Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?
Психолог изяснява по какъв начин родителите могат да оказват помощ на детето да преодолее прочувствените контузии
Разводът е сложна стъпка за всеки родител, само че за децата той постоянно се трансформира в неясен и травматичен развой. Докато възрастните претърпяват раздялата като персонална и партньорска рецесия, за децата това е разтърсване, което трансформира техния свят - сигурността на дома, чувството за семейство и вярата, че " мама и тати постоянно ще бъдат дружно ".
" За всички е стресиращо. Всички деца страдат. Ще е неистина, в случай че кажа, че младежите одобряват нещата зряло. Не, не е по този начин ", изяснява психологът Яна Гъркова в изявление за БНР.
Децата могат да се усещат комплицирани, отговорни, изоставени, даже гневни - и постоянно не намират подобаващ метод да изразят тези усеща. Много родители се пробват да ги предпазят от " тежки диалози ", само че точно откритият и деликатен разговор, съгласуван с възрастта и чувствителността на детето, е първата стъпка към прочувствено крепко прекосяване през раздялата.
Малките деца - боязън от занемаряване
При децата до 3-4-годишна възраст хубавото е, че най-малко при тях няма чувството за виновност, показва психологът. Но пък при тях е доста осезаемо възприятието, страхът от това да бъдат изоставени.
" Много постоянно се следи при тях прилепване към родителя, при който са останали, или към някой различен важен възрастен. Това значи – някой значим за тях възрастен човек. Може да е баба, дядо, по-голям брат или сестра ", изяснява Яна Гъркова.
При дребните деца постоянно се следи връщане към доста по-ранен стадий. Могат да стартират да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. Всичко това е просто от комплициране и неизясненост.
Предучилищната възраст - поява на възприятието за виновност
Колкото по-голямо става детето, толкоз по-осъзнато става за света към него. При децата в предучилищна и начална учебна възраст към този момент се следи чувството за виновност. Тук се появява и срамът от това, че " съм друг ", че " моето семейство е друго ", че " не съм като останалите деца ".
Проявленията при тях могат да бъдат от най-широк набор - от затваряне в себе си до нападателни прояви в учебно заведение, които са нетипични до този миг. Отдръпване от образователния развой. Всичко това обаче е сигнал за " Обърнете ми внимание. Имам потребност да бъда чут и забелязан ".
Тийнейджърите - яд и комплициране
При младежите нещата са може би една концепция по-осъзнати, само че още веднъж при тях има доста яд, акцентира психологът.
" Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят тъкмо кои са. Това е процесът на идентификация - " Кой съм аз? ". Това е интервал, в който те се търсят ", изяснява Яна Гъркова.
Проблемът е, че това е развой, в който би трябвало да се откъснат от родителите, само че към момента са дребните деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която досега са живели, протестът им става доста по-труден, доста по-объркан, доста по-неясен.
Тук доста постоянно се среща девиантното държание - алкохол, опиати. Лекото държание при девойките е много постоянно срещано в този миг. Всичко това още веднъж обаче са сигнали и вик за помощ: " Виждате ли ме? Имам потребност да бъда чут и забелязан ".
Как да помогнем на детето
Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и понятен метод, като употребяват явен, спокоен език, заобикалят взаимни обвинявания и подчертаят, че детето не носи виновност за протичащото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и поддържат.
Детето не взе участие в решението за разлъка, само че живее с следствията от него. Ето за какво е извънредно значимо родителите да останат прочувствено виновни и деликатни към неговите усеща.
Няма " неусетен " бракоразвод, само че когато възрастните запазят почитание между тях и слагат прочувственото благоденствие на детето над своя спор, вредите могат да бъдат доста по-малки. Децата не се нуждаят от пояснения " за възрастни " - те имат потребност от сигурност, обич и ясно обръщение, че не са отговорни и не са изоставени.
Разводът е сложна стъпка за всеки родител, само че за децата той постоянно се трансформира в неясен и травматичен развой. Докато възрастните претърпяват раздялата като персонална и партньорска рецесия, за децата това е разтърсване, което трансформира техния свят - сигурността на дома, чувството за семейство и вярата, че " мама и тати постоянно ще бъдат дружно ".
" За всички е стресиращо. Всички деца страдат. Ще е неистина, в случай че кажа, че младежите одобряват нещата зряло. Не, не е по този начин ", изяснява психологът Яна Гъркова в изявление за БНР.
Децата могат да се усещат комплицирани, отговорни, изоставени, даже гневни - и постоянно не намират подобаващ метод да изразят тези усеща. Много родители се пробват да ги предпазят от " тежки диалози ", само че точно откритият и деликатен разговор, съгласуван с възрастта и чувствителността на детето, е първата стъпка към прочувствено крепко прекосяване през раздялата.
Малките деца - боязън от занемаряване
При децата до 3-4-годишна възраст хубавото е, че най-малко при тях няма чувството за виновност, показва психологът. Но пък при тях е доста осезаемо възприятието, страхът от това да бъдат изоставени.
" Много постоянно се следи при тях прилепване към родителя, при който са останали, или към някой различен важен възрастен. Това значи – някой значим за тях възрастен човек. Може да е баба, дядо, по-голям брат или сестра ", изяснява Яна Гъркова.
При дребните деца постоянно се следи връщане към доста по-ранен стадий. Могат да стартират да се напишкват, да си гризат ноктите, да си смучат пръстите, да си скубят косата, да се самонараняват. Всичко това е просто от комплициране и неизясненост.
Предучилищната възраст - поява на възприятието за виновност
Колкото по-голямо става детето, толкоз по-осъзнато става за света към него. При децата в предучилищна и начална учебна възраст към този момент се следи чувството за виновност. Тук се появява и срамът от това, че " съм друг ", че " моето семейство е друго ", че " не съм като останалите деца ".
Проявленията при тях могат да бъдат от най-широк набор - от затваряне в себе си до нападателни прояви в учебно заведение, които са нетипични до този миг. Отдръпване от образователния развой. Всичко това обаче е сигнал за " Обърнете ми внимание. Имам потребност да бъда чут и забелязан ".
Тийнейджърите - яд и комплициране
При младежите нещата са може би една концепция по-осъзнати, само че още веднъж при тях има доста яд, акцентира психологът.
" Те са във възрастта, в която самите те навлизат с една крачка в света на възрастните и не знаят тъкмо кои са. Това е процесът на идентификация - " Кой съм аз? ". Това е интервал, в който те се търсят ", изяснява Яна Гъркова.
Проблемът е, че това е развой, в който би трябвало да се откъснат от родителите, само че към момента са дребните деца на родителите си. Когато им се разпадне тази сигурна система, в която досега са живели, протестът им става доста по-труден, доста по-объркан, доста по-неясен.
Тук доста постоянно се среща девиантното държание - алкохол, опиати. Лекото държание при девойките е много постоянно срещано в този миг. Всичко това още веднъж обаче са сигнали и вик за помощ: " Виждате ли ме? Имам потребност да бъда чут и забелязан ".
Как да помогнем на детето
Родителите могат да обяснят раздялата на децата по щадящ и понятен метод, като употребяват явен, спокоен език, заобикалят взаимни обвинявания и подчертаят, че детето не носи виновност за протичащото се, както и че и двамата родители ще продължат да го обичат и поддържат.
Детето не взе участие в решението за разлъка, само че живее с следствията от него. Ето за какво е извънредно значимо родителите да останат прочувствено виновни и деликатни към неговите усеща.
Няма " неусетен " бракоразвод, само че когато възрастните запазят почитание между тях и слагат прочувственото благоденствие на детето над своя спор, вредите могат да бъдат доста по-малки. Децата не се нуждаят от пояснения " за възрастни " - те имат потребност от сигурност, обич и ясно обръщение, че не са отговорни и не са изоставени.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ