Как се отразява смяната на часа на психиката ни и докога ще продължим да местим стрелките
Психолози са на мнение, че прекосяването от лятното към зимното часово време или обраното е огромен стрес за организма ни
След няколко часа още веднъж ще преминем към зимното часово време. На 30 октомври, неделя, в 4 часа ще преместим стрелките с час обратно.
Това ще се случи за следващ, само че, явно, не и за финален път.
В Брюксел отново би трябвало да се водят диалози за промяната на времето – защото въпросът не е изнемощял от дневния ред. Всъщност той трябваше от дълго време да е към този момент решен – още през 2018 година Европейска комисия предложи да се постави завършек на промяната на лятното и зимното часово време, появила се като концепция на Бенджамин Франклин през XVIII век.
Тогава всяка държава-членка трябваше да реши кое часово време да остави. В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха показали, че избират лятното часово време. До този миг обаче няма нито резултат, нито съответни решения.
До 1 април 1979 година България е била единствено на зимното часово време. След това се вкарва лятното, а причините са главно стопански. Един от тях е, че ще се икономисва повече от осветлението. Тези причини обаче се слагат под подозрение и до ден-днешен, а съгласно множеството специалисти в региона на логиката на психиката и психологичното здраве, дискомфортът за организма ни поради часовата смяна не е за подценяване. Същото мнение показа и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.
" Това е извънредно огромен стрес за душeвността ни. Макар че е противоречиво кое е естественото часово време - зимното или лятното, то би трябвало да бъде единствено едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени тутакси, каквито и стопански изгоди да имат, ми припомнят за интервала по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, само че за времето в което имаш ток натоваршваш съществено системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо сходно се получава и с нашия организъм ", разяснява проф. Кожухаров пред БНР.
При всяка промяна на часа е належащо известно време за акомодация. И до момента в който на някои им би трябвало повече време за нея, то други дори нямат нужда от такава, сподели анкета.
" На мен не ми въздейства промяната тутакси. Нямам проблем с това ", показа жена, работеща в кафе-бар.
Други обаче разясниха, че се отразява на децата, ходещи на учебно заведение.
Имаше и поддръжници на тезата, че местенето на стрелките би трябвало да продължи. Повечето от интервюираните бяха на мнение, че би трябвало да си остане за непрекъснато лятното часово време.
Вредна или не, промяната тутакси наподобява ще продължи и отсега нататък, защото поради пандемията и другите геополитически катаклизми, решаването на този въпрос остана в периферията.
Погледнато от положителната страна при промяната тутакси в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна промяна.
След няколко часа още веднъж ще преминем към зимното часово време. На 30 октомври, неделя, в 4 часа ще преместим стрелките с час обратно.
Това ще се случи за следващ, само че, явно, не и за финален път.
В Брюксел отново би трябвало да се водят диалози за промяната на времето – защото въпросът не е изнемощял от дневния ред. Всъщност той трябваше от дълго време да е към този момент решен – още през 2018 година Европейска комисия предложи да се постави завършек на промяната на лятното и зимното часово време, появила се като концепция на Бенджамин Франклин през XVIII век.
Тогава всяка държава-членка трябваше да реши кое часово време да остави. В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха показали, че избират лятното часово време. До този миг обаче няма нито резултат, нито съответни решения.
До 1 април 1979 година България е била единствено на зимното часово време. След това се вкарва лятното, а причините са главно стопански. Един от тях е, че ще се икономисва повече от осветлението. Тези причини обаче се слагат под подозрение и до ден-днешен, а съгласно множеството специалисти в региона на логиката на психиката и психологичното здраве, дискомфортът за организма ни поради часовата смяна не е за подценяване. Същото мнение показа и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.
" Това е извънредно огромен стрес за душeвността ни. Макар че е противоречиво кое е естественото часово време - зимното или лятното, то би трябвало да бъде единствено едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени тутакси, каквито и стопански изгоди да имат, ми припомнят за интервала по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, само че за времето в което имаш ток натоваршваш съществено системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо сходно се получава и с нашия организъм ", разяснява проф. Кожухаров пред БНР.
При всяка промяна на часа е належащо известно време за акомодация. И до момента в който на някои им би трябвало повече време за нея, то други дори нямат нужда от такава, сподели анкета.
" На мен не ми въздейства промяната тутакси. Нямам проблем с това ", показа жена, работеща в кафе-бар.
Други обаче разясниха, че се отразява на децата, ходещи на учебно заведение.
Имаше и поддръжници на тезата, че местенето на стрелките би трябвало да продължи. Повечето от интервюираните бяха на мнение, че би трябвало да си остане за непрекъснато лятното часово време.
Вредна или не, промяната тутакси наподобява ще продължи и отсега нататък, защото поради пандемията и другите геополитически катаклизми, решаването на този въпрос остана в периферията.
Погледнато от положителната страна при промяната тутакси в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна промяна.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ