Как игрите станаха нещо сериозно в ерата на пандемията
Психолозите съпоставят игровите равнища със листата със задания в границите на професионална активност
Потапянето в играта има основна психическа роля при обществена изолираност
(снимка: CC0 Public Domain)
Хиляди хора прекараха безпределно дългите дни на изолираност и разграничаване в необикновен тип развлечение – онлайн компютърни игри. Специалистите споделят, че това не е опит да се „ изгубим “, а в противен случай – изпитание да запазим себе си, да запазим здравия разсъдък, да останем „ във форма “ душевен. Ако е по този начин, можем единствено да се радваме, че гейминг промишлеността набира скорост.
Средата на март 2020 година, страни от всички краища на света афишират изключително състояние поради Covid-19. В своя апартамент в Чикаго Макс Пленке потъва в игра на Counter-Strike. Бидейки прочут онлайн редактор, Пленке осъзнава, че му следва да прекара доста време в дома си. Решава, че евентуално няма по-добро време от това, с цел да скочи още веднъж в екшъна и стрелбите на играта, която не е бил близо две десетилетия.
Два месеца по-късно Пленке към този момент е „ навъртял “ повече от 200 часа игрово време. „ Има нещо необичайно успокояващо в това “, споделя той в обява на Medium. „ Не мога да мисля какъв брой отчайващо зле са нещата, до момента в който се гоним с младежи [в играта] “.
Пленке е единствено един от многото хора, които са се потопили в гейминга, до момента в който светът в близост бе в условия на изолираност и оптимално физическо разграничаване.
Време за нещо прелестно
Много „ екзотични “ действия станаха съвременни по време на самоизолирането. Някои се посветиха на печенето на самун с мая, други се отдадоха на видеоуроци, а трети се „ завърнаха “ към игрите от своите млади години. Според психолозите, това е добре. Подобен жанр действия карат хората да се усещат добре.
Малките триумфи в подхванатите инициативи дават чувството за нещо позитивно, за прогрес, за триумф. Подобно чувство е от основно значение за хората и за способността им да останат „ крепко стъпили на земята “, макар рисковата обстановка в световен мащаб.
Усещане за напредък
Унесени в ритъма на ежедневната си работа, доста хора се почувстваха зле, когато трябваше да останат в дома си. Точно за тях опцията да се потопят в играта и да „ изкачат “ няколко равнища има основна психическа роля.
По време на своето развлечение играчът има за задача да извърши избрани цели, с цел да продължи напред. Това развиване е идентично с ежедневната професионална работа. Хората имат потребност да усещат, че напредват, че извършват задача след задача, че записват достижение след достижение.
още по тематиката
Натрупаните точки и равнища в играта са сходни на дилемите в обичайния ни професионален живот – една след друга би трябвало да бъдат изпълнени избрани стъпки. Играта дава на индивида чувството за прогрес, за реализирани цели, за изпълнени задания.
Изпълнението на всяка ежедневна задача в работата ни генерира в организма „ допамин “, хормон на задоволството. Когато сме лишени от опцията да вършим работата си както всекидневно, играта е тази, която може да ни даде нужната доза допамин – задоволството от достижението.
Тези дребни дози всекидневно задоволство са от сериозно значение за това човек да се усеща добре, да се усеща „ себе си “, да е спокоен и оптимистично надъхан.
Хоби с лечебен резултат
Свикнали сме да мислим за компютърните игри като за загуба на време, само че ето, че в изискванията на пандемия те се оказват занимание с лечебен резултат. Без тях мнозина вероятно биха „ полудели “.
Ето за какво се обръщаме към гейминга в миг, в който животът ни сервира чувството за срив, споделя журналистът Франк Гуан, също разпален геймър. В тези игри не се търси разпръскване, бягство от действителността, ликвидиране на времето – те носят това чувство, което ни оказва помощ да „ запазим здравия разсъдък “.
„ Това ми дава чувството, че върша нещо, даже да не може да бъде осезаемо измерено “, споделя Лия Ръсел, кореспондент от Сан Франциско. „ Не мога да върша неща, като да вземем за пример да отида до хранителния магазин, без авансово да възнамерявам всяка стъпка. Но в случай че съумея да завладея част на окръг Хоуп [в играта – Red Dead Redemption 2], тогава към този момент ми се коства, че съм постигнала нещо “.
Списък със задания
Психолозите съпоставят игровите равнища със листата със задания, който хората си вършат в границите на обичайна професионална активност. Така се оказва, че компютърните игри в изискванията на пандемия играят ролята на професионалния прогрес, когато той самият е мощно стеснен. Хората не престават да се усещат „ във форма “ с помощта на „ дилемите “ в своите игри.
Така видеоигрите като сурогат на професионалната работа са придобили толкоз огромна значителност, че гейминг-разработчиците търсят ентусиазъм в софтуерните системи за продуктивност. Съвременните игри като Fortnite в този момент наподобяват повече като платформа за ръководство на планове, написа разработчикът Саймън Пит.
„ Fortnite генерира задания като безсърдечен scrum управител. Дните на изолираност стартират да се сливат в едно и чувствам по какъв начин работата ми и свободното ми време стартират да се сливат в едно “, споделя той. „ Единствената разлика е дали стартирам задания в Trello или във Fortnite “.
Здраво стъпили на земята
Последните събития от световната карта на Covid-19 загатват, че вероятно изолацията и ограниченията за ограничение на физическите контакти ще останат още дълго. Може би ще се окаже, че игрите оказват помощ на хората да останат „ стъпили на земята “, запазвайки здравия разсъдък в рисковата обстановка, в която се намираме. Ако оказват помощ – за какво не?
Потапянето в играта има основна психическа роля при обществена изолираност
(снимка: CC0 Public Domain)
Хиляди хора прекараха безпределно дългите дни на изолираност и разграничаване в необикновен тип развлечение – онлайн компютърни игри. Специалистите споделят, че това не е опит да се „ изгубим “, а в противен случай – изпитание да запазим себе си, да запазим здравия разсъдък, да останем „ във форма “ душевен. Ако е по този начин, можем единствено да се радваме, че гейминг промишлеността набира скорост.
Средата на март 2020 година, страни от всички краища на света афишират изключително състояние поради Covid-19. В своя апартамент в Чикаго Макс Пленке потъва в игра на Counter-Strike. Бидейки прочут онлайн редактор, Пленке осъзнава, че му следва да прекара доста време в дома си. Решава, че евентуално няма по-добро време от това, с цел да скочи още веднъж в екшъна и стрелбите на играта, която не е бил близо две десетилетия.
Два месеца по-късно Пленке към този момент е „ навъртял “ повече от 200 часа игрово време. „ Има нещо необичайно успокояващо в това “, споделя той в обява на Medium. „ Не мога да мисля какъв брой отчайващо зле са нещата, до момента в който се гоним с младежи [в играта] “.
Пленке е единствено един от многото хора, които са се потопили в гейминга, до момента в който светът в близост бе в условия на изолираност и оптимално физическо разграничаване.
Време за нещо прелестно
Много „ екзотични “ действия станаха съвременни по време на самоизолирането. Някои се посветиха на печенето на самун с мая, други се отдадоха на видеоуроци, а трети се „ завърнаха “ към игрите от своите млади години. Според психолозите, това е добре. Подобен жанр действия карат хората да се усещат добре.
Малките триумфи в подхванатите инициативи дават чувството за нещо позитивно, за прогрес, за триумф. Подобно чувство е от основно значение за хората и за способността им да останат „ крепко стъпили на земята “, макар рисковата обстановка в световен мащаб.
Усещане за напредък
Унесени в ритъма на ежедневната си работа, доста хора се почувстваха зле, когато трябваше да останат в дома си. Точно за тях опцията да се потопят в играта и да „ изкачат “ няколко равнища има основна психическа роля.
По време на своето развлечение играчът има за задача да извърши избрани цели, с цел да продължи напред. Това развиване е идентично с ежедневната професионална работа. Хората имат потребност да усещат, че напредват, че извършват задача след задача, че записват достижение след достижение.
още по тематиката
Натрупаните точки и равнища в играта са сходни на дилемите в обичайния ни професионален живот – една след друга би трябвало да бъдат изпълнени избрани стъпки. Играта дава на индивида чувството за прогрес, за реализирани цели, за изпълнени задания.
Изпълнението на всяка ежедневна задача в работата ни генерира в организма „ допамин “, хормон на задоволството. Когато сме лишени от опцията да вършим работата си както всекидневно, играта е тази, която може да ни даде нужната доза допамин – задоволството от достижението.
Тези дребни дози всекидневно задоволство са от сериозно значение за това човек да се усеща добре, да се усеща „ себе си “, да е спокоен и оптимистично надъхан.
Хоби с лечебен резултат
Свикнали сме да мислим за компютърните игри като за загуба на време, само че ето, че в изискванията на пандемия те се оказват занимание с лечебен резултат. Без тях мнозина вероятно биха „ полудели “.
Ето за какво се обръщаме към гейминга в миг, в който животът ни сервира чувството за срив, споделя журналистът Франк Гуан, също разпален геймър. В тези игри не се търси разпръскване, бягство от действителността, ликвидиране на времето – те носят това чувство, което ни оказва помощ да „ запазим здравия разсъдък “.
„ Това ми дава чувството, че върша нещо, даже да не може да бъде осезаемо измерено “, споделя Лия Ръсел, кореспондент от Сан Франциско. „ Не мога да върша неща, като да вземем за пример да отида до хранителния магазин, без авансово да възнамерявам всяка стъпка. Но в случай че съумея да завладея част на окръг Хоуп [в играта – Red Dead Redemption 2], тогава към този момент ми се коства, че съм постигнала нещо “.
Списък със задания
Психолозите съпоставят игровите равнища със листата със задания, който хората си вършат в границите на обичайна професионална активност. Така се оказва, че компютърните игри в изискванията на пандемия играят ролята на професионалния прогрес, когато той самият е мощно стеснен. Хората не престават да се усещат „ във форма “ с помощта на „ дилемите “ в своите игри.
Така видеоигрите като сурогат на професионалната работа са придобили толкоз огромна значителност, че гейминг-разработчиците търсят ентусиазъм в софтуерните системи за продуктивност. Съвременните игри като Fortnite в този момент наподобяват повече като платформа за ръководство на планове, написа разработчикът Саймън Пит.
„ Fortnite генерира задания като безсърдечен scrum управител. Дните на изолираност стартират да се сливат в едно и чувствам по какъв начин работата ми и свободното ми време стартират да се сливат в едно “, споделя той. „ Единствената разлика е дали стартирам задания в Trello или във Fortnite “.
Здраво стъпили на земята
Последните събития от световната карта на Covid-19 загатват, че вероятно изолацията и ограниченията за ограничение на физическите контакти ще останат още дълго. Може би ще се окаже, че игрите оказват помощ на хората да останат „ стъпили на земята “, запазвайки здравия разсъдък в рисковата обстановка, в която се намираме. Ако оказват помощ – за какво не?
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ