Каримански: Дефицитът е нараснал над 200%
Публичните финанси са под напън от позиция на разходната част. Трябва да стартираме да понижаваме недостига, когато имаме растяща стопанска система. Това посъветва членът на Управителния съвет на Българската национална банка Любомир Каримански.
" Не е обикновено при растяща стопанска система дефицитът да се усилва. Към края на август дефицитът е към 4% от Брутният вътрешен продукт или с 5,215 млрд.лева повече от предишния август. За този интервал дефицитът е повишен с 210% ", съобщи Каримански пред Би Ти Ви, като добави, че към края на август към този момент са направени над 80% от плануваните в бюджета за годината разноски.
" Тепърва има да се създадат още доста разноски и в случай че към осмия месец сме създали 81% от плануваните, към края на годината сигурно ще бъдат над 100%. Тези разноски идват от така наречен снежна топка – разноските, които са отвън бюджета, от обособените профилирани бюджети, да вземем за пример повишаването на разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи повече, в сравнение с е обикновено ", уточни членът на управлението на Българска народна банка.
" Приходите не вървят по този начин както беше планувано в консолидираната фискална стратегия. Приходите от Данък добавена стойност като осъществяване тази година са по-малко към август месец тази година от август предходната година. Приходите от помощи и дарения са още по-малко. Тази година имаме и по-висока инфлация, изключително след юни месец. Когато инфлацията се ускорява, тя има единствено позитивно влияние към приходите от Данък добавена стойност, т.е. изключително за последните два месеца инфлацията е помогнала за приходите от Данък добавена стойност ", означи Любомир Каримански.
" Ако изключим финансовата стратегия, в този бюджет не са планувани и други буфери. Трябва да имаме повишаване на буферите, когато имаме растяща стопанска система, а не да усилваме разноските. Не би трябвало постоянно да се вглеждаме в бюджета, а в това какви са политиките, които ще извършва едно държавно управление, с цел да натрупва богатства и те да бъдат разпределени вярно сред обособените браншове в страната и сред обществените групи. Това не виждам. Трябва да кажем какви са политиките, върху които ще стъпи този бюджет, каква е философията – аз не ги виждам. Бюджетът не може самоцелно да извършва някаква техническа функционалност, значимо е какво изпълняваме като трансформационни политики, в случай че ще се реформира даден бранш, какво вършим с демографския бранш, какво става с детската болница. Проблемът не е в бюджета самичък по себе си, казусът е в политиките, които липсват ", сподели Каримански.
Той разяснява и влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
" Не е проблем прекосяването от една валута в друга, а прекосяването в стопанска система с по-висока добавена стойност, която да можем да изнасяме и отвън България. Това е главният проблем, който би трябвало да бъде заложен ", съобщи членът на УС на Българска народна банка.
По думите му няма разлика сред изтеглените задължения от държавните управления с министър на финансите Асен Василев и настоящето, с финансов министър Теменужка Петкова, защото, съгласно Любомир Каримански, заемите не са употребявани за вложения в стопанската система на България, както би трябвало да бъде.
" Не е обикновено при растяща стопанска система дефицитът да се усилва. Към края на август дефицитът е към 4% от Брутният вътрешен продукт или с 5,215 млрд.лева повече от предишния август. За този интервал дефицитът е повишен с 210% ", съобщи Каримански пред Би Ти Ви, като добави, че към края на август към този момент са направени над 80% от плануваните в бюджета за годината разноски.
" Тепърва има да се създадат още доста разноски и в случай че към осмия месец сме създали 81% от плануваните, към края на годината сигурно ще бъдат над 100%. Тези разноски идват от така наречен снежна топка – разноските, които са отвън бюджета, от обособените профилирани бюджети, да вземем за пример повишаването на разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи повече, в сравнение с е обикновено ", уточни членът на управлението на Българска народна банка.
" Приходите не вървят по този начин както беше планувано в консолидираната фискална стратегия. Приходите от Данък добавена стойност като осъществяване тази година са по-малко към август месец тази година от август предходната година. Приходите от помощи и дарения са още по-малко. Тази година имаме и по-висока инфлация, изключително след юни месец. Когато инфлацията се ускорява, тя има единствено позитивно влияние към приходите от Данък добавена стойност, т.е. изключително за последните два месеца инфлацията е помогнала за приходите от Данък добавена стойност ", означи Любомир Каримански.
" Ако изключим финансовата стратегия, в този бюджет не са планувани и други буфери. Трябва да имаме повишаване на буферите, когато имаме растяща стопанска система, а не да усилваме разноските. Не би трябвало постоянно да се вглеждаме в бюджета, а в това какви са политиките, които ще извършва едно държавно управление, с цел да натрупва богатства и те да бъдат разпределени вярно сред обособените браншове в страната и сред обществените групи. Това не виждам. Трябва да кажем какви са политиките, върху които ще стъпи този бюджет, каква е философията – аз не ги виждам. Бюджетът не може самоцелно да извършва някаква техническа функционалност, значимо е какво изпълняваме като трансформационни политики, в случай че ще се реформира даден бранш, какво вършим с демографския бранш, какво става с детската болница. Проблемът не е в бюджета самичък по себе си, казусът е в политиките, които липсват ", сподели Каримански.
Той разяснява и влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
" Не е проблем прекосяването от една валута в друга, а прекосяването в стопанска система с по-висока добавена стойност, която да можем да изнасяме и отвън България. Това е главният проблем, който би трябвало да бъде заложен ", съобщи членът на УС на Българска народна банка.
По думите му няма разлика сред изтеглените задължения от държавните управления с министър на финансите Асен Василев и настоящето, с финансов министър Теменужка Петкова, защото, съгласно Любомир Каримански, заемите не са употребявани за вложения в стопанската система на България, както би трябвало да бъде.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ