Мъжете с психопатични черти са склонни да бъдат „паразитни“ бащи
Психопатите са по-склонни да станат „ паразитни “ татковци, когато имат деца, откри ново изследване, оповестено в списанието Evolutionary Psychological Science.
Свободното определение на „ психопати “ е хора с егоцентрични и антисоциални настройки, които демонстрират малко съпричастност към другите. Така казано може би е редно да чакаме, че те нямат огромен интерес да имат и отглеждат деца. И доказателства за това са открити в голям брой изследвания, подкрепящи концепцията, че психопатичните мъже дават приоритет на чифтосването пред родителството.
„ Някои настояват, че неповторимата настройка на психопатичните черти е еволюционно определена като различна репродуктивна тактика при мъжете, която жертва по-дългосрочни обществени и самостоятелни изгоди за по-непосредствени изгоди “, написа екипът в своята публикация.
За да изследва това съмнение по-дълбоко, екипът интервюира 255 млади възрастни мъже, с цел да види по какъв начин психопатичните черти са свързани със статуса на обвързване, родителския статус, напъните, положени за родителство и чифтосване, и тяхното отношение към децата и други области от живота, които изискват посвещение.
Участниците дават отговор на въпроси, с цел да се оценят психопатичните им черти и също по този начин дават отговор на въпроси по отношение на личната си връзка и наставнически статус и какъв брой време отделят за действия като гледане на деца и отношението им към тези действия. Зададени са им въпроси и за други области от техните животи, като времето, което прекарват в грижа за себе си и какви старания поставят, с цел да реализиран цели като покачване в службата, да вземем за пример.
На участниците също са показани изображения от три области на живота, които изискват посвещаване – чифтосване, родителство и соматични (работа върху себе си и „ репродуктивния ви капацитет “, било то във връзка с физически извършения или служебни повишения).
За „ чифтосване “ на участниците са показани изображения на дами – които са оценени като привлекателни – и те са помолени да „ оценят какъв брой евентуално би било хипотетично да се свържете с този човек, в случай че сте необвързани “. За родителство са им показани изображения на „ сладки бебета “, след което мъжете са помолени да „ оценят каква е вероятността хипотетично да осиновите това бебе “. Те са помолени да оценят и какъв брой привлекателни са за тях соматичните действия (като правене на пари или фитнес).
„ Нашите резултати са съгласно предходни проучвания, само че ги уголемяват, като демонстрират, че въпреки да имат по-ниско соматично държание, мъжете с по-високи психопатични черти не наподобява да са отвратени от картините с бебета и е по-вероятно самите те да бъдат родители “, пишат откривателите.
Въпреки това, фактът, че участниците с по-високи равнища на психопатични черти не са отблъснати от деца и е по-вероятно да бъдат родители, не значи, че влагат в родителството, откакто основат поколение. Те прекарват по-малко време бидейки родители, в сравнение с хората с по-ниски психопатични черти – по-точно, прекарват по-малко време с и влагат по-малко сила за децата си – и имат по-негативно отношение към родителството и удовлетворенията, които то предлага.
„ Може би психопатичните мъже знаят, че неприязънта към децата може да не им помогне да привлекат повече сътрудници, тъй че гледат на тласъците, свързани с децата, най-малко неутрално “, споделя съавторът на проучването Кристофър Бразил пред PsyPost. „ Или може би те се самозалъгват: считат, че харесват деца и биха желали да ги имат, и затова ги намират за толкоз привлекателни, колкото другите мъже, само че когато станат татковци, просто нямат сили да обезпечат родителска грижа. “
Установено е също, че мъжете с по-високи психопатични черти влагат повече в чифтосване и е по-малко евентуално да влагат време и старания в самоусъвършенстване, поддържайки отрицателно отношение към него. “
„ Ние твърдим, че тези модели са в сходство с паразитна родителска тактика “, прибавят създателите в проучването, „ която се концентрира върху чифтосването, до момента в който разчита на другите да влагат в децата. “
