Иван Игов: Обществото ни може да се обедини, но сме обезсърчени от хора, които се възползват от доверието ни
Психологът Иван Игов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия към този момент е психологът Иван Игов. Г-н Игов, изследване на " Алфа рисърч “ демонстрира, че близо 60% от българите чакат 2023 година да бъде по-лоша за страната, както си говорихме през вчерашния ден и с вас. Защо настройките на обществото са такива?
Обществото се състои от обособени хора и по принцип всеки един българин сега в действителност се усеща нерешителен. Казано на психически език, всеки от нас строи бъдещето си и мисли за него въз основата на така наречен витален небосвод. Този витален небосвод е формиран от разнообразни жалони, които са по-ясни в по-близкото бъдеще и стават по-неясни в далечното, само че съществуването на такива жалони, на подобен небосвод дава това, което назоваваме личностна непоклатимост. Когато такива жалони са неразбираеми или липсват и когато не можем да забележим доста надалеч в бъдещето или да го предвидим, тогава в действителност ставаме несигурни. А когато подобен витален небосвод изчезне, тогава към този момент човек може да изпадне в меланхолия, даже да мисли за самоубийство и какви ли не други неща. По принцип сътрудниците, които се занимават със суициди, изследват на първо време този витален небосвод. Ако би трябвало да го изследваме на публично равнище, на всички е ясно, че този небосвод е доста, доста неразбираем и доста, доста нерешителен. Да стартираме с обстоятелството каква е политическата конюнктура у нас, само че преди този момент може би за инфлацията. Ако преди, когато инфлацията годишно в последните 15 или 20 години беше сред 3 до 5%, можеше да влезеш в магазина и да прогнозираш какви пари са ти нужни за това съответно извършване на покупки или за месеца. Сега това е съвсем невероятно. Всеки от нас го е изпитвал – да влезе с едни пари и да се окаже, че те към този момент не ти стигат. Тази инфлация е подбудена несъмнено и от политическата неустойчивост. Как да си сигурен какво ще се случи в бъдеще с страната, с ръководството на страната, когато даже самият президент е отчаян и приказва за " шарлатани “ в политиката, които той самият по някакъв метод е довел? Това в допълнение усилва несигурността. И несъмнено, неустановеност в политическата конюнктура в света. В момента сме в интервал на разпад на последната огромна империя в Европа, а всички империи за жалост се разпадат кърваво. Това се случва единствено на 200-300 км от нас и в действителност никой не знае там какво ще стане в идващите месеци. Така че разбирам хората. Аз самият също се усещам нерешителен и считам, че идната година ще бъде по-драматична дори от предходната, в която въпреки всичко преживяхме най-малко пандемията. Може би и това пропуснах да кажа – че доста от нашите съграждани, доста хора към момента не са претърпели тази пандемия. Аз неведнъж съм приказвал, в това число и във вашата медия, за така наречен посттравматичен синдром, който се появява след едно тежко такова прекарване, не дай си Боже да е починал някой непосредствен или самият ти да си изкарал доста тежко пандемията. И виждате, всеки ден срещаме и в превоза, и по улиците хора, които вървят с маски, още веднъж прецизно съблюдават всички условия на пандемичната конюнктура, тъй като те просто не престават да живеят в нея. И това в допълнение усилва несигурността. Вижте какъв брой доста неща са ни са се събрали през миналата година. Как да повярваме, че идната ще бъде кой знае какъв брой по-добра?
Как можем да се оправим с този посттравматизъм, по какъв начин може да го преодолеем?
Зависи. Ако е в в действителност тежка форма, тогава лечебната интервенция и обръщането към човек, който може лечебно да помогне, е наложително. Но когато приказваме на публично равнище, става в действителност още по-трудно тъй като доста от нещата не зависят от нас. Не знам, може би би трябвало да бъдем малко по-отговорни, да кажем по време на избори или тогава, когато избираме хората, които желаеме да ни управляват, да управляват страната ни, да можем да бъдем задоволително виновни, авансово да знаем кои са тези хора и какво могат, и какво желаят. Дружеството на психолозите, въобще психолозите в България от дълго време приказват, че когато тръгнем да избираме някого, изключително за значими държавни постове, авансово би трябвало да има някакъв профил. Те се вършат по избран метод, както се прави по света, и когато се избира избран политик, ти знаеш за кого гласуваш. Дори американците, когато гласоподаваха за Тръмп преди шест години, те бяха наясно, че гласоподават за един човек, който е рисков състезател. И гласоподаваха за подобен, тъй като в този миг може би подобен им трябваше. Но ние гласуваме на черно и тъкмо хората, които би трябвало да ръководят страната, за тях не знаем съвсем нищо, а след това се оплакваме, че ето, видите ли – избрахме си " шарлатани “.
Т.е. ето, пандемията, инфлацията – те са независещи от нас условия, само че пък да кажем политическата неустойчивост ненапълно зависи от нас и ние може да работим в интерес на смяната. Тези условия може да променим.
Зависи за коя смяна приказваме, тъй като тази дума за жалост стана мръсна напоследък.
Която зависи от нас.
Говорим за това да създадем страната ни по-стабилна, по-прогнозируема, освен във финансов смисъл, с цел да привличаме повече вложения, само че и в подобен смисъл – да даде по-голяма сигурност на хората ни. Виждате, че страните, които имат подобен рейтинг, за благополучие, и в Европейския съюз, страните, в които коефициентът им, чувството за благополучен живот е по-високо, са тези, които дълго време имат една построена, ясно построена народна власт, която се базира върху натрупвания. Т.е. ти си направил нещо, идващите идват, споделят " Ние ще надградим върху това “, до момента в който не знам за какво ние в последните 30 години непрекъснато се опитваме да почнем нещата изначало, макар че има неща, които са направени, които си коства да запазим и да продължим нагоре. Така че и това би трябвало да създадем, би трябвало да се отхвърляме да имаме вяра на хора, които ни изясняват по какъв начин ще дойдат отнякъде и ще ни оправят за 300, 500, не знам какъв брой дни. Трябва да разчитаме на себе си, би трябвало да разчитаме на това, което към този момент сме създали, и да сме наясно, че когато човек е сполучлив в личния си дом, в личния си бизнес, в нещата, които прави за обществото, тогава цялото общество ще е по-ясно и по-стабилно. В този смисъл сте безусловно права – отговорността е във всеки един от нас.
Това е доста значимо и доста хора би трябвало да са наясно с това, че смяната не зависи от хората към тях, а първо стартира от самата персона, което колкото и да е клиширано, е по този начин.
Да, тъкмо по този начин. Ето да вземем за пример, в нашата лечебна процедура – приказвам за психическото консултиране и терапия, нормално ние постоянно разчитаме на това, което индивидът до този миг има като плюсове в своята витална орис. Всички хубави неща изваждаме на напред във времето, хващаме тези хубави неща и караме човек върху тях да построи бъдещето си. Ето това би трябвало да създадем – да намерим всичко хубаво, което имаме. А го имаме. Хиляди хора излязоха да търсят това момченце от Перник, нали по този начин беше?
Така е, обединихме се.
В първите дни на пандемията се обединихме и направихме по този начин, че ограниченията, дисциплината бяха в действителност на високо равнище. Можем, демонстрираме, че го можем, само че сме обезсърчени от хора, които в действителност от време на време се възползват от нашето доверие. И по тази причина би трябвало да разчитаме по-скоро на бекграунда си, на това, което имаме в предишното си, да се хванем върху мощните си страни и да продължим напред.
Как страховете на възрастните се отразяват върху децата?
Нека да разделим детството на две, както нормално се прави – до пубертета и по-късно. В по-ранната детска възраст виталният небосвод, за който говорихме, е друг от този на възрастния много. Той е обвързван с родителите. Когато родителите са любящи и доброжелателни, когато самите те, даже да се тормозят, демонстрират пред децата си непоклатимост и сигурност, тогава детето също е несъмнено. Това, което би трябвало да създадем, е да не прехвърляме на децата си нашите страхове и паники, тъй като в техния свят те наподобяват по друг метод. И по тази причина можем и да ги травмираме, можем и да им дадем такава неустановеност, която след това, в идващите години да ги направи нестабилни като възрастни. Затова, без значение какво ни се случва на нас, без значение какво ни се случва в житейския път, не трябва това да го прехвърляме на по-малките деца. На тях би трябвало да им демонстрираме любов, съпричастност и от самото начало те да са сигурни, че ние ще бъдем до тях, възрастните, околните им хора, тъй като единствено по този метод те могат да преживеят детството си по най-хубавия метод, тъй че да станат по-късно и сполучливи възрастни. Що се отнася до пубертетния интервал и към този момент порасналите юноши, при тях светът наподобява по друг метод. Знаете, че всеки, който е на тази възраст, нормално е бунтовник, нормално би желал нещата и светът към него да стартира с него. И тук възрастните към този момент е доста значимо да изясняват вярно какво се случва, да ги вкарват в този свят на възрастните, като несъмнено им оказват помощ да построяват този витален небосвод, за който говорихме, който при тях най-много е обвързван с обучение, избор на специалност, бъдеще – нещо, което за децата у нас за жалост е доста нестабилно. У нас продължаваме в учебно заведение да не вършим професионално кариерно насочване, децата ни излизат от учебно заведение безусловно несигурни за това какво ще вършат в бъдеще. Това е дълга тематика, може би настрана би трябвало да приказваме за нея, какво би трябвало да се направи, тъй че децата ни да излизат по-сигурни, да са по-ясни и по-зрели, а не да поемат в виталния си път с отричане на това, което са видели при родителите си или при възрастните. Отново приказваме за същото – сполучливите общества са възраждащите общества, а не революциите и не революционните общества. Така че в този смисъл е друго при децата и е доста значимо в действителност да приказваме за комплицираните неща по верния метод. Бих посъветвал родителите, които се замислят да кажем по какъв начин да приказват с децата си за войната, да се извърнат към страницата на УНИЦЕФ или към моя блог – " Страницата на Иван Игов “ се споделя, където има доста сходни тематики: по какъв начин да приказваме за сложните житейски неща с децата си по този начин, че да ги създадем по-сигурни, по-сигурни в нас като възрастни, по-сигурни в бъдещето си и да ги създадем по-отговорни в изборите си като възрастни хора след това.
Може би в действителност е редно да се допитваме до експерти, защото както знаем, децата доста усещат и колкото и да се опитваме да ги предпазим от това, което вършим, и от нашите страхове…
Така е, по този начин е. Да, от време на време без да желаеме ги предаваме тези неща, само че най-важното е да приказваме с децата си за тях – ето това е най-важното, а не да считаме, че са дребни, че не схващат. Светът на децата може да бъде доста, доста по-различен, в сравнение с светът на възрастните, само че в това време децата да усещат същите неща задоволително мощно и от време на време за жалост да се тормозят да приказват с родителите си за своите страхове. Затова би трябвало да се научим по какъв начин да го вършим и по какъв начин да приказваме. В тези сложни времена, отново споделям, не трябва да прехвърляме нашите проблеми, вини, нашата неустановеност на децата си. Трябва да се опитаме да създадем оптимално доста да ги защитим. И когато вършим към този момент изборите си за бъдещето, би трябвало да мислим на първо време и за децата си. Само един образец ви давам. Нищо в последните години – не приказвам единствено за последните две или три години, и преди този момент – не бе казано за това, за децата, какво ще създадем за тях, какво ще създадем за тяхното обучение, кариера и развиване, да кажем в един избирателен интервал. Обикновено се приказва защо ли не, само че забравяме децата си и по-късно се чудим за какво е тага. Ето, през вчерашния ден отново стана дума за огромния % функционална неначетеност при завършващите, за това, че тези хора излизат на пазара на труда и към този момент не знаят с какво да се захванат. И от тук – всичко, за което си говорихме и в първата част. Цялата тая неустановеност, когато ти нямаш ясна визия за бъдещето си, за този витален небосвод прославен, за който говорихме, когато нямаш ясна специалност, когато нямаш ясна визия въобще за това какъв искаш да бъдеш и какво искаш да станеш, ти просто ставаш един нерешителен човек и тази неустановеност се предава и на другите.
Да, и в случай че в този момент имаме необразовани деца и не се обръща внимание на образованието, то след време ще имаме необразовано общество, което е доста значимо.
Вече го имаме, за жалост. Хората, които сега се занимават с търсене и асортимент на фрагменти, го виждат. Оттеглянето на задгранични вложения от България става освен поради политическа неустойчивост – има я на всички места по света, а и поради това, че не могат да бъдат открити съответните фрагменти. Вече актуалното общество е такова, че никой не търси хора без никакъв ценз и без никакво обучение. Тези обикновени действия могат да ги вършат машините, роботите и кой ли не още, а в бъдеще нещата ще стават от ден на ден и повече софтуерни и ще би трябвало от ден на ден и повече хората в действителност да имат такава подготовка. Така че доста апелирам, политиците да помислят точно за това и при едни последващи избори да бъде доста ясно подложен този въпрос. Само това обърнете внимание – мисля, че след Фандъкова никой различен не е ставал министър, и тя беше за доста малко, не е ставал министър на обучение човек, който е от същинското, междинното обучение. Обикновено това са хора с академична степен или с академична кариера, а главното обучение не е в университетите. Истинското обучение е там, като стартираме от предучилищна, детската градина, предучилищната и това. Нека да създадем по този начин, че в идващите си политики да обърнем повече внимание на децата си. Нашите деца би трябвало да бъдат сигурни, да бъдат сполучливи и тогава, след известно време към този момент ще имаме сполучливо общество, което ще бъде и по-сигурно, и по-щастливо.
Така е, погледът към децата и към тяхното обучение в действителност е погледът към бъдещето, тъй че може би в действителност това би трябвало да е преди всичко. И доста ви благодаря за отделеното време и за диалога.
Надявам се, че положително завършихме, тъй като всичко това зависи от нас и може елементарно да се реализира.
Разбира се. И е значимо в действителност да приключим положително, в навечерието на светлите празници, които ни чакат.
Габриела ГАНЕВА
На директната ни телефонна линия към този момент е психологът Иван Игов. Г-н Игов, изследване на " Алфа рисърч “ демонстрира, че близо 60% от българите чакат 2023 година да бъде по-лоша за страната, както си говорихме през вчерашния ден и с вас. Защо настройките на обществото са такива?
Обществото се състои от обособени хора и по принцип всеки един българин сега в действителност се усеща нерешителен. Казано на психически език, всеки от нас строи бъдещето си и мисли за него въз основата на така наречен витален небосвод. Този витален небосвод е формиран от разнообразни жалони, които са по-ясни в по-близкото бъдеще и стават по-неясни в далечното, само че съществуването на такива жалони, на подобен небосвод дава това, което назоваваме личностна непоклатимост. Когато такива жалони са неразбираеми или липсват и когато не можем да забележим доста надалеч в бъдещето или да го предвидим, тогава в действителност ставаме несигурни. А когато подобен витален небосвод изчезне, тогава към този момент човек може да изпадне в меланхолия, даже да мисли за самоубийство и какви ли не други неща. По принцип сътрудниците, които се занимават със суициди, изследват на първо време този витален небосвод. Ако би трябвало да го изследваме на публично равнище, на всички е ясно, че този небосвод е доста, доста неразбираем и доста, доста нерешителен. Да стартираме с обстоятелството каква е политическата конюнктура у нас, само че преди този момент може би за инфлацията. Ако преди, когато инфлацията годишно в последните 15 или 20 години беше сред 3 до 5%, можеше да влезеш в магазина и да прогнозираш какви пари са ти нужни за това съответно извършване на покупки или за месеца. Сега това е съвсем невероятно. Всеки от нас го е изпитвал – да влезе с едни пари и да се окаже, че те към този момент не ти стигат. Тази инфлация е подбудена несъмнено и от политическата неустойчивост. Как да си сигурен какво ще се случи в бъдеще с страната, с ръководството на страната, когато даже самият президент е отчаян и приказва за " шарлатани “ в политиката, които той самият по някакъв метод е довел? Това в допълнение усилва несигурността. И несъмнено, неустановеност в политическата конюнктура в света. В момента сме в интервал на разпад на последната огромна империя в Европа, а всички империи за жалост се разпадат кърваво. Това се случва единствено на 200-300 км от нас и в действителност никой не знае там какво ще стане в идващите месеци. Така че разбирам хората. Аз самият също се усещам нерешителен и считам, че идната година ще бъде по-драматична дори от предходната, в която въпреки всичко преживяхме най-малко пандемията. Може би и това пропуснах да кажа – че доста от нашите съграждани, доста хора към момента не са претърпели тази пандемия. Аз неведнъж съм приказвал, в това число и във вашата медия, за така наречен посттравматичен синдром, който се появява след едно тежко такова прекарване, не дай си Боже да е починал някой непосредствен или самият ти да си изкарал доста тежко пандемията. И виждате, всеки ден срещаме и в превоза, и по улиците хора, които вървят с маски, още веднъж прецизно съблюдават всички условия на пандемичната конюнктура, тъй като те просто не престават да живеят в нея. И това в допълнение усилва несигурността. Вижте какъв брой доста неща са ни са се събрали през миналата година. Как да повярваме, че идната ще бъде кой знае какъв брой по-добра?
Как можем да се оправим с този посттравматизъм, по какъв начин може да го преодолеем?
Зависи. Ако е в в действителност тежка форма, тогава лечебната интервенция и обръщането към човек, който може лечебно да помогне, е наложително. Но когато приказваме на публично равнище, става в действителност още по-трудно тъй като доста от нещата не зависят от нас. Не знам, може би би трябвало да бъдем малко по-отговорни, да кажем по време на избори или тогава, когато избираме хората, които желаеме да ни управляват, да управляват страната ни, да можем да бъдем задоволително виновни, авансово да знаем кои са тези хора и какво могат, и какво желаят. Дружеството на психолозите, въобще психолозите в България от дълго време приказват, че когато тръгнем да избираме някого, изключително за значими държавни постове, авансово би трябвало да има някакъв профил. Те се вършат по избран метод, както се прави по света, и когато се избира избран политик, ти знаеш за кого гласуваш. Дори американците, когато гласоподаваха за Тръмп преди шест години, те бяха наясно, че гласоподават за един човек, който е рисков състезател. И гласоподаваха за подобен, тъй като в този миг може би подобен им трябваше. Но ние гласуваме на черно и тъкмо хората, които би трябвало да ръководят страната, за тях не знаем съвсем нищо, а след това се оплакваме, че ето, видите ли – избрахме си " шарлатани “.
Т.е. ето, пандемията, инфлацията – те са независещи от нас условия, само че пък да кажем политическата неустойчивост ненапълно зависи от нас и ние може да работим в интерес на смяната. Тези условия може да променим.
Зависи за коя смяна приказваме, тъй като тази дума за жалост стана мръсна напоследък.
Която зависи от нас.
Говорим за това да създадем страната ни по-стабилна, по-прогнозируема, освен във финансов смисъл, с цел да привличаме повече вложения, само че и в подобен смисъл – да даде по-голяма сигурност на хората ни. Виждате, че страните, които имат подобен рейтинг, за благополучие, и в Европейския съюз, страните, в които коефициентът им, чувството за благополучен живот е по-високо, са тези, които дълго време имат една построена, ясно построена народна власт, която се базира върху натрупвания. Т.е. ти си направил нещо, идващите идват, споделят " Ние ще надградим върху това “, до момента в който не знам за какво ние в последните 30 години непрекъснато се опитваме да почнем нещата изначало, макар че има неща, които са направени, които си коства да запазим и да продължим нагоре. Така че и това би трябвало да създадем, би трябвало да се отхвърляме да имаме вяра на хора, които ни изясняват по какъв начин ще дойдат отнякъде и ще ни оправят за 300, 500, не знам какъв брой дни. Трябва да разчитаме на себе си, би трябвало да разчитаме на това, което към този момент сме създали, и да сме наясно, че когато човек е сполучлив в личния си дом, в личния си бизнес, в нещата, които прави за обществото, тогава цялото общество ще е по-ясно и по-стабилно. В този смисъл сте безусловно права – отговорността е във всеки един от нас.
Това е доста значимо и доста хора би трябвало да са наясно с това, че смяната не зависи от хората към тях, а първо стартира от самата персона, което колкото и да е клиширано, е по този начин.
Да, тъкмо по този начин. Ето да вземем за пример, в нашата лечебна процедура – приказвам за психическото консултиране и терапия, нормално ние постоянно разчитаме на това, което индивидът до този миг има като плюсове в своята витална орис. Всички хубави неща изваждаме на напред във времето, хващаме тези хубави неща и караме човек върху тях да построи бъдещето си. Ето това би трябвало да създадем – да намерим всичко хубаво, което имаме. А го имаме. Хиляди хора излязоха да търсят това момченце от Перник, нали по този начин беше?
Така е, обединихме се.
В първите дни на пандемията се обединихме и направихме по този начин, че ограниченията, дисциплината бяха в действителност на високо равнище. Можем, демонстрираме, че го можем, само че сме обезсърчени от хора, които в действителност от време на време се възползват от нашето доверие. И по тази причина би трябвало да разчитаме по-скоро на бекграунда си, на това, което имаме в предишното си, да се хванем върху мощните си страни и да продължим напред.
Как страховете на възрастните се отразяват върху децата?
Нека да разделим детството на две, както нормално се прави – до пубертета и по-късно. В по-ранната детска възраст виталният небосвод, за който говорихме, е друг от този на възрастния много. Той е обвързван с родителите. Когато родителите са любящи и доброжелателни, когато самите те, даже да се тормозят, демонстрират пред децата си непоклатимост и сигурност, тогава детето също е несъмнено. Това, което би трябвало да създадем, е да не прехвърляме на децата си нашите страхове и паники, тъй като в техния свят те наподобяват по друг метод. И по тази причина можем и да ги травмираме, можем и да им дадем такава неустановеност, която след това, в идващите години да ги направи нестабилни като възрастни. Затова, без значение какво ни се случва на нас, без значение какво ни се случва в житейския път, не трябва това да го прехвърляме на по-малките деца. На тях би трябвало да им демонстрираме любов, съпричастност и от самото начало те да са сигурни, че ние ще бъдем до тях, възрастните, околните им хора, тъй като единствено по този метод те могат да преживеят детството си по най-хубавия метод, тъй че да станат по-късно и сполучливи възрастни. Що се отнася до пубертетния интервал и към този момент порасналите юноши, при тях светът наподобява по друг метод. Знаете, че всеки, който е на тази възраст, нормално е бунтовник, нормално би желал нещата и светът към него да стартира с него. И тук възрастните към този момент е доста значимо да изясняват вярно какво се случва, да ги вкарват в този свят на възрастните, като несъмнено им оказват помощ да построяват този витален небосвод, за който говорихме, който при тях най-много е обвързван с обучение, избор на специалност, бъдеще – нещо, което за децата у нас за жалост е доста нестабилно. У нас продължаваме в учебно заведение да не вършим професионално кариерно насочване, децата ни излизат от учебно заведение безусловно несигурни за това какво ще вършат в бъдеще. Това е дълга тематика, може би настрана би трябвало да приказваме за нея, какво би трябвало да се направи, тъй че децата ни да излизат по-сигурни, да са по-ясни и по-зрели, а не да поемат в виталния си път с отричане на това, което са видели при родителите си или при възрастните. Отново приказваме за същото – сполучливите общества са възраждащите общества, а не революциите и не революционните общества. Така че в този смисъл е друго при децата и е доста значимо в действителност да приказваме за комплицираните неща по верния метод. Бих посъветвал родителите, които се замислят да кажем по какъв начин да приказват с децата си за войната, да се извърнат към страницата на УНИЦЕФ или към моя блог – " Страницата на Иван Игов “ се споделя, където има доста сходни тематики: по какъв начин да приказваме за сложните житейски неща с децата си по този начин, че да ги създадем по-сигурни, по-сигурни в нас като възрастни, по-сигурни в бъдещето си и да ги създадем по-отговорни в изборите си като възрастни хора след това.
Може би в действителност е редно да се допитваме до експерти, защото както знаем, децата доста усещат и колкото и да се опитваме да ги предпазим от това, което вършим, и от нашите страхове…
Така е, по този начин е. Да, от време на време без да желаеме ги предаваме тези неща, само че най-важното е да приказваме с децата си за тях – ето това е най-важното, а не да считаме, че са дребни, че не схващат. Светът на децата може да бъде доста, доста по-различен, в сравнение с светът на възрастните, само че в това време децата да усещат същите неща задоволително мощно и от време на време за жалост да се тормозят да приказват с родителите си за своите страхове. Затова би трябвало да се научим по какъв начин да го вършим и по какъв начин да приказваме. В тези сложни времена, отново споделям, не трябва да прехвърляме нашите проблеми, вини, нашата неустановеност на децата си. Трябва да се опитаме да създадем оптимално доста да ги защитим. И когато вършим към този момент изборите си за бъдещето, би трябвало да мислим на първо време и за децата си. Само един образец ви давам. Нищо в последните години – не приказвам единствено за последните две или три години, и преди този момент – не бе казано за това, за децата, какво ще създадем за тях, какво ще създадем за тяхното обучение, кариера и развиване, да кажем в един избирателен интервал. Обикновено се приказва защо ли не, само че забравяме децата си и по-късно се чудим за какво е тага. Ето, през вчерашния ден отново стана дума за огромния % функционална неначетеност при завършващите, за това, че тези хора излизат на пазара на труда и към този момент не знаят с какво да се захванат. И от тук – всичко, за което си говорихме и в първата част. Цялата тая неустановеност, когато ти нямаш ясна визия за бъдещето си, за този витален небосвод прославен, за който говорихме, когато нямаш ясна специалност, когато нямаш ясна визия въобще за това какъв искаш да бъдеш и какво искаш да станеш, ти просто ставаш един нерешителен човек и тази неустановеност се предава и на другите.
Да, и в случай че в този момент имаме необразовани деца и не се обръща внимание на образованието, то след време ще имаме необразовано общество, което е доста значимо.
Вече го имаме, за жалост. Хората, които сега се занимават с търсене и асортимент на фрагменти, го виждат. Оттеглянето на задгранични вложения от България става освен поради политическа неустойчивост – има я на всички места по света, а и поради това, че не могат да бъдат открити съответните фрагменти. Вече актуалното общество е такова, че никой не търси хора без никакъв ценз и без никакво обучение. Тези обикновени действия могат да ги вършат машините, роботите и кой ли не още, а в бъдеще нещата ще стават от ден на ден и повече софтуерни и ще би трябвало от ден на ден и повече хората в действителност да имат такава подготовка. Така че доста апелирам, политиците да помислят точно за това и при едни последващи избори да бъде доста ясно подложен този въпрос. Само това обърнете внимание – мисля, че след Фандъкова никой различен не е ставал министър, и тя беше за доста малко, не е ставал министър на обучение човек, който е от същинското, междинното обучение. Обикновено това са хора с академична степен или с академична кариера, а главното обучение не е в университетите. Истинското обучение е там, като стартираме от предучилищна, детската градина, предучилищната и това. Нека да създадем по този начин, че в идващите си политики да обърнем повече внимание на децата си. Нашите деца би трябвало да бъдат сигурни, да бъдат сполучливи и тогава, след известно време към този момент ще имаме сполучливо общество, което ще бъде и по-сигурно, и по-щастливо.
Така е, погледът към децата и към тяхното обучение в действителност е погледът към бъдещето, тъй че може би в действителност това би трябвало да е преди всичко. И доста ви благодаря за отделеното време и за диалога.
Надявам се, че положително завършихме, тъй като всичко това зависи от нас и може елементарно да се реализира.
Разбира се. И е значимо в действителност да приключим положително, в навечерието на светлите празници, които ни чакат.
Габриела ГАНЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ