Дългата скръб разболява сърцето
Психиатрите в Съединени американски щати прибавиха в листата на заболяванията осакатяващата живота тъга, когато продължава над 1 година
Силната тъга е част от живота на всеки от нас, обикновено възприятие, с което реагираме на загубите – на човек, домакински любим, работа или пари, обич и всички други неща, които имат значение за нас, написа
Скръбта е друга за всеки човек здравословна реакция на значима за него загуба.
Когато положението продължава с години, това демонстрация на свръхчувствителност ли е, или нещо друго? Философите имат толкоз отзиви, колкото глави са разсъждавали над тематиката.
В новата проверка на професионалното си “Диагностично и статистическо управление за психологични разстройства, пето издание” Американската психиатрична асоциация обаче дописа листата на психологичните разстройства с осакатяващата живота продължителна тъга. Наръчникът третира като психологично разстройство тъга, която продължава повече от 1 година след загубата. Сложното установяване е персистиращо сложно разстройство на загубата.
По епидемиологични данни към 4% от хората не преодоляват в никакъв случай тъгата от случилото се.
Не е известно кои са аргументите. Както при всички психологични разстройства може да включват фактори от средата, особености на личността, приемственост и чисто биохимични предпоставки. Решението това да бъде оповестено за диагноза разпали научни разногласия по света дали може да има времева линия какъв брой дълго трае скръбта, или по какъв начин би трябвало да се усеща човек след избран интервал. Звучи разумно, че няма обикновено и ненормално времетраене на тъгата от загуба на непосредствен, само че не е лишено от логичност и заключението, че може в никакъв случай да не се примириш, само че би трябвало да се научиш да живееш с болката.
В същото време е научно докладвано, че възприятието може да предизвика заболяване или да утежни съществуващи положения.
Психиатрите разказват скръбта като развой от 5 стадия: отказване - “не е възможно; може да е грешка”; яд - “защо отново на мен!”; спорене - “ако Господ помогне в този момент, то аз..”; меланхолия - “какъв е смисълът да не преставам, щом...”; и приемане.
По пътя към приемането на загубата са вероятни доста неблагополучия със здравето, само че потопени в тъга, може да не им обърнем нужното внимание. Кои са те и какви знаци предизвестяват да търсим доктор?
Гръдна болежка, зной и други недоволства като при инфаркт издават синдрома на разрушеното сърце
По създание е кардиомиопатия, провокирана от стрес. Известна е и с японското си наименование такоцубо кардиомиопатия. Кризата имитира доста успешно миокарден инфаркт, само че се разграничава от него. Според проф. Сотир Марчев, първия български кардиолог, описал и лекувал такива пациенти, при по-дискретни признаци положението може да остане неразпознато и нелекувано. В доста случаи синдромът на разрушеното сърце не поврежда трайно сърцето и не блокира артериите. Повечето хора се усъвършенстват в границите на няколко дни или седмици. За някои пациенти обаче прогнозата може да е неприятна.
По-висок риск от сърдечен удар: отчетлива болежка зад гръдната кост, която не минава.
Обикновено е съпроводена от студена пот, стомашен дискомфорт, световъртеж, гадене. По данни на кардиолози от Съединени американски щати в деня, в който човек научава за загубата на непосредствен, е с нараснал риск от сърдечен удар. Вероятността понижава през първата седмица, само че остава по-висока от средностатистическата през целия първи месец. За доста хора рисковият интервал за инфаркт на миокарда е към 1 година след тежка загуба.
Пристъпи на интензивен пулс в рамките най-малко на половин година.
Проучване на университета в Сидни от 2010 година е открило, че мощната тъга е обвързвана с пристъпна тахикардия – интензивен сърдечен темп над естествените равнища. Особено при към този момент съществуващи сърдечни проблеми недоволството е недвусмислено увещание за консултация с доктор.
Не може да се направи прогноза кой ще развие положението на нестихваща тъга, което не разрешава на индивида да си върне предходния живот, само че са известни най-характерните предупредителни маркери. Проявата им е сигнал да се противопоставим с разсъдък на възприятията или да потърсим помощ.
Ето какво поучават психолози с опит в “лечението” на скръбта, която докарва заболявания.
Фиксиране в ежедневни размисли за загубата е изключително токсично - създайте си табиет да превключвате мисълта си към директно идни неща.
При твърдоглав блян по предишното си дайте време за равносметка за положителните неща, които ви се случват, даже най-незначителните. Блокирайте чувството, че животът няма смисъл или цел с увещание какъв брой доста се нуждаят от вас хората в близкия ви кръг или професионалния екип.
Неспособността да се наслаждавате на живота компенсирайте с активност в интерес на другите - когато “дава”, човек си връща чувството за благополучие.
Когато напират сълзи и думи на тъга, не ги спирайте. Изразяването на възприятията е винтилът, който освобождава нагнетяването на скръбта до унищожителен гърмеж.
При самообвинения и натрапчиво възприятие за виновност, даже да има съображение за това, просто си простете. Няма безгрешни хора, а множеството са склонни да преувеличават ролята си за трагични обстановки, които действително не са могли да предотвратят.
На желанието да се свиете в някой ъгъл и да страдате сами противопоставете занимание, спорт, щедрост или нещо друго, което ще ви държи във водовъртежа живота.
Силната тъга е част от живота на всеки от нас, обикновено възприятие, с което реагираме на загубите – на човек, домакински любим, работа или пари, обич и всички други неща, които имат значение за нас, написа
Скръбта е друга за всеки човек здравословна реакция на значима за него загуба.
Когато положението продължава с години, това демонстрация на свръхчувствителност ли е, или нещо друго? Философите имат толкоз отзиви, колкото глави са разсъждавали над тематиката.
В новата проверка на професионалното си “Диагностично и статистическо управление за психологични разстройства, пето издание” Американската психиатрична асоциация обаче дописа листата на психологичните разстройства с осакатяващата живота продължителна тъга. Наръчникът третира като психологично разстройство тъга, която продължава повече от 1 година след загубата. Сложното установяване е персистиращо сложно разстройство на загубата.
По епидемиологични данни към 4% от хората не преодоляват в никакъв случай тъгата от случилото се.
Не е известно кои са аргументите. Както при всички психологични разстройства може да включват фактори от средата, особености на личността, приемственост и чисто биохимични предпоставки. Решението това да бъде оповестено за диагноза разпали научни разногласия по света дали може да има времева линия какъв брой дълго трае скръбта, или по какъв начин би трябвало да се усеща човек след избран интервал. Звучи разумно, че няма обикновено и ненормално времетраене на тъгата от загуба на непосредствен, само че не е лишено от логичност и заключението, че може в никакъв случай да не се примириш, само че би трябвало да се научиш да живееш с болката.
В същото време е научно докладвано, че възприятието може да предизвика заболяване или да утежни съществуващи положения.
Психиатрите разказват скръбта като развой от 5 стадия: отказване - “не е възможно; може да е грешка”; яд - “защо отново на мен!”; спорене - “ако Господ помогне в този момент, то аз..”; меланхолия - “какъв е смисълът да не преставам, щом...”; и приемане.
По пътя към приемането на загубата са вероятни доста неблагополучия със здравето, само че потопени в тъга, може да не им обърнем нужното внимание. Кои са те и какви знаци предизвестяват да търсим доктор?
Гръдна болежка, зной и други недоволства като при инфаркт издават синдрома на разрушеното сърце
По създание е кардиомиопатия, провокирана от стрес. Известна е и с японското си наименование такоцубо кардиомиопатия. Кризата имитира доста успешно миокарден инфаркт, само че се разграничава от него. Според проф. Сотир Марчев, първия български кардиолог, описал и лекувал такива пациенти, при по-дискретни признаци положението може да остане неразпознато и нелекувано. В доста случаи синдромът на разрушеното сърце не поврежда трайно сърцето и не блокира артериите. Повечето хора се усъвършенстват в границите на няколко дни или седмици. За някои пациенти обаче прогнозата може да е неприятна.
По-висок риск от сърдечен удар: отчетлива болежка зад гръдната кост, която не минава.
Обикновено е съпроводена от студена пот, стомашен дискомфорт, световъртеж, гадене. По данни на кардиолози от Съединени американски щати в деня, в който човек научава за загубата на непосредствен, е с нараснал риск от сърдечен удар. Вероятността понижава през първата седмица, само че остава по-висока от средностатистическата през целия първи месец. За доста хора рисковият интервал за инфаркт на миокарда е към 1 година след тежка загуба.
Пристъпи на интензивен пулс в рамките най-малко на половин година.
Проучване на университета в Сидни от 2010 година е открило, че мощната тъга е обвързвана с пристъпна тахикардия – интензивен сърдечен темп над естествените равнища. Особено при към този момент съществуващи сърдечни проблеми недоволството е недвусмислено увещание за консултация с доктор.
Не може да се направи прогноза кой ще развие положението на нестихваща тъга, което не разрешава на индивида да си върне предходния живот, само че са известни най-характерните предупредителни маркери. Проявата им е сигнал да се противопоставим с разсъдък на възприятията или да потърсим помощ.
Ето какво поучават психолози с опит в “лечението” на скръбта, която докарва заболявания.
Фиксиране в ежедневни размисли за загубата е изключително токсично - създайте си табиет да превключвате мисълта си към директно идни неща.
При твърдоглав блян по предишното си дайте време за равносметка за положителните неща, които ви се случват, даже най-незначителните. Блокирайте чувството, че животът няма смисъл или цел с увещание какъв брой доста се нуждаят от вас хората в близкия ви кръг или професионалния екип.
Неспособността да се наслаждавате на живота компенсирайте с активност в интерес на другите - когато “дава”, човек си връща чувството за благополучие.
Когато напират сълзи и думи на тъга, не ги спирайте. Изразяването на възприятията е винтилът, който освобождава нагнетяването на скръбта до унищожителен гърмеж.
При самообвинения и натрапчиво възприятие за виновност, даже да има съображение за това, просто си простете. Няма безгрешни хора, а множеството са склонни да преувеличават ролята си за трагични обстановки, които действително не са могли да предотвратят.
На желанието да се свиете в някой ъгъл и да страдате сами противопоставете занимание, спорт, щедрост или нещо друго, което ще ви държи във водовъртежа живота.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ