Насилие сред децата: Обществото посочва четири причини – кои са те?
организира проучване на публичните настройки
по една от най-трудните и чувствителни тематики в българското общество – насилието . Специален фокус е подложен върху насилието сред деца .
Социологическите данни демонстрират, че обществото разпознава няколко съществени аргументи за този обезпокоителен феномен. Сред тях се открояват : неналичието на внимание в фамилията, въздействието на приятелския кръг, ролята на обществените мрежи и въздействието на учебната среда.
Семейството като главен фактор
Липсата на внимание в фамилията се откроява изрично от останалите аргументи – по този начин са дали отговор 41,2% от интервюираните. За българското общество фамилията обичайно е възприемано като основата на възпитанието и сигурността на личността. Именно по тази причина мнозина считат, че точно в фамилната среда се коренят главните проблеми, които водят до девиантно и нападателно държание измежду подрастващите .
Влиянието на приятелите и обществените мрежи
На последващо място, съвсем с изравнени проценти, обществото показва неприятната другарска среда (15,5%) и обществените мрежи (15,1%) като основни аргументи за насилието. В актуалния живот приятелите и цифровите информационни платформи в забележителна степен моделират полезностите и визиите на подрастващите отвън фамилията.
Затова обществото отдава изключително значение на тези два фактора. Родителите би трябвало да демонстрират засилено внимание както към приятелския кръг на децата си , по този начин и към метода, по който те поддържат връзка в обществените мрежи . Това изисква освен наблюдаване, само че и насърчаване на прочувствена сензитивност и схващане към онлайн средата на подрастващите.
Училище и обучение
За 9,2% има неналичия на образование в образователна среда. Тези дефицити би трябвало да се компенсират с дейна връзка сред родители, деца и учебно заведение . Образованието има съществена функционалност да приготвя подрастващите за провокациите в живота и метода по който да се свързваме с другите.
Интернет и претърпяното принуждение
9% от интервюираните виждат казуса в интернет като цяло – в осведомителното пространство отвън обществените мрежи. Там постоянно изобилства от наличие, наситено с принуждение и подправени послания, към които децата и младежите са изключително уязвими.
Освен това 5,4% от запитаните показват претърпяното принуждение като причина за агресивното държание при децата. Изразът „ насилието ражда принуждение “ е изключително годен в подтекста на детската експанзия. Всяко дете, претърпяло или станало очевидец на принуждение, в случай че не получи навременна прочувствена поддръжка , има огромна възможност в бъдеще единствено да прояви експанзия или да стане жертва на сходни дейности.
Психичното страдалчество – подценяван, само че значим фактор
Интересен е фактът, че 2,8% от интервюираните разпознават психологичното страдалчество като причина за агресивното държание. Макар процентът да е невисок, той демонстрира избрана сензитивност на обществото към тематиката за психологичното здраве. Практиката демонстрира, че когато сходни проблеми не бъдат разпознати в точния момент или се неглижират, това може да докара до съществени последствия, в това число и прояви на принуждение. За страдание, за такива случаи обществото постоянно схваща едвам постфактум.
Анализът по полови разлики също разкрива забавни трендове:
• 43,3% от дамите показват неналичието на фамилна среда като съществена причина, до момента в който измежду мъжете този дял е 39%. Вероятно обяснението се крие в това, че мъжете по-трудно признават съществуването на недостиг на внимание в фамилията. В обичайното българско семейство дамата постоянно носи главната отговорност за грижата, вниманието и прочувствената връзка, до момента в който мъжът се възприема като знак на реда и дисциплината.
• 17,2% от дамите акцентират неприятната другарска среда като водещ фактор, до момента в който измежду мъжете този % е 13,2%.
• По отношение на обществените мрежи, мненията на двата пола са съвсем идентични – 15,7% при мъжете и 14,8% при дамите.
• 12% от мъжете считат, че неналичието на образование в учебно заведение е съществена причина, до момента в който единствено 6,7% от дамите споделят това мнение.
• В групата на показалите интернет като главен фактор попадат 9,9% от мъжете и 8,1% от дамите.
• Повече мъже (6,4%) в сравнение с дами (4,5%) виждат претърпяното принуждение като причина за детската експанзия.
• От друга страна, 3,4% от дамите считат, че психологичното страдалчество е основен фактор, до момента в който измежду мъжете този дял е 2,1%.
Изследването на „ Галъп Интернешънъл Болкан “ демонстрира, че българското общество е мощно сензитивно към тематиката за детската експанзия. Налице е осъзнаване, че насилието не поражда изолирано и непринудено, а е резултат от комплицирана композиция сред фамилни, обществени и психологични фактори. Ограничаването и превъзмогването на този обезпокоителен феномен изисква сложни старания от страна на жителите, просветителните и държавните институции .
Присъединете се към нашия
Нова постройка до две учебни заведения в претрупан регион? Ще позволи ли договорката ОбС-Бургас?
