Психично болен мъж едва не изпепели себе си и съседите

Психично болен мъж едвам не изпепели себе си и съседите си. Драмата се разиграла наскоро в блок на столичния кварта „ Хаджи Димитър “, където младият мъж обитавал унаследен панелен апартамент.
40-годишният мъж публично живеел самичък след гибелта на роднините си. Не работел, тъй като бил пенсиониран по болест, само че постоянно вземал антидепресанти, които да успокояват разбърканите му нерви.

Дните на господина с душевен проблеми, чието име ще спестим по справедливи аргументи, минавали съвсем еднотипно.
Утрото започвало с кафе и цигари на терасата, следобедът – с бира а вечерта – с ракия и анти депресанти, предписани от лекари. Разбира се, те по никакъв метод не трябва да се съчетават с алкохол.

Кошмарът почвал нормално към 21 часа. Тогава на посетители му идвала известна с разкрепостеното си държание клошарка, която влачела по 5-6 кучета със себе си. Музиката се надувала на макс. Ретро чалга шлагери звучели с цялостна мощ, танците нямали край, както и побоищата, заформени от двамата другари. Когато някой се опитвал да им прави забележка, мъжът плашел, че в случай че още един път позвънят на вратата му и го обезпокоят, ще вземе да се възпламени. На една от следващите закани в действителност взел, че си теглил клечката. Огънят е лумнал в кухнята. Сложили да си вършат греяна ракия и забрали, че са решили да си допиват. Джезвето се нажежило до алено, оттова тръгнал пламък по някаква забрадка за бърсане и белята станала. Дали преднамерено нашият човек е не запомнил съдинката – не знаем, може и без да желае. При него всичко е допустимо. Пожарникарите овладяха ситуацията, пристигнаха бързо и ни избавиха. Иначе не знаем по какъв начин бихме се справили.

Човекът си беше взел антидепресантите и сладко си похъркваше, до момента в който ние стояхме по бели гащи, както се споделя, с цел да забележим какво  ще се случи. Едва го събудихме, с цел да излезе на открито. Естествено, отново викам и ни псува на майка. Ние сме му били пречели, да не сме му звънели на вратата, че щял да ни възпламени и нас. Върна се да спи в опожарения апартамент, въпреки че бе посъветван да не го прави. Рано сутринта на идващия ден мазета стъклата на прозорците на терасата. Огромни части падаха по тротоара, само че това не му пречеше да вилнее. Добре, че не пострада някой пешеходец. Как ще я караме отсега нататък, не знаем. Не е елементарно  да се живее с вманиачен във входа. Когато е сърдит, се изхожда в найлонов плик. Чака да мине среднощ и почва да маже с фекалии стените на асансьора. Правел го е няколко пъти. Говорили сме с него по тематиката, само че гневно отхвърля да е той. Заради него и приятелката му събираме пари за няколко видеокамери, които да сложим през етаж.

Клошарката има различен номер. Освен че му угаждана всяка дивотия, тя храчи като камила по прозорците на входната врата и в асансьора. Маже сополи по стените, пикае по площадките сред етажите и върви разгащена. Много е цинична на думи и жестове. Сама се предлага на мъжете в региона, изключително на такива със зависимости и фамилни проблеми. Спи където я поканят. Кучетата от време на време стоят пред блока, различен път ги пуска по стълбището, трети ги прибира в дома на обичания си. Не зная с какво сме заслужили
всичко това. Нямам концепция по какъв начин ще излезем от обстановка, само че евентуално ще се наложи да събираме подписи, с цел да го изведем от жилищната постройка посредством правосъдно
решение.

Този човек е с забележими проблеми. Преди клошарката имаше друга другарка. „ Двамата разхождаха из квартала бебешка количка, в която бяха сложили две кукли. Твърдяха, че това са бебетата им, и се грижеха за тях, носейки биберони, шишета, дребни одеяла. Тогава като че ли не пиеше толкоз, бяха живи и родителите му. След гибелта им почна да миксира хапчетата с алкохол, което несъмнено не му се отразява добре “, споделя препатила съседка.

В блока всички са обезпокоени за сигурността си. Те не знаят в кой миг какво ще реши левентът с психологичните проблеми, какъв брой и какви хапчета ще погълне, ще буйства ли или не. Имало дни, в които бил безусловно несъответстващ. Питал ги кой ден от седмицата е, няма ли да има скоро народен празник, по кое време ще са новите избори и така нататък

Обличал се прекомерно необичайно. Излизал да си купи алкохол и цигари по боксерки, чехли и зимно кожено яке. В сходен тип се возел и в тролея. Говорел си самичък и очевидно бил в положително въодушевление. Близо до спирката край дома му имало дирек, който явно бил обичан на младия мъж. Той разговарял със стълба като с човек. Разпитвал го по какъв начин е, какво е правил през днешния ден, какво е видял, какво е чул. Потупвал по бетона другарски и обещавал, че скоро отново ще се видят.

„ Имахме една стара жена, която умря малко над 80. На финала на живота си изперка. Изхвърли тв приемници, касетофони, радиоприемник, посуда през прозореца на осмия етаж. Като я „ стегнеше шапката ”, пееше „ Хей поле необятно, хей балкан ти роден наш “. Тя канеше всякакви бездомници в жилища си. После се оплакваше, че я обират. Веднъж описа, че я били изнасилили. Тя крещяла, само че никой от съседите не се озовал. Нахока ни, че сме коравосърдечни, че се вършим на „ ударени “. Когато умря, си отдъхнахме, само че се появи различен вманиачен. Рисува с екскременти из блока. Вероятно се и мисли за Пикасо. Дойде ли му музата, твори с лайната си по асансьора, по вратите на жилищата. Много: обича да маже дръжките. Явно му доставя наслаждение да прави бели на хората. А въпреки това се усеща сигурен, тъй като знае, че е болен, и надали някой от мъжете във входа ще вземе да го ошамари и да го сложи на място.

Приятелката му не е от читавите, и тя е леко смахната. Била израснала в Дом за изоставени деца, само че на думите й не може да се има вяра.

Тя е към 30-годишна. Дори да е била в нещо като сиропиталище, е имала късмет да учи, да се осъществя в дадена сфера на производството, а не да хленчи и да върти дъртаци против пари. Не може постоянно да съжаляваме тези, които сами обричат себе си на беднотия, след това реват, че някой би трябвало да им оказва помощ “, дообяснява обстановката и друга съседка от входа.

Тя също не е изпълнена. с вяра, че казусът с лудия ще се реши скоро.
Инфо: Уикенд