Даниела Стоянова и Певичаров с изложба
Публиката и креативната общественост на Пловдив е поканена в едно от добре познатите артистични пространства на града – Галерия „ Мария Луиза “, където неофициалната конюнктура, приятелското другарство с създатели и положителното въодушевление основават атмосфера на непрестореност и близки отношения между творците. От 13-ти март ще се срещнем от близко с творбите на двама създатели: доайенът на пловдивската артистична колегия Никола Певичаров и Даниела Стоянова – млада, само че към този момент добре позната в креативните среди.
При взаимните изложения неизбежно поражда въпросът какъв е претекстът на създателите да създадат заедно художествената си изява. В този случай могат да бъдат обрисувани много допирателни. Въпреки, че са представители на разнообразни поколения в пловдивското изкуство, сред Никола Певичаров и Даниела Стоянова се откриват няколко забелязващи се сходства, чрез които работите им взаимно усилват своето влияние. От една страна, това са формалните прилики: цветното леке, деликатния полутон, ритмичността и хармоничната комбинация. От друга страна, обща е и нежната изразност, при която всеки обект приема темперамент на знак. Чувствителността, която е самата тъкан на творбите, във всеки жест и художествен претекст, и която насища с живот всяка точка, линия и леке. Поетичната метафора на изрече при Никола Певичаров и Даниела Стоянова, недоизказаното и смекченото от остри ръбове съкровено преживяване придвижва в един свят на мекост и деликатност, сигурност, и комплицирана, дълбока по смисъл символика.
Специфично при Никола Певичаров е фактурата: цвят, като че ли основан от многовековни естествени явления; които са издраскали многозначни рисунки, мистериозно появили се върху камък или дърво; като знаци от антична книжовност – обветрени скали, оксидация от морски пръски, прахуляк и слънце, натрупали белезите си във времето.
Даниела Стоянова построява графичните си произведения от цвят и въздушен гальовен резултат от наслагване на тонове. Тук черното, с неговия характерен за графиката контрастност, отсъства; има мекост, има благо и лирично възприятие. Рисунките и илюстрациите ѝ са разнообразни като положение от графичните ѝ творби; те са меки, спонтанни, подбудени от мигове на прочувствен екстаз. Чрез творбите си тя ни позволява в едно персонално пространство, в което разкрива въображението, пречупва натурата през личната си призма; и го прави леко фантастично, без да губи първичния си план – възприятие, подбудено от страст, въплътено от акварела, туша и пастела в лирика.
Допирна точка, в които създателите се срещат. Лиричен напев на хрумвания, прошепнати безшумно, като „ на ухо “, поети от крилете на страстта, която води двамата към намекнатите в заглавието на изложбата настроения.
И. Гърдева
При взаимните изложения неизбежно поражда въпросът какъв е претекстът на създателите да създадат заедно художествената си изява. В този случай могат да бъдат обрисувани много допирателни. Въпреки, че са представители на разнообразни поколения в пловдивското изкуство, сред Никола Певичаров и Даниела Стоянова се откриват няколко забелязващи се сходства, чрез които работите им взаимно усилват своето влияние. От една страна, това са формалните прилики: цветното леке, деликатния полутон, ритмичността и хармоничната комбинация. От друга страна, обща е и нежната изразност, при която всеки обект приема темперамент на знак. Чувствителността, която е самата тъкан на творбите, във всеки жест и художествен претекст, и която насища с живот всяка точка, линия и леке. Поетичната метафора на изрече при Никола Певичаров и Даниела Стоянова, недоизказаното и смекченото от остри ръбове съкровено преживяване придвижва в един свят на мекост и деликатност, сигурност, и комплицирана, дълбока по смисъл символика.
Специфично при Никола Певичаров е фактурата: цвят, като че ли основан от многовековни естествени явления; които са издраскали многозначни рисунки, мистериозно появили се върху камък или дърво; като знаци от антична книжовност – обветрени скали, оксидация от морски пръски, прахуляк и слънце, натрупали белезите си във времето.
Даниела Стоянова построява графичните си произведения от цвят и въздушен гальовен резултат от наслагване на тонове. Тук черното, с неговия характерен за графиката контрастност, отсъства; има мекост, има благо и лирично възприятие. Рисунките и илюстрациите ѝ са разнообразни като положение от графичните ѝ творби; те са меки, спонтанни, подбудени от мигове на прочувствен екстаз. Чрез творбите си тя ни позволява в едно персонално пространство, в което разкрива въображението, пречупва натурата през личната си призма; и го прави леко фантастично, без да губи първичния си план – възприятие, подбудено от страст, въплътено от акварела, туша и пастела в лирика.
Допирна точка, в които създателите се срещат. Лиричен напев на хрумвания, прошепнати безшумно, като „ на ухо “, поети от крилете на страстта, която води двамата към намекнатите в заглавието на изложбата настроения.
И. Гърдева
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ