Луна 25: 18 години работа и милиарди рубли отидоха в космическия боклук
Провалът на задачата " Луна 25 " предизвика серия от рецензии в рускоезичните опозиционни медии поради цената, която страната е платила за следващия си несполучлив галактически опит.
Оценката за вложенията, които Кремъл е похарчил за плана, варират сред 6 милиарда и 12,6 милиарда рубли съгласно това дали се прибавят всички публични поръчки, свързани с построяването на галактическия уред.
" Това е сравнимо с годишния бюджет на огромен съветски град с население сред 260 и 500 000 души ", написа медията " Агентство ", като цитира данни за разноските, нужни за поддръжката на живота в градове като Кострома, Брянск, Новоросийск и други
По-скромната версия, която цитира единствено данните от оценките на " Роскосмос ", стига до 6 милиарда рубли към 2020 година - всички те към този момент са изпратени " на галактическия отпадък ", както иронично написа " Можем объяснить ".
Задачата на " Луна 25 " е да отработи технология за меко кацане в мъчнопроходим регион на южния полюс на Луната, за разлика от останалите по-ранни задачи, които са употребявали площи в по-удобната зона край екватора на спътника. Южната зона е по-важна поради това, че в нея са видяни признаци на струпване на лед, който би могъл да се употребява за бъдещи експедиции.
За финален път Русия е съумяла да изпрати сполучливо собствен уред на Луната през 1976 година, като " Луна 24 " връща на Земята 170 грама лунен грунт.
Новият план за лунна станция лишава на Москва цели 18 години - т.е. по-голямата част от ръководството на Владимир Путин. Работата по него стартира през 2005 година, като по проект апаратът е трябвало да бъде изстрелян още през 2008 година
След голям брой забавяния по графика, повреди и загуба на софтуерен запас поради глобите против Русия поради Крим и войната в Украйна - през април 2022 година Путин още веднъж анонсира планове за възобновяване на задачата.
Това не е единственият неупешен опит на страни да изпратят свои лунни станции - произшествия претърпяват и задачи от Израел, Япония и Индия.
Индия продължава с опитите си, като се чака апаратът " Чандраян-3 " да опитва да се прилуни на 23 август, и то точно в региона на южния полюс, където се прицелваше Русия.
За Кремъл обаче това е следващ галактически неуспех в последните десетилетия, в които конкуренцията сред международните сили за Космоса се възобнови за първи път след Студената война. " Роскосмос " изгуби две станции " Марс 96 " и " Фобос Грунт " в първите стадии на полетите, а " Луна 25 " се разруши при кацане.
Администрацията на Путин интензивно употребява носталгията по галактическите задачи от времето на Съюз на съветските социалистически републики за пропагандни цели, написа " Агентство " - самото име на провалилия се полет алармира за последователност със руската ера, или знак на " фантазията за великото минало " на фона на действителния живот в сегашна Русия.
Руснаците не са се отказали от изпращането на станции до повърхността на спътника, само че не и преди 2027 година, когато е планувано извеждането на сателит в орбитата на Луната.
Оценката за вложенията, които Кремъл е похарчил за плана, варират сред 6 милиарда и 12,6 милиарда рубли съгласно това дали се прибавят всички публични поръчки, свързани с построяването на галактическия уред.
" Това е сравнимо с годишния бюджет на огромен съветски град с население сред 260 и 500 000 души ", написа медията " Агентство ", като цитира данни за разноските, нужни за поддръжката на живота в градове като Кострома, Брянск, Новоросийск и други
По-скромната версия, която цитира единствено данните от оценките на " Роскосмос ", стига до 6 милиарда рубли към 2020 година - всички те към този момент са изпратени " на галактическия отпадък ", както иронично написа " Можем объяснить ".
Задачата на " Луна 25 " е да отработи технология за меко кацане в мъчнопроходим регион на южния полюс на Луната, за разлика от останалите по-ранни задачи, които са употребявали площи в по-удобната зона край екватора на спътника. Южната зона е по-важна поради това, че в нея са видяни признаци на струпване на лед, който би могъл да се употребява за бъдещи експедиции.
За финален път Русия е съумяла да изпрати сполучливо собствен уред на Луната през 1976 година, като " Луна 24 " връща на Земята 170 грама лунен грунт.
Новият план за лунна станция лишава на Москва цели 18 години - т.е. по-голямата част от ръководството на Владимир Путин. Работата по него стартира през 2005 година, като по проект апаратът е трябвало да бъде изстрелян още през 2008 година
След голям брой забавяния по графика, повреди и загуба на софтуерен запас поради глобите против Русия поради Крим и войната в Украйна - през април 2022 година Путин още веднъж анонсира планове за възобновяване на задачата.
Това не е единственият неупешен опит на страни да изпратят свои лунни станции - произшествия претърпяват и задачи от Израел, Япония и Индия.
Индия продължава с опитите си, като се чака апаратът " Чандраян-3 " да опитва да се прилуни на 23 август, и то точно в региона на южния полюс, където се прицелваше Русия.
За Кремъл обаче това е следващ галактически неуспех в последните десетилетия, в които конкуренцията сред международните сили за Космоса се възобнови за първи път след Студената война. " Роскосмос " изгуби две станции " Марс 96 " и " Фобос Грунт " в първите стадии на полетите, а " Луна 25 " се разруши при кацане.
Администрацията на Путин интензивно употребява носталгията по галактическите задачи от времето на Съюз на съветските социалистически републики за пропагандни цели, написа " Агентство " - самото име на провалилия се полет алармира за последователност със руската ера, или знак на " фантазията за великото минало " на фона на действителния живот в сегашна Русия.
Руснаците не са се отказали от изпращането на станции до повърхността на спътника, само че не и преди 2027 година, когато е планувано извеждането на сателит в орбитата на Луната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ