АИКБ: Публичното обявяване на заплатите ще създаде конфликти във фирмите и ще спре наемането на нов персонал
Публично обявяване на заплатите на чиновниците ще сътвори спорове във компаниите. Това е мярка, която би спънала бизнеса, сподели Добрин Иванов, изпълнителен шеф на АИКБ, в " Денят на Фокус " по Радио " Фокус ". Днес в предаването продължихме тематиката за европейската инструкция, съгласно която работодателите ще бъдат задължени обществено да оповестят трудовите хонорари на чиновниците си.
По тематиката гостува президентът на КНСБ Пламен Димитров, а през днешния ден даваме думата на Асоциацията на индустриалния капитал в България - работодателска организация, с цел да обхванем всички гледни точки. " Смятам, че това е следващата недомислена инструкция, която ще понижи конкурентоспособността на страните в Европейски Съюз. Директивата за съответни минимални работни заплати утежнява бизнес средата. Такива правила за издание на заплатите на чиновниците няма в Съединени американски щати, нито в Китай, нито в който и да било страна от съперниците на Европа ", означи Иванов.
В българското законодателство няма възбрана за обявяване на заплатите, напомни той. " Работодателите имат вътрешен устав за работната заплата и за установяване на минимални и оптимални стойности по длъжности. Индивидуалното обявяване ще сътвори конфликтни обстановка в предприятията ", счита Иванов.
" Като приказваме за дискриминация в заплащането, страната е преди всичко главен източник на дискриминация във възнагражденията посредством задължението към работодателите за спомагателни хонорари по класове за стаж и опит. Това обвързване основава дискриминация сред млади и остарели служащи, които имат идентични отговорности. На първо място би трябвало да отпадне наложителното заплащане на класовете ", разясниха от АИКБ.
Той даде два образеца за конфликтни обстановки, които съгласно него ще зародят при издание на възнагражденията. " Представете си двама души в дружество на една служба. При равни условия би трябвало да получават равни заплати. По една или друга причина един взима 1000, другият - 1200 лева Ако това стане обществена информация, това ще сътвори спор сред тях. После той ще ескалира сред един от служащите и работодателя. Ефектът ще бъде, че ще се утежни работната среда, ще се разстрои работният развой. Това ще рефлектира върху рентабилността на компанията ", разказа обстановката Иванов.
" Втора обстановка - дружество, наело 100 души с една и съща служба, монтажници. Получават идентични заплати. Предприятието взема решение да наеме още един монтажник, появява се той и то се договаря с него за по-висока заплата спрямо останалите 100. Публикуването на тази информация значи, че работодателят би трябвало автоматизирано да усили заплатите на останалите 100 чиновници, което води до повишен разход за труд с 20% - това е мотивация да не се наема спомагателен нужен чиновник ", подчертаха от АИКБ.
" Трудовият пазар среща чиновници и работодатели. На него би трябвало да има свободно договаряне и правила, най-много по отношение на изискванията на труд. Заплатата би трябвало да бъде свободно договаряна сред двете страни, които имат задължението да уведомят страната за трудовия контракт посредством Национална агенция за приходите. Третата страна е наясно с изискванията на договаряне ", обясни още Добрин Иванов.
" Какъв ще бъде резултатът в обществения бранш? Там има над 670 000 заети. Оповестяване на заплатите ще бъде потребно там, тъй като, тогава ще лъснат от анонимност високи хонорари на калинките. Публична загадка е, че в държавната администрация съществува най-остра дискриминация във връзка с заплатите. Ако се върви към обявяване, би трябвало да се разгласяват и бонусите към тях! Всеки държавен чиновник получава спомагателни заплати на всяко тримесечие. Ако можем да забележим и подкупите от частния на държавния бранш, също в случай че се оповести, ще бъде потребно ", счита още Добрин Иванов.
" Ако директивата се одобри, ще има стагниране на трудовия пазар, не изсветляване. Ще се получат обири на личен състав - крадците на глави ще бъдат улеснени, ще има преимущество за сивата стопанска система, тъй като не е загадка, че работодателите, които заплащат публично по-ниски хонорари, са по-конкурентни от изрядните работодатели. Те ще се ориентират по-лесно какъв брой заплащат лоялните работодатели и елементарно ще отмъкват техния личен състав ", открои спомагателен проблем с директивата Добрин Иванов.
По тематиката гостува президентът на КНСБ Пламен Димитров, а през днешния ден даваме думата на Асоциацията на индустриалния капитал в България - работодателска организация, с цел да обхванем всички гледни точки. " Смятам, че това е следващата недомислена инструкция, която ще понижи конкурентоспособността на страните в Европейски Съюз. Директивата за съответни минимални работни заплати утежнява бизнес средата. Такива правила за издание на заплатите на чиновниците няма в Съединени американски щати, нито в Китай, нито в който и да било страна от съперниците на Европа ", означи Иванов.
В българското законодателство няма възбрана за обявяване на заплатите, напомни той. " Работодателите имат вътрешен устав за работната заплата и за установяване на минимални и оптимални стойности по длъжности. Индивидуалното обявяване ще сътвори конфликтни обстановка в предприятията ", счита Иванов.
" Като приказваме за дискриминация в заплащането, страната е преди всичко главен източник на дискриминация във възнагражденията посредством задължението към работодателите за спомагателни хонорари по класове за стаж и опит. Това обвързване основава дискриминация сред млади и остарели служащи, които имат идентични отговорности. На първо място би трябвало да отпадне наложителното заплащане на класовете ", разясниха от АИКБ.
Той даде два образеца за конфликтни обстановки, които съгласно него ще зародят при издание на възнагражденията. " Представете си двама души в дружество на една служба. При равни условия би трябвало да получават равни заплати. По една или друга причина един взима 1000, другият - 1200 лева Ако това стане обществена информация, това ще сътвори спор сред тях. После той ще ескалира сред един от служащите и работодателя. Ефектът ще бъде, че ще се утежни работната среда, ще се разстрои работният развой. Това ще рефлектира върху рентабилността на компанията ", разказа обстановката Иванов.
" Втора обстановка - дружество, наело 100 души с една и съща служба, монтажници. Получават идентични заплати. Предприятието взема решение да наеме още един монтажник, появява се той и то се договаря с него за по-висока заплата спрямо останалите 100. Публикуването на тази информация значи, че работодателят би трябвало автоматизирано да усили заплатите на останалите 100 чиновници, което води до повишен разход за труд с 20% - това е мотивация да не се наема спомагателен нужен чиновник ", подчертаха от АИКБ.
" Трудовият пазар среща чиновници и работодатели. На него би трябвало да има свободно договаряне и правила, най-много по отношение на изискванията на труд. Заплатата би трябвало да бъде свободно договаряна сред двете страни, които имат задължението да уведомят страната за трудовия контракт посредством Национална агенция за приходите. Третата страна е наясно с изискванията на договаряне ", обясни още Добрин Иванов.
" Какъв ще бъде резултатът в обществения бранш? Там има над 670 000 заети. Оповестяване на заплатите ще бъде потребно там, тъй като, тогава ще лъснат от анонимност високи хонорари на калинките. Публична загадка е, че в държавната администрация съществува най-остра дискриминация във връзка с заплатите. Ако се върви към обявяване, би трябвало да се разгласяват и бонусите към тях! Всеки държавен чиновник получава спомагателни заплати на всяко тримесечие. Ако можем да забележим и подкупите от частния на държавния бранш, също в случай че се оповести, ще бъде потребно ", счита още Добрин Иванов.
" Ако директивата се одобри, ще има стагниране на трудовия пазар, не изсветляване. Ще се получат обири на личен състав - крадците на глави ще бъдат улеснени, ще има преимущество за сивата стопанска система, тъй като не е загадка, че работодателите, които заплащат публично по-ниски хонорари, са по-конкурентни от изрядните работодатели. Те ще се ориентират по-лесно какъв брой заплащат лоялните работодатели и елементарно ще отмъкват техния личен състав ", открои спомагателен проблем с директивата Добрин Иванов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ