Когато Франция рухне, ще падне и Германия
Провалът на Петата република може да взриви цялата еврозона
Френско-германската спешна гледка
Предстоящото отдръпване на премиера Франсоа Байру е нова кулминационна точка на всеобхватната национална рецесия, която французите не могат да решат. Тази рецесия – на дълга, обществената страна и миграцията – е и наша. Франция просто е малко пред нас.
Притесненията за все по-крехкото френско-германско другарство са неоснователни. Дълбоката „ обич “ сред двата народа постоянно е била къса и театрална фаза след вековната омраза. В реалност Франция и Германия от дълго време са неразривно свързани – освен посредством географска непосредственост, общия им генезис от франкската империя на Карл Велики и 1200-годишната им история, само че и през днешния ден посредством паралелни фундаментални рецесии. Тези рецесии се сгъстяват в неразрешими политико-икономически и публични алтернативи с голям капацитет за разтърсвания в цяла Европа.
Криза на френската политика: гневът нараства
Франция постоянно е малко по-напред от нас – както съвсем постоянно през последните дванадесет века. Ако настъпят радикални катаклизми, то нормално стартират точно оттова. И евентуално нов прелом ще се означи на 8 септември 2025 година, когато министър председателят Франсоа Байру ще съчетае държавно изказване с избор на доверие в Националното заседание – със единодушието на президента Макрон.
Байру съвсем несъмнено ще загуби вота – в случай че не се случи знамение, което самият той може би даже не желае. Така втората по величина страна в Европейски Съюз и единствената с нуклеарно оръжие, най-важният сътрудник на Германия, ще остане без държавно управление и без политическа вероятност.
Назначаването на Байру преди по-малко от година беше краткотрайно решение след предварителните избори, проведени от Макрон. Сега с този избор на доверие самият президент дефинитивно ще наподобява като провален общественик – „ куца патица “, към този момент и оскубана.
Байру, считан за „ центрист “ и посреднически опортюнист, не знае какво да прави. Опитът му да понижи бюджетния недостиг посредством унищожаване на публични празници провокира всеобщи митинги. Той няма характера на водач, подготвен да се конфронтира и да води политическа борба. А Макрон също не е подобен. Ситуацията наподобява толкоз безнадеждна, че биха били нужни персони от мащаба на Дьо Гол или даже Жана д’Арк. Но времето на националните герои е отминало. За 74-годишния Байру властта към този момент не носи прелест, а единствената му алтернатива е да избави репутацията си посредством овакантяване на потъващия транспортен съд. Не е изключено и самият Макрон скоро да хвърли кърпата.
„ Дългата гибел “ на Петата република
Наблюдатели към този момент пишат за „ дългата гибел на Петата република “. Това може да наподобява театрално, само че когато човек пътува из полуизоставените френски села и провинциални градове, вижда всеобщ скептицизъм, загуба на убеденост и – нетипично за французите – меланхолична горест.
Днешната алтернатива припомня тази от 1789 година – гигантска планина от задължения. Тогава тя беше резултат от разхитителен двор и скъпи войни. Днес е разследване от обществена страна, която е изцяло излязла отвън надзор, притегля от ден на ден небогати имигранти и задушава конкурентоспособността. По създание – същата обстановка като в Германия.
Германия по стъпките на Франция
Разликата е, че Германия дълго време беше по-солидна – посредством и на промените на Шрьодер – и по-успешна в ранната фаза на следвоенната миграционна история. Интеграцията на турските имигранти беше по-малко конфликтна и по-ползотворна от интеграцията на мигрантите във Франция от Магреб и Африка на юг от Сахара. Германия тогава избегна огромните прояви на принуждение, които Франция претърпя през 80-те и изключително през 2005 година Днес обаче и Германия е наваксала.
Французите наподобяват парализирани: осъзнават несъстоятелността на обществената страна, депресирани са от нея, само че не подхващат нищо. Възможно е част от тях да се утешават с илюзията, че Германия още веднъж ще „ избави еврото “. Това обаче е изцяло нереално, като се има поради тежестта на френския дълг и повишената немска задлъжнялост. Национален банкрут на Франция не може да бъде предотвратен от никоя централна банка – а той ще повлече надолу цялата еврозона.
Политическите други възможности: крайности и разпад
Нито една огромна партия не смее да предложи единственото действително решение – коренно ограничение на обществената страна. Във Франция демократичните стопански убеждения съвсем нямат опора, а даже споменаването на по-малко празници тласка хората на улицата.
Политическите бенефициенти са в крайностите. Марин льо Пен и нейният " Национален общ брой " настояват за строга имиграционна политика, само че също са етатисти. Левицата на Жан-Люк Меланшон е намерено протокомунистическа и съюзена с политическия ислям. „ Макронизмът “ – досегашният центристки баланс – се разпада с отдръпването на Байру.
За изборите през 2027 година някогашният министър председател Едуар Филип приготвя новата си партия Хоризонти. Но в социологическите изследвания претендентът на " Национален общ брой " – евентуално младата звезда Джордан Бардела – води с над 30%, до момента в който Филип е към 20%. Льо Пен може да бъде отстранена посредством правосъдно решение, само че " Национален общ брой " наподобява любимец за Елисейския замък.
Европейска суперкриза на хоризонта
Ако " Национален общ брой " пристигна на власт, канцлерът Фридрих Мерц може би ще би трябвало да споделя Chère Marine или Cher Jordan. Германия ще би трябвало да се преценява с министър от " Национален общ брой " – сюжет, който изглеждаше невъобразим единствено преди няколко години.
Едно е несъмнено: рецесията на френския дълг няма да изчезне във въздуха. По-вероятно е да се трансформира в паневропейска суперкриза – дружно с към този момент набъбващата немска.
Фердинанд Кнаус е редактор на Cicero. Книгата му „ Меркел в края. Защо методът на Ангела Меркел към този момент не се вписва в нашето време “ излезе през 2018 година във FinanzBuch Verlag.
Превод за " Гласове ":
Френско-германската спешна гледка
Предстоящото отдръпване на премиера Франсоа Байру е нова кулминационна точка на всеобхватната национална рецесия, която французите не могат да решат. Тази рецесия – на дълга, обществената страна и миграцията – е и наша. Франция просто е малко пред нас.
Притесненията за все по-крехкото френско-германско другарство са неоснователни. Дълбоката „ обич “ сред двата народа постоянно е била къса и театрална фаза след вековната омраза. В реалност Франция и Германия от дълго време са неразривно свързани – освен посредством географска непосредственост, общия им генезис от франкската империя на Карл Велики и 1200-годишната им история, само че и през днешния ден посредством паралелни фундаментални рецесии. Тези рецесии се сгъстяват в неразрешими политико-икономически и публични алтернативи с голям капацитет за разтърсвания в цяла Европа.
Криза на френската политика: гневът нараства
Франция постоянно е малко по-напред от нас – както съвсем постоянно през последните дванадесет века. Ако настъпят радикални катаклизми, то нормално стартират точно оттова. И евентуално нов прелом ще се означи на 8 септември 2025 година, когато министър председателят Франсоа Байру ще съчетае държавно изказване с избор на доверие в Националното заседание – със единодушието на президента Макрон.
Байру съвсем несъмнено ще загуби вота – в случай че не се случи знамение, което самият той може би даже не желае. Така втората по величина страна в Европейски Съюз и единствената с нуклеарно оръжие, най-важният сътрудник на Германия, ще остане без държавно управление и без политическа вероятност.
Назначаването на Байру преди по-малко от година беше краткотрайно решение след предварителните избори, проведени от Макрон. Сега с този избор на доверие самият президент дефинитивно ще наподобява като провален общественик – „ куца патица “, към този момент и оскубана.
Байру, считан за „ центрист “ и посреднически опортюнист, не знае какво да прави. Опитът му да понижи бюджетния недостиг посредством унищожаване на публични празници провокира всеобщи митинги. Той няма характера на водач, подготвен да се конфронтира и да води политическа борба. А Макрон също не е подобен. Ситуацията наподобява толкоз безнадеждна, че биха били нужни персони от мащаба на Дьо Гол или даже Жана д’Арк. Но времето на националните герои е отминало. За 74-годишния Байру властта към този момент не носи прелест, а единствената му алтернатива е да избави репутацията си посредством овакантяване на потъващия транспортен съд. Не е изключено и самият Макрон скоро да хвърли кърпата.
„ Дългата гибел “ на Петата република
Наблюдатели към този момент пишат за „ дългата гибел на Петата република “. Това може да наподобява театрално, само че когато човек пътува из полуизоставените френски села и провинциални градове, вижда всеобщ скептицизъм, загуба на убеденост и – нетипично за французите – меланхолична горест.
Днешната алтернатива припомня тази от 1789 година – гигантска планина от задължения. Тогава тя беше резултат от разхитителен двор и скъпи войни. Днес е разследване от обществена страна, която е изцяло излязла отвън надзор, притегля от ден на ден небогати имигранти и задушава конкурентоспособността. По създание – същата обстановка като в Германия.
Германия по стъпките на Франция
Разликата е, че Германия дълго време беше по-солидна – посредством и на промените на Шрьодер – и по-успешна в ранната фаза на следвоенната миграционна история. Интеграцията на турските имигранти беше по-малко конфликтна и по-ползотворна от интеграцията на мигрантите във Франция от Магреб и Африка на юг от Сахара. Германия тогава избегна огромните прояви на принуждение, които Франция претърпя през 80-те и изключително през 2005 година Днес обаче и Германия е наваксала.
Французите наподобяват парализирани: осъзнават несъстоятелността на обществената страна, депресирани са от нея, само че не подхващат нищо. Възможно е част от тях да се утешават с илюзията, че Германия още веднъж ще „ избави еврото “. Това обаче е изцяло нереално, като се има поради тежестта на френския дълг и повишената немска задлъжнялост. Национален банкрут на Франция не може да бъде предотвратен от никоя централна банка – а той ще повлече надолу цялата еврозона.
Политическите други възможности: крайности и разпад
Нито една огромна партия не смее да предложи единственото действително решение – коренно ограничение на обществената страна. Във Франция демократичните стопански убеждения съвсем нямат опора, а даже споменаването на по-малко празници тласка хората на улицата.
Политическите бенефициенти са в крайностите. Марин льо Пен и нейният " Национален общ брой " настояват за строга имиграционна политика, само че също са етатисти. Левицата на Жан-Люк Меланшон е намерено протокомунистическа и съюзена с политическия ислям. „ Макронизмът “ – досегашният центристки баланс – се разпада с отдръпването на Байру.
За изборите през 2027 година някогашният министър председател Едуар Филип приготвя новата си партия Хоризонти. Но в социологическите изследвания претендентът на " Национален общ брой " – евентуално младата звезда Джордан Бардела – води с над 30%, до момента в който Филип е към 20%. Льо Пен може да бъде отстранена посредством правосъдно решение, само че " Национален общ брой " наподобява любимец за Елисейския замък.
Европейска суперкриза на хоризонта
Ако " Национален общ брой " пристигна на власт, канцлерът Фридрих Мерц може би ще би трябвало да споделя Chère Marine или Cher Jordan. Германия ще би трябвало да се преценява с министър от " Национален общ брой " – сюжет, който изглеждаше невъобразим единствено преди няколко години.
Едно е несъмнено: рецесията на френския дълг няма да изчезне във въздуха. По-вероятно е да се трансформира в паневропейска суперкриза – дружно с към този момент набъбващата немска.
Фердинанд Кнаус е редактор на Cicero. Книгата му „ Меркел в края. Защо методът на Ангела Меркел към този момент не се вписва в нашето време “ излезе през 2018 година във FinanzBuch Verlag.
Превод за " Гласове ":
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ