Последната нормална в лудницата – история на няколко века
Психиатрията датира като институция към 9-и век, някъде в Багдад. Тогава към момента липсвали лечебни заведения профилирани напълно за психологично заболели, само че е имало и крило за хора, които въпреки всичко са изпитвали съществени маниакални офанзиви и всяакви други проблеми. Нуждата за основаването на такова крило се образува към концепцията, че нито един фамилен член не може да се грижи за болния, изключително през 9-и век, където здравната помощ е прекомерно лимитирана. През идващите епохи, медицината ще стартира да търси решение на всички типове ментални болести, за някои ще предписва антидепресанти, само че преди този момент ще легализира и реши, че лоботомията е най-хубавото решение за управлението на душевно заболели.
Класическата лудница е едно от местата, които с изключение на от душевно заболели пациенти, стартира да се посещава и доста постоянно от полиция, разслевдащи публицисти и доста други. Мрежата е цялостна с фрагменти на чиновници от лудница, които малтретират поверените пациенти – можете да ревизирате незабавно. Днес е извънредно елементарно да вземете мобилния си телефон и да заснемете следващият акт на неправда, какво са правели проверяващите публицисти преди няколко века? Отговорът ще даде впечатляващата история на Нели Блай.
Снимка: By H. J. Myers, photographer – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3b22819.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=478187
Дамата е родена през 1889-а година в град покрай Питсбърг. Известна е с околосветското си странствуване за 72-а дни. Блай не е била една от най-кротките дами, познати на историята. Тази къса случка, колкото и впечатляваща да бъде за мнозина, не е даже покрай подвигът на Нели. Историците, както и доста пациенти, я поддържат за разобличаването на лудницата Блакуел, намираща се на дребен остров покрай Манхатън.
Малко по-късно се появява и книгата „ Десет дни в лудницата “, авторката акцентира неналичието на каквото и да е човечност, да не приказваме за всички останали нарушавания. Няколко дни откакто тази история насочва всички погледи към изолираната лудница, кметството на Ню Йорк дава обещание да заплаща спомагателни 1 милион $, с цел да може да поправи вредите. Нели осъзнава своята литературна заложба и стартира да твори още на 16-годишна възраст. В началото написа за разнообразни дребни женски колонки за списания. Това надали ѝ е допадало и бъдещата майка на проверяващата публицистика в Съединени американски щати отпътувала за Мексико, където шест месеца работи като специфичен сътрудник.
Снимка: By This file is from the Mechanical Curator collection, a set of over 1 million images scanned from out-of-copyright books and released to Flickr Commons by the British Library.View image on FlickrView all images from bookView catalogue entry for book., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31896797
Интервюто за работа минава добре и идва задачата, с която младата жена би трябвало да покаже своите качества. Влизането в лудница е извънредно елементарно, излизането и до през днешния ден е съществено тестване, изключително в случай че против вас стои квалифициран медицински личен състав, който би трябвало да реши дали пациентът се преструва или в действителност е оздравял.
Дамата наема стая на второ авеню и стартира да имитира всички дами, които ѝ се костват луди. С какъвто се събереш – подобен ставаш, явно работи и на който подражаваш. Хазяйнът на дребното мотелче упорства да дойдат служители на реда, с които Нели да бъде изведена и настанена в своя непрестанен дом. Поставянето на диагнозата ѝ се сторило много бързо, тъй като арбитър Дъфи явно бързал или нямал интерес да се занимава с следващата „ луда “.
Преди да бъде натоварена на корабче за лудницата, Нели прекарала и няколко дни в болница Белвю, където били направени няколко общи медицински прегледа. Слизайки от корабчето, новодошлата схваща от водача на колата за спешна помощ, че скоро ще види своя непрестанен дом. Името на лудницата – в дословен превод „ черен бунар “, в действителност отговаряло на цялата разгръщаща се обстановка. Около 16 доктора би трябвало да се грижат за 1600 посетителя.
В стаята се среща с друга жена, която по никакъв метод не наподобява на душевно болна. След къс диалог излиза наяве, че работила като камериерка, преуморила се последните месеци и просто отпаднала, нейният племенник не можел да заплаща сметките в Белвю и гратис я е изпратил в Блакуел. Времето за вечеря е очарователно разказано – пациентите получават варено месо с картофи, само че задоволително студено, с цел да откаже и куче да се приближи до чинията. Следващата дребна детайлност е, че лекарите бързо се стараели да вземат каквито и да е пари от своите новодошли пациенти.
След вечеря, всички пациенти останали в залата, където са се хранили. Големите прозорци били отворени и през септември се оказва, че Ню Йорк не е едно от най-приятните местa. Целият медицински личен състав е облечен с дебели облекла, само че пациентите са обречени на нищожно облекло. При опит за бягство в спалнята, нито един доктор и сестра не разрешават на болният да напусне този зимник. Причината е явна, хората се надяват да съкратят леглата или най-малко да съкратят живота на заемащите тези кревати, тъй като по този начин или другояче не могат да се оправят с 1600 заболели.
Менюто в идващите дни също би очаровало огромните гурме шефове – овесена каша, 5 чаши чай (за целият ден) и парче самун. Повечето пациенти отхвърлят спомагателни услуги от лекарите, а може би просто не подозират, че им се поставят. Блай демонстрира някаква форма на твърдоглавие и декларира, че има потребност от второ одеяло – много сложна услуга за осъществяване, само че въпреки всичко го получава с значимата детайлност, че ще би трябвало да го изплати. Събужданията са също особено преживяване. Болните се обръщат с главата надолу, отварят се прозорците, които да вкарат мразовит въздух и по-късно всички благодарение на суматохата, потеглят към кухнята.
Там ги чака следващото особено гурме – пилешка каша. Опитите на журналистката да получи човешко отношение са парирани съществено – отоплението трябвало да се включва през октомври, затова всички ще се хранят на студения септемврийски бриз от реката! Според модерната медицина, покоят може да бъде изключително лекарство за човешкият организъм, само че в болничното заведение, никой не се вълнува от посетителите, нощната промяна е приятна за сестрите, които обикалят всички стаи, тропат и изрично не се интересуват от никого. И до момента в който журналистката прекарва известно време в лудницата, вижда по какъв начин идват хора, които наподобяват много комплицирани или въобще не познават езика.
Колко тъкмо устоя един естествен човек в лудницата? На Нели ѝ трябвали тъкмо три дни. За толкоз, тя решила да се разобличи и да потърси помощ, обяснявайки, че е журналистка, която работи под прикритие. Опитите били много чести, само че никой не обръщал внимание, мъчението би трябвало да продължи. След известно време, вестникът изпратил юрист, който да изкара мъченицата от този пъкъл.
На 9-и октомври, 1887-а година, светът схваща какво в действителност се случва на тези места. Психиатричната клиника, както и лекарите, оповестили я за луда, поискали опрощение, даже и откакто историята продължавала да обикаля света и да хвърля светлина върху тази институция. Понякога ни се желае да знаем, че лекарите там са експерти, само че като че ли статистиката постоянно намира метод да ни опровергае. И откакто един умен човек е споделил, че с цел да разберем света на естествените, би трябвало да погледнем през призмата на лудите, явно тъкмо един естествен е нужен, с цел да проучва работата в лудницата.
