Психолог: Агресията не помага, за проблемите е важно да се

Психолог: Агресията не оказва помощ, за проблемите е значимо да се приказва
Зад експанзията по принцип се крие отчаяние от обстановка, в която се намираме и от това, което претърпяваме. Когато човек не е удовлетворен, той реагира на нещата, които се случват с отрицателна страст и експанзията е най-първичната отрицателна реакция.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Нели Василева-Стефанова, детски и фамилен психолог. Тя е уверена, че в случай че родители и учители си партнират, ще отгледаме деца без проблеми в общуването.

Ние възрастните сме се научили да управляваме експанзията и да не я демонстрираме външно, само че децата, колкото са по-малки, толкоз по-първично реагират и то доста постоянно с нападателни прояви. Според психолога, с цел да опазим децата си в учебно заведение, преди всичко учениците към този момент не са дребни деца и би следвало и в къщи, и в детската градина, и във всевъзможни колективи, в които са попадали, да им е говорено, да са наясно, че когато нещо не е наред, пътят не е към това да се реагира нападателно.

Агресията не оказва помощ за решение на проблемите, за тях е значимо да се приказва, поучава Нели Стефанова. Много е значимо родителите да извърнат внимание на децата си: когато нещо не е наред, не отивай да биеш, да удряш, да блъскаш. А кажи на детето, което с нещо те е засегнало, че не ти е прелестно да се държи с теб по този метод. Ако някой ти е взела молива, помоли го да ти го върне, не отивай да го биеш. Това е първата стъпка – да приказваме с децата си, да не отиват да удрят, а да приказват. Ако не могат да се схванат с другото дете, да отидат и да кажат на учителката. Затова постоянно при децата има възрастен, който играе ролята на посредник, когато на децата им е мъчно сами да се схванат. Или в случай че учителката не е поискала да чуе детето и не е взела нужните ограничения, то да каже на родителите си, че има някакъв проблем. Децата да бъдат подтиквани да приказват, а не да се саморазправят с физическа експанзия, акцентира Нели Стефанова.

Втората стъпка – в случай че детето ви показа, че е жертва в учебно заведение на подобен вид държание, т.е. в случай че някой съученик го удря, дърпа, блъска, взема му нещата или му се подиграва, не трябва родителят да подминава това с думите: това са детски работи, оправяйте се сами. Щом детето е потърсило помощ, значи, че не може да се оправи единствено. Това не значи, че родителите би трябвало да отидат да се саморазправят с непознатите деца или да се саморазправят с непознатите родители, а е по-добре родителят да обърне внимание на класния началник на учителката, че има подобен проблем. Да се извикат родителите на другото дете в случай че е нужно, класната сама да поговори с другото дете, да му обърне внимание. Подтиквайте децата си да ви споделят – да вземем за пример, имат ли проблеми в учебно заведение, децата по какъв начин се отнасят към тях, има ли някое дете, което тормози другите, а теб тормози ли те персонално? Много деца няма да споделят сами, изключително пък момченцата, с цел да не ги помислят за слабаци или женчовци, да вземем за пример, може и нищо да не си кажат. Така че значимо е първо да подтикваме децата си да не се саморазправят, а да приказват и второ, да ги разпитваме и при потребност да сигнализираме учителката. Първият човек, който би трябвало да бъде алармирам е учителят, той си познава децата, изключително в първите класове, когато от 1 до 4 клас класният началник преподава съвсем по всички предмети, поучава още Нели Стефанова.

Според психолога, няколко аргументи могат да предизвикат децата към нападателно държание. Едната причина е, в случай че децата виждат модели на нападателно държание у дома. Ако родителите когато не са удовлетворени тряскат порти или си крещят, ясно е, че детето като отиде в учебно заведение и то ще блъска чинове, ще крещи на другите деца, ще хвърля раници, тъй като просто такива модели на държание е видяло у дома. Друга причина за експанзията е, че доста хора споделят: ние у дома доста внимаваме, умерено си приказваме, само че вижте нашето дете какво прави.

Мнението на психолога е, че има деца, които са презадоволени, които не са научени къде е границата. Днешните родители доста се тормозят да не повтарят грешките от предишното, защото ние сме отглеждани в едни други времена на „ строй се, преброй се ”, и в този момент, като че ли с цел да не потискаме децата си, им разрешаваме прекалено много. Това е пагубното влияние на днешната възпитателна позиция – един тип децата заслужават всичко, нищо да не им се отхвърля, децата се изживяват като някакви царе, на които всичко е разрешено и деца, отглеждани по този метод, доста елементарно пристъпват към нападателно държание, тъй като си мислят, че всичко им е разрешено, че другите са длъжни да вършат всичко, което те изискат и доста елементарно се фрустрират. Ако не стане на тяхното, незабавно изпадат във фрустрация. Важно е, несъмнено, да не възпитаваме децата си все едно са в казарма, само че също по този начин е значимо и да знаят, че не всичко им е разрешено, акцентира психологът. Да, значимо е да се стремят към това, което желаят, само че и другите са хора и имат права. Не можем да блъскаме, да крещим, да удряме, единствено тъй като не сме получили каквото желаеме, добави още Нели Стефанова.

Запитана коя роля е по-важна на родителя или на учителя, тя е безапелационна, че и двете функции са значими. „ Родителите за детето са най-важната фигура. В съзнанието на детето най-важно е това, на което го учат мама и баща, само че пък учителите са хората, които прекарват доста часове денем с децата ни. Учителите в чисто битов проект извършват доста значима роля. Ако учителят, който през днешния ден е 6 часа с детето, се прави, че не вижда, че детето се държи нападателно или самият преподавател се държи истерично и крещи, ясно е, че детето ще попива и това държание. Така че и двете функции са значими, и е доста скъпо да не си прехвърляме топката, а да работим в партньорство родител-учител. Учителят, в случай че вижда някакви проблеми с детето, да не си го изкарва на родителите, да вземем за пример като споделя: ами вие несъмнено не го възпитавате, по тази причина то се държи по този начин. Напротив, всеки родител възпитава детето си, просто някои родители са в по-трудна обстановка, може би тяхното дете им основава повече грижи, в такава обстановка, дано учителят се опита да подкрепи родителите, да ги посъветва въз основата на това, което той вижда в учебно заведение. Родителите пък като виждат, че у дома срещат избрани проблеми, дано да поговорят с учителя. Ако родители и учители си партнират, ще отгледаме възпитани деца, които няма да имат проблеми с изразяването, с експанзията, с взаимоотношенията с другите, поучава още психологът Нели Стефанова. /БГНЕС