Цели и последици на президентския референдум за еврото
Провеждането на референдум за еврото е срещу Конституцията
Въвеждането на еврото в България е нейно обвързване по член 5 от Договора за
присъединение към Европейски Съюз (ратифициран с 2/3 болшинство през 2005 г.) Според него ние
би трябвало да въведем еврото, когато осъществим Маастрихтските критерии.
Следователно нямаме право да се откажем едностранно от въвеждането на еврото или да сложим изискване посредством референдум. Въвеждането на еврото не е въпрос на народен избор, а въпрос на осъществяване на към този момент стихотворец ангажимент .
Съгласно член 5, алинея 4 от Конституцията, утвърдени интернационалните контракти имат
преимущество пред вътрешното законодателство. Според член 10 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, не се позволява референдум по въпроси, които са към този момент уредени с интернационалните контракти, по които България е страна.
Конституционният съд удостоверява това с няколко свои решения.
С последното си Решение № 3 от 2024 година на Конституционен съд по к.д. № 13/2023 година той " Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? " със следните причини:
Въвеждането на еврото е стихотворец международноправен ангажимент, организиран с Договора за присъединение на България към Европейски Съюз. Международните контракти, утвърдени с квалифицирано болшинство, не могат да бъдат анулирани или заобиколени посредством референдум. Подобно допитване би било в несъгласие с член 5, алинея 4 от Конституцията.
С няколко свои предишни решения на Конституционен съд (№ 3 от 28 април 2003 година по к.д. № 22/2002 г.; № 7 от 4 юни 2013 година по к.д. № 1/2013 г.; Решение № 13 от 22 септември 2015 година по к.д. № 13/2015 г.; № 13 от 22 септември 2015 година по к.д. № 13/2015 г.) удостоверява, че не е възможно посредством референдум да се трансформират интернационалните задължения.
Оттук следва, че въпроси, които изискват отдръпване, проверка или заобикаляне на
интернационален контракт, са противоконституционни. Референдум с въпрос дали и по кое време
България да вкара еврото е неприемлив по Конституция и интернационалното право.
Такъв въпрос не може да бъде подложен на гласоподаване, защото към този момент е решен в правно
обвързващ интернационален акт с наднационално деяние. Дори да бъде извършен, няма
да има правни последствия.
Скритите претекстове на президента
Екипът на президента е наясно с противоконституционноста на. Това обезсилва изцяло обществено оповестените причини от Румен Радев и дава учредения да се потърсят неговите скрити политически претекстове. Виждам ги в:
1. Предизвикване на държавен разпад . Инициативата за референдум слага на
тестване съдружното единение, защото позицията на БСП-ОЛ бе, че не сме
подготвени за въвеждането на еврото; " ИТН " постоянно е упорствало за
референдум, до момента в който за ГЕРБ влизането в еврозоната е оповестено за приоритет.
2. Демонстрацията на липса на политически консенсус в България основава
неподходящ политически подтекст , който, в случай че бъде регистриран в Конвергентния отчет на ЕК/ЕЦБ, може да докара до отсрочване или негативно умозаключение по отношение на
готовността на България да одобри еврото през 2026 година
Европейска комисия и ЕЦБ не биха предложили присъединение, в случай че преценяват, че у нас липсва устойчива политическа поддръжка ( "...еврозоната изисква необратимост на процеса и дълготраен консенсус за присъединяване в Икономическия и паричен съюз " (цитат от техни предходни доклади)).
Целите на президента
Предложението е инструмент по едно и също време за напън и легитимация. Това е честа
процедура в популистката политика – даже когато действието няма юридически последствия, то предизвиква вътрешнополитически резултат. С него президентът цели:
да натрупа политически капитал, представяйки се като изразител на " волята на народа " – бранител на " националния интерес " против политическия хайлайф и европейските институции да делегитимира основни решения за европейската интеграция на законодателната и изпълнителната управляващи в страната, внушавайки, че тези управляващи не съставляват действително жителите.
Външнополитическата цел на президентското предложение може да бъде единствено една –
саботиране на процеса по приемане на еврото.
Вероятният отговор на Народното събрание и неговите последици
От заетите към този момент позиции от парламентарните групи по отношение на предлагането на президента за референдум се вижда, че то ще бъде отхвърлено с към 169 гласа " срещу ", което съставлява над 70% от народните представители, което е квалифицирано болшинство .
Това ще има символно и институционално значение и значи, че провокацията против
държавното болшинство ще пропадне.
Последици за процеса на присъединение към еврозоната:
Очакваният парламентарен консенсус ще внесе политическа изясненост. Отхвърлянето с
квалифицирано болшинство ще изпрати явен сигнал към Европейски Съюз, че стратегическото решение
за присъединение към еврозоната се употребява с необятна парламентарна поддръжка. Това:
ще окаже позитивно въздействие върху Конвергентния отчет на ЕК/ЕЦБ; ще усили вероятността за позитивна оценка, като обезврежда президентската самодейност като изолирано мнение и; ще укрепи доверието в институционалната траектория на страната. Европейски Съюз и вложителите ще отчетат, че съблюдаваме интернационалните си задължения.
Последици за президента Румен Радев
Резултатът от гласуването ще изолира политически президента. Ще проличи, че той не разполага с поддръжка от нито една значима парламентарна мощ по тематиката. Това ще
докара до ограничение на неговото институционално въздействие, ще го минимизира като фактор в националната стратегическа политика; опциите му за влияние по основни въпроси до края на мандата ще се стеснят .
Единственият излаз на президента е с популистка реакция да се опита да ограничи
вредите. Той евентуално ще показа отхвърлянето като отвод на " властта " да се вслуша в гласа на народа, само че това ще има стеснен резултат, защото суверенът на властта – Народното събрание ще е работило против него с квалифицирано болшинство по изцяло парламентарен ред.
Въвеждането на еврото в България е нейно обвързване по член 5 от Договора за
присъединение към Европейски Съюз (ратифициран с 2/3 болшинство през 2005 г.) Според него ние
би трябвало да въведем еврото, когато осъществим Маастрихтските критерии.
Следователно нямаме право да се откажем едностранно от въвеждането на еврото или да сложим изискване посредством референдум. Въвеждането на еврото не е въпрос на народен избор, а въпрос на осъществяване на към този момент стихотворец ангажимент .
Съгласно член 5, алинея 4 от Конституцията, утвърдени интернационалните контракти имат
преимущество пред вътрешното законодателство. Според член 10 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, не се позволява референдум по въпроси, които са към този момент уредени с интернационалните контракти, по които България е страна.
Конституционният съд удостоверява това с няколко свои решения.
С последното си Решение № 3 от 2024 година на Конституционен съд по к.д. № 13/2023 година той " Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? " със следните причини:
Въвеждането на еврото е стихотворец международноправен ангажимент, организиран с Договора за присъединение на България към Европейски Съюз. Международните контракти, утвърдени с квалифицирано болшинство, не могат да бъдат анулирани или заобиколени посредством референдум. Подобно допитване би било в несъгласие с член 5, алинея 4 от Конституцията.
С няколко свои предишни решения на Конституционен съд (№ 3 от 28 април 2003 година по к.д. № 22/2002 г.; № 7 от 4 юни 2013 година по к.д. № 1/2013 г.; Решение № 13 от 22 септември 2015 година по к.д. № 13/2015 г.; № 13 от 22 септември 2015 година по к.д. № 13/2015 г.) удостоверява, че не е възможно посредством референдум да се трансформират интернационалните задължения.
Оттук следва, че въпроси, които изискват отдръпване, проверка или заобикаляне на
интернационален контракт, са противоконституционни. Референдум с въпрос дали и по кое време
България да вкара еврото е неприемлив по Конституция и интернационалното право.
Такъв въпрос не може да бъде подложен на гласоподаване, защото към този момент е решен в правно
обвързващ интернационален акт с наднационално деяние. Дори да бъде извършен, няма
да има правни последствия.
Скритите претекстове на президента
Екипът на президента е наясно с противоконституционноста на. Това обезсилва изцяло обществено оповестените причини от Румен Радев и дава учредения да се потърсят неговите скрити политически претекстове. Виждам ги в:
1. Предизвикване на държавен разпад . Инициативата за референдум слага на
тестване съдружното единение, защото позицията на БСП-ОЛ бе, че не сме
подготвени за въвеждането на еврото; " ИТН " постоянно е упорствало за
референдум, до момента в който за ГЕРБ влизането в еврозоната е оповестено за приоритет.
2. Демонстрацията на липса на политически консенсус в България основава
неподходящ политически подтекст , който, в случай че бъде регистриран в Конвергентния отчет на ЕК/ЕЦБ, може да докара до отсрочване или негативно умозаключение по отношение на
готовността на България да одобри еврото през 2026 година
Европейска комисия и ЕЦБ не биха предложили присъединение, в случай че преценяват, че у нас липсва устойчива политическа поддръжка ( "...еврозоната изисква необратимост на процеса и дълготраен консенсус за присъединяване в Икономическия и паричен съюз " (цитат от техни предходни доклади)).
Целите на президента
Предложението е инструмент по едно и също време за напън и легитимация. Това е честа
процедура в популистката политика – даже когато действието няма юридически последствия, то предизвиква вътрешнополитически резултат. С него президентът цели:
да натрупа политически капитал, представяйки се като изразител на " волята на народа " – бранител на " националния интерес " против политическия хайлайф и европейските институции да делегитимира основни решения за европейската интеграция на законодателната и изпълнителната управляващи в страната, внушавайки, че тези управляващи не съставляват действително жителите.
Външнополитическата цел на президентското предложение може да бъде единствено една –
саботиране на процеса по приемане на еврото.
Вероятният отговор на Народното събрание и неговите последици
От заетите към този момент позиции от парламентарните групи по отношение на предлагането на президента за референдум се вижда, че то ще бъде отхвърлено с към 169 гласа " срещу ", което съставлява над 70% от народните представители, което е квалифицирано болшинство .
Това ще има символно и институционално значение и значи, че провокацията против
държавното болшинство ще пропадне.
Последици за процеса на присъединение към еврозоната:
Очакваният парламентарен консенсус ще внесе политическа изясненост. Отхвърлянето с
квалифицирано болшинство ще изпрати явен сигнал към Европейски Съюз, че стратегическото решение
за присъединение към еврозоната се употребява с необятна парламентарна поддръжка. Това:
ще окаже позитивно въздействие върху Конвергентния отчет на ЕК/ЕЦБ; ще усили вероятността за позитивна оценка, като обезврежда президентската самодейност като изолирано мнение и; ще укрепи доверието в институционалната траектория на страната. Европейски Съюз и вложителите ще отчетат, че съблюдаваме интернационалните си задължения.
Последици за президента Румен Радев
Резултатът от гласуването ще изолира политически президента. Ще проличи, че той не разполага с поддръжка от нито една значима парламентарна мощ по тематиката. Това ще
докара до ограничение на неговото институционално въздействие, ще го минимизира като фактор в националната стратегическа политика; опциите му за влияние по основни въпроси до края на мандата ще се стеснят .
Единственият излаз на президента е с популистка реакция да се опита да ограничи
вредите. Той евентуално ще показа отхвърлянето като отвод на " властта " да се вслуша в гласа на народа, само че това ще има стеснен резултат, защото суверенът на властта – Народното събрание ще е работило против него с квалифицирано болшинство по изцяло парламентарен ред.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ