Прованса е кодовото наименование на село Горна Гращица, Кюстендилско, където

Прованса е кодовото название на село Горна Гращица, Кюстендилско, където своя летен живот заживяват Деси и Стоян Георгиеви. Следващите редове не са просто кулинарна премиера на третата им книга с вкусни предписания „ Лято в прованса “, а роман и самобитно кулинарно риалити за тяхното малко бягство там, където събуждането с песента на птиците и жуженето на пчелите не е мираж.В търсене на идеалното място за работата и прекрасен живот Деси и Стоян попадат в приказна ябълкова градина в Кюстендилско (и двамата са от този край) и единствено с един взор се схващат. С доста комизъм описват по какъв начин едни градски хора съумяват да основат своя желан летен дом, съчетаващ място за живеене, добре оборудвана и съвременна кухня и студио за тестово готвене и снимане, градина с плодове, зеленчуци, билки и чудесна веранда за отмора, творчество и посрещане на посетители.Най-доволно от всички е кучето Пабло, което непрекъснато гони кокошките, непозволено нарушили границата на двора, и е същински страж на имението. За интериора оказват помощ правилни другари, които основават мечтаните мебели и дизайн. Първото лято в новия дом не се оказва напълно идеално, ще разберете за какво от занимателния роман за комарите и други инсекти, които се оказват в пъти повече от плануваното.Ароматът на репеленти е част от акомодацията на градския човек към живота на село.Но стига за неудобствата. Първите повдигнати лехи в градината към този момент са подготвени, ливадата с чудна трева и живият плет – също. И по този начин, работата по книгата „ Лято в прованса “ стартира с цялостна мощ. Време е да се набират артикули от градината, яйца от кокошките на съседа, а каквото липсва, е от пазара в Кюстендил, както и от няколко места край града, в които Деси и Стоян откриват забавни артикули. Няма да повярвате, само че хората в региона към този момент отглеждат кейл, каволо неро, лилави картофи, броколини, цветни моркови, халапеньо, хабанеро. Тази година сбирката от подправки в градината е в действителност впечатляваща – над 30 типа ароматни и лековити растения. Освен чудните зеленчуци, наоколо е язовир Валого – малко водохранилище за състезателен и любителски лов на риба. Валого е зарибен с шаран, бял амур, толстолоб, сом, есетра, каракуда, костур, кефал и уклей.„ Дори и да не сте риболовци, единствено час-два да постоите край водата и да се насладите на тишината и спокойствието, ще сте като преродени по-късно “ – споделя Стоян. Около язовира има лимони, маслини и други необикновени за региона растения, които към този момент няколко години виреят на открито. Освен разнообразна риба, в прилежащо село запалените кулинари откриват и плантация за охлюви. Оказва се, че деликатесът, отглеждан у нас, се пласира добре на пазарите във Франция и Италия. „ С вкусното, чисто, нискокалорично, богато на протеини, желязо и селен месо у нас обичайно се подготвят яхнии, супи, ориз или булгур. “Деси ги подготвя по най-семплата френска рецепта – с доста масло и доста чесън, поднесени с добре охладено бяло вино и хрупкава багета. Районът към Кюстендил е прочут като овощната градина на България. През годините тук са отглеждани сливи, ябълковите градини са увековечени в картините на Владимир Димитров-Майстора, а на всички сергии по пазарите у нас черешите са непроменяемо „ кюстендилски “ – етикет, който се употребява от търговците като гаранция за усет и качество. Череши и шоколад е чудесна композиция. Насладете се на прелестните предписания от книгата. Ще чакаме с неспокойствие и новата порция „ Храна за благополучие “ – това е работното заглавие на идната книга от поредицата с фамилни предписания на семейство Георгиеви. Как ще продължи да тече животът на село, дали ще съумеят да оказват помощ за реставрирането на църквата, какви ще са новините от събора и дали ще посадят няколко дървета на улицата, уповавам се напълно скоро да разберем.