Психоложка - жертва на агресия: Десет години толеранс ме вкараха в капана на токсичните отношения
Психологът Кристина Воронцова разгласява прочувствен пост във Facebook профила си, с който признава, че е била жертва на агресивното държание на своя някогашен съпруг- парапланеристът Венцислав Иванов. Тя написа статус с къс роман за държанието на бащата на децата й, като след него е добавила и история за Лейди Годайва, за която причина е дала- „ За тези, които се тормозят от публично мнение ”.
Прочетете още
Целият роман на Воронцова:
Днес желая да ви опиша за следващата преживелица, обвързвана с нападателно държание. Признавам се, не е елементарно да излезеш от клопката на мисленето " жертва " и да събереш сили за обществена изява. Години толеранс ме доведоха до тук - неприкрита ненавист и експанзия от страната на някогашния ми брачен партньор - парапланерист Венцислав Иванов (Ven Ivanov). Вече стигнах моментът, в който възприятието за правдивост неведнъж надвишава страхът и терзанията, по тази причина стоя с името си зад тази история.
С някогашния ми брачен партньор имахме 10- годишен брак. Както и множеството дами, попаднали в клопката на токсични връзки, намирах оправдания за нападателни прояви от страната на някогашния ми брачен партньор. След като се появиха децата ни, връзките ни стигнали моментът, в който аз предизвиках раздялата. Взех децата (по взаимно съгласие) и отпътувах за Пловдив.
Ще Ви спестя цялата история и липса на интерес към децата от страната на бащата и неговото семейство през години. Заслужава внимание внезапна ескалация на експанзия тъкмо преди делото за прехрана. Започнах да получавам закани от страната на Венцислав ( " ще те съсипя, в случай че не спреш делото-само за това мисля ", " ще обявявам видео, всички да видят,каква си " - става дума за няакви клипчета, който той съумя да направи, когато се карахме още по време на взаимното ни съжителство-явно индивида се подготвял авансово и основателно).
1 седмица след делото разбрах,че моите моите персонални данни са оповестени в уеб сайтове за интимни запознанства (имена,адрес,телефон). Сигнали в прокуратура останали без никаква реакция от тяхната страна. В отговор на моята преданост последвало взимане на децата, до момента в който те бяха на плажа с моята майка (без спогодба,предупреждение и никаква връзка по този въпрос) и по-късно - умишлено укриване на децата от страната на Венцислав и неговите родители. След като им обясних, че сега нарушават закона, дядото на децата, Благой Иванов, изясни че " той е никой и нищо не взема решение " и затвори телефона. Почти цялото денонощие нямах концепция, къде са децата и дали са живи и здрави. Полицаи безуспешно се опитваха да се свържат с Венцислав, даже и на адреса никой не отговаряше. Все отново, с помощта на полиция в гр. Поморие, още в същия ден (имайки поради тромава бюрокрация) стигнахме до позитивна развръзка. Да виждам, че бащата на децата не беше у дома. От което върша извод,че единствената му концепция беше да се самоутвърди за сметката на децата.
Не мина и един месец, по какъв начин Венцислав отново се появи е ролята на угрижен баща. Появи се сякаш ненадейно, до момента в който майка ми с децата се разхождаха по централна пешеходна улица. В един миг Венцислав разреши си да УДАРИ майка ми (над 60 годишна жена) по лицето. Всичко това се случи на опашката за дюнери. Имайки поради и часът (около 20.00) основната улица беше цялостна с хора. И НИКОЙ не отреагира на тази арогантна постъпка. Майка ми сграбчи децата и потегли към полицията, до момента в който Венцислав я следваше с тротинетка,караше постепенно, от самото начало говореше с заплашваш звук, пречеше й да вземе телефон. Повтарям, че всичко това се разигра измежду " бял ден " пред камерите и десетки очевидци,които не показали никаква реакция! Докато майка ми не закара децата в магазин с очилата, около който минаваха в този миг и към този момент там продавачите съумяха да го обезвреждат. Чак тогава тя съумя да ми се обади. Трябва ли да споделям, какво изживя тази жена. Голямото ми дете сподели, че доста се уплаши и че го е боязън да се прибира у дома.
Това е другата истина, за която се премълчава. Хората се опасяват да се " изцапат ", други избират да премълчават единствено и единствено да не предизвикат нови прояви на експанзия. И аз бях от тези хора, признавам го. Но се убедих, че всяка безотговорност води до още по-голяма експанзия. Искаме да имаме будно общество и се учудваме, за какво нямаме дейна гражданска позиция. А се оказа,че доста от нас даже непринудено са се отказали от правото си на глас. Очакваме някой да ни върне това право.
Но време е ние самите да го потърсим. Надявам се, моята история да бъде вдъхновяваща за тези дами, които към момента се двоумят, да не би вербална експанзия или обезценяване са краткотрайни компликации даже и при здравословни връзки. Категорично НЕ. Безнаказаност води до по-голяма експанзия. Всяка от нас би трябвало да откри мощ и да се съобщи, единствено по този начин може да променим и себе си и цялото общество.
Прочетете още
Целият роман на Воронцова:
Днес желая да ви опиша за следващата преживелица, обвързвана с нападателно държание. Признавам се, не е елементарно да излезеш от клопката на мисленето " жертва " и да събереш сили за обществена изява. Години толеранс ме доведоха до тук - неприкрита ненавист и експанзия от страната на някогашния ми брачен партньор - парапланерист Венцислав Иванов (Ven Ivanov). Вече стигнах моментът, в който възприятието за правдивост неведнъж надвишава страхът и терзанията, по тази причина стоя с името си зад тази история.
С някогашния ми брачен партньор имахме 10- годишен брак. Както и множеството дами, попаднали в клопката на токсични връзки, намирах оправдания за нападателни прояви от страната на някогашния ми брачен партньор. След като се появиха децата ни, връзките ни стигнали моментът, в който аз предизвиках раздялата. Взех децата (по взаимно съгласие) и отпътувах за Пловдив.
Ще Ви спестя цялата история и липса на интерес към децата от страната на бащата и неговото семейство през години. Заслужава внимание внезапна ескалация на експанзия тъкмо преди делото за прехрана. Започнах да получавам закани от страната на Венцислав ( " ще те съсипя, в случай че не спреш делото-само за това мисля ", " ще обявявам видео, всички да видят,каква си " - става дума за няакви клипчета, който той съумя да направи, когато се карахме още по време на взаимното ни съжителство-явно индивида се подготвял авансово и основателно).
1 седмица след делото разбрах,че моите моите персонални данни са оповестени в уеб сайтове за интимни запознанства (имена,адрес,телефон). Сигнали в прокуратура останали без никаква реакция от тяхната страна. В отговор на моята преданост последвало взимане на децата, до момента в който те бяха на плажа с моята майка (без спогодба,предупреждение и никаква връзка по този въпрос) и по-късно - умишлено укриване на децата от страната на Венцислав и неговите родители. След като им обясних, че сега нарушават закона, дядото на децата, Благой Иванов, изясни че " той е никой и нищо не взема решение " и затвори телефона. Почти цялото денонощие нямах концепция, къде са децата и дали са живи и здрави. Полицаи безуспешно се опитваха да се свържат с Венцислав, даже и на адреса никой не отговаряше. Все отново, с помощта на полиция в гр. Поморие, още в същия ден (имайки поради тромава бюрокрация) стигнахме до позитивна развръзка. Да виждам, че бащата на децата не беше у дома. От което върша извод,че единствената му концепция беше да се самоутвърди за сметката на децата.
Не мина и един месец, по какъв начин Венцислав отново се появи е ролята на угрижен баща. Появи се сякаш ненадейно, до момента в който майка ми с децата се разхождаха по централна пешеходна улица. В един миг Венцислав разреши си да УДАРИ майка ми (над 60 годишна жена) по лицето. Всичко това се случи на опашката за дюнери. Имайки поради и часът (около 20.00) основната улица беше цялостна с хора. И НИКОЙ не отреагира на тази арогантна постъпка. Майка ми сграбчи децата и потегли към полицията, до момента в който Венцислав я следваше с тротинетка,караше постепенно, от самото начало говореше с заплашваш звук, пречеше й да вземе телефон. Повтарям, че всичко това се разигра измежду " бял ден " пред камерите и десетки очевидци,които не показали никаква реакция! Докато майка ми не закара децата в магазин с очилата, около който минаваха в този миг и към този момент там продавачите съумяха да го обезвреждат. Чак тогава тя съумя да ми се обади. Трябва ли да споделям, какво изживя тази жена. Голямото ми дете сподели, че доста се уплаши и че го е боязън да се прибира у дома.
Това е другата истина, за която се премълчава. Хората се опасяват да се " изцапат ", други избират да премълчават единствено и единствено да не предизвикат нови прояви на експанзия. И аз бях от тези хора, признавам го. Но се убедих, че всяка безотговорност води до още по-голяма експанзия. Искаме да имаме будно общество и се учудваме, за какво нямаме дейна гражданска позиция. А се оказа,че доста от нас даже непринудено са се отказали от правото си на глас. Очакваме някой да ни върне това право.
Но време е ние самите да го потърсим. Надявам се, моята история да бъде вдъхновяваща за тези дами, които към момента се двоумят, да не би вербална експанзия или обезценяване са краткотрайни компликации даже и при здравословни връзки. Категорично НЕ. Безнаказаност води до по-голяма експанзия. Всяка от нас би трябвало да откри мощ и да се съобщи, единствено по този начин може да променим и себе си и цялото общество.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ