Публичният дълг на е нараснал значително поради пандемията от и

Публичният дълг на е повишен доста заради пандемията от и съпътстващата я икономическа рецесия, като се е нараснал с 6500 евро на жител, сподели в изявление за Le Parisien ръководителят на Сметната палата на страната Пиер Московиси, съобщи организация Фокус.
„ Преди пандемията държавният дълг е бил към 2 400 милиарда евро, т.е. съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт. Но по отношение на разноските, направени заради рецесията в здравната система, както и последствията от икономическата рецесия, тя се е нараснала с към 6500 евро във връзка с жител, цитира изданието формалният представител. „ Това демонстрира мащаба на казуса. Не би трябвало да го подценяваме “.
COVID-19: Кога цяло учебно заведение ще бъде сложено под карантина?
В края на предходната седмица получихме критерии от МОН, съгласно които бихме могли да оценим риска от разпространяване на ковид за дад...
Според Московиси френската стопанска система претърпява „ мощен потрес “, защото държавното управление е трябвало да вкара „ невиждани " ограничения за битка с пандемията и поддръжка на жителите, само че Сметната палата не слага под подозрение политиките на управляващите. „ Изключителните времена изискват изключителни ограничения. Трябваше да спасим стопанската система и да запазим обществената единодушие. Но това прави задачата на Сметната палата още по-важна - в последна сметка, с цел да похарчите доста, би трябвало да харчите вярно “, акцентира служителят.
Както Московиси изясни пред Le Parisien, задачата на държавното управление е да търси способи за понижаване на обществения дълг в средносрочен проект, защото той е рисков фактор за стопанската система и заплашва да се трансформира в „ тежест “ за бъдещите генерации. Според длъжностното лице Сметната палата към този момент е поискала от законодателите да работят по обмисляне на обществените разноски, „ чертане на траектория за няколко години “, а съответният законопроект ще бъде показан напролет на 2021 година
Отговаряйки на въпроса на журналиста Le Parisien за това „ кой ще заплати тази сметка “, ръководителят на Сметната палата сподели: „ Някои евентуално мечтаят да отпишат обществения дълг, само че това ще докара до съществени загуби за вложителите, тъй че не мисля, че това ще се случи.... Други явно се надяват на монетизиране на дълга, само че даже в случай че Европейската централна банка подхваща съществени стъпки в това отношение, човек би трябвало да разбере, че нейните пълномощия и запаси не са неограничени “.
„ И най-после, някой залага на преразпределението на дълга като част от паневропейския проект за икономическо възобновяване. Този проект ще бъде главен пробив, само че остава стеснен метод “, добави служителят. „ Накратко, постоянно ще имаме дълг. Това е неизбежно и рационалните жители на страната схващат това. Дългът може да бъде омекотен, заплащанията отсрочени и контролирани по някакъв метод, само че в последна сметка той би трябвало да бъде заплатен. През идващото десетилетие съвсем несъмнено ще имаме по-висок народен дълг, в сравнение с преди пандемията на ковид. Вече свикнахме с този вирус и живеем с него - ще свикнем и с задълженията “.
Доналд Тръмп е премълчал за позитивен резултат от първия си тест за ковид?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп предишния четвъртък не е споделил с обществеността информация за позитивните резултати от първия си тес...
В същото време Московиси предизвести, че Париж ще би трябвало да предприеме избрани ограничения. „ Най-важното тук е нашата групова воля: ще би трябвало да пестим средствата си, да върнем стопанската система към напредък и в средносрочен проект да поемем контрола върху държавните разноски. В противоположен случай националният дълг може да нарасне внезапно до 140% от Брутният вътрешен продукт “, цитира думите му Le Parisien.