани от хората, а не всеки поотделно да дърпа към себе си.

Сега пребивавам и в София, и в Благоевград – близостта и съществуването на автомагистрала сред двата града прави връзката доста бърза: пътувам с персоналния си автомобил, постоянно и по няколко пъти седмично, и времето, за което стигам от София до Благоевград, е същото, че от време на време даже и по-кратко, в сравнение с в случай че съм забит в столичните тапи.

- Битува мнението, че публиката, изключително отвън столицата, се радва най-много на евтини леки комедии. Така ли е в действителност?

- Смятам, че нашият спектакъл реализира нещо, което е доста значимо и значимо въобще за съществуването и развиването на театъра в България: а точно, че публиката се възпитава! Тя не би трябвало да бъде обсъждана като „ началник “ на театралните изкуства у нас, тъй като феновете се доверяват на създателите. Така че ние като експерти би трябвало да им предоставим културно събитие с художествена стойност.

Радвам се, че в нашия спектакъл няма леки комедийки, халтури или сходен вид представления, които са направени единствено с задачата да се изпълнят тука едни зали и хората да се посмеят на едни смешчици и плосъх комизъм, който да не ги кара да се замислят – това при нас не съществува, не го даваме на нашата аудитория, не им предоставяме този „ плацебо “ резултат.

Зрителите към този момент знаят, че когато идват в държавна такса „ Никола Вапцаров “, ще гледат нещо свястно. Когато един театър се хареса от първата аудитория на премиерата, то тогава билетите за идващото, за по-следващото зрелище свършват. Няма проблем да напълним салона, тъй като хората са наясно, че ще получат онази добавена стойност, която има креативният артикул.

- Ти продължаваш да играеш в „ Портретът на Дориан Грей “ и героят се трансформира в твоя креативна емблема. Как се излиза от този завладяващ, мрачен облик след края на представлението? Няма ли заплаха да заприличаш на него, по този начин както портретът стартира от ден на ден да наподобява на грозната същина на Дориан?

- Точно противоположното виждам при себе си. Именно познаването на Дориан от представлението и това, че аз съм в тази роля и съм се заринал дълбоко в неговите демони, ми оказа помощ да погледна и в своите лични. Играейки го, аз се избавям от моите демони и си напомням с всяко зрелище за какво аз, като Севар, не бих постъпвал като Дориан, не бих го следвал, в случай че той беше действителен човек до мен.

Така че той ми работи освобождаващо да акцентира на хубавите и на положителните неща. Мисля, че самият Дориан Грей ме избавя от себе си. Опознал съм го и знам по какъв начин ще завърши всичко, в случай че се поддам на неговото въздействие. И това не ми харесва. И ме кара да се вардя от Дориан Грей в себе си.

- Неговата хубост е прокълната, а ти самият носиш някаква светла хубост. Прави ли тя живота ти в специалността по-лесен и блестящ?

- Доколко съм хубав – това е субективно, всеки вижда и преценя самичък кой човек за него е хубав вътрешно или външно. Но това, което съм забелязал върху себе си, е, че хубостта кара хората да те подценяват. Защото си мислят, че няма друго, че човек, вярвайки, че наподобява добре, разчита единствено на това, не има други качества и умения, с изключение на да е хубав. Дори в „ Портретът на Дориан Грей “ лорд Хенри Уотън споделя на художника Базил Холуърд: „ Красотата стартира там, където свършва интелигентността “.

Тази поговорка на Оскар Уайлд е показателна за отношението на хората към хубостта. Усещал съм такова отношение към мен и след това има изненада, че запознат съм някакви неща, чета, интересувам се, работя, работата ми е виновна и не се опасявам да поема отговорности... Аз не знам за кого съм хубав и за кого не съм, само че за себе си знам, че моето отношение към мен самия към днешна дата е резултат от години битка с всевъзможни комплекси, в това число и най-много за външния ми тип. Това, че за някого вероятно някой наподобява добре, не значи, че и той се харесва. Аз самият не съм се харесвал доста дълго време.

ВИЗИТКА

* Севар Иванов е роден на 23 декември 1993 година в София

* Син е на актрисата от дублажа Светлана Смолева, има двама по-големи братя и дребна сестричка

* Възпитаник е на Националната търговско-банкова гимназия с профил банково дело с френски език

* Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ в клас на проф. Стефан Данаилов през 2016-а, а година по-рано влиза в трупата на Младежкия спектакъл, където остава няколко сезона

* През 2019 година печели измежду 70 съперници кастинг за ролята на Дориан Грей в спектакъла на режисьора Стайко Мурджев по романа на Оскар Уайлд

* От 2020 година е зам.-директор на Драматичен спектакъл „ Н. Вапцаров “ – Благоевград

* Снимал се е в няколко кино лентата: в ролята на апостола Васил Левски в „ 105 минути София ", „ Имало една война “, „ На границата “, „ Следвай ме “ и други