10 от най-редките психични заболявания?
Психичните разстройства могат да варират в необятен набор от признаци и тежест, само че съществуват някои болести, които са толкоз редки, че остават съвсем непознати даже и за психиатрите. Тези неповторими положения могат да слагат както пациентите, по този начин и медицинските експерти пред съществени провокации при диагностика и лекуване. Въпреки своята необичайност, те са действителни и могат да имат надълбоко влияние върху живота на страдащите.
Body Integrity Identity Disorder (BIID) е извънредно рядко и мъчно разбираемо заболяване, при което човек изпитва непреодолимо предпочитание да отстрани здрав крак или да стане неподвижен и да живее в инвалидна количка. На български заболяването може да се преведе като Разстройство на телесната цялостна еднаквост. Пациентите постоянно изпитват чувство, че даден крак не им принадлежи, което води до мощен психически дискомфорт и нормално такива хора търсят разновидности за доброволна ампутация - нормално на крайник. Тъй като им е мъчно да намерят поддръжка от медицинските експерти, те постоянно прибягват до рискови способи за " самолечение ", които нерядко им костват живота. Например, предизвикват си тежки инфекции при дълбоки прорязвания или слагат крайници си на влакова релса.
Лекарите позволяват, че BIID е евентуално обвързвано с аномалии в теменния дял на мозъка, който ръководи усещането за тялото.
Синдромът на Клювер-Бюси е извънредно рядко заболяване, което визира основно функционалността на мозъка. Той се характеризира с редица признаци като несъответстващо полово държание, липса на боязън, загуба на паметта, мощно предпочитание да се слагат разнообразни предмети в устата, потребност от проучване на околната среда, образна комплицираност и солиден вкус. Причините могат да включват контузии на главата, инсулти или херпес симплекс енцефалит. Примери за пациенти със синдрома са хора, които след контузия на главата стартират да демонстрират " необичайно " държание, като липса на боязън в рискови обстановки или необяснима експанзия. Те може да изгубят естественото си обществено държание и да имат проблеми със запомнянето на скорошни събития.
Макар да няма лек за този синдром, съществуват лечения, които могат да облекчат признаците, като антиепилептични средства и антипсихотици.
Дисоциативното (конверсионно) разстройство се характеризира с неврологични признаци, като слепота или загуба на двигателен надзор, без да има ясна физическа причина за това. Най-често тези признаци се демонстрират след стресови събития. Пострадалите нормално са хора, които са изложени непрекъснато на стресови фактори. Въпреки че точната причина не е известна, мозъчните проучвания демонстрират необикновен приток на кръв в разнообразни области на мозъка и признаците постоянно изчезват сами.
Известно още и като функционално неврологично разстройство това психо-физиологично положение се лекува главно посредством композиция от психотерапия и лекарства. Основният метод е когнитивно-поведенческа терапия, която оказва помощ на пациентите да разпознаят и ръководят стресовите фактори, които водят до признаците. В някои случаи може да се ползват антидепресанти или анксиолитици, изключително в случай че има съпътстващи разстройства като меланхолия или тревога. При загуба на двигателен надзор може да помогне и физическата терапия.
Синдромът на Котард, прочут също като синдром на " ходещия мъртвец ", е психологично разстройство, при което пациентът има вяра, че е мъртъв или че елементи от тялото му липсват. В рискови случаи болният може да счита, че нищо не е действително. Тези убеждения водят до редица здравословни проблеми, като отвод от храна и грижи за себе си. Често пациентите страдат и от обществена изолираност и халюцинации. Синдромът визира най-вече хора на междинна възраст с анамнеза за тревога, шизофрения или корист с субстанции. Броят на диагностицираните случаи е към 200, само че се допуска, че доста повече хора страдат от синдрома в другите му етапи. В началните стадии пациентите могат да изпитват депресивни епизоди и усеща на изолираност, които последователно се трансформират в разбиране, че са мъртви или че елементи от тялото им липсват. Отказът от храна и грижа към себе си са демонстрация на по-тежки случаи и те постоянно водят до съществени физически и душевен затруднения. Лечението включва композиция от психотерапия и лекарства като антидепресанти, антипсихотици и, от време на време, терапия с електрошок.
Интересен е идващия синдром, който касае единствено някои хора, които посещават град Йерусалим. От там идва и името му - Йерусалимски синдром. Това е неповторимо психическо положение или група положения, които визира най-вече туристи, посещаващи свещения град. Причините нормално са свързани с идеализацията на града като свещено място и конфликта с неговата действителност като съвременен град. Тази несъответственост може да провокира тревога, рисково религиозно държание, предпочитание за изолираност, блян към непорочност и компулсивно декламиране на религиозни текстове. Въпреки че съществуват няколко разновидността на синдрома, най-често визира хора без предходна психиатрична история, които след визитата в града претърпяват краткотрайни психотични епизоди. Пациентите, също по този начин постоянно имат вяра, че играят значима роля в религиозна задача. Терапията нормално включва психотерапевтични подходи за справяне с разочарованията, както и медикаментозна интервенция при по-тежки случаи.
Съществуват три съществени вида пациенти, засегнали от Синдрома, най-вече християни, евреи и мюсюлмани: Първият вид имат история на предходни психиатрични разстройства и идват в града с разнообразни религиозни заблуди. Вторият вид са също хора с предходни психологични разстройства, които утежняват положението си при идване в града. Но най-интересен е третият тип, демонстриращ се при хора без предходна психиатрична история. Това е най-необичайният, само че и бързо временен синдром. Лечението е ориентирано към психотерапия и краткосрочна хоспитализация в тежки случаи, само че признаците нормално изчезват след овакантяване на града.
Друг синдром, който предизвиква същинско страдалчество на пострадалите от него, и който също е обвързван с съответни визити, е синдромът на Стендал. Това е също рядко, само че интензивно психосоматично разстройство, което провокира физически и душевен реакции при излагане на културни или художествени творби с голямо персонално значение. Описан е за първи път от френския публицист Стендал през 1817 година, когато самият той претърпява признаците му след посещаване на Флоренция - световъртеж, сърцетуптене, халюцинации, дезориентация и безсилие. Въпреки че не е приет в Диагностичния и статистически справочник на психологичните разстройства (DSM), някои случаи са задоволително тежки, с цел да изискват здравна интервенция и даже хоспитализация. Синдромът към момента провокира диспути измежду психиатрите за съществуването си, само че неговите прояви са действителни за страдащите. Подобно на предходния синдром, и този последователно замира при овакантяване на града или културното място.
Синдромът на непознатата ръка (Alien Hand Syndrome) е рядко неврологично разстройство, при което ръката на пациента се държи като самостоятелна, самостоятелна част от тялото. Пациентите оповестяват, че ръката се движи в следен, само че непредумишлен от тях метод, като наподобява, че друга персона е поела контрола над нея. Силата на ръката остава непроменена. Причините за синдрома включват недъгавост на мозъка, обвързвана с заболявания като Алцхаймер, увреждане на corpus callosum и мозъчни лезии. Известни са към 150 случая, само че броят евентуално е по-висок.
Лечението на Синдрома е лимитирано заради редкия темперамент на положението и неналичието на одобрени лечебни подходи. Обикновено лечението включва физическа рехабилитация и поведенческа терапия, с цел да се помогне на пациента да възвърне прочут надзор върху ръката си. В някои случаи пациентите могат да употребяват разнообразни механизми, с цел да лимитират придвижванията на ръката си и по този начин понижат неволевите придвижвания.
Синдромът на Гарднър-Даймънд, прочут също като психогенна пурпура, е рядко положение, при което непринудено се появяват мъчителни синини по кожата, най-често заради реакция на стрес. В допълнение към синините, пациентите могат да изпитват отичане, главоболие и стомашно-чревни проблеми. Точната причина за този синдром не е изцяло изяснена, само че се счита, че е обвързвана с реакцията на тялото към стрес, което води до освобождение на субстанции, настоящи като разредители на кръвта.
Диагностицирането на този синдром нормално включва подробна здравна и психиатрична оценка, при които лекарите първо изключват физически аргументи за спонтанното поява на синини посредством кръвни проби и други медицински проучвания. Ако няма ясна физическа причина, се допуска психогенен фактор. Психиатричната оценка играе основна роля в диагностиката. Психиатричното изявление оказва помощ да се откри дали пациентът е претърпял натоварен стрес или травматични събития, които могат да предизвикат признаците. Диагнозата постоянно изисква наблюдаване на реакциите на стрес и връзката им с появяването на признаците. Лечението включва психотерапия и ръководство на напрежението.
Синдромът на Алиса в страната на чудесата е друго рядко неврологично разстройство, при което хората възприемат себе си и обектите към тях в изкривена форма. Те могат да усещат, че тялото им или предметите в близост са по-големи или по-малки, в сравнение с в реалност, както и да виждат вършиме линии като вълнообразни. Тези зрителни изкривявания постоянно са съпроводени с неопределено разбиране на дистанциите.
Основната причина за този синдром при децата е мозъчно инфектиране, като признаците постоянно се свързват с вирусни инфекции като Епщайн-Бар вирус. При възрастните мигрените са главен мотор за появяването на синдрома, а в редки случаи положението може да бъде знак за по-сериозни неврологични болести като заболяването на Крейтцфелд-Якоб - смъртоносно дегенеративно разстройство, което визира мозъка.
Лечението зависи от главната причина. При мигренозните случаи се ползват лекарства за мигрена, а в детска възраст - противовъзпалителна терапия. Приблизително 50% от пациентите се възвръщат след лекуване, само че в по-тежки случаи положението може да остане дълготрайно или да алармира за друго съществено неврологично заболяване.
Девет са документираните досега случаи в света на хора, страдащи от синдрома на Mietens-Weber. Това е най-рядкото психологично разстройство и единственото генетично от всички упоменати до тук. То води от лека до умерена умствена назадничавост, само че и до разбъркване и/или контрактури на лактите. Първите известни случаи са открити в семейство, където четири от шестте деца са се родили със признаците. Въпреки че родителите били родственици, по-късните случаи с неродствени родители изключват кръвосмешението като съществена причина за болестта. Поради рядкостта му, повече информация за диагностиката и лекуването на Синдрома към момента липсва.
Body Integrity Identity Disorder (BIID) е извънредно рядко и мъчно разбираемо заболяване, при което човек изпитва непреодолимо предпочитание да отстрани здрав крак или да стане неподвижен и да живее в инвалидна количка. На български заболяването може да се преведе като Разстройство на телесната цялостна еднаквост. Пациентите постоянно изпитват чувство, че даден крак не им принадлежи, което води до мощен психически дискомфорт и нормално такива хора търсят разновидности за доброволна ампутация - нормално на крайник. Тъй като им е мъчно да намерят поддръжка от медицинските експерти, те постоянно прибягват до рискови способи за " самолечение ", които нерядко им костват живота. Например, предизвикват си тежки инфекции при дълбоки прорязвания или слагат крайници си на влакова релса.
Лекарите позволяват, че BIID е евентуално обвързвано с аномалии в теменния дял на мозъка, който ръководи усещането за тялото.
Синдромът на Клювер-Бюси е извънредно рядко заболяване, което визира основно функционалността на мозъка. Той се характеризира с редица признаци като несъответстващо полово държание, липса на боязън, загуба на паметта, мощно предпочитание да се слагат разнообразни предмети в устата, потребност от проучване на околната среда, образна комплицираност и солиден вкус. Причините могат да включват контузии на главата, инсулти или херпес симплекс енцефалит. Примери за пациенти със синдрома са хора, които след контузия на главата стартират да демонстрират " необичайно " държание, като липса на боязън в рискови обстановки или необяснима експанзия. Те може да изгубят естественото си обществено държание и да имат проблеми със запомнянето на скорошни събития.
Макар да няма лек за този синдром, съществуват лечения, които могат да облекчат признаците, като антиепилептични средства и антипсихотици.
Дисоциативното (конверсионно) разстройство се характеризира с неврологични признаци, като слепота или загуба на двигателен надзор, без да има ясна физическа причина за това. Най-често тези признаци се демонстрират след стресови събития. Пострадалите нормално са хора, които са изложени непрекъснато на стресови фактори. Въпреки че точната причина не е известна, мозъчните проучвания демонстрират необикновен приток на кръв в разнообразни области на мозъка и признаците постоянно изчезват сами.
Известно още и като функционално неврологично разстройство това психо-физиологично положение се лекува главно посредством композиция от психотерапия и лекарства. Основният метод е когнитивно-поведенческа терапия, която оказва помощ на пациентите да разпознаят и ръководят стресовите фактори, които водят до признаците. В някои случаи може да се ползват антидепресанти или анксиолитици, изключително в случай че има съпътстващи разстройства като меланхолия или тревога. При загуба на двигателен надзор може да помогне и физическата терапия.
Синдромът на Котард, прочут също като синдром на " ходещия мъртвец ", е психологично разстройство, при което пациентът има вяра, че е мъртъв или че елементи от тялото му липсват. В рискови случаи болният може да счита, че нищо не е действително. Тези убеждения водят до редица здравословни проблеми, като отвод от храна и грижи за себе си. Често пациентите страдат и от обществена изолираност и халюцинации. Синдромът визира най-вече хора на междинна възраст с анамнеза за тревога, шизофрения или корист с субстанции. Броят на диагностицираните случаи е към 200, само че се допуска, че доста повече хора страдат от синдрома в другите му етапи. В началните стадии пациентите могат да изпитват депресивни епизоди и усеща на изолираност, които последователно се трансформират в разбиране, че са мъртви или че елементи от тялото им липсват. Отказът от храна и грижа към себе си са демонстрация на по-тежки случаи и те постоянно водят до съществени физически и душевен затруднения. Лечението включва композиция от психотерапия и лекарства като антидепресанти, антипсихотици и, от време на време, терапия с електрошок.
Интересен е идващия синдром, който касае единствено някои хора, които посещават град Йерусалим. От там идва и името му - Йерусалимски синдром. Това е неповторимо психическо положение или група положения, които визира най-вече туристи, посещаващи свещения град. Причините нормално са свързани с идеализацията на града като свещено място и конфликта с неговата действителност като съвременен град. Тази несъответственост може да провокира тревога, рисково религиозно държание, предпочитание за изолираност, блян към непорочност и компулсивно декламиране на религиозни текстове. Въпреки че съществуват няколко разновидността на синдрома, най-често визира хора без предходна психиатрична история, които след визитата в града претърпяват краткотрайни психотични епизоди. Пациентите, също по този начин постоянно имат вяра, че играят значима роля в религиозна задача. Терапията нормално включва психотерапевтични подходи за справяне с разочарованията, както и медикаментозна интервенция при по-тежки случаи.
Съществуват три съществени вида пациенти, засегнали от Синдрома, най-вече християни, евреи и мюсюлмани: Първият вид имат история на предходни психиатрични разстройства и идват в града с разнообразни религиозни заблуди. Вторият вид са също хора с предходни психологични разстройства, които утежняват положението си при идване в града. Но най-интересен е третият тип, демонстриращ се при хора без предходна психиатрична история. Това е най-необичайният, само че и бързо временен синдром. Лечението е ориентирано към психотерапия и краткосрочна хоспитализация в тежки случаи, само че признаците нормално изчезват след овакантяване на града.
Друг синдром, който предизвиква същинско страдалчество на пострадалите от него, и който също е обвързван с съответни визити, е синдромът на Стендал. Това е също рядко, само че интензивно психосоматично разстройство, което провокира физически и душевен реакции при излагане на културни или художествени творби с голямо персонално значение. Описан е за първи път от френския публицист Стендал през 1817 година, когато самият той претърпява признаците му след посещаване на Флоренция - световъртеж, сърцетуптене, халюцинации, дезориентация и безсилие. Въпреки че не е приет в Диагностичния и статистически справочник на психологичните разстройства (DSM), някои случаи са задоволително тежки, с цел да изискват здравна интервенция и даже хоспитализация. Синдромът към момента провокира диспути измежду психиатрите за съществуването си, само че неговите прояви са действителни за страдащите. Подобно на предходния синдром, и този последователно замира при овакантяване на града или културното място.
Синдромът на непознатата ръка (Alien Hand Syndrome) е рядко неврологично разстройство, при което ръката на пациента се държи като самостоятелна, самостоятелна част от тялото. Пациентите оповестяват, че ръката се движи в следен, само че непредумишлен от тях метод, като наподобява, че друга персона е поела контрола над нея. Силата на ръката остава непроменена. Причините за синдрома включват недъгавост на мозъка, обвързвана с заболявания като Алцхаймер, увреждане на corpus callosum и мозъчни лезии. Известни са към 150 случая, само че броят евентуално е по-висок.
Лечението на Синдрома е лимитирано заради редкия темперамент на положението и неналичието на одобрени лечебни подходи. Обикновено лечението включва физическа рехабилитация и поведенческа терапия, с цел да се помогне на пациента да възвърне прочут надзор върху ръката си. В някои случаи пациентите могат да употребяват разнообразни механизми, с цел да лимитират придвижванията на ръката си и по този начин понижат неволевите придвижвания.
Синдромът на Гарднър-Даймънд, прочут също като психогенна пурпура, е рядко положение, при което непринудено се появяват мъчителни синини по кожата, най-често заради реакция на стрес. В допълнение към синините, пациентите могат да изпитват отичане, главоболие и стомашно-чревни проблеми. Точната причина за този синдром не е изцяло изяснена, само че се счита, че е обвързвана с реакцията на тялото към стрес, което води до освобождение на субстанции, настоящи като разредители на кръвта.
Диагностицирането на този синдром нормално включва подробна здравна и психиатрична оценка, при които лекарите първо изключват физически аргументи за спонтанното поява на синини посредством кръвни проби и други медицински проучвания. Ако няма ясна физическа причина, се допуска психогенен фактор. Психиатричната оценка играе основна роля в диагностиката. Психиатричното изявление оказва помощ да се откри дали пациентът е претърпял натоварен стрес или травматични събития, които могат да предизвикат признаците. Диагнозата постоянно изисква наблюдаване на реакциите на стрес и връзката им с появяването на признаците. Лечението включва психотерапия и ръководство на напрежението.
Синдромът на Алиса в страната на чудесата е друго рядко неврологично разстройство, при което хората възприемат себе си и обектите към тях в изкривена форма. Те могат да усещат, че тялото им или предметите в близост са по-големи или по-малки, в сравнение с в реалност, както и да виждат вършиме линии като вълнообразни. Тези зрителни изкривявания постоянно са съпроводени с неопределено разбиране на дистанциите.
Основната причина за този синдром при децата е мозъчно инфектиране, като признаците постоянно се свързват с вирусни инфекции като Епщайн-Бар вирус. При възрастните мигрените са главен мотор за появяването на синдрома, а в редки случаи положението може да бъде знак за по-сериозни неврологични болести като заболяването на Крейтцфелд-Якоб - смъртоносно дегенеративно разстройство, което визира мозъка.
Лечението зависи от главната причина. При мигренозните случаи се ползват лекарства за мигрена, а в детска възраст - противовъзпалителна терапия. Приблизително 50% от пациентите се възвръщат след лекуване, само че в по-тежки случаи положението може да остане дълготрайно или да алармира за друго съществено неврологично заболяване.
Девет са документираните досега случаи в света на хора, страдащи от синдрома на Mietens-Weber. Това е най-рядкото психологично разстройство и единственото генетично от всички упоменати до тук. То води от лека до умерена умствена назадничавост, само че и до разбъркване и/или контрактури на лактите. Първите известни случаи са открити в семейство, където четири от шестте деца са се родили със признаците. Въпреки че родителите били родственици, по-късните случаи с неродствени родители изключват кръвосмешението като съществена причина за болестта. Поради рядкостта му, повече информация за диагностиката и лекуването на Синдрома към момента липсва.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ