Не са сами или не са тук
Психичното здраве не е в ръцете само на обособения субект, в голяма степен зависи от структурата и организацията на обществото
Всякакви хора срещаме в града, по-наблюдателните даже могат в най-общи граници да ги групират в типажи. Едни ни разсмиват, други будят състрадание, трети напряко ни впечатляват със странното си, досадно или дразнещо държание. В публичния превоз и по спирките, в магазините и по улиците. Има даже такива, които стоят изолирано, само че сякаш не сами със себе си, сякаш поддържат връзка и с някой незабележим, само че одобряван за действителен от нездравото им въображение. Други пък сякаш единствено телом са тук пред нас, само че духом са другаде, единствено те знаят къде.
Жена към 50-те, следобедно време, стои с наведена глава, с отпуснати плещи и ръце на спирка в центъра на града.Тролейбусът идва полупразен, дамата постепенно се придвижва към едната врата, съумява да се качи последна. Наблизо седалките към този момент са заети, обратно има и свободни, само че остава покрай входа.Вяла, посърнала, с загаснал взор, безразлична към всичко в близост. Скоро слиза постепенно пред недоволните погледи на напиращите начело и откъм гърба, отговорно шепне извинения.
Рано заран в трамвай № 7 в посока към централна гара. Сравнително топло е, двама-трима леко облечени пасажери са потънали в свои си мисли. Качва се мъж на към 40-те, без багаж, облечен като за много хладно време с дебело кожено яке с качулка на главата. С поизносени, само че чисти зимни обувки, небръснат, само че не и безстопанствен. Суети се с очевидно сковани придвижвания, сяда, внезапно се мести на друга седалка, след това и на трета. Оглежда се съмнително отдолу под качулката, ослушва се с напрежение, сякаш дочува нещо.
Почуква с пръст по прозореца, след това потропва с крайник. Лекичко, не се долавя темп. Два пъти почуква, четири пъти потропва. Като че ли извършва някакво разпореждане. В паузите бързо дърпа ципа на якето надолу и нагоре два пъти. Рязко става и отива до едната врата, отново почуква и потропва още няколко пъти. Сяда наведен, застинал със събрани колене и лакти върху тях. След няколко спирки ненадейно скача и слиза. Очевидно не е напълно лишен от грижи, само че не си взима постоянно медикаментите. Някои от тези хора могат да бъдат рискови за близките или за себе си.
Около спирката на трамваите на площад „ Гарибалди “ в София е котило на скитници. Под колоните на постройката с лъскави магазини се събират за нощуване явно душевен заболели хорица. Легнали върху картони, одрипавели, вмирисани. Навъртат се и денем, късно вечер и в студено време даже през деня. Някои се возят напразно в градския превоз, овонявайки го нетърпимо. Отблъскващи картини и подиуми, заобикаляме ги с мъчно скривана гадност, постоянно съчетана с откровено страдание.
Не са отговорни за нищо тези хора, споходени от заболявания, изискващи скъпоструващи медикаменти и грижи в профилирани заведения.Разполагаме с всичко най-хубаво, основано в света за лекуване на тези болести, споделя националният специалист по психиатрия доктор Цветеслава Гълъбова, само че у нас нещата вървят обратно, скъсана е връзката сред болнично и извънболнично лекуване.Психиатричната промяна умря преди да стартира, на никой не му пука за психологично болните, прибавя тя, това е горчивата истина.
Много е горчива. И не става дума единствено за лекарства и леглова база, необходим е дипломиран лекарски и междинен личен състав, клинични психолози и обществени експерти. Недостигът е изострен и се задълбочава. Необходимо е използването на разнообразни типове психотерапия, арттерапия, ароматерапия, даже трудова терапия. Ако преди така наречен народна власт психиатричната активност е била най-после на редицата на здравното обезпечаване в страната, през днешния ден е настрана и далеко. Само за София е нужна мрежа от 24-25 дневни центрове, има единствено един…
Лечение на психиатричните пациенти е вярно „ в общността ”, не в изолираност, както е до момента. Роднините, които най-често са жертва на тяхното държание, доста постоянно отхвърлят да се занимават с тях. Душевната болест у нас нормално значи обществена гибел. Остават изцяло уединено със себе си, виждащи околния свят напълно от вътрешната страна, изгубил обективно-дейностното си значение.
Шизофренията и отчуждението взаимно се укрепват. Наблюдаваме го в крайната му форма. Среща се и в по-меки форми, обгръща все по-големи сегменти от актуалните общества. В по-стари времена „ отчуждение “ – alienado, aliene – е употребявано за душевно болен човек, в британския Аlienist дори и през днешния ден, въпреки и рядко, се употребява вместо психиатър. При Хегел отчуждението към този момент няма отношение към душевната болест, а е форма на обществено обусловена ощетеност.
По данни от изследвания за международното здраве, минимум една трета от хората са с някакви психологични проблеми. В страните от така наречен интернационална общественост тревожните и афективните разстройства са много повече, демократичната народна власт поражда цялостен куп психотравми. Дори да бъде променено законодателството за обслужването на психологично болните, то не би могло да преодолее цялостното неглижиране на психиатричната област, показа пред „ Труд “ доцент доктор Владимир Велинов, началник на Българската психиатрична асоциация.
Психичното здраве не е в ръцете само на обособения субект, в голяма степен то зависи от структурата и организацията на даденото общество. Насаденото у нас нормално освен укрепва заварени от предишното асоциални привички и прояви, само че поражда и нови. То освен не подкрепя най-ценните човешки качества, а ги потиска или изкривява.
Нездравото общество подлага индивида на разнообразни форми на употреба, прави го обект на злонамерени операции, лишава го от възприятие за лично Аз. Човек може да смята и да гради света като Свой единствено доколкото е в положение да схваща действителностите в него. Поставен обаче във виртуална среда, потъва в илюзии и няма да има никакво предпочитание да трансформира изискванията, които ги пораждат.
Лъжедемокрацията основава изискванията за мощно повишаване на подозрителността и враждебността измежду хората,оттам на експанзията или на автоматизираната подчиняемост на рекламни внушения и политически операции. Затова гние на корена си, лишена от потока от витална сила, извиращ от продуктивното душевно крепко общество.
Всякакви хора срещаме в града, по-наблюдателните даже могат в най-общи граници да ги групират в типажи. Едни ни разсмиват, други будят състрадание, трети напряко ни впечатляват със странното си, досадно или дразнещо държание. В публичния превоз и по спирките, в магазините и по улиците. Има даже такива, които стоят изолирано, само че сякаш не сами със себе си, сякаш поддържат връзка и с някой незабележим, само че одобряван за действителен от нездравото им въображение. Други пък сякаш единствено телом са тук пред нас, само че духом са другаде, единствено те знаят къде.
Жена към 50-те, следобедно време, стои с наведена глава, с отпуснати плещи и ръце на спирка в центъра на града.Тролейбусът идва полупразен, дамата постепенно се придвижва към едната врата, съумява да се качи последна. Наблизо седалките към този момент са заети, обратно има и свободни, само че остава покрай входа.Вяла, посърнала, с загаснал взор, безразлична към всичко в близост. Скоро слиза постепенно пред недоволните погледи на напиращите начело и откъм гърба, отговорно шепне извинения.
Рано заран в трамвай № 7 в посока към централна гара. Сравнително топло е, двама-трима леко облечени пасажери са потънали в свои си мисли. Качва се мъж на към 40-те, без багаж, облечен като за много хладно време с дебело кожено яке с качулка на главата. С поизносени, само че чисти зимни обувки, небръснат, само че не и безстопанствен. Суети се с очевидно сковани придвижвания, сяда, внезапно се мести на друга седалка, след това и на трета. Оглежда се съмнително отдолу под качулката, ослушва се с напрежение, сякаш дочува нещо.
Почуква с пръст по прозореца, след това потропва с крайник. Лекичко, не се долавя темп. Два пъти почуква, четири пъти потропва. Като че ли извършва някакво разпореждане. В паузите бързо дърпа ципа на якето надолу и нагоре два пъти. Рязко става и отива до едната врата, отново почуква и потропва още няколко пъти. Сяда наведен, застинал със събрани колене и лакти върху тях. След няколко спирки ненадейно скача и слиза. Очевидно не е напълно лишен от грижи, само че не си взима постоянно медикаментите. Някои от тези хора могат да бъдат рискови за близките или за себе си.
Около спирката на трамваите на площад „ Гарибалди “ в София е котило на скитници. Под колоните на постройката с лъскави магазини се събират за нощуване явно душевен заболели хорица. Легнали върху картони, одрипавели, вмирисани. Навъртат се и денем, късно вечер и в студено време даже през деня. Някои се возят напразно в градския превоз, овонявайки го нетърпимо. Отблъскващи картини и подиуми, заобикаляме ги с мъчно скривана гадност, постоянно съчетана с откровено страдание.
Не са отговорни за нищо тези хора, споходени от заболявания, изискващи скъпоструващи медикаменти и грижи в профилирани заведения.Разполагаме с всичко най-хубаво, основано в света за лекуване на тези болести, споделя националният специалист по психиатрия доктор Цветеслава Гълъбова, само че у нас нещата вървят обратно, скъсана е връзката сред болнично и извънболнично лекуване.Психиатричната промяна умря преди да стартира, на никой не му пука за психологично болните, прибавя тя, това е горчивата истина.
Много е горчива. И не става дума единствено за лекарства и леглова база, необходим е дипломиран лекарски и междинен личен състав, клинични психолози и обществени експерти. Недостигът е изострен и се задълбочава. Необходимо е използването на разнообразни типове психотерапия, арттерапия, ароматерапия, даже трудова терапия. Ако преди така наречен народна власт психиатричната активност е била най-после на редицата на здравното обезпечаване в страната, през днешния ден е настрана и далеко. Само за София е нужна мрежа от 24-25 дневни центрове, има единствено един…
Лечение на психиатричните пациенти е вярно „ в общността ”, не в изолираност, както е до момента. Роднините, които най-често са жертва на тяхното държание, доста постоянно отхвърлят да се занимават с тях. Душевната болест у нас нормално значи обществена гибел. Остават изцяло уединено със себе си, виждащи околния свят напълно от вътрешната страна, изгубил обективно-дейностното си значение.
Шизофренията и отчуждението взаимно се укрепват. Наблюдаваме го в крайната му форма. Среща се и в по-меки форми, обгръща все по-големи сегменти от актуалните общества. В по-стари времена „ отчуждение “ – alienado, aliene – е употребявано за душевно болен човек, в британския Аlienist дори и през днешния ден, въпреки и рядко, се употребява вместо психиатър. При Хегел отчуждението към този момент няма отношение към душевната болест, а е форма на обществено обусловена ощетеност.
По данни от изследвания за международното здраве, минимум една трета от хората са с някакви психологични проблеми. В страните от така наречен интернационална общественост тревожните и афективните разстройства са много повече, демократичната народна власт поражда цялостен куп психотравми. Дори да бъде променено законодателството за обслужването на психологично болните, то не би могло да преодолее цялостното неглижиране на психиатричната област, показа пред „ Труд “ доцент доктор Владимир Велинов, началник на Българската психиатрична асоциация.
Психичното здраве не е в ръцете само на обособения субект, в голяма степен то зависи от структурата и организацията на даденото общество. Насаденото у нас нормално освен укрепва заварени от предишното асоциални привички и прояви, само че поражда и нови. То освен не подкрепя най-ценните човешки качества, а ги потиска или изкривява.
Нездравото общество подлага индивида на разнообразни форми на употреба, прави го обект на злонамерени операции, лишава го от възприятие за лично Аз. Човек може да смята и да гради света като Свой единствено доколкото е в положение да схваща действителностите в него. Поставен обаче във виртуална среда, потъва в илюзии и няма да има никакво предпочитание да трансформира изискванията, които ги пораждат.
Лъжедемокрацията основава изискванията за мощно повишаване на подозрителността и враждебността измежду хората,оттам на експанзията или на автоматизираната подчиняемост на рекламни внушения и политически операции. Затова гние на корена си, лишена от потока от витална сила, извиращ от продуктивното душевно крепко общество.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ