Прякорът й е Дейзи. Висока е 1,82 и е на

Прякорът й е Дейзи. Висока е 1,82 и е на 82 години. Смее се гръмогласно. Страстна пушачка е и няма желание да стопира. Обича мощния тютюн, а обичани са й гръцките цигари “Карелия ”, без филтър. Талантлива художничка е и с изключение на декори за Кралския балет е правила илюстрациите за “Властелинът на пръстените ” – обичаната й книга.

Сама си измисля кройките на тоалетите и постоянно за обществените си изяви избира облекла в ярки цветни комбинации. Страх я е от коне, само че е яздила магаре в Египет. Обича птиците, най-много гарваните, и е член на датското орнитоложко сдружение. Играла е в авантюристичен филм, давала е подпис върху парче шунка и постоянно задрямва, до момента в който министър председателят държи тирада в нейно наличие. Тя е занимателна, склонна към самоирония и доста влюбена в живота.

А да, и също е кралица.

В момента, в който ще четете тези редове, Нейно величество кралица Маргрете II ще е била на датския престол 50 години и 244 дни. Въпреки че е вдовица от няколко години, тя не се отхвърля от приятната мъжката компания – постоянно на изложения и други културни прояви я съпровожда шведският граф Густаф Троле-Бунде. Това, несъмнено, не значи, че е заровила надълбоко в спомените си брачна половинка си, Хенрик, и тяхната огромна, половинвековна обич, началото на която е запечатена на страниците на десетки писма, които кралицата ревностно пази и до ден сегашен. А тя, любовта им, несъмнено заслужава да бъде разказана…

През 1965 година 25-годишната наследница на датския престол учи в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. По време на една публична вечеря мястото на Маргрете се оказва до това  на млад французин, който пръска неудържим, Ален-Делоновски сексапил. Мъжът се показва като Анри де Лаборд де Монпезат. На 31 е и макар младата си възраст към този момент е имал трогателен и забавен живот. Прекарва детството и юношеството си основно в Ханой, който тогава е част от френски Индокитай.

През 1950 година даже е заставен да се бори против войската на Виет Мин[1], с цел да отбрани бащините си бизнес ползи, както и земите, които фамилията има в страната. След като приключва гимназия в Ханой, се връща във Франция и изначало доста желае да учи пиано в Парижката консерватория, само че след това взима по-рационално решение да запише политически науки в Сорбоната. В последвалите години учи също в Хонг Конг и Сайгон. По времето, когато се среща с Маргрете, е чиновник във френското посолство в Лондон.

В онази, оказала се съдбовна вечеря, Анри остава доста впечатлен от съседката си по маса, макар че тя се държи непретенциозно и извънредно резервирано. Анри има славата на сваляч и употребява всеки благоприятен случай, с цел да печели благосклонности от страна на противоположния пол, употребявайки прословутата френска шармантност и духовитост.

Пробва чара си и върху Маргрете, само че доста скоро се убеждава, че седи не до някаква плиткоумна госпожица от положително родословие, която ще се разтопи, единствено като й се усмихне, а до умна млада жена със удивително подарък слово. Анри е мигновено притеглен към събеседничката си. В спомените на Маргрете обаче привличането не е взаимно. Поне не още. Искрата на любовта ще пламне година по-късно, когато ориста ще ги срещне още веднъж. Този път на сватбата на техен общ прочут в Шотландия.

Анри е повече от прелестно сюрпризиран да види момичето от “онази ” лондонска вечеря и на шотландската женитба. Сега обаче е решен на всичко, с цел да не я изпусне да му се изплъзне като предния път. И ползва всичките си вероятни трикове това да не стане. Като за начало я кани на среща. Маргрете сдържано приема.

Не може да се каже, че сърцето й бие с двеста удара в минута от неспокойствие преди срещата. Но след това, когато той я кани на танц и телата им се допират, магията просто се случва. В края на срещата тя към този момент усеща с цялото си създание, че е бясно влюбена във французина. И по какъв начин няма да бъде, когато той, съгласно личните й думи, е “ужасно хубав, извънредно сладостен и гледа на мен напълно съществено. ”

През идващите месеци двамата се впускат с главата напред в любовната си случка. Държат се като типична нововлюбена двойка – разходки ръка за ръка в Хайд Парк, интимни вечери вкъщи или в ресторант, купони до зори в лондонските нощни заведения. Едно нещо обаче отличава любовта им от тази на всички други млади двойки, само че то е толкоз значително, че заплашва да провали връзката им още в зародиша й. Маргрете не е просто член на кралското семейство, тя е престолонаследничката и един ден ще бъде кралица на Дания.

Този статут я задължава да се омъжи за някого със синя кръв. Анри може и да произлиза от остаряло буржоазно френско семейство, само че въпреки всичко не е най-подходящата партия за една принцеса. Перспективата да се възкачи на престола преди да се омъжи, ужасява Маргрете, тъй като се пробва да огледа нещата през очите на Анри. Ако това се случи, доста е допустимо той да се разколебае, тъй като едно е да се ожениш за престолонаследник и напълно друго – за настоящ монарх. Така де, на всеки мъж биха му се подкосили краката.

Когато нещата сред двамата се задълбочават, Анри също стартира да мисли какви ще са следствията за него от един възможен брак с престолонаследничка на европейска монархия. Дали минусите няма да са повече, в сравнение с плюсовете? Заслужава ли си въобще да се занимава с момиче от такова родословие! Междувременно Маргрете е приключила образованието си и се е върнала в Копенхаген, до момента в който Анри продължава да извършва дипломатическата си задача в лондонското посолство. Въпреки всичките “ако ” обаче, двамата са толкоз влюбени един в различен, че не престават връзката си.

Всички телефонни диалози, провеждани от кралския замък, минават през дребна телефонна централа, тъй че е доста мъчно на жителите да скрият на кого се обаждат. Понеже Маргрете не желае никой да си бърка носа в персоналните й каузи, по тази причина, вместо да беседва по телефона с обичания си, двамата стартират да си пишат писма. Много писма. Ежедневно. По-късно кралицата ще дефинира този интервал като един от най-вълнуващите в живота си. Като всяка влюбена за първи път жена, и тя е на седмото небе от благополучие и заради това симпатично безразсъдна.

През 1966-а няколко от най-близките й другари, които към този момент са се досетили, че принцесата е влюбена във френския посланик, вземат решение да изиграят ролята на амурчета като ги канят да изкарат един лежерен уикенд в имението Розенфелд в провинциалния Вордингборг. Именно през този уикенд, по време на обяд, проведен от една от придворните дами на Маргрете, Анри й предлага брак. И го прави, до момента в който домакинята мие съдовете в прилежащото помещение.

Според протокола обаче крал Фредерик и кралица Ингрид би трябвало да одобрят годежа преди щерка им да даде на претендента за ръката й еднопосочен отговор. Въпреки че по-влюбена от това Маргрете няма по какъв начин да бъде, въпреки всичко тя знае по какъв начин ще постъпи, в случай че родителите й кажат “Не ”. Тогава и тя ще би трябвало да каже “Не ” на обичания, тъй като за нея дългът към короната и родината е над всичко. Дори над персоналното й благополучие.

Първата среща на кралското семейство с кандидат-жениха се случва в дома на същата тази придворна дама отпреди, графиня Армфелт. И протича необикновено добре! Фредерик и Ингрид мигновено харесват Анри за шурей и дават благословията си на младите да се оженят.

И след това кажете, че приказките с благополучен край не се случват в реалност!

След формалната първа среща с бъдещите тъст и тъща стартират тайните срещи на годениците. През този “партизански ” интервал Анри обитава понякога в скромното жилище на най-хубавата другарка на принцесата, Бригита, в Шарлотенлунд., която дава отговор за това той да се промъква в покоите на принцесата, неусетен от никого. Прикритието му е толкоз положително, че никой в никакъв случай не заподозира, че бъдещият принц-консорт се шмугва в двореца като контрабандна стока, с цел да “октрадва ” принцесата за сантиментални разходки и пикници измежду природата.

През септември 1966-а обаче конспирацията завършва, когато при следващото си посещаване в Дания, летище Каструп е обсадено от публицисти и фотографи в очакване да видят избраника на Маргрете. Интересът към двойката е голям, а откакто годежът бива публично разгласен, целият датски народ е във екстаз – поданиците в не по-малка степен от самата принцеса се оказват в плена на харизмата на френския посланик.

А тя, Маргрете, най-сетне може да въздъхне с облекчение и да си каже: “Ох, най-сетне играта на гоненица завърши! ”

На 10 юни 1967 година, две години след запознанството им, Анри и Маргрете се женят в църква от 16-и век в централната част на Копенхаген. Това несъмнено е един приказен ден, в който Маргрете не стопира да се усмихва и да танцува като пеперуда в прегръдките на мъжа, който обожава.

След наложителния конвой по централните улици на столицата и приема в двореца Амалиеборг, купонът се реалокира в замъка Фреденсборг. И там, по време на тържествената вечеря, женихът скрива шапките на всички присъстващи, когато произнася тирада – само че не на френски, нито на британски, а на датски. И в нея той споделя неща, които докарват до сълзи всички посетители:

“Дойдох от земя на цветя в друга една цъфтяща градина, с киселец и златен дъжд, бъз и рози, и въобще с цветя на всички места – в паркове, полета, гори, даже по ръба на канавките. Но момичето, което срещнах, беше най-красивото измежду всичките цветя, които съзрях. ”

От брака си Маргрете и Анри, който по-късно приема датската версия на името си, Хенрик, имат двама сина – Фредерик (р. 1968) и Йоахим (р. 1969). И двамата са щастливо женени и всеки от тях има по четири деца.

През август 2017 година Хенрик оповестява, че не желае да бъде заровен дружно с кралицата. Причината е, че приживе той по този начин и не съумява да се помири с наложената му купа на принц-консорт вместо на крал-консорт. По този метод той нарушава традиция, чието начало е сложено през 1559 година Маргрете приема с почитание и схващане решението на брачна половинка си.

Няколко седмици по-късно излиза наяве, че принцът страда от деменция. През януари 2018-а е диагностициран с незлокачествен израстък в единия бял дроб. Въпреки положителните прогнози обаче положението му се утежнява и се постанова да анулират всичките му планувани задължения. На 14 февруари 2018 година Хенрик издъхва в съня си в замъка Фреденсборг.

Но даже от отвъдното Хенрик съумява да засвидетелства обичта към жена си и да я изненада по непредвиден метод. Когато потъналата в печал Маргрете идва на формалната гала по погребението на брачна половинка си, се озовава безусловно посред цветна градина. Оказва се, че още приживе, предчувствайки наближаващата гибел, принцът е наредил да подсигурят огромни количества цветя, с които да покрият пода на черквата – отпратка към оная знаменателна тирада на датски, която произнася в деня на венчавката им.

Тялото на принц Хенрик е кремирано като част от прахта му е разпръсната над датските морета, а друга част се пази в урна във Фреденсборг.

В неотдавна излъчения по датската телевизия TV2 документален филм “Eдин живот на кралица ”, Маргрете, като се изключи че прави равносметка на половинвековното си царуване, не пропуща да спомене с доста горест и носталгия, че не може да си показа да е имала различен живот без Хенрик в него. И че тя е била и си остава неговата маргаритка, неговата Дейзи.

[1] Виетнамска политическа организация, основана за извоюване  на независимостта на Виетнам от Франция.