Психическата тренировка е много важна и тя при мен е

Психическата подготовка е доста значима и тя при мен е непрекъсната – разкрива Димитър Пенчев, европейският първенец за експерти в кикбокса. – Защото моят съперник също е толкоз добре физически квалифициран, колкото и аз. И същите часове прекарва в залата. Но мога да го победя с вярно мислене и съблюдаване на тактичност. Иначе хрумвания доста, само че в случай че не са в точния миг, не се получава.
Димитър Пенчев е европейски първенец по кикбокс за експерти

Само преди дни 30-годишният плевенчанин реализира най-големия триумф в кариерата си, като ликува с купата на континента в категория до 66,800 кг. На галавечер в Испания състезателя на „ Скорпион “ победи представителя на домакините Андони Иглесиас, №1 в Европа в по-леката категория, в 5-рундов мач. Българинът наложи характерният си и атрактивен жанр, като на два пъти хвърли противника в нокдаун, а след последния гонг реферът победоносно подвигнаха ръка на нашето момче. И този път в ъгъла на Димитър бе неговият татко и треньор Камен Пенчев, първият ни международен първенец от 1995 година

„ До последно не можехме да се зарадваме – признава първенецът. – Все отново бяхме в Испания, на тяхната галавечер, против техен войник. А и в нашия спорт има съдийски пристрастия. Но, откакто чух името си и ме оповестиха за първенец, насладата бе неописуема. “
Всъщност Пенчев изпраща най-успешната си година в кариерата. През лятото стана №1 на Балканите, а предишния месец се окичи със сребро на мондиала в Сараево, което е първото му отличие от международно състезание.
Зад гърба си боецът има 15 мача при експертите, спечелил е 13 от тях, а 7 е завършил с нокаут. Има и две загуби. На аматьорски кръг боевете му са над 100.
Димитър с татко си Камен Пенчев, който през 1995 година ликува със международната купа след нокаут над руснак на галавечер в Сочи.
Всъщност Димитър стартира да се занимава с кикбокс от ранна детска възраст. Покрай татко си е непрекъснато в залата, наследява и характерния му жанр на игра.

„ Не зная с какво тъкмо ме сграбчи кикбоксът, само че ми харесаха първите неща, на които ме научи моят татко – признава първенецът. – Дисциплината и уважението към хората. А на съревнование слушам само неговия глас. За мен той е извънредно огромен престиж – перфекционист, доста се вглежда в детайлите и ужасно доста му имам вяра. “

Първото съревнование на момчето обаче е в бокса. Тогава е на 13 години и губи на републиканското състезание. Но пък с това се появява мотивацията да се потвърди, че може. Две години по-късно Димитър към този момент е първенец на България в кикбокса, а през 2012-а стига до първата си купа на интернационалния кръг, като става №1 на Балканите при мъжете на шампионата във Варна. Следват куп медали и златни оценки. „ Винаги диря безапелационната победа, нокаута – споделя първенецът. – Не постоянно се получава, което значи, че има още какво да изучавам. За благополучие тази година счупих каръка и за първи път стигнах до орден на международно. А европейската купа усещам, като най-големия си триумф до момента. Баща ми също беше безумно благополучен. И за първи път нямаше никакво неодобрение. Иначе преди даже и са съм бил, все нещо намираше.” Пенчев разкрива, че най-бързият му нокаут е за 20 секунди. Засега обаче му е мъчно да дефинира кой е най-тежкият му мач. „ Всички един е тежък – счита той. – Защото, даже и да си победил, значи си се преборил и със себе си, и с съперника. “
По тялото на първенеца има много татуировки. Признава, че не му оказват помощ, и в случай че може, би махнал някои от тях, но… Не е религиозен и няма ритуали преди мач, само че има вяра в нещо свое.
А неотдавна, с цел да усъвършенства още формата си, Димитър се е захванал да тренира и битка.
Редом със спорта първенецът не изпуска и образованието си. В момента следва НСА с треньорски профил „ кикбокс “. А за разлика от множеството ни изявени състезатели, още веднъж по гледище на баща си, приключва приблизително общообразователно учебно заведение, а не спортно.
И макар, че към момента учи Пенчев работи като треньор в клуба на татко си. Първите му уроци към малчуганите, са тези, които е получил самият той.

„ Дисциплина и почитание към хората, постигнали нещо в живота – прям е боецът. – Защото в днешно време, много постоянно децата не са научени на почитание, което е грозно. Така, че първо се „ приземяваме “. И тези, които желаят, се трансформират, другите си потеглят от залата. После идва двигателната просвета, също в множеството случаи е на доста ниско равнище. Децата са с на
Димитър с приятелката си Симона, с която напролет чакат първото си дете.
днормено тегло, от време на време не могат да вършат кълбо, да тичат в строй, все обикновени неща, само че доста основни. “

А по отношение на болката от контузиите Пенчев разкрива, че се преодоляват с времето. „ Излезеш ли на кръга, забравяш всичко – споделя той. – В противоположен случай съперникът схваща за слабостите ти, ставаш уязвим. Научил съм се да затулям болката. “

Иначе в свободното си време първенецът обича да прекарва с околните и другари, както и с обичаната Симона. Тя е студентка по право, развива и личен бизнес. През пролетта влюбените чакат първата си рожба.
А Димитър, откакто е покори европейския връх, се е запътил съм идната си фантазия – да стъпи и на международния фундамент.
„ Може да е идната година или след две, само че ще стана първенец! “, безапелационен е боецът.

Красимира Станкова, " Труд "