Без срам: Тома Белев сипе лъжи за безводието
Проваленият политик и „ специалист “ Тома Белев още веднъж се пробва да влезе в ролята на „ бранител на народа “, този път с мнения във фейсбук за разрушения тръбопровод от Черни Осъм до Ловеч. Белев задава риторични въпроси по какъв начин страната за една година е построила 480-километровия газопровод „ Турски поток “, само че не и надалеч по-късия магистрален тръбопровод за Ловеч и Плевен, написа „ Еконовини “.
На пръв взор звучи като грижа за хората. На процедура е на ниска цена ПР трик, с който Белев се пробва да почисти имиджа си, откакто години наред като съпредседател на „ Зелено придвижване “ и заместник-министър на околната среда блокираше всеки сериозен инфраструктурен план, в това число и построяването на язовир „ Черни Осъм “.
Нека напомним: точно неговият непосредствен съпартиец и индивидът, на който Белев беше заместител в Министерството на околната среда – Борислав Сандов, разгласи изрично в народен ефир, че „ …язовир Черни Осъм “ няма да се строи, тъй като мястото е в „ Натура “ и по този начин пречи на биоразнообразието “.
Сандов стана министър на околната среда без преди този момент да има един ден трудов стаж. Той и Белев, дружно със зелените „ рекетьори “, маскирани като Неправителствени организации, години наред използваха правосъдните обжалвания като оръжие, с цел да блокират национални планове – от автомагистрала „ Струма “ и тунела под Шипка до зимния туризъм и енергийни инфраструктури.
Сега Белев комфортно не помни, че точно „ зелените “ са главната спирачка за довършването на язовир „ Черни Осъм “ – план, от който зависи водата за над 400 000 поданици на Плевенска, Ловешка и Габровска област. В същото време Плевен към този момент трета година е на воден режим, хората се изселват, а локалните поданици в Черни Осъм и Орешак не престават да живеят с наводнени изби и разрушени водопроводи.
„ Зелените “ настояват, че България била „ на трето място по язовири на глава от популацията “. Реалността е друга – от 80-те години не е издигнат нито един нов язовир, а от 1990 година насам са довършени едвам 11. Повечето от общо 6840 язовира у нас са дребни, полуразрушени, земнонасипни уреди, без поддръжка и със затлачени или откраднати помпени станции.
В резултат при всеки по-голям дъжд ставаме очевидци на нещастия като тези в Мизия и Болярово. В същото време цели райони остават на воден режим, а близо 800 000 души в България живеят с дефицит на питейна вода, макар че запас в страната има.
Да се питаме тогава – какво тъкмо цели Тома Белев с днешните си мнения? Ако в действителност е угрижен за хората от Ловеч и Плевен, за какво дружно със Сандов години наред блокираха „ Черни Осъм “? Защо през днешния ден се пробва да се изкара герой за водата, откакто зелените организации, които управлява, бяха първите, които апелираха, саботираха и спираха сходни планове?
Истината е елементарна: това е на ниска цена ПР, разиграван на гърба на 400 000 души, които през днешния ден пълнят туби за пиянство и готвене, докато в това време в София се вършат „ екологични “ изказвания за биоразнообразие.
На пръв взор звучи като грижа за хората. На процедура е на ниска цена ПР трик, с който Белев се пробва да почисти имиджа си, откакто години наред като съпредседател на „ Зелено придвижване “ и заместник-министър на околната среда блокираше всеки сериозен инфраструктурен план, в това число и построяването на язовир „ Черни Осъм “.
Нека напомним: точно неговият непосредствен съпартиец и индивидът, на който Белев беше заместител в Министерството на околната среда – Борислав Сандов, разгласи изрично в народен ефир, че „ …язовир Черни Осъм “ няма да се строи, тъй като мястото е в „ Натура “ и по този начин пречи на биоразнообразието “.
Сандов стана министър на околната среда без преди този момент да има един ден трудов стаж. Той и Белев, дружно със зелените „ рекетьори “, маскирани като Неправителствени организации, години наред използваха правосъдните обжалвания като оръжие, с цел да блокират национални планове – от автомагистрала „ Струма “ и тунела под Шипка до зимния туризъм и енергийни инфраструктури.
Сега Белев комфортно не помни, че точно „ зелените “ са главната спирачка за довършването на язовир „ Черни Осъм “ – план, от който зависи водата за над 400 000 поданици на Плевенска, Ловешка и Габровска област. В същото време Плевен към този момент трета година е на воден режим, хората се изселват, а локалните поданици в Черни Осъм и Орешак не престават да живеят с наводнени изби и разрушени водопроводи.
„ Зелените “ настояват, че България била „ на трето място по язовири на глава от популацията “. Реалността е друга – от 80-те години не е издигнат нито един нов язовир, а от 1990 година насам са довършени едвам 11. Повечето от общо 6840 язовира у нас са дребни, полуразрушени, земнонасипни уреди, без поддръжка и със затлачени или откраднати помпени станции.
В резултат при всеки по-голям дъжд ставаме очевидци на нещастия като тези в Мизия и Болярово. В същото време цели райони остават на воден режим, а близо 800 000 души в България живеят с дефицит на питейна вода, макар че запас в страната има.
Да се питаме тогава – какво тъкмо цели Тома Белев с днешните си мнения? Ако в действителност е угрижен за хората от Ловеч и Плевен, за какво дружно със Сандов години наред блокираха „ Черни Осъм “? Защо през днешния ден се пробва да се изкара герой за водата, откакто зелените организации, които управлява, бяха първите, които апелираха, саботираха и спираха сходни планове?
Истината е елементарна: това е на ниска цена ПР, разиграван на гърба на 400 000 души, които през днешния ден пълнят туби за пиянство и готвене, докато в това време в София се вършат „ екологични “ изказвания за биоразнообразие.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ