Румъния се отдалечава от перспективата за приемане на еврото
Публичният дълг на Румъния се доближава към оптимално допустимия предел от 60 % от Брутния вътрешен артикул (БВП) според критериите от Маахстрихт, което в допълнение отдалечава страната от вероятността за приемане на еврото, отбелязва осведомителният уебсайт " Зиаре ".
В края на месец май общественият дълг на Румъния е възлязъл на 52,6 % от Брутният вътрешен продукт, увеличавайки се с 3,8 % от Брутният вътрешен продукт по отношение на равнището от декември 2023 година, показва уеб сайтът, като се базира на икономическото издание „ Зиарул финанчиар “. В края на май дългът е достигнал 172,6 милиарда евро, което е нарастване с 1,9 милиарда евро по отношение на равнището от края на април.
С този ритъм дългът ще доближи в края на годината ниво от 58 %, което е покрай оптималния предел, изискван от Договора от Маастрихт за присъединение към единната европейска валута. По този метод Румъния се отдалечава в допълнение от вероятността за приемане на еврото, показва Зиаре, написа Българска телеграфна агенция.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3 % от Брутният вътрешен продукт, общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1,5 % по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори. Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - би трябвало да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II, а дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения % на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
През юни Европейската комисия уточни, че Румъния не дава отговор на условията за въвеждане на еврото. В представения тогава двугодишен Конвергентен отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе посочено, че Румъния не дава отговор на четири критерия - за ценова непоклатимост, за обществените финанси, за обменния курс и за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти.
Наред с това Румъния е в процедура за несъразмерен бюджетен недостиг от 2020 година
Страната завърши пандемичната 2020 година с бюджетен недостиг от 9,2 % от Брутният вътрешен продукт, само че даже в предпандемичната 2019 година бюджетният недостиг беше 4 %, т.е. над 3-процентната цел, припомнят локалните медии. Правителството реализира неофициално съглашение с Европейската комисия да предприеме ограничения за понижаване на недостига, а Европейска комисия се съгласи да не задейства процедура за прекъсване на еврофондовете макар несъразмерния недостиг.
Миналата година Румъния записва недостиг от 5,68 %, който съгласно данни на Евростат е бил един от най-високите в Европейски Съюз.
В годишния си отчет Фискалният съвет на Румъния, който е самостоятелна институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на държавното управление, предизвести, че бюджетният недостиг евентуално ще надвиши 7 % от Брутният вътрешен продукт и съществува риск да се насочи към 8 % от Брутният вътрешен продукт, защото новият закон за пенсиите, който планува преизчислението им от 1 септември, и нарастванията на заплатите в обществения бранш, ще провокират спомагателни разноски през втората половина на 2024 г.
Проектобюджетът за 2024 година планува цел за бюджетния недостиг от 5 % от Брутният вътрешен продукт съгласно националната методология и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт съгласно европейската методология ESA 2010, отчитайки спад с 0,6 и надлежно с 1,77 процентни пункта по отношение на 2023 година
Според Европейската комисия тази година Румъния може да чака стопански напредък от 3,3 % вследствие на ускоряването на частното ползване и по-високите приходи. Европейска комисия чака инфлацията да продължи да понижава от 9,7 на 100 през 2023 година до 5,9 на 100 през 2024 година и 4 на 100 през 2025 година От Брюксел обаче предизвестяват, че държавният недостиг ще нарасне до 6,9 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и до 7 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година заради увеличените разноски.
По-рано този месец премиерът Марчел Чолаку разиска с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ново съглашение за бюджетния недостиг на Румъния. Страната възнамерява да подпише съглашение със идната Европейска комисия, предвиждащо реализиране на задачата за бюджетен недостиг от 3 % в границите на седем години.
