)
Психология на любовницата: ето защо някои жени съзнателно избират да бъдат „втора цигулка“ По женски
Психолозите са единомислещи: решението да влезете в ролята на „ втората жена “ – любовницата – не е просто каприз или случайност. Това е комплицирана композиция от подсъзнателни претекстове, детски контузии, страхове и прикрити изгоди. Но какво тъкмо кара една жена непринудено да одобри второстепенна роля в живота на мъж, който към този момент има семейство? Има ли въобще избор?
В актуалното общество изневярата от страна на мъжете от дълго време не е шокираща вест. Въпросът, който остава по-рядко задаван, е: с кого точно изневеряват тези мъже? Кои са дамите, които умишлено влизат в ролята на любовници и за какво го вършат? Психоложката Олга Романив преглежда тази тематика през призмата на персоналната история, прочувствените дефицити и дълбоката логика на психиката. Според нея, ролята на любовницата не е просто „ втора позиция “, а характерна роля, която надалеч не е подобаваща за всяка жена. Тя носи със себе си възприятие на второстепенност, битка за внимание, болежка и самотност. Често любовницата остава в сянка, в непрекъсната конкуренция със законната брачна половинка – битка, която рядко приключва с победа.
Много дами, които се оказват в такива връзки, имат ниска самокритика. Те не имат вяра, че заслужават пълноценна и открита обич. Мисълта, че един свободен и заслужен мъж би избрал тъкмо тях, им се коства като заблуда. Такива вярвания постоянно се коренят в ранното детство или в предходни токсични връзки, в които цената им е била редовно подценявана. Така те неумишлено повтарят същия модел – притеглят мъже, които в никакъв случай няма да бъдат напълно техни. Нерядко връзките с женени мъже се възприемат от самите дами като самобитна „ отбрана “ от задължения. Тези връзки рядко водят до брак, деца или споделено всекидневие. За някои дами това е точно преимущество. Те ценят свободата си, желаят единствено къси, ярки срещи без обвързване. Представата да живеят непрекъснато с един и същи човек, да поемат отговорности и да се впишат в фамилна рутина, ги плаши. За тях любовта в хотелската стая е съвършената формула – фамилиарност без последици.
В някои случаи любовницата даже не желае мъжът да напусне брачната половинка си. Напротив, тя го изпраща с усмивка вкъщи. Вътрешно тя се усеща победител – „ той избира мен, а не нея “. Това възприятие на успех зарежда самочувствието ѝ и построява заблуда за значимост. Тя се възприема като „ по-желаната “, „ по-добрата “, даже когато действителността демонстрира, че е единствено част от живота на мъжа. Мъжът в тази динамичност също не е безразличен. Към любовницата той постоянно се отнася с внимание, благотворителност и романтика – качества, които може би от дълго време липсват в брака му. При нея той търси освен полово задоволство, само че и прочувствен отдушник. В доста случаи тя компенсира празнотите в фамилния живот – неналичието на топлота, схващане, удивление. Така любовницата, въпреки и несъзнателно, се трансформира в самобитен „ избавител “ на брака, поддържайки баланс, който в противоположен случай би се сринал.
Разбира се, в някои случаи любовницата получава и материални облаги – дарове, внимание, сигурност. Това важи изключително за младите дами, които търсят поддръжка – прочувствена и финансова. Богати и зрели мъже, които жадуват за нови прекарвания, постоянно намират точно в тези млади партньорки това, което им липсва – пристрастеност, прохлада и удивление. За дамите пък това е метод да получат непоклатимост, даже в случай че цената е ролята на „ втората “. Любопитен претекст, който постоянно остава прикрит, е отмъщението. Жени, които са били наранени от предходни сътрудници, изневерили или напуснали ги, от време на време избират ролята на държанка като форма на неволен реванш. „ По-добре аз да нараня, в сравнение с още веднъж да бъда засегната “ – прочувствена ризница, която ги пази от ново отчаяние.
Има и дами, които, макар съзнанието, че такава връзка е обречена, не могат да се откъснат. Те са водени от пристрастеност, страсти и от време на време – дълбоки психологични спорове. Психолозите свързват това държание с тревожни или гранични разстройства, при които интимността и връзките се трансформират в механизъм за справяне със напрежението и самотата. Накрая, не трябва да забравяме, че любовници могат да бъдат и омъжени дами. Причините варират – от досада и прочувствена празнина в брака до предпочитание за ново прекарване без да се унищожава съществуващият фамилен строй.Изводът? Ролята на любовницата не е резултат от липса на морал, а от дълбоки вътрешни дефицити, страхове и от време на време – прагматизъм. Въпросът, който всяка жена може да си зададе, е: дали аз в действителност съм в плен на ориста си, или сама предпочитам тези връзки? Защото, осъзнаването е първата крачка към смяната – към избор, в който дамата към този момент не е „ втората “, а единствената.
В актуалното общество изневярата от страна на мъжете от дълго време не е шокираща вест. Въпросът, който остава по-рядко задаван, е: с кого точно изневеряват тези мъже? Кои са дамите, които умишлено влизат в ролята на любовници и за какво го вършат? Психоложката Олга Романив преглежда тази тематика през призмата на персоналната история, прочувствените дефицити и дълбоката логика на психиката. Според нея, ролята на любовницата не е просто „ втора позиция “, а характерна роля, която надалеч не е подобаваща за всяка жена. Тя носи със себе си възприятие на второстепенност, битка за внимание, болежка и самотност. Често любовницата остава в сянка, в непрекъсната конкуренция със законната брачна половинка – битка, която рядко приключва с победа.
Много дами, които се оказват в такива връзки, имат ниска самокритика. Те не имат вяра, че заслужават пълноценна и открита обич. Мисълта, че един свободен и заслужен мъж би избрал тъкмо тях, им се коства като заблуда. Такива вярвания постоянно се коренят в ранното детство или в предходни токсични връзки, в които цената им е била редовно подценявана. Така те неумишлено повтарят същия модел – притеглят мъже, които в никакъв случай няма да бъдат напълно техни. Нерядко връзките с женени мъже се възприемат от самите дами като самобитна „ отбрана “ от задължения. Тези връзки рядко водят до брак, деца или споделено всекидневие. За някои дами това е точно преимущество. Те ценят свободата си, желаят единствено къси, ярки срещи без обвързване. Представата да живеят непрекъснато с един и същи човек, да поемат отговорности и да се впишат в фамилна рутина, ги плаши. За тях любовта в хотелската стая е съвършената формула – фамилиарност без последици.
В някои случаи любовницата даже не желае мъжът да напусне брачната половинка си. Напротив, тя го изпраща с усмивка вкъщи. Вътрешно тя се усеща победител – „ той избира мен, а не нея “. Това възприятие на успех зарежда самочувствието ѝ и построява заблуда за значимост. Тя се възприема като „ по-желаната “, „ по-добрата “, даже когато действителността демонстрира, че е единствено част от живота на мъжа. Мъжът в тази динамичност също не е безразличен. Към любовницата той постоянно се отнася с внимание, благотворителност и романтика – качества, които може би от дълго време липсват в брака му. При нея той търси освен полово задоволство, само че и прочувствен отдушник. В доста случаи тя компенсира празнотите в фамилния живот – неналичието на топлота, схващане, удивление. Така любовницата, въпреки и несъзнателно, се трансформира в самобитен „ избавител “ на брака, поддържайки баланс, който в противоположен случай би се сринал.
Разбира се, в някои случаи любовницата получава и материални облаги – дарове, внимание, сигурност. Това важи изключително за младите дами, които търсят поддръжка – прочувствена и финансова. Богати и зрели мъже, които жадуват за нови прекарвания, постоянно намират точно в тези млади партньорки това, което им липсва – пристрастеност, прохлада и удивление. За дамите пък това е метод да получат непоклатимост, даже в случай че цената е ролята на „ втората “. Любопитен претекст, който постоянно остава прикрит, е отмъщението. Жени, които са били наранени от предходни сътрудници, изневерили или напуснали ги, от време на време избират ролята на държанка като форма на неволен реванш. „ По-добре аз да нараня, в сравнение с още веднъж да бъда засегната “ – прочувствена ризница, която ги пази от ново отчаяние.
Има и дами, които, макар съзнанието, че такава връзка е обречена, не могат да се откъснат. Те са водени от пристрастеност, страсти и от време на време – дълбоки психологични спорове. Психолозите свързват това държание с тревожни или гранични разстройства, при които интимността и връзките се трансформират в механизъм за справяне със напрежението и самотата. Накрая, не трябва да забравяме, че любовници могат да бъдат и омъжени дами. Причините варират – от досада и прочувствена празнина в брака до предпочитание за ново прекарване без да се унищожава съществуващият фамилен строй.Изводът? Ролята на любовницата не е резултат от липса на морал, а от дълбоки вътрешни дефицити, страхове и от време на време – прагматизъм. Въпросът, който всяка жена може да си зададе, е: дали аз в действителност съм в плен на ориста си, или сама предпочитам тези връзки? Защото, осъзнаването е първата крачка към смяната – към избор, в който дамата към този момент не е „ втората “, а единствената.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ