Финансов журналист: Положението е тежко! Може да се докараме до ликвидна криза
Публичните финанси е една от най-уязвимите сфери на политическите рецесии. Безвремието на неналичието на устойчиво ръководство от политически партии, които носят отговорност, води до едно наддаване в популизма, от което страдат обществените финанси. Това сподели финансовият публицист Стефан Антонов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
По думите му България е страната, която е с най-нисък дълъг към Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз, само че в това време може да се докараме до ликвидна рецесия, защото се чака следващата година разноските да набъбнат с 12 милиарда лв., а приходите единствено с 6, и това прибавя една отрицателна разлика от 12 милиарда лв. към бюджетният недостиг. Т.е. следващата година се обрисуваме на 18 милиарда лв. бюджетен недостиг, изясни той. " Да оставим настрани, че няма да влезем в еврозоната, само че това е голям дефицит, който може да се реши или с мъчителни ограничения, като промени, като повдигане на налози, или с едно доста съществено задлъжняване, което ще ни излезе през носа по линия на по-високи лихви, “ изясни той и добави, че темповете, с които страната задлъжнява са доста високи, както и че разноските за лихвите по тези заеми към този момент са прекомерно високи.
Според финансовия публицист в новия Бюджет 2025 стремежът е за намаляването бюджетния недостиг в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт, което значи да имаме бюджетен недостиг от най-вече 6 милиарда. Свиването на недостига съгласно него може да се реализира само посредством непопулярни ограничения, като увеличение на данъчната тежест, увеличение на осигурителната тежест или със заледяване на пенсии и заплати.
" Положението е тежко и ще се желаят доста непопулярни ограничения, с цел да бъде овладяно. Ако имаме виновни политически партии, в идващите седмици, въпреки и при разхлабен парламент, те ще сложат на масата всичко, ще го оценят, ще оценят каква щета носи всяка една от мъчителните ограничения, каква дълготрайна непоклатимост, до каква степен може да способства към дълготрайното стабилизиране на обществените финанси, “ добави той.
Стефан Антонов е безапелационен, че за разрешаването на казуса би трябвало да се направи един средносрочен проект. " И би трябвало всяка една година да имаме планове по този начин, че дефицитът да се смалява и да се смалява. В същото време може би би трябвало да има консенсус за някакви вложения, които са основни и би трябвало да ги създадем даже в условия на недостиг. Всичко останало към този момент би трябвало да се претегли за да бъде кратко като разход или замразено, тъй че в продължение на 2-3 години стопанската система като пораства, дефицитът да се свие като условен проект. “
Кризи се посрещат с ликвидни буфери, добави още експертът и добави, че особено за дребни отворени стопански системи, като България, това е най-хубавата стратегия: ликвидни буфери и подготвеност да реагираш на всичко, което се появи.
По думите му България е страната, която е с най-нисък дълъг към Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз, само че в това време може да се докараме до ликвидна рецесия, защото се чака следващата година разноските да набъбнат с 12 милиарда лв., а приходите единствено с 6, и това прибавя една отрицателна разлика от 12 милиарда лв. към бюджетният недостиг. Т.е. следващата година се обрисуваме на 18 милиарда лв. бюджетен недостиг, изясни той. " Да оставим настрани, че няма да влезем в еврозоната, само че това е голям дефицит, който може да се реши или с мъчителни ограничения, като промени, като повдигане на налози, или с едно доста съществено задлъжняване, което ще ни излезе през носа по линия на по-високи лихви, “ изясни той и добави, че темповете, с които страната задлъжнява са доста високи, както и че разноските за лихвите по тези заеми към този момент са прекомерно високи.
Според финансовия публицист в новия Бюджет 2025 стремежът е за намаляването бюджетния недостиг в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт, което значи да имаме бюджетен недостиг от най-вече 6 милиарда. Свиването на недостига съгласно него може да се реализира само посредством непопулярни ограничения, като увеличение на данъчната тежест, увеличение на осигурителната тежест или със заледяване на пенсии и заплати.
" Положението е тежко и ще се желаят доста непопулярни ограничения, с цел да бъде овладяно. Ако имаме виновни политически партии, в идващите седмици, въпреки и при разхлабен парламент, те ще сложат на масата всичко, ще го оценят, ще оценят каква щета носи всяка една от мъчителните ограничения, каква дълготрайна непоклатимост, до каква степен може да способства към дълготрайното стабилизиране на обществените финанси, “ добави той.
Стефан Антонов е безапелационен, че за разрешаването на казуса би трябвало да се направи един средносрочен проект. " И би трябвало всяка една година да имаме планове по този начин, че дефицитът да се смалява и да се смалява. В същото време може би би трябвало да има консенсус за някакви вложения, които са основни и би трябвало да ги създадем даже в условия на недостиг. Всичко останало към този момент би трябвало да се претегли за да бъде кратко като разход или замразено, тъй че в продължение на 2-3 години стопанската система като пораства, дефицитът да се свие като условен проект. “
Кризи се посрещат с ликвидни буфери, добави още експертът и добави, че особено за дребни отворени стопански системи, като България, това е най-хубавата стратегия: ликвидни буфери и подготвеност да реагираш на всичко, което се появи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ