Здравеопазване на две скорости
Публичните разноски за опазване на здравето в страните от Централна и Източна Европа нарастват, само че с по-бавни темпове от растежа на Брутният вътрешен продукт, като през днешния ден междинните обществени разноски на глава от популацията са до 5 пъти по-ниски от тези в петте най-развити страни в Европейски Съюз. Това сочат данни от взаимен отчет на Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации (EFPIA) и PwC, показан на онлайн семинар през днешния ден под надпис „ Как можем да понижим разликите в вложенията за опазване на здравето сред Източна и Западна Европа?
Недостатъчните вложения в опазването на здравето, в композиция с неефективността на разпределението на наличните запаси, са значителен фактор за разликите сред страните в достъпа до опазване на здравето и до новаторски лекарствени артикули, гласи един от главните заключения на отчета.
Така да вземем за пример, пациентите в Централна и Източна Европа получават достъп до два пъти по-малко новаторски лечения спрямо живеещите в Западна Европа, откакто чакат доста по-дълго за тях. По данни за интервала 2016 – 2019 година в България са налични единствено 32% от новите лекарствени артикули, позволени от Европейската организация по медикаментите (EMA). Страната ни заплаща и 3 пъти по-малко за лекарствени артикули на глава от популацията, съпоставено с петте най-развити страни в Европейски Съюз. Забавеният достъп до терапия (с 247 дни) способства за по-лошите здравни резултати, които продължава да записва България, макар някои забележими усъвършенствания през последните години. Така да вземем за пример продължителността на живот у нас е към момента със 7 години по-ниска, а предотвратимата смъртност е три пъти по-висока.
Прогнозите за България
Застаряващото население, дружно с възходящото разпространяване на хронични болести, ще окажат напън върху разноските за опазване на здравето в бъдеще, застрашавайки устойчивостта на здравната система и икономическия напредък, регистрират създателите на отчета. Според анализаторите, българската здравна система има потребност от спомагателни вложения за посрещане на бъдещите провокации пред опазването на здравето, както и за опазване на финансовата си резистентност. Очакванията са вложенията в опазване на здравето да понижат бъдещия напън върху разноските, както и да основат стопански изгоди. Обяснението - по-високите и ефикасни вложения в опазване на здравето ще окажат позитивно влияние върху здравните резултати, което от своя страна ще усили икономическите изгоди и обвързваните с тях данъчни доходи, и ще генерира спестявания в дълготраен проект.
Изводите и рекомендациите в отчет, създаден от EFPIA и PwC, се припокриват с тези на самодейността „ Заедно за повече здраве “ за нуждата от повече и по-ефективни вложения в здравната система на България, за реализиране на по-добри дълготрайни резултати.
Вече трета поредна година „ Заедно за повече здраве “ сплотява напъните на Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България към застраховане на устойчивостта, фискалната непоклатимост и сполучливото развиване на здравната система посредством по-големи и ефикасни вложения в опазването на здравето на страната.
Недостатъчните вложения в опазването на здравето, в композиция с неефективността на разпределението на наличните запаси, са значителен фактор за разликите сред страните в достъпа до опазване на здравето и до новаторски лекарствени артикули, гласи един от главните заключения на отчета.
Така да вземем за пример, пациентите в Централна и Източна Европа получават достъп до два пъти по-малко новаторски лечения спрямо живеещите в Западна Европа, откакто чакат доста по-дълго за тях. По данни за интервала 2016 – 2019 година в България са налични единствено 32% от новите лекарствени артикули, позволени от Европейската организация по медикаментите (EMA). Страната ни заплаща и 3 пъти по-малко за лекарствени артикули на глава от популацията, съпоставено с петте най-развити страни в Европейски Съюз. Забавеният достъп до терапия (с 247 дни) способства за по-лошите здравни резултати, които продължава да записва България, макар някои забележими усъвършенствания през последните години. Така да вземем за пример продължителността на живот у нас е към момента със 7 години по-ниска, а предотвратимата смъртност е три пъти по-висока.
Прогнозите за България
Застаряващото население, дружно с възходящото разпространяване на хронични болести, ще окажат напън върху разноските за опазване на здравето в бъдеще, застрашавайки устойчивостта на здравната система и икономическия напредък, регистрират създателите на отчета. Според анализаторите, българската здравна система има потребност от спомагателни вложения за посрещане на бъдещите провокации пред опазването на здравето, както и за опазване на финансовата си резистентност. Очакванията са вложенията в опазване на здравето да понижат бъдещия напън върху разноските, както и да основат стопански изгоди. Обяснението - по-високите и ефикасни вложения в опазване на здравето ще окажат позитивно влияние върху здравните резултати, което от своя страна ще усили икономическите изгоди и обвързваните с тях данъчни доходи, и ще генерира спестявания в дълготраен проект.
Изводите и рекомендациите в отчет, създаден от EFPIA и PwC, се припокриват с тези на самодейността „ Заедно за повече здраве “ за нуждата от повече и по-ефективни вложения в здравната система на България, за реализиране на по-добри дълготрайни резултати.
Вече трета поредна година „ Заедно за повече здраве “ сплотява напъните на Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България към застраховане на устойчивостта, фискалната непоклатимост и сполучливото развиване на здравната система посредством по-големи и ефикасни вложения в опазването на здравето на страната.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ