7 неща, които усеща умиращият по време на смъртта
Психолозите споделят, че страхът от гибелта живее във всеки един от нас, даже и да не го осъзнаваме. И, почтено да си кажем, в действителност има от какво да се опасява човек сега, когато умира и няколко часа по-късно, прецизират те.
Покойникът осъзнава, че е починал, обявиха американски учени след дългогодишни наблюдения. Оказало се, че даже и след прекъсването на сърцето, хората се намират в схващане и усещат света към тях. Те могат да чуват и виждат другите, само че тялото тялото към този момент не им се подчинява.
Работата е в това, че в преобладаващото болшинство от случаите лекарите засичат времето на гибелта сега, в който сърцето стопира. От този миг кръвта стопира да постъпва в мозъка и работата му стартира да се забавя. Забавя се, само че не стопира. Смъртта на невроните може да отнеме няколко часа след гибелта на сърцето. И през цялото това време мозъчната кора постепенно, само че ще работи. А индивидът ще усеща.
С това се изяснява и фактът, че след клинична гибел съвсем 50% от хората могат да опишат за прекарванията си, а някои – даже да преразказват диалозите на лекарите. Някои пациенти оповестяват, че като че ли са паднали в клопката на личното си тяло: разбирали са всичко, което става към тях, само че не са можели даже да си помръднат пръста.
Какво тъкмо усещат умиращите? За да разберете това, оказват помощ още веднъж разказите на пациенти за клинична гибел. Така учените съумяват да обобщят 7 съществени сюжета на предсмъртните чувства:
1. Страх
2. Изображения на животни или растения
3. Ярка светлина 4. Насилие и гонене
5. Чувство за дежавю
6. Изображения на членове на фамилията
7. Спомени за същинските събития, случили се към умиращия
Емоциите на пациента в последните мигове от живота му варират от страховитото до приятното. Някои оповестяват, че са „ били дърпани надълбоко под вода “ или наказани на изгаряне, други – за чувство на мир и успокоение. Някои видели лъвове и тигри, до момента в който други „ се къпели в лъчите на ярка светлина “. Някои от пациентите са се срещнали с умряли свои родственици, а други чувствали, че се отделят от личните си тела
Учените считат, че формата на халюцинации зависи от житейския опит и убежденията. Така да вземем за пример, индийците виждали Кришна, а американците – Исус Христос.
Боли ли в действителност гибелта?
Австралийски експерти твърдят, че мъчителната гибел е доста рядко събитие. Много по-често хората преди гибелта си се оплакват от отмалялост, бодърствуване и проблеми с дишането. Те също по този начин означават, че тези признаци стават все по-слаби и по-слаби при приближаването на гибелта.
А учени от Съединени американски щати споделят, че умиращите хора се опасяват от гибелта доста по-малко от живите и здравите. Авторите са изследвали блоговете на неизлечимо заболели пациенти. Оказа се, че думите „ благополучие “ и „ обич “ се срещат в тях доста по-често от думите „ боязън “, „ смут “, „ паника “.
Подобни резултати са получени и при проучването на последните думи на наказани на гибел. Те са били съпоставени с думите на хора, които били помолени да си показват, че са обречени на гибел. Оказало се, че думите на същинските пандизчии са доста по-малко отрицателни от тези на хора, които не са били застрашени от гибел в близко бъдеще.
И двата опита демонстрират, че умиращите хора по-често мислят за смисъла на живота, религията и фамилията, а не за самата гибел.
Инфо:zdrave.to.
