Пряка потомка на баба Илийца навърши 100 години
Пряка потомка на именитата баба Илийца от описа на Иван Вазов „ Една българка “ навърши 100 години.
С неувяхващо възприятие за комизъм Тодорка Кръстева поговори с всички посетители, пристигнали от близо и надалеч, с цел да я поздравят за вековния ѝ празник. Въпреки горещия ден и макар 100-те си години, дребничката дами одобри поздравленията и не криеше, че се усеща повече от добре.
„ Екстра! Щом съм пристигнала при вас тук. При такива хора по какъв начин може да се усеща човек?”, съобщи Тодорка Кръстева, предава
Нейната формула за дългоденствие не е в някакви здравословни режими или билки. Завещана ѝ е със загатна за именитата ѝ пра-пра-бабаИлийца.”Труд и почтеност! Да се трудиш за родители, за близки и за хората – всички, които ги обичаш и които те обичат. И да обичаш всички! Защото в миналото доста се обичахме. Обичахме се! Няма да срещнеш човек и да не му кажеш „ Добро утро “, „ Добра среща “. Така беше в миналото. А в този момент към този момент никой те не познава”.
Двете със сестра ѝ са отгледани горе в планината, където дядо им - оживелият внук на бабаИлийца гледал овце откакто се върнал от казармата.
„ Даже съм живяла на кошарата при тях – при баба ми и при дядо ми”, споделя Пенка Драганова, сестра на рожденичката.
„ При него съм се отгледала – при дядо Дано. Спомням си, че беше доста работлив и почтен човек. И беше и религиозен. Вярваше! Дали, тъй като го е носила бабаИлийца на Черепишкия манастир - по този начин са се лекували. Той вярваше. Винаги постеше и сряда, и петък - той в никакъв случай не е блажил”, споделя Тодорка.
Трудно ѝ е да дефинира на кого наподобява повече – на прабаба си или на внука ѝ. „ Обичах и на двамата да наподобявам. И на двамата! И като него, тъй като той беше доста добър, доста почтен. А бабаИлийца не я знам каква е била, само че с цел да е укривала Ботевия четник…”
За да усеща духа на предците си - и в този момент от време на време посещава къщата- музей.”В този музей на първо време ме връща към бабаИлийца по какъв начин се е трудила, по какъв начин е пособия на Ботевите четници”.
Примерът стимулира всички наследници и през днешния ден да съблюдават фамилната формула за дългоденствие, която опазила баба Тодорка.”Най-важното да ти кажа – трудът! Трудът и любовта към всичко! Е, някоя тревичка... Аз съм на 100 години, само че в случай че дойдеш да ми видиш градината - няма тревичка. Цветя, каквото мога... Обичам да работя и в този момент. Те ми се карат децата, че към този момент не мога, но то от лежане - изгода няма. И на 100 години да станеш, въпреки всичко като се потрудиш, се чувстваш, че живееш”.
А равносметката за това, което си направил през живота си следователно е ясна.”За 100 години живот – доста работи. Каквото съм си помислила, все съм си го направила. Децата съм си отгледала, изучила. Имам си внуци, правнуци”.
А поради формулата за дългоденствие - труд, обич и почтеност и пожеланията наподобява касаят цялата рода.
С неувяхващо възприятие за комизъм Тодорка Кръстева поговори с всички посетители, пристигнали от близо и надалеч, с цел да я поздравят за вековния ѝ празник. Въпреки горещия ден и макар 100-те си години, дребничката дами одобри поздравленията и не криеше, че се усеща повече от добре.
„ Екстра! Щом съм пристигнала при вас тук. При такива хора по какъв начин може да се усеща човек?”, съобщи Тодорка Кръстева, предава
Нейната формула за дългоденствие не е в някакви здравословни режими или билки. Завещана ѝ е със загатна за именитата ѝ пра-пра-бабаИлийца.”Труд и почтеност! Да се трудиш за родители, за близки и за хората – всички, които ги обичаш и които те обичат. И да обичаш всички! Защото в миналото доста се обичахме. Обичахме се! Няма да срещнеш човек и да не му кажеш „ Добро утро “, „ Добра среща “. Така беше в миналото. А в този момент към този момент никой те не познава”.
Двете със сестра ѝ са отгледани горе в планината, където дядо им - оживелият внук на бабаИлийца гледал овце откакто се върнал от казармата.
„ Даже съм живяла на кошарата при тях – при баба ми и при дядо ми”, споделя Пенка Драганова, сестра на рожденичката.
„ При него съм се отгледала – при дядо Дано. Спомням си, че беше доста работлив и почтен човек. И беше и религиозен. Вярваше! Дали, тъй като го е носила бабаИлийца на Черепишкия манастир - по този начин са се лекували. Той вярваше. Винаги постеше и сряда, и петък - той в никакъв случай не е блажил”, споделя Тодорка.
Трудно ѝ е да дефинира на кого наподобява повече – на прабаба си или на внука ѝ. „ Обичах и на двамата да наподобявам. И на двамата! И като него, тъй като той беше доста добър, доста почтен. А бабаИлийца не я знам каква е била, само че с цел да е укривала Ботевия четник…”
За да усеща духа на предците си - и в този момент от време на време посещава къщата- музей.”В този музей на първо време ме връща към бабаИлийца по какъв начин се е трудила, по какъв начин е пособия на Ботевите четници”.
Примерът стимулира всички наследници и през днешния ден да съблюдават фамилната формула за дългоденствие, която опазила баба Тодорка.”Най-важното да ти кажа – трудът! Трудът и любовта към всичко! Е, някоя тревичка... Аз съм на 100 години, само че в случай че дойдеш да ми видиш градината - няма тревичка. Цветя, каквото мога... Обичам да работя и в този момент. Те ми се карат децата, че към този момент не мога, но то от лежане - изгода няма. И на 100 години да станеш, въпреки всичко като се потрудиш, се чувстваш, че живееш”.
А равносметката за това, което си направил през живота си следователно е ясна.”За 100 години живот – доста работи. Каквото съм си помислила, все съм си го направила. Децата съм си отгледала, изучила. Имам си внуци, правнуци”.
А поради формулата за дългоденствие - труд, обич и почтеност и пожеланията наподобява касаят цялата рода.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ