Смъртността от рак в България расте, при над два пъти повече пари за пет години
Публичните средства, давани за онкологично лекуване, порастват непрекъснато - над два пъти за последните пет години. Това обаче не води до повишение на качеството на предлаганата здравна грижа. Пред пациентите с онкологични болести у нас са налице финансови и организационни усложнения в достъпа им до лекуване. Ръстът на финансирането не е довело и до възстановяване на резултатите в онкологичното лекуване – страната ни продължава да е единствената в Европейски Съюз с възходяща смъртност от онкологични болести, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз.
69% от пациентите с онкологични болести доплащат. Средната сума на човек е била 1495 лева
Това сочат изводите по плана „ Достъп до онкологична грижа “ на „ Индекс на лечебните заведения “, който се осъществя с поддръжката на Фондация „ Америка за България “ и с присъединяване на Асоциацията на българските застрахователи и Съвместна Онкологична Национална Мрежа (СОНМ).
Доплащането
На малко над 69% от пациентите с онкологични болести у нас през последните пет години се е наложило да доплатят приблизително 1495 лева за лекуването си.
Това е довело до ограничение на получаваните здравни грижи при 26% от тях, демонстрират резултатите от национално представително изследване на „ Индекс на лечебните заведения “, осъществено при започване на тази година измежду 417 души, които са провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години. Част от интервютата са извършени с непосредствен на пациент с онкологично заболяване, заради редица фактори, като по-голяма осведоменост, да вземем за пример.
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция – 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина изборът на екип.
Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева
При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева, тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи - при 39%.
Начините на доплащане са били главно на касата на лечебното заведение - в 71% от случаите.
В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.
По време на лечението 55% от хората са направили и други заплащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на междинна стойност от 897 лева Така да вземем за пример за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции.
Допълнителното обезпечаване
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства посредством НЗОК, Министерство на здравеопазването или общините, безапелационни са и изводите от анкета измежду членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която се включиха 11 от най-големите сдружения в страната. През предходната година компенсациите, които те са платили за пациент, варират приблизително от 289 лева до 1156 лева, демонстрират данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата обаче са единомислещи, че доплащане при пациентите с онкологични болести се постанова на всеки стадий от пътя им:
- При диагностичните дейности доплащане се постанова при редица високоспециализирани и високотехнологични проучвания, като проучване на туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора. Въпреки че се покрива от НЗОК, усложнен се явява и достъпът до високоспециализирани проучвания и образна диагностика, като компютърна томография, нуклеарно магнитен резонанс и РЕТ-СT и разнообразни сцинтиграфии.
- При оперативното лечение доплащане се постанова при избор на екип (което е „ непринуден акт “ единствено на доктрина, а на процедура се явява задължително), както и за усъвършенствани битови условия. Доплащат се и неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
- При медицинските изделия почти постоянно се постанова доплащане, защото не се покриват изцяло скъпоструващи произведения, а други са единствено отчасти покрити от НЗОК – в това число сетове за лапароскопски интервенции, платна за пластика на коремна стена, автоматизирани ушиватели при отворени интервенции на коремна празнина, част от венозните портове, употребени при разнообразни типове химиотерапия и други
- При диспансеризацията и последващото наблюдение също съвсем постоянно се постанова доплащане, постоянно последващото наблюдаване се прави официално и не в цялостния дължим размер, като качеството на услугата е незадоволително.
- При палиативните грижи изобщо не се покрива настаняване в приют, нито реализирането им при домашно лекуване, макар че тогава най-често пациентът остава вкъщи си. Доколкото има покритие, то е нищожно, с незадоволително качество и незадоволително, даже при хоспитализация, защото е лимитирано е за избран брой дни.
Доплащането при пациентите с онкологични болести затруднява достъпа им до онкологично лекуване, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко даже ги лишава от съответни здравни грижи, безапелационни са сдруженията в своите наблюдения.
Каква и обстановката в другите страни
Финансирането на онкологичните болести обаче не е проблем единствено в България. Доплащането е сериозна преграда пред приемане на съответна и задоволителна помощ пред пациентите от разнообразни страни в света, демонстрира първото систематизирано изследване на разнообразни изявления на тази тема „ The Out-of-Pocket Cost Burden of Cancer Care—A Systematic Literature Review “*. В него са обхванати изявления за Съединени американски щати, Франция Германия, Англия, Ирландия, Австралия, Индия, Канада и други, в интервала от 1979 година до 2019 година, като междинният месечен разход за (out-of-pocket costs) на пациент е конвертиран в американски долари от 2018 година
Доплащането при лекуването на онкологични болести е със доста разпространяване без оглед на типа здравна система и съставлява съществено задължение за пациентите, а за премахването му са нужни промени на здравните системи, безапелационни с създателите на изследването. В взаимозависимост от типа на онкологичното заболяване и страната месечните доплащания варират в пъти. Така да вземем за пример в Съединени американски щати те се движат сред 180 и 2600 $ на месец, в Канада - сред 15 и 400, в страните от Западна Европа сред 4 и 609, а в Австралия - сред 58 и 438 евро на месец. Пациентите с рак на гърдата доплащат приблизително по 200 $ на месец, а при децата с онкологично заболяване – сумите са към 800 $ на месец. Разходите за медикаменти в Съединени американски щати на пациент са към 288 $ приблизително на месец, а за съвещания – 40-71 $.
Разходите са по-големи за хората, живеещи в по-бедни страни или в по-отдалечение райони, както и с по-ниски приходи. Важен факт обаче е, че доста доплащане (най-вече на немедицински разходи) е налице даже в страни с универсално здравно покритие като Канада, Франция, Англия и Австралия. Степента на доплащане зависи от типа и степента на общественото финансиране на системата.
Публичните разноски у нас
Диагностиката и лекуването на онкологични болести у нас се финансира главно посредством НЗОК. През 2023 година по данни на здравноосигурителния фонд за лекуването на пациенти с онкологични болести са дадени над 1.471 милиарда лева В тези средства влизат както разноските за лекарства, по този начин и за активност:
- Хирургично лекуване – 125, 057 млн.
- Вложените медицински произведения при интервенциите – 4, 354 млн.
- Дейността по лекарствено лекуване – 143, 440 млн.
- Вложените онколекарства без отстъпките по Механизма – 1, 086 милиарда лева
- Лъчелечение – 95, 756 млн.
- За палиативни грижи- 416,178 хиляди
- За диспансеризация – 16, 968 млн.
В съпоставяне с Европейски Съюз
Сравнение на разноските, които се отделят за лекуване на онкологични болести в другите страни в Европейски Съюз е направено в изследването „ The cost of cancer in Europe 2018 “** на Thomas Hofmarchera. През 2018 година в България директни разноски за онкология са били 320 млн. евро или 7,1% от всички здравни разноски в страната. Най-голяма част от тези средства - 216 млн. евро, са били за медикаменти, а 43 млн. евро са били неофициални заплащания – разноски на пациентите и околните около лекуването вкъщи, в тях влизат и тези за придружаването до болница и назад. Разходите за онкологично лекуване на човек от популацията у нас надлежно са били 45 евро, за медикаменти – 31 евро, а неофициалните – 6 евро. С тези резултати страната ни се подрежда на дъното по разноски за онкологични лекуване дружно с Румъния.
За съпоставяне в Европейски Съюз общите разноски са били към 103 милиарда евро или 6,2% от всички за здраве, от тях 32 милиарда са били за медикаменти, а неофициалните са били 26 милиарда Средно на човек това прави 195 за лекуване, 60 за медикаменти и по 50 евро за неофициални разноски. Сред страните с най-високи разноски са Швейцария, Дания, Норвегия, Германия, Франция.
Комплексност и качество
И през предходната година комплексността в обезпечаването на онкологично лекуване не е присъщо на всички лечебни заведения, които се занимават с тези болести. Над 40*** са били лечебните заведения и центровете в страната, в които са се осъществявали действия по здравна онкология, лъчелечение, диспансеризация или палиативни грижи по здравна каса. Едва в 8 от тях обаче са се предоставяли по едно и също време всички тези грижи. Тези лечебни заведения са най-вече някогашните диспансери - КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, КОЦ-Враца, КОЦ-В. Търново, КОЦ-Ст. Загора, КОЦ-Шумен, както и две държавни лечебни заведения – СБАЛОЗ „ Марко Антонов Марков “ и УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна.
Традиционно и през м. година най-проблемен остава достъпът до палиативни грижи.
Здравната каса през предходната година е заплатила за лечението на 2001 души в 15 лечебни заведения. Най-голяма част от лечебните заведения – 45, са развивали действия по здравна онкология. В 36 лечебни заведения се е правило диспансерно наблюдаване на над 73 хиляди пациенти, макар че цифрата надалеч не покрива действителните потребности, а в 24 – лъчелечение. Основната част от центровете е съсредоточена в София, където се намират 16 лечебни заведения, Пловдив с 5 и Плевен с 4.
При тази необятна мрежа от онкоцентрове 59% от запитаните пациенти/близки на пациенти с онкологично заболяване са осъществили лекуването си в едно лечебно заведение, демонстрира изследването на „ Индекс на лечебните заведения “. В две са се лекували близо 30%, а допълнително останалите. Сред главните аргументи биха могли да са нуждата от разнообразни интервенции, съвещания с лекари или търсене на по-качествено лекуване. По време на лекуването на 66% от хората не е имало кой да управлява лекуването им и да ги насочва в системата. Като цяло обаче пациентите считат, че лекуването което са получили е било доста положително или положително – съгласно 67% от всички респонденти. Донякъде тази теза се поддържа и от дребния брой на сигналите, които директно засягат онкологичното лекуване в страната. През 2023 година в ИАМН да вземем за пример от 643 тъжби едвам 21 са засягали директно лекуването на онкологични болести. В 4 от случаите обаче са открити нарушаване по Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредбата за реализиране на достъпа до лекуване, както и на три медицински стандарта – за кожни и венерически заболявания, за трансфузионна хематология и за здравна онкология.
При Омбудсмана на България през миналата година са постъпили 374 тъжби, свързани с правата на пациентите, като единствено 16 от тях засягат достъпа и навременността на оказаното онкологично лекуване. Те са препратени за инспекция към съответните органи – ИАМН, ИАЛ, Министерство на здравеопазването, НЗОК и РЗИ, само че нарушавания не са били открити или инспекциите към момента не са завършили.
Смъртността се усилва
За миналите пет години при еднакъв брой нови случаи на онкологични болести на година – към 27 хил.****, директните разноски за онкологично лекуване в страната ни са се нараснали от 640 млн. лева на 1.47 милиарда лева, като главно това се дължи на тези за онкомедикаменти (при цените, на които има разнообразни злоупотреби или малки врати в закона, които разрешават в разнообразни лечебни заведения един препарат да се купуват с разлики от десетки пъти, или неналичието на ангажимент на частните лечебни заведения да вземат участие в търгове за медикаментите и така нататък, бел. ред.). Въпреки че средствата са нарастнали повече от два пъти, резултатите в битката с онкологичните болести в България не са по никакъв начин положителни, а и постоянно пред пациентите съществуват финансови бариери за диагностика и лекуване.
Страната ни е единствената в Европейски Съюз, в която смъртността от рак се усилва.
Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 година до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 година и 247 на 100 000 през 2020. В същото време приблизително в Европейски Съюз този индикатор намалява от 268 на 100 000 души на 252 на 100 000, демонстрират данните в European Cancer Inequalities Registry*****. Според статистиката в него е ниска и 5-годишната преживяемост у нас. При рака на простатата тя е 68%, против 87 в Европейски Съюз, при рак на гърдата - 78%, против 82% в Европейски Съюз, при рак на маточната шийка у нас е 55% против 64% в Европейски Съюз, при рак на дебелото черво - 52%, против 60 в Европейски Съюз, и при рак на белите дробове 8% против 15 в Европейски Съюз.
България е страната без настоящи скринингови стратегии, поради което имаме и късно разкриване на болесттите – нормално в трети и по-късен етап, когато лекуването е мъчно и с не добър излаз.
**
**
***** , „ Профил на България във връзка с рака 2023 “ -
Проучването се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация „ Америка за България “. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат само на (името на вашата организация) и не отразяват безусловно вижданията на Фондация „ Америка за България ”.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на „ Галъп интернешънъл болкан “ и профилирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
69% от пациентите с онкологични болести доплащат. Средната сума на човек е била 1495 лева
Това сочат изводите по плана „ Достъп до онкологична грижа “ на „ Индекс на лечебните заведения “, който се осъществя с поддръжката на Фондация „ Америка за България “ и с присъединяване на Асоциацията на българските застрахователи и Съвместна Онкологична Национална Мрежа (СОНМ).
Доплащането
На малко над 69% от пациентите с онкологични болести у нас през последните пет години се е наложило да доплатят приблизително 1495 лева за лекуването си.
Това е довело до ограничение на получаваните здравни грижи при 26% от тях, демонстрират резултатите от национално представително изследване на „ Индекс на лечебните заведения “, осъществено при започване на тази година измежду 417 души, които са провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години. Част от интервютата са извършени с непосредствен на пациент с онкологично заболяване, заради редица фактори, като по-голяма осведоменост, да вземем за пример.
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция – 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина изборът на екип.
Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева
При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева, тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи - при 39%.
Начините на доплащане са били главно на касата на лечебното заведение - в 71% от случаите.
В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.
По време на лечението 55% от хората са направили и други заплащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на междинна стойност от 897 лева Така да вземем за пример за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции.
Допълнителното обезпечаване
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства посредством НЗОК, Министерство на здравеопазването или общините, безапелационни са и изводите от анкета измежду членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която се включиха 11 от най-големите сдружения в страната. През предходната година компенсациите, които те са платили за пациент, варират приблизително от 289 лева до 1156 лева, демонстрират данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата обаче са единомислещи, че доплащане при пациентите с онкологични болести се постанова на всеки стадий от пътя им:
- При диагностичните дейности доплащане се постанова при редица високоспециализирани и високотехнологични проучвания, като проучване на туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора. Въпреки че се покрива от НЗОК, усложнен се явява и достъпът до високоспециализирани проучвания и образна диагностика, като компютърна томография, нуклеарно магнитен резонанс и РЕТ-СT и разнообразни сцинтиграфии.
- При оперативното лечение доплащане се постанова при избор на екип (което е „ непринуден акт “ единствено на доктрина, а на процедура се явява задължително), както и за усъвършенствани битови условия. Доплащат се и неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
- При медицинските изделия почти постоянно се постанова доплащане, защото не се покриват изцяло скъпоструващи произведения, а други са единствено отчасти покрити от НЗОК – в това число сетове за лапароскопски интервенции, платна за пластика на коремна стена, автоматизирани ушиватели при отворени интервенции на коремна празнина, част от венозните портове, употребени при разнообразни типове химиотерапия и други
- При диспансеризацията и последващото наблюдение също съвсем постоянно се постанова доплащане, постоянно последващото наблюдаване се прави официално и не в цялостния дължим размер, като качеството на услугата е незадоволително.
- При палиативните грижи изобщо не се покрива настаняване в приют, нито реализирането им при домашно лекуване, макар че тогава най-често пациентът остава вкъщи си. Доколкото има покритие, то е нищожно, с незадоволително качество и незадоволително, даже при хоспитализация, защото е лимитирано е за избран брой дни.
Доплащането при пациентите с онкологични болести затруднява достъпа им до онкологично лекуване, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко даже ги лишава от съответни здравни грижи, безапелационни са сдруженията в своите наблюдения.
Каква и обстановката в другите страни
Финансирането на онкологичните болести обаче не е проблем единствено в България. Доплащането е сериозна преграда пред приемане на съответна и задоволителна помощ пред пациентите от разнообразни страни в света, демонстрира първото систематизирано изследване на разнообразни изявления на тази тема „ The Out-of-Pocket Cost Burden of Cancer Care—A Systematic Literature Review “*. В него са обхванати изявления за Съединени американски щати, Франция Германия, Англия, Ирландия, Австралия, Индия, Канада и други, в интервала от 1979 година до 2019 година, като междинният месечен разход за (out-of-pocket costs) на пациент е конвертиран в американски долари от 2018 година
Доплащането при лекуването на онкологични болести е със доста разпространяване без оглед на типа здравна система и съставлява съществено задължение за пациентите, а за премахването му са нужни промени на здравните системи, безапелационни с създателите на изследването. В взаимозависимост от типа на онкологичното заболяване и страната месечните доплащания варират в пъти. Така да вземем за пример в Съединени американски щати те се движат сред 180 и 2600 $ на месец, в Канада - сред 15 и 400, в страните от Западна Европа сред 4 и 609, а в Австралия - сред 58 и 438 евро на месец. Пациентите с рак на гърдата доплащат приблизително по 200 $ на месец, а при децата с онкологично заболяване – сумите са към 800 $ на месец. Разходите за медикаменти в Съединени американски щати на пациент са към 288 $ приблизително на месец, а за съвещания – 40-71 $.
Разходите са по-големи за хората, живеещи в по-бедни страни или в по-отдалечение райони, както и с по-ниски приходи. Важен факт обаче е, че доста доплащане (най-вече на немедицински разходи) е налице даже в страни с универсално здравно покритие като Канада, Франция, Англия и Австралия. Степента на доплащане зависи от типа и степента на общественото финансиране на системата.
Публичните разноски у нас
Диагностиката и лекуването на онкологични болести у нас се финансира главно посредством НЗОК. През 2023 година по данни на здравноосигурителния фонд за лекуването на пациенти с онкологични болести са дадени над 1.471 милиарда лева В тези средства влизат както разноските за лекарства, по този начин и за активност:
- Хирургично лекуване – 125, 057 млн.
- Вложените медицински произведения при интервенциите – 4, 354 млн.
- Дейността по лекарствено лекуване – 143, 440 млн.
- Вложените онколекарства без отстъпките по Механизма – 1, 086 милиарда лева
- Лъчелечение – 95, 756 млн.
- За палиативни грижи- 416,178 хиляди
- За диспансеризация – 16, 968 млн.
В съпоставяне с Европейски Съюз
Сравнение на разноските, които се отделят за лекуване на онкологични болести в другите страни в Европейски Съюз е направено в изследването „ The cost of cancer in Europe 2018 “** на Thomas Hofmarchera. През 2018 година в България директни разноски за онкология са били 320 млн. евро или 7,1% от всички здравни разноски в страната. Най-голяма част от тези средства - 216 млн. евро, са били за медикаменти, а 43 млн. евро са били неофициални заплащания – разноски на пациентите и околните около лекуването вкъщи, в тях влизат и тези за придружаването до болница и назад. Разходите за онкологично лекуване на човек от популацията у нас надлежно са били 45 евро, за медикаменти – 31 евро, а неофициалните – 6 евро. С тези резултати страната ни се подрежда на дъното по разноски за онкологични лекуване дружно с Румъния.
За съпоставяне в Европейски Съюз общите разноски са били към 103 милиарда евро или 6,2% от всички за здраве, от тях 32 милиарда са били за медикаменти, а неофициалните са били 26 милиарда Средно на човек това прави 195 за лекуване, 60 за медикаменти и по 50 евро за неофициални разноски. Сред страните с най-високи разноски са Швейцария, Дания, Норвегия, Германия, Франция.
Комплексност и качество
И през предходната година комплексността в обезпечаването на онкологично лекуване не е присъщо на всички лечебни заведения, които се занимават с тези болести. Над 40*** са били лечебните заведения и центровете в страната, в които са се осъществявали действия по здравна онкология, лъчелечение, диспансеризация или палиативни грижи по здравна каса. Едва в 8 от тях обаче са се предоставяли по едно и също време всички тези грижи. Тези лечебни заведения са най-вече някогашните диспансери - КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, КОЦ-Враца, КОЦ-В. Търново, КОЦ-Ст. Загора, КОЦ-Шумен, както и две държавни лечебни заведения – СБАЛОЗ „ Марко Антонов Марков “ и УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна.
Традиционно и през м. година най-проблемен остава достъпът до палиативни грижи.
Здравната каса през предходната година е заплатила за лечението на 2001 души в 15 лечебни заведения. Най-голяма част от лечебните заведения – 45, са развивали действия по здравна онкология. В 36 лечебни заведения се е правило диспансерно наблюдаване на над 73 хиляди пациенти, макар че цифрата надалеч не покрива действителните потребности, а в 24 – лъчелечение. Основната част от центровете е съсредоточена в София, където се намират 16 лечебни заведения, Пловдив с 5 и Плевен с 4.
При тази необятна мрежа от онкоцентрове 59% от запитаните пациенти/близки на пациенти с онкологично заболяване са осъществили лекуването си в едно лечебно заведение, демонстрира изследването на „ Индекс на лечебните заведения “. В две са се лекували близо 30%, а допълнително останалите. Сред главните аргументи биха могли да са нуждата от разнообразни интервенции, съвещания с лекари или търсене на по-качествено лекуване. По време на лекуването на 66% от хората не е имало кой да управлява лекуването им и да ги насочва в системата. Като цяло обаче пациентите считат, че лекуването което са получили е било доста положително или положително – съгласно 67% от всички респонденти. Донякъде тази теза се поддържа и от дребния брой на сигналите, които директно засягат онкологичното лекуване в страната. През 2023 година в ИАМН да вземем за пример от 643 тъжби едвам 21 са засягали директно лекуването на онкологични болести. В 4 от случаите обаче са открити нарушаване по Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредбата за реализиране на достъпа до лекуване, както и на три медицински стандарта – за кожни и венерически заболявания, за трансфузионна хематология и за здравна онкология.
При Омбудсмана на България през миналата година са постъпили 374 тъжби, свързани с правата на пациентите, като единствено 16 от тях засягат достъпа и навременността на оказаното онкологично лекуване. Те са препратени за инспекция към съответните органи – ИАМН, ИАЛ, Министерство на здравеопазването, НЗОК и РЗИ, само че нарушавания не са били открити или инспекциите към момента не са завършили.
Смъртността се усилва
За миналите пет години при еднакъв брой нови случаи на онкологични болести на година – към 27 хил.****, директните разноски за онкологично лекуване в страната ни са се нараснали от 640 млн. лева на 1.47 милиарда лева, като главно това се дължи на тези за онкомедикаменти (при цените, на които има разнообразни злоупотреби или малки врати в закона, които разрешават в разнообразни лечебни заведения един препарат да се купуват с разлики от десетки пъти, или неналичието на ангажимент на частните лечебни заведения да вземат участие в търгове за медикаментите и така нататък, бел. ред.). Въпреки че средствата са нарастнали повече от два пъти, резултатите в битката с онкологичните болести в България не са по никакъв начин положителни, а и постоянно пред пациентите съществуват финансови бариери за диагностика и лекуване.
Страната ни е единствената в Европейски Съюз, в която смъртността от рак се усилва.
Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 година до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 година и 247 на 100 000 през 2020. В същото време приблизително в Европейски Съюз този индикатор намалява от 268 на 100 000 души на 252 на 100 000, демонстрират данните в European Cancer Inequalities Registry*****. Според статистиката в него е ниска и 5-годишната преживяемост у нас. При рака на простатата тя е 68%, против 87 в Европейски Съюз, при рак на гърдата - 78%, против 82% в Европейски Съюз, при рак на маточната шийка у нас е 55% против 64% в Европейски Съюз, при рак на дебелото черво - 52%, против 60 в Европейски Съюз, и при рак на белите дробове 8% против 15 в Европейски Съюз.
България е страната без настоящи скринингови стратегии, поради което имаме и късно разкриване на болесттите – нормално в трети и по-късен етап, когато лекуването е мъчно и с не добър излаз.
**
**
***** , „ Профил на България във връзка с рака 2023 “ -
Проучването се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация „ Америка за България “. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат само на (името на вашата организация) и не отразяват безусловно вижданията на Фондация „ Америка за България ”.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на „ Галъп интернешънъл болкан “ и профилирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ